Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 235 от 21.04.2022, Районен съд - Враца

Съд
Районен съд - Враца
Дело
Гражданско дело 3308/2021
Вид
Решение № 235
Подписан
21.04.2022
В сила
25.05.2022
Състав
Калина Христова Христова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 235 гр. Враца, 21.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Калина Хр. Христова при участието на секретаря Наталия Мл. Петрова като разгледа докладваното от Калина Хр. Христова Гражданско дело № 20211420103308 по описа за 2021 година

Предявени са субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 198о ЗВ.

Производството е образувано по искова молба от „Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр. Враца, ЕИК 816090199, чрез юрисконсулт В.И., срещу СТ. Д.

Ч., ЕГН **********, и ЕВГ. Д. Ц., ЕГН **********.

В исковата си молба ищцовото дружество твърди, че се намирало в облигационни отношения с наследодателя на ответниците – М.Н.Ч по договор за предоставяне на В и К услуги, сключен при общи условия, за жилище, находящо се на адрес: **************. Твърди, че за потреблението за периода от 03.01.2019 г. до 05.03.2019 г. по партидата на процесния имот са начислени за плащане суми за потребление по 2 бр. фактури за сумата от общо 172,92 лева – главница, която сума не била заплатена. Поддържа, че при връчването на покана за доброволно изпълнение на М.Н.Ч било установено, че същата е починала. Твърди, че с откриване на наследството нейните наследници – двамата ответници придобили качеството потребители и отговарят за изпълнението на задължението съобразно ЗН в размер на квотите си за наследяване по закон. Задължението на ответниците в качеството им на наследници по закон на М.Н.Ч се претендира по ½ от общото задължение от всеки от двамата ответници, равняващи се на сумата от 86,46 лева.

Иска се постановяване на решение, с което всеки от ответниците СТ. Д. Ч., ЕГН **********, и ЕВГ. Д. Ц., ЕГН **********, да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от по 86,46 лева за всеки от двамата ответници, представляваща 1/2 от стойността на 1 доставените и неплатени ВиК услуги за периода от 03.01.2019 г. до 05.03.2019 г. за имот, находящ се на адрес: **************, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 02.09.2021 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира присъждане на сторените в производството разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата Ц. не е депозирала писмен отговор на исковата молба.

В този срок от ответника С.Ч. са депозирани писмени изявления вх. № 7520/20.10.2021 г. и вх. № 8282/05.11.2021 г., които обаче нямат съдържанието по чл.

131, ал. 2 ГПК, адресирани са до множество държавни и международни институции, не са изложени никакви доводи и възражения във връзка с предявения срещу него от „ВиК“ ООД – гр. Враца иск, изложението е хаотично и съдържа множество нецензурни, вулгарни и крайно цинични изрази срещу трети за спора лица и магистрати, включително за съдията-докладчик. В изпълнение на задължението си по чл. 101, ал. 1 ГПК с разпореждане № 2155/10.11.2021 г. на ответника бе указано в едноседмичен срок от съобщението да отстрани констатираните нередовности на писмени изявления вх. № 7520/20.10.2021 г. и вх. № 8282/05.11.2021 г., като депозира надлежно оформен документ, написан на книжовен български език, с необходимото за съдебния процес съдържание и несъдържащ цинични и вулгарни изрази, епитети и обръщения към съда, насрещната страна или други лица, неучастващи в производството. Със същото разпореждане му е указано, че при неизпълнение на дадените указания съдът ще счита, че отговор на исковата молба не е депозиран. В дадения му от съда срок ответникът е депозирал заявление вх. № 10371/16.12.2021 г., в което е направено ново абсолютно ирелевантно за настоящия спор изявление, като същото отново съдържа множество обидни изрази и квалификации. Ето защо и на основание чл. 101, ал. 3 ГПК съдът приема, че отговор на исковата молба не е подаден.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа следното:

От представената справка – извлечение № 38949 за дължимите към 17.02.2020 г. суми към „ВиК“ ООД – Враца за абонатен номер 1538031 на името на М.Н.Ч, ЕГН **********, за имот на адрес: **************, се установява, че за отчетен период от 03.01.2019 г. до 05.03.2019 г. по партидата са издадени 2 бр. фактури за дължимост на сумата от 172,92 лева – главница.

Видно от покана за доброволно изпълнение № 99368, с изх. № 5799/28.10.2019 г. до М.Ч., същата не е връчена поради неоткриване на потребителя, като това обстоятелство е удостоверено с подписа на свидетеля Б.И. на 05.11.2019 г. Към поканата е приложена подробна справка за начислените суми по периоди.

2

Представени са карнети за отчитане на вода, водени на името на М.Н.Ч за процесния имот, от които се установява, че за периода от 03.01.2019 г. до 05.03.2019 г. има положен подпис на абоната на 05.02.2019 г. и са отчетени общо 57 куб. м. потребена вода.

От приетото Удостоверение за наследници изх. № 477/24.02.2022 г. се установява, че М.Н.Ч е починала на 22.10.2017 г., като е оставила за свои наследници по закон двамата ответници – СТ. Д. Ч. и ЕВГ. Д. Ц. – нейни низходящи по права линия от първа степен /нейни деца/.

Покана за доброволно изпълнение е изпратена и до наследниците на починалия потребител – ответници в настоящото производство, като видно от известия за доставяне, ответникът Ч. я е получил на 22.04.2021 г., а Е.Ц. /чрез лице, намерено на адреса Г.Ц./ – на 24.04.2021 г.

По делото са представени Общите условия за получаване на услугите ВиК от „Водоснабдяване и канализация” ООД, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ019/09.06.2006 г. В същите е отразено, че са публикувани във вестник „Новинар“ в броя му от 20.06.2006 г. и във вестник „Конкурент“ в броя му от 19.06.2006 г. и са поместени на интернет страницата на дружеството на адрес: www.vik.vratza.eu. При извършената служебна справка на общодостъпната интернет страницата на ищеца е видно, че е публикуван пълният текст на Общите условия, одобрени от ДКЕВР с решение №ОУ019/09.06.2006 г., и представеното по делото копие съответства на текста. Предвид констатацията, че Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от оператора – „ВиК“ ООД гр. Враца са общоизвестни и публикувани на сайта на дружеството в интернет, настоящият съдебен състав приема, че обвързват всички абонати на дружеството съгласно чл. 8 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.

От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че на името на титуляра М.Н.Ч се води един брой партида при ищеца за измервателен уред № 414625 „студена вода“ – баня.

Вещото лице е констатирало, че по партидата на абоната на 05.11.2015 г. са отчетени 98 куб. м вода, удостоверени с подпис. За периода от 05.11.2015 г. до 03.01.2019 г. за имота не са издавани фактури. За периода от 03.01.2019 г. до 05.03.2019 г. са издадени 2 бр. фактури на обща стойност 172,92 лева - № 31916523/01.03.2019 г. за отчетен период от 03.01.2019 г. до 05.02.2019 г. на стойност 169,88 лева, и № 31988171/01.04.2019 г. за отчетен период от 05.02.2019 г. до 05.03.2019 г. на стойност 3,04 лева. За периода са отчетени 57 куб. м вода. Вещото лице е установило, че по втората фактура е постъпило плащане в размер на 3,04 лева и същата е изцяло платена.

След плащането на тази сума дължимият остатък е в размер на 169,88 лева.

3

Други доказателства в производството не са ангажирани.

Приетият Нотариален акт № 39, том II, рег. № 1988, нот. дело № 152/2012 г. на нотариус Пламен Цветков касае правото на собственост върху друг имот, различен от този по настоящото дело, с оглед на което същият е неотносим.

При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:

Предявени са субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 198о ЗВ за осъждане на всеки от ответниците СТ. Д. Ч., ЕГН **********, и ЕВГ. Д. Ц., ЕГН **********, да заплати на ищеца сумата от по 86,46 лева за всеки от двамата ответници, представляваща по ½ част от стойността на доставените и неплатени ВиК услуги за периода от 03.01.2019 г. до 05.03.2019 г. за имот, находящ се на адрес: **************, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 02.09.2021 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира присъждане на сторените в производството разноски.

За основателността на предявените искове ищецът следва да установи следните кумулативни предпоставки: 1. Наличие на облигационно правоотношение с наследодателя на ответниците по валидно сключен договор за доставка на ВиК услуги при общи условия; 2. Качеството на ответниците на наследници на починалото лице – потребител; 3. Реално доставяне на твърдяните ВиК услуги от ищеца през посочения в исковата молба период; 4. Стойността на доставените ВиК услуги в претендирания в исковата молба размер.

Ищецът основава вземането си на сключен с наследодателя на ответниците договор за предоставяне на ВиК услуги при общи условия и наследствено правоприемство. Съгласно разпоредбата на §1, т. 2, б. „б“ от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, а и според Общите условия за предоставяне на ВиК услуги, потребители са „юридически или физически лица собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги“.

Отношенията по ползване на услугите, предоставяни от ищцовото дружество, се уреждат от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и съгласно публично оповестени общи условия, предложени от оператора и одобрени съответно от собственика на ВиК системата или от регулаторния орган. Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от оператора „ВиК“ ООД гр.

Враца са общоизвестни и публикувани на сайта на дружеството в интернет, поради което обвързват всички абонати на дружеството съгласно чл. 8 от Наредба № 4/14.09.2004 г.

4

Според чл. 3, ал. 1 от същата Наредба, потребители на услугите на ВиК са: 1. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни води;

2. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; 3. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. Редът, начинът и формата за установяване на облигационните отношения по доставката на питейна вода и пречистването на отпадна такава за конкретните имоти и начинът на плащане и разпределение на дължимите суми от абонатите се определят съобразно правилата, предвидени в чл. 30-чл. 40 от същата наредба. Фактът на ползване на ВиК услуги в процесния имот в случая е достатъчен, за да се приеме наличие на договорни отношения между ищцовото дружество и наследодателя на ответниците, които отношения се уреждат от общите условия на доставчика.

В процесния период са действали общите условия за получаване на услугите ВиК от „Водоснабдяване и канализация” ООД, одобрени с решение № ОУ019/09.06.2006 г. на ДКЕВР. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 1 от ОУ, потребители на ВиК услуги са юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги. Чл. 6 от същите условия предвижда задължение за потребителите да осигуряват на длъжностните лица достъп за отчитане на общия и индивидуалните водомери в жилищата и другите обекти в сградата.

Въпреки че ищецът не представи доказателства, че наследодателката е притежавала правото на собственост върху имота, ответникът Ч. не е оспорва този факт. Ответникът Ч. не оспорва, че неговата наследодателка М.Ч. е била собственик на процесния имот, че е живяла в същия, че е заплащала задължението за Вик услуги, потребени в същия, както и че именно двамата ответници са нейни наследници по закон, респ. са собственици на процесния имот по силата на наследствено правоприемство. Нещо повече, ответникът не оспорва, че след смъртта на майка си периодично е живял в това жилище, а от 4 години живее непрекъснато в същото. В това време несъмнено попада и исковият период. Същият твърди и признава, че за това време е заплащал начислените му суми за потребени ВиК услуги.