Решение № 55 от 16.05.2024, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно търговско дело 355/2023
- Вид
- Решение № 55
- Подписан
- 16.05.2024
- В сила
- 16.05.2024
- Състав
- Анна Баева, Мирослава Кацарска, Зорница Хайдукова
Цитирани разпоредби
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 266, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 281, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 293, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 293, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 294, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.20 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 325, ал. 1 , т. 1 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 55 гр. София, 13.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Анна Баева
Членове:
Зорница Хайдукова
Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Касационно търговско дело № 20238002900355 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. Е. Г. срещу решение № 761/26.05.2022 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 4-ти граждански състав, постановено по въззивно гражданско дело №1316 по описа за 2021 г., с което е потвърдено решение № 261947 от 21.12.2020 г. на Софийски градски съд, ГО, I-12 състав, постановено по гр.д. № 13449/2019 г., с което са отхвърлени предявените от касатора искове за установяване съществуването на вземане по запис на заповед от 22.01.2018г. в размер 31 800 евро - главница; мораторна лихва за периода от 21.05.2018г. до 27.12.2018г. в размер 1 956, 07 евро и законна лихва върху посочената главница за периода след 27.12.2018г. до окончателното изплащане, за които суми са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист от СРС по гр.д. № 81041/2018г. на 173 състав.
Касаторът поддържа, че решението е недопустимо, неправилно, необосновано, незаконосъобразно като постановено при нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Изтъква, че въззивният съд нееднократно и напълно погрешно е изложил в мотивите си, че именно ищецът Г. Г. е следвало да привлече лично нови клиенти за „ГЛОБЪЛ КОМЮНИКЕЙШЪН НЕТ – ТЪРГОВИЩЕ“ ЕООД, като поради тази причина 1 се е позовал на прекратения трудов договор на ищеца, както и на обстоятелството, че в процесния период той не е бил в пределите на страната и поради това не е могъл да изпълни поетите от него задължения, и е приел, че е налице неизпълнение по каузалното правоотношение. Поддържа, че в декларацията е посочено, че задължението е за 1060 приподписали абонати на „ГЛОБЪЛ КОМЮНИКЕЙШЪН НЕТ – ТЪРГОВИЩЕ“ ЕООД“, а от приложените по делото договори, се установявало, че те са сключени от Петя Е.а Г.а-Алексиева, която е била управител на дружеството в периода 10.11.2017 до 10.07.2018 г., включващ и процесния. Счита, че прекратяването на трудовия му договор е без значение, тъй като той е бил скрит съдружник в „ГЛОБЪЛ КОМЮНИКЕЙШЪН НЕТ – ТЪРГОВИЩЕ“ ЕООД, а ответникът негов скрит пълномощник, а доказателство за което е декларацията – обратно писмо от 22.01.2018г. от ответника Д. Б. А.. Поддържа, че съдът в нарушение на процесуалните правила, не е приел като доказателства по делото представените 964 броя договора, сключени между абонати и „Глобъл Комюникейшън Нет –Търговище“ ЕООД, представени във второто съдебно заседание поради това, че вещото лице не е успяло да изготви и отговори на въпроси, поставени на експертизата. Предвид изложеното претендира отмяна на въззивното решение и уважаване на предявените искове. В проведеното пред ВКС открито съдебно заседание поддържа доводите си чрез процесуалния си представител – адв. Л. П. като претендира уважаване на жалбата, отмяна на атакуванато решение и присъждане на направените разноски по списък.
Ответникът по касационната жалба - Д. Б. А. оспорва същата чрез процесуалните си пълномощници - адв. Н. и адв. Д. по съображения, подробно изложени в писмен отговор от 05.10.2022г. В откритото съдебно заседание пред настоящата инстанция поддържа оспорването чрез процесуалния си представител – адв. Д., като претендира отхвърлянето на жалбата, потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на направените по делото разноски по приложен списък по чл. 80 от ГПК.
С определение № 2 от 03.01.2024г. по т. д. № 355/2023 г. на ВКС, ТК, Второ отделение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по следните въпроси:
1. „Преклудирано ли е искане за събиране на писмени доказателства заявено пред въззивния съд, когато е обусловено от изявление на вещото лице по допуснатата експертиза, че е в невъзможност да изготви заключение, тъй като не му е осигурен достъп до документацията, необходима за проверка, част от която се твърди, че са тези доказателства?“ 2. „Длъжен ли е съдът да проведе тълкуване на волеизявленията на страните по договорното правоотношение с оглед изясняване на волята им?“
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните от страните доводи и провери правилността на въззивното решение, на основание чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че 2 предявеният от Г. Е. Г. против Д. Б. А. иск с правно основание чл. 422 ГПК с петитум да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата 31 800 евро по запис на заповед от 22.01.2018г. , ведно със законната лихва, считано от 27.12.2018г. до окончателното плащане, както и сумата 1 956,07 евро -законна лихва за периода от 21.05.2018г. до 27.12.2018г., за които суми е издадена в полза на ищеца заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.дело № 81041/2018г. на СРС, 173 състав, е процесуално допустим. След като е установил, че е основателно оплакването на въззивника, че първоинстанционният съд не е направил доклад по делото по чл. 146 ГПК, с определение №1410/01.06.2021г. въззивният съд е приел представените с жалбата писмени доказателства и е допуснал поисканата от въззивника
– настоящ касатор, съдебно-икономическа експертиза. В насроченото заседание пред въззивния съд, вещото лице е посочило, че не е изготвило заключение, защото не му е предоставен достъп до документите от дружеството. Същото е заявило и в следващото съдебно заседание, въпреки че вече му е било издадено съдебно удостоверение за снабдяване с документацията. В това второ съдебно заседание, въззивникът е представил 964 договора, които първоначално въззивният съд е приложил по делото с оглед работата на експерта, а с последващо протоколно определение ги е изключил от доказателствата по делото поради настъпила преклузия.
В решаващите мотиви на акта си САС е приел, че е издаден запис на заповед с описаните реквизити, както и че е налице каузално правоотношение във връзка с ценната книга, като от неоспорената декларация от 22.01.2018г. се установявало, че по повод издадения от Д. А. в полза на Г. запис на заповед от 22.01.2018г. , сумата 31 800 евро е формирана на база 20% от общата стойност на предполагаеми 1060 приподписали абонати на „Глобъл Комюникейшън Нет-Търговище” ЕООД с цена на абонат 150 евро, а претенцията на Г. ще се сведе до 20% от стойността на приподписалите абонати по 150 евро, ако не бъде достигната общата бройка приподписали 1060. Приел е, че се установява, че на 07.11.2017г. е проведено заседание на Съвета на директорите на „Глобъл Комюникейшън Нет” АД, на което е взето решение да се учреди дружество с наименование „Глобъл Комюникейшън Нет-Търговище” ЕООД с едноличен собственик на капитала акционерното дружество, което ново дружество се представлява и управлява от П. Е.а Г.а-А. и Г. Д. Г. само заедно. Приел е, че страните не спорят, че считано от 24.07.2013г. ищецът Г. Е. Г. е работил на длъжност регионален мениджър в „Глобъл Комюникейшън Нет” АД, като със заповед № 66 от 01.02.2018г. на основание чл. 325, ал. 1 , т. 1 от КТ, трудовото му правоотношение е прекратено, както и че според удостоверение №328200-3728 от 28.02.2020г. на МВР-Главна дирекция „Гранична полиция” в автоматизирания информационен фонд АИС „Граничен контрол” са налице данни, че в периода от 01.01.2018г. до 30.06.2018г. Г. Е. Г. е преминавал ГКПП на РБ, както следва: на 11.01.2018г. е излязъл през ГКПП-Калотина; на 22.01.2018г. е влязъл през ГКПП- Аерогара Варна; на 24.01.2018г. е излязъл през ГКППАерогара София, а на 17.05.2018г. е влязъл през ГКПП - Аерогара Варна.
3
Посочил е, че съгласно представено обратно писмо от 22.01.2018г., подписано от Д. Б. А., действителното положение при регистрацията на „Глобъл Комюникейшън Нет - Търговище” ЕООД е, че новорегистрираното дружество е ООД със съдружници Г. Е. Г., притежаващ 20 дяла от капитала на дружеството, и Д. А., притежаващ 80 дяла. С оглед горното САС е приел, че е налице безспорно установена връзка между записа на заповед от 22.01.2018г. и каузално правоотношение между страните от същата дата, съгласно което ищецът е поел задължение в качеството му на служител по трудов договор в „Глобъл Комюникейшън Нет” АД до 20.05.2018г. (падежа на процесния запис на заповед) да привлече клиенти - абонати към новоучреденото дружество „Глобъл Комюникейшън Нет-Търговище” ЕООД, за което да получи възнаграждение – 20% от сумата 150 евро за всеки абонат.
Приел е, че по делото не се установява ищецът Г. да е изпълнил задълженията си по каузалното правоотношение, още повече, че в голяма част от периода е бил извън страната. Приел е, че независимо от това дали се приемат представените договори или не, ищецът не е съдействал при сключването им, тъй като трудовото му правоотношение е прекратено и е бил извън страната. С оглед горното е направил извод, че вземането на Г. по каузалното правоотношение не е възникнало и не е налице и подлежащо на изпълнение вземане по записа на заповед от 22.01.2018г. за сумата 31 800 евро, поради което е потвърдил отхвърлянето на исковете от СГС.
По въпросите, по които е допуснато касационно обжалване, съдът намира следното:
По първия процесуален въпрос е налице непротиворечива практика на ВКС, която изцяло се споделя от настоящия състав. Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, разпоредбата на чл. 147 ГПК предвижда, че до приключване на съдебното дирене страните могат да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства, само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят своевременно, както и да твърдят нововъзникнали обстоятелства, които са от значение за делото, и да посочат и представят доказателства за тях. Предвид концентрационното начало в исковия процес, страните не могат да поправят пред въззивната инстанция пропуските, които поради собствената си небрежност са допуснали в първоинстанционното производство, но преклузията настъпва след доклада на съда по чл. 146 от ГПК. Съгласно приетото в т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г .
ОСГТК на ВКС, ако въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада по 146 ГПК, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат поради отсъствие на доклад и дадени с него указания. В т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д ело № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС и служебно известните на настоящия състав решения, а именно решение №174/12.01.2011г. по т.д.№ 36/2010г. на ВКС, 1 т.о. и др., се приема, че преклузията по чл. 266, ал. 1 ГПК не може да настъпи, когато пропускът за 4 установяване на действителните отношения между спорещите страни чрез попълване на делото с доказателства, се дължи на допуснато от съда / първоинстанционен или въззивен/ нарушение на процесуални правила. В решение №160/03.12.2020г. по т.д. № 2634/2019г. на ВКС, 2 т.о., изрично се посочва, че когато представените писмени доказателства са свързани с оспорване заключението на вещото лице, недопускането им е нарушение на процесуалното задължение на въззивния съд да съдейства на страните за изясняване на фактите по делото. С оглед горецитираната практика, която се споделя от настоящия съдебен състав, отговорът на първия поставен въпрос е, че не е настъпила преклузия на искането за събиране на писмени доказателства, заявено пред въззивния съд, когато то е обусловено от изявлението на вещото лице по допуснатата експертиза, че е в невъзможност да изготви заключение, тъй като не му е осигурен достъп до документацията, необходима за проверка, ако представяните писмени доказателства са именно част от документите, до които не е осигурен достъп на вещото лице, за да изпълни задачите си.
Разпечатката съдържа 25 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/62c8fc44-52f1-4837-9913-7cc58295b1dd