Протокол № 828 от 27.04.2026, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 828 гр. Пазарджик, 27.04.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ани Харизанова при участието на секретаря Наталия Димитрова

Сложи за разглеждане докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело № 20255220104037 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 09:45 часа се явиха:

Ищцовото дружество „НД М.“ ООД - редовно призована чрез процесуалния си представител, не изпращат законов или процесуален представител.

Постъпила е молба с вх. № 11050/17.04.2026 г. от адв. К. Т., пълномощник на ищеца, с която моли да се даде ход на делото в тяхно отсъствие. Поддържа ИМ и няма възражения по проекто-доклада.

Предоставят писмени доказателства във връзка с разноските по обезпечителното производство. Изразява становище по съществото на спора и във връзка със сторените разноски в настоящото производство. Към молбата са приложени Списък на разноските по чл. 80 от ГПК, 2 бр. Договори за правна защита и съдействие и доказателства за извършени плащания.

Постъпила е молба с вх. № 11040/17.04.2026 г. от адв. К. Т., пълномощник на ищеца, с която оттеглят заявената претенция за осъждане на ответника за следните суми:

• 230.24 /двеста и тридесет лева и 24 ст./ лева, представляващи договорна лихва по сключен Договор за потребителски кредит №136857/01.03.2024г. за периода от 01.04.2024 г. до 03.03.2025 г.

• 127.27 /сто двадесет и седем лева и 27 ст./ лева, представляващ обезщетение за забава по Договор за потребителски кредит №136857/01.03.2024г. между страните, в размер на законната лихва върху 1 главницата, за периода от деня след датата на падежа, а именно 04.03.2025 г., до датата на завеждане на молбата по чл. 390 ГПК – 24.09.2025 г., като предвид изложеното правят промяна и на петитума на ИМ. Претендират разноски.

Ответникът А. Н. К. - редовно призован чрез процесуалния си представител, не се явява и не изпраща процесуален представител.

Постъпила е молба с вх. № 7673/18.03.2026 г., с която моли да се даде ход на делото в негово отсъствие. Изразява становище по съществото на спора и във връзка със сторените по делото разноски. Към молбата е приложен Списък на разноските по чл. 80 от ГПК и Договор за правна защита и съдействие.

СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване фактическата страна на спора.

СЪДЪТ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:

Подадена е искова молба, в която се твърди, че на 01.03.2024 г. ответникът А. Н. К., ЕГН ********** е сключил Договор за потребителски кредит №136857/01.03.2024г., с дружество „НД М.“ ООД, в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание Стандартен европейски формуляр, предоставен предварително на ответника и съдържащ индивидуалните условия на бъдещия заем и предложение за сключване на договор за кредит, направено от ответника.

Твърди се, че съгласно сключения Договор, Кредиторът предоставя на Кредитополучателя сумата, в размер на 1 809.76 /хиляда осемстотин и девет лева и 76ст./лева. С подписване на Договора, Кредитополучателят е удостоверил получаването на сумата и му е издаден разходен касов ордер за същата. Кредитополучателят се е задължил да върне на Кредитора сума, в размер на 2 040/две хиляди и четиридесет/, която представлява - 1 809.76 /хиляда осемстотин и девет лева и 76 ст./лева главница, ведно с фиксиран годишен лихвен процент върху главницата, в размер на 230.24/двеста и 2 тридесет лева и 24ст./лева. Договорената сума е следвало да бъде върната на 12 равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 170/сто и седемдесет/лева, включваща главница и фиксиран годишен лихвен процент върху главницата.

Твърди се, че неразделна част от Договора е Погасителен план, който съдържа брой вноски, падежна дата, сума по главница и сума по лихва.

Задълженията по кредита се погасяват, съгласно чл. 6 от договора, а именно:

Кредитополучателят погасява кредита на равни месечни вноски, като редът на погасяване е договорна лихва, законна лихва за забава, главница. Последната падежна дата е 03.03.2025 г. Кредитополучателят дължи на Кредитора договорна лихва определена, при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40.65%.

Редът и условията, при които Кредиторът е отпуснал кредита на Кредитополучателя, се уреждат от Договора и Общите условия към него. С подписване на Договора за кредит, Кредитополучателят е удостоверил, че Кредиторът го е уведомил подробно за всички клаузи от договора, че съгласен с тях и че желае договорът да бъде сключен. Предоставената сума посочена в Договора, съставлява изпълнение на задължението на Кредитора да предостави сумата и създава задължение на Кредитополучателя да върне същата, съгласно уговорените погасителни вноски, договорени между страните.

Твърди се, че към настоящия момент Кредитополучателят е направил само едно плащане за погасяване на сумата по кредита, в размер на 170/сто и седемдесет/ лева. Остатъкът по кредита е в размер на 1 870/хиляда осемстотин и седемдесет/лева, представляващи 1 639.76 /хиляда шестстотин тридесет и девет лева и 76 ст./ лева - неизплатена главница по Договор за потребителски креди № 136857/01.03.2024 г. и 230.24/двеста и тридесет лева и 24 ст./ неизплатена договорна лихва за периода от 01.04.2024 г. до 03.03.2025 г.

От представените доказателства се установява, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по силата на сключения договор за предоставяне от ищеца на ответника на кредит под формата на заем, по смисъла на чл.9 от Закона за потребителския кредит. Уговорената сума е предадена на ответника, с което ищецът е изпълнил поетите с договора задължения. Кредитополучателят не е изпълнил поетите задължения, а 3 вземането е с настъпил падеж. Следователно за ответникът възниква задължението да заплати на ищеца главницата по Договора за потребителски кредит, ведно със законна лихва върху нея до окончателното погасяване на вземането.

Твърди се, че поради неиздължаване на вземането по договора, ищецът е предприел събиране на същото по съдебен ред, като първоначално е подал молба за обезпечаване на бъдещ иск до Районен съд - Перник, на основание на която е образувано ч.гр.дело № 5202/2025г. и въз основа на което е допуснато обезпечение на бъдещите осъдителни искове в полза на ищеца. В указания срок НД М. предявява пред настоящия съд иска си.

Въз основа на издадената обезпечителна заповед, срещу Длъжника е образувано изп. дело № 841/2025г. при ЧСИ Мария Ангелова.

Моли се съдът да постанови решение, с което да осъди А. Н. К., ЕГН ********** да заплати на „НД М.“ ООД, ЕИК 200267101, сумите в размер:

• 1 639.76 /хиляда шестстотин тридесет и девет лева и 76 ст./лева, представляващи неизплатена главница по сключен Договор за потребителски кредит № 136857/01.03.2024 г., за сума от 2 040 /две хиляди и четиридесет/, ведно със законната лихва върху главницата, за периода от датата на подаване на молбата по чл. 390 ГПК -24.09.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.

• 230.24 /двеста и тридесет лева и 24 ст./, представляващи договорна лихва по сключен Договор за потребителски кредит № 136857/01.03.2024 г. за периода от 01.04.2024. до 03.03.2025 г.

• 127.27 /сто двадесет и седем лева и 27 ст./ лева, представляващ обезщетение за забава по Договор за потребителски кредит №136857/01.03.2024г. между страните, в размер на законната лихва върху главницата, за периода от деня след датата на падежа, а именно 04.03.2025 г., до датата на завеждане на молбата по чл. 390ГПК – 24.09.2025 г., както и направените по делото разноски, както и с оглед крайният изход на настоящото производство - направените от ищеца разноски по обезпечаване на предявените искове.

Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който се твърди, че договорът за кредит е нищожен и поради неспазване на 4 действителния размер на ГПР, чл.11 ал.1 т.10, вр. с чл.22 от ЗПК Твърди се, че в случая следва да бъде взета предвид и разпоредбата на чл. 22 ЗПК, която е приложима за процесното договорно правоотношение.

Тази норма изрично посочва, че когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените са и тези по чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК - за определяне на ГПР. Въз основа на това договор за потребителски кредит следва да се прогласи за недействителен.

В тази насока е й Решение на СЕС, девети състав, от 21 март 2024 г., по дело C‑714/22, което е задължително за съдилища в страната, съгласно което:

В ГПР, следва да бъдат включени разходи по кредит, които ще се понесат от потребителя, като ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение. Когато в ГПР отсъстват някои от предвидените в чл. 3, б. „ж“ от Директива 2008/48 разходи - ДПК следва да се счита за нищожен, което води до връщане само на главница.

Съгласно Решение от 20.09.2017 г. по дело C-448/17 EOS KSI Slovensko и цитираната съдебна практика; т. 30 - 31 от Решение от 19.12.2019 г. по дело C-290/19 Home credit Slovakia, т. 48 - 52 от Решение от 16.07.2020 г. по дело C686/19 SIA “Soho group” и други, същият системно приема, че посочването на правилен размер на ГПР има важно значение за това потребителят да може да направи информиран избор за това кой кредит да избере между няколко оферти и да прецени какво оскъпяване ще поеме, ако получи сумата по договора за кредит. Поради това и с оглед на важното значение, което ГПР има в това отношение (посочен е в съдебната практика - т. 65 от Решение по дело C-448/17 EOS KSI Slovensko като съществен елемент за информиране на потребителя), то неправилното посочване на ГПР в договора поради невключване на част от задълженията по него следва да има последиците на недобросъвестно действие на кредитора и да води до последиците, които има липсата на посочване на ГПР съгласно националното право – по българския закон това са нищожност и връщане само на главницата по кредита съгласно чл. 22 – 23 ЗПКр.

В случай, че съдът уважи искови претенции, молят разноските по делото да останат в тежест на ответната страна/ цитира се съдебна практика на 5

ОС-Пловдив/

За недействителността на процесния договор за кредит свидетелства и разликата в процента на ГПР, който е 47.84 % и процента на ГЛП, който е 40%, тоест не става ясно от къде идва разминаването и кое води до оскъпяване на ГПР по кредита, оттам и до неправилно посочен ГПР и ГЛП. Моли се сумата заплатена от ответника по процесния договор за кредит в размер на 170 лева, да бъде прихваната към дължимата се главница с оглед на явната недействителност на процесния договор за кредит.Моли се съдът да постанови решение, с което да отхвърли исковите претенции, като неоснователни и недоказани.

ПРЕДЯВЕНИ СА ОБЕКТИВНО И КУМУЛАТИВНО СЪЕДИНЕНИ

ИСКОВЕ с правно основание чл. 9 и сл. от ЗПК във вр. с чл. 240 от ЗЗД и чл.

86, ал. 1 от ЗЗД.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ СЪДЪТ УКАЗВА на страните, че всяка следва да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи правата си.

СЪДЪТ счита, че изготвения днес по делото проекто-доклад ще следва да бъде обявен за окончателен, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЯВЯВА изготвения днес проекто-доклад за окончателен доклад по делото.

СЪДЪТ докладва постъпило писмо от РС-Перник с вх.

8597/26.03.2026 г., с което изпращат за послужване ЧГРД № 5202/2025 г.

№

Водим от горното, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИОБЩАВА към материалите по делото ЧГРД № 5202/2025 г. по описа на РС-Перник.

След отпадане на необходимостта, делото следва да бъде върнато на РСПерник.

Във връзка с постъпилата молба на ищеца с вх. № 11040/17.04.2026 г. за оттегляне на заявената претенция с ИМ и на основание чл. 232 от ГПК, Съдът ОПР ЕДЕЛИ:

6

ПРЕКРАТЯВА частично производството по ГРД № 4037/2025 г. по описа на РС–Пазарджик досежно исковите претенции, както следва:

• 230.24 /двеста и тридесет лева и 24 ст./ лева, представляващи договорна лихва по сключен Договор за потребителски кредит №136857/01.03.2024г. за периода от 01.04.2024 г. до 03.03.2025 г.;