Решение № 6471 от 03.06.2026, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 6471

Пловдив, 03.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - IV Състав, в съдебно заседание на дванадесети май две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА

При секретар СЕВДАЛИНА ДУНКОВА като разгледа докладваното от съдия АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА административно дело № 20267180700739 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на В. В. П. от [населено място] срещу заповед № 8121К-5063 от 04.03.2026 г. на министъра на вътрешните работи, с която временно е преназначен за срок от една година *** В. В. П. – *****************, на ръководна длъжност *****, считано от деня, следващ датата на запознаването му със заповедта.

Според жалбоподателя оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като е издадена при неспазване на установената форма и съществени нарушения на материалния закон и административнопроизводствените правила, при несъответствие с целта на закона, поради което се иска нейната отмяна. Допълнителни съображения по същество са изложени и в представена по делото писмена защита. Претендират се сторените разноски съгласно представен списък.

Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли тя се отхвърли като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът намира, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, адресат на оспорената заповед, чиито права и законни интереси са неблагоприятно засегнати от заповедта, и в 14-дневния срок от нейното съобщаване, извършено лично на жалбоподателя срещу подпис на 04.03.2026 г., поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следните съображения:

За да издаде оспорената заповед № 8121К-5063 от 04.03.2026 г. – предмет на настоящото съдебно производство, органът е приел, че за ефективно изпълнение на една от основните дейности на МВР, свързани с провеждането на държавната политика по превенцията, противодействието на престъпността, опазването на обществения ред, защитата на националната сигурност, защитата на правата и свободите на гражданите, е възникнала служебна необходимост от включване в създаденото „***“ на служители, които имат необходимия професионален опит в областта на противодействие на престъпността и опазване на обществения ред.

В хода на съдебното производство не са събирани нови доказателства, тъй като страните нямат спор по фактите. Спорът е относно правилното приложение на материалния закон.

При тези факти съдът намира, че оспорената заповед е незаконосъобразна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 158, т. 4 ЗМВР и чл. 14, ал. 1 от Наредба № 8121з-310 от 17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в **, а именно от министъра на вътрешните работи.

Преназначаването на жалбоподателя е мотивирано с възникнала служебна необходимост от включване в създаденото „**********“ на служители, които имат необходимия професионален опит в областта на противодействие на престъпността и опазване на обществения ред. Оспорената заповед е издадена на основание чл. 165, ал. 1, ал. 2, пр. 2, ал. 3 и ал. 5 ЗМВР, във връзка с чл. 12, ал. 1, т. 1 и чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 8121з-310 от 17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в МВР.

Съгласно чл. 165, ал. 1 и ал. 2 ЗМВР държавният служител може да бъде временно преназначен на същата или по-висока вакантна длъжност до заемането й или при отсъствие на титуляря над 30 дни по ред, определен с наредба на министъра на вътрешните работи, като временното преназначаване се извършва със съгласието на служителя, освен в случаите на мотивирана служебна необходимост. Т.е., в случая съгласие на служителя не е необходимо, защото заповедта е мотивирана със служебна необходимост. Спорен, обаче, е именно въпросът за наличието на служебната необходимост от преназначаването.

Посочването на фактите, съставляващи служебна необходимост, представляват фактическите основания за издаване на оспорената заповед, поради което са задължителен елемент от съдържанието на заповедта по аргумент от чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, доколкото тяхното наличие обосновава правомощието на административния орган да измени едностранно, макар и временно, съществен елемент от съдържанието на служебното правоотношение на държавния служител (мястото на работа) именно поради наличие на служебна необходимост.

Съгласно легалното определение на понятието служебна необходимост, дадено в § 1, т. 23 ДР ЗМВР, такава е налице при извънредни промени в оперативната обстановка, състоянието на престъпността и обществения ред, нормативни промени и/или промени във функционалните задължения на структурите. В случая служебната необходимост в оспорената заповед е обоснована с необходимостта от включване в създаденото „**********“ на служители, които имат необходимия професионален опит в областта на противодействие на престъпността и опазване на обществения ред, но тези факти не са подкрепени от никакви доказателства, от една страна, а от друга страна, не отговарят на хипотезите на служебна необходимост според легалното определение на § 1, т. 23 ДР ЗМВР.

Доколкото в случая не се установява да са настъпили нормативни промени или промени във функционалните задължения на структурата, единствената възможна хипотеза от изброените в § 1, т. 23 ДР ЗМВР биха могли да бъдат извънредни промени в оперативната обстановка, състоянието на престъпността и обществения ред, но изброените в оспорената заповед факти не аргументират извънредни промени, които да са толкова необичайни, изключителни и особени, толкова прекомерни, че да стоят извън волята на органа като непредвидими и непредотвратими събития, очертани от хипотезата на § 1, т. 23 ДР ЗМВР. Т.е., не се доказва наличието на извънредни промени в оперативната обстановка, състоянието на престъпността и обществения ред, за да е обосновано преназначаването на жалбоподателя поради служебна необходимост.

Вярно е също, че липсват доказателства за овакантяването на длъжността, на която е преназначен жалбоподателя, както и доказателства, че титулярят отсъства над 30 дни. Въпреки че с разпореждането за насрочване на делото в открито заседание на ответника са дадени указания, че носи доказателствена тежест да установи съществуването на фактическите основания за издаване на оспорената заповед, такива доказателства не бяха представени. В този смисъл оспорената заповед се явява необоснована.

Липсата на фактически основания, действително отговарящи на понятието за служебна необходимост, представлява съществено нарушение на формата на административния акт, накърнява правото на защита на адресата и препятства съдебния контрол за законосъобразност на акта, което налага извод за неговата незаконосъобразност.

Безспорно преценката за служебна необходимост е предоставена в оперативната самостоятелност на административния орган при издаването на заповед по чл. 165 ЗМВР, но тази заповед подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, който обхваща, освен проверката за действия в условия на оперативна самостоятелност, също и въпросът за основанията, наложили избора на конкретното решение. Доколкото правото на преценка на органа не е безконтролно, а се подчинява на принципите на законност и съразмерност (чл. 4, ал. 2 и чл. 6 АПК), изборът на едно от две или повече възможни законосъобразни решения предопределя съответствието на заповедта с целта на закона, поради което органът дължи посочване на нарочни мотиви в заповедта, които обосновават избора му на конкретното разрешение. Неспазването на изискването за посочване на мотиви, когато органът е овластен да реши въпроса по свободна преценка, съставлява основание за отмяна на административния акт според тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. по тълкувателно дело № 4/2002 г. на ВАС.

Предвид всичко изложено съдът намира, че оспорената заповед като незаконосъобразна следва да се отмени. С оглед изхода на делото и своевременно направеното от пълномощника на жалбоподателя искане за присъждане на разноски същото като основателно следва да бъде уважено и да бъде осъдено Министерството на вътрешните работи да заплати на жалбоподателя сумата 605,11 евро, представляваща заплатената държавна такса и възнаграждението за един адвокат. Затова и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав, Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на В. В. П., [ЕГН], от [населено място], [улица], заповед № 8121К-5063 от 04.03.2026 г. на министъра на вътрешните работи.

ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи да заплати на В. В. П., [ЕГН], от [населено място], [улица], сумата 605,11 (шестстотин и пет евро и единадесет евроцента) евро, разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.

Съдия:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�