Решение № 588 от 25.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 588 гр. София, 25.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Б.

Членове:

Милен Михайлов

Виктория В. Грънчарска при участието на секретаря МАРТИНА М. ТРАЙКОВА в присъствието на прокурора Р. Б. Т. като разгледа докладваното от Даниела Б. Въззивно частно наказателно дело № 20241100605784 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава XXI НПК.

Образувано е по жалба на адвокат И. А., служебно назначен защитник на осъденият А.

М. А., срещу определение от 29.08.2024 г. постановено по нчд № 8912/2024 г. по описа на СРС, НО, 112 състав, с което наложените до момента наказания на осъдения А., по отделните наказателни производства, са групирани в две групи, както и в частта, в която определеното на осъдения А., по втората група, едно общо най-тежко наказание е увеличено с 1 /една/ година на основание чл. 24 НК.

В жалбата се релевират подробни доводи на несъгласие с първоинстанционният акт.

Жалбоподателят твърди, че протоколното определение е неправилно затова, защото в първата група от наказания не е включено наложеното на осъдения А., с присъда по нд № 202/2016 г. по описа на РС Билефелд, ФРГ, наказание „лишаване от свобода“. Посочва се, че тази присъда е била групирана вече, на основание чл. 25, ал. 1, вр. с чл. 23, ал. 1 НК, с определение от 20.09.2021 г., постановено по нчд № 8719/2019 г. по описа на СРС, НО 14 състав и наказанието по тази група е изтърпяно ефективно от осъдения А. на 10.11.2021 г.

На следващо място жалбоподателят изразява несъгласие с обжалваното определение и в частта, в която първият съд е приложил разпоредбата на чл. 24 НК и е увеличил определеното едно общо най-тежко наказание на осъдения А. по втората група от наказания.

В заключение се моли да бъде отменено определението на първия съд и вместо него постановено друго такова, с което наложеното на осъдения А. наказание по нд № 202/2016 г. по описа на РС Билефелд, ФРГ се кумулира към формираната първа група, т.к. същото вече е било предмет на групиране и е изтърпяно. Моли се да не бъде прилагана разпоредбата на чл. 24 НК към формираната втора група от наказания.

С определение, постановено по реда на чл. 327 НПК, въззивният съдебен състав е 1 приел, че за правилното решаване на делото следва да бъде изискана информация от СГП, от която да е видно, било ли е предмет на разглеждане по реда на чл. 457 НПК или чл. 463 НПК наказателното производство по нд № 202/2016 г. по описа на РС Билефелд, ФРГ и в случай, че същото е било предмет на разглеждане по някой от посочените процесуални разпоредби, е изискал да се приложат към отговора съответните актове, постановени от български съдебен орган. Въззивният съд е изискал още: нчд № 8719/2019 г. по описа на СРС, НО 14 състав, приключило с протоколно определение на 20.09.2021 г., ведно със заверен препис на последното; актуална справка за съдимост и бюлетини за осъждане на осъдения А., както и такива от Министерство на правосъдието, касаещи наложени наказания по приключили наказателни производства по отношение на осъдения извън Република България.

По делото пред въззивната инстанция са прочетени и приети следните писмени доказателства – справка за съдимост за осъдения А. М. А. и Бюлетини за осъжданията към нея; справка от 18.10.2024 г. на Министерство на правосъдието, Европейска информационна система за съдимост (ECRIS); писмо с вх. № 111689 от 16.10.2024 г. на СГП; писмо с вх. № 112016 от 17.10.2024 г. на СГП; писмо с вх.№ 11968 от 17.10.2024 г. на СГП и писмо с вх. № 112969 от 18.10.2024 г. на СГП, материали по НОХД № 8719/2019 г. по описа на СРС, НО, 14 състав; постановление от 21.01.2025 г. с вх. № 7143/21.01.2025 г.; писмо от 28.01.2025 г. на ГДИН, Затвора-София; писмо от 14.01.2025 г. на Федерален централен регистър на Федерална Република Германия, ведно с приложени към него писмени документи, в превод на български език и писмо от 31.01.2025 г. на водещ главен прокурор при Прокуратура Билефелд, ФРГ, ведно с приложени писмени документи, в превод на български език; ЕЗА от 16.02.2018 г., издадена от прокурор при СРП по пр.пр. № П-1075/2016 г. по отношение на осъденият А. М. А.; писмени документи, постъпили по делото чрез Националното бюро на България в ЕВРОДЖЪСТ, изходящи от германски съдебен орган, в превод на български език.

В хода на съдебното производство пред въззивния съд, защитникът на осъдения А., в лицето на адвокат И. А., поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена по изложените в нея съображения. Моли да се извърши групиране на наложените на осъдения А. А. наказания по най-благоприятния за него начин. Счита, че двете присъди на германския съд въпреки, че не са минали процедура по екзекватура, ако е допустимо, то моли да бъдат групирани. Посочва, че доколкото едната вече е била предмет на предходно групиране и това наказание е изтърпяно от осъдения А. А., то няма пречка да бъде групирана. Доколкото по отношение на втората присъда е приложен § 456а, ал. 2 от НК на Федерална Република Германия счита, че тези две присъди, ако бъдат групирани, то следва да бъдат групирани към първата група наказания, които вече са изтърпени от него така, че да не се налага същите да бъдат търпени отново. По отношение на втората група наказания, моли да не се прилага чл. 24 НК считайки, че целта на наказанието би била постигната и без прилагането на чл. 24 НК.

Прокурорът при Софийска градска прокуратура моли съда да остави без уважение депозираната жалба, като неоснователна. Счита, че от изисканите от ФРГ и приложени по делото документи е видно, че наказанията наложени на осъдения А. по посочените присъди, постановени от съд във ФРГ са частично изтърпени и има остатък за изтърпяване по тях, който следва да бъде доизтърпян от осъдения, поради което намира, че същите не могат да бъдат включени в групите и да бъдат кумулирани по искания от осъденото лице начин.

Намира, че правилно СРС е групирал наложените на осъдения А. наказания и правилно е приложил чл. 24 НК, поради което пледира за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт.

Осъденият А. А. поддържа казаното от своя защитник. Заявява, че е изтърпял една присъда с едно завишение от СРС, в която му е била включена немската присъда. Твърди, че до момента е изтърпял и другите присъди и вече не знае какво търпи. Посочва, че го е срам 2 от себе си от всичко това, което се случва, защото е 40 годишен. Сочи, че последното за което е осъден е пак за хранителни продукти и не е супер крадец или да разбива нещо.

В предоставената му на основание чл. 333, ал. 2 НПК последна дума, осъденият А. моли да бъде отменено завишението или съда да приеме завишението, което предлага прокуратурата от 4 месеца, а да не е една година. Моли да се уважи искането на прокурора от СРП, а не решението на първия съд, така и трите страни да са добре.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства, обжалваното пред него определение, изложеното във въззивната частна жалба, както и доводите и възраженията, направени от страните в съдебно заседание и след като извърши цялостна служебна проверка на атакувания първоинстанционен съдебен акт, въз основа на императивно вмененото му задължение за проверка на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 НПК констатира, че не са налице основания за неговото изменение или отмЯ., поради следните съображения:

Въззивният съд намира, че обжалваното пред него определение на Софийски районен съд е постановено в съответствие с императивните законови разпоредби и напълно се солидаризира с мотивите на контролираната съдебна инстанция, която е групирала в две групи, приключилите с влезли в законна сила по отношение на осъдения А., наказателни производства и по всяка една от тях е определил на същия, при условията на чл. 25, ал. 1, вр. с чл. 23, ал. 1 НК, едно общо най-тежко наказание, което следва да изтърпи.

Въз основа на събраните по делото писмени доказателства и предвид данните изхождащи от справката за съдимост и бюлетините за осъждане на осъдения А., въззивният съд констатира, че първият съд правилно е приложил материалния закон като при условията на чл. 25, ал. 1, вр. с чл. 23, ал. 1 НК е включил в първата група от престъпления тези, които са извършени от осъдения А. и за които е бил признат за виновен и осъден, с влезли в сила съдебни актове, както следва, а именно: по НОХД № 17882/2015 г. по описа на СРС, НО, 95 състав; по НОХД № 20982/2015 г. по описа на СРС, НО, 16 състав; по НОХД № 9125/2016 г., по описа на СРС, НО, 115 състав; по НОХД № 8719/2019 г. по описа на СРС, НО, 14 състав и НОХД № 2469/2022 г. по описа на СГС, НО, 8 състав. Това е така, защото при съпоставката на датите на извършване на деянията и датите на влизане в сила на съдебните актове по посочените по-горе наказателни производства е видно, че всяко едно от престъпленията е извършено преди да има влязла в сила, за което и да е от тях, поради което и същите се намират в реална помежду си съвкупност, поради което правилно и законосъобразно са приложени разпоредбите на чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК и на осъдения А. е определено едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ в размер на две години или това, което му е наложено по НОХД 9125/2016 г. по описа на СРС, НО, 115 състав. Правилно и при съблюдаване на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗИНЗС, първият съд е определил и първоначалният режим, при който осъдения А. следва да изтърпи така определеното му по първата формирана група едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ в размер на две години, а именно „строг“.

В съответствие с разпоредбата на чл. 25, ал. 2 НК правилно първоинстанционният съд е приспаднал от определения размер на общото най-тежко наказание „лишаване от свобода“ в размер на две години и времето, през което осъденият А. А. е търпял наказание „лишаване от свобода“ по всяко от едно от наказателните производства, включени в първата формирана група.

Правилно и при съблюдаване на разпоредбата на чл. 59 НК, първият съд е зачел времето, през което осъденият А. А. е бил задържан по реда на ЗМВР и НПК, по всяко едно от посочените наказателни производства, включени в първата формирана група.

Въззивният съд не констатира неправилно приложение на материалния закон, от страна на първия съд, и при формираната от него втора група от престъпления, в която са 3 включени осъжданията на осъдения А. А., приключили с влезли в сила съдебни актове по НОХД № 3309/2022 г. по описа на СРС, НО, 20 състав; по НОХД № 3655/2023 г. по описа на СГС, НО, 2 състав; по НОХД № 3888/2023 г. по описа на СГС, НО, 31 състав и по НОХД № 5029/2023 г. по описа на СРС, НО, 9 състав. Това е така, защото контролираният съд правилно е съобразил датите на извършване на деянията по посочените четири приключили наказателни производства и ги е съпоставил с датите на влизане в сила на съдебния акт по всяко едно от тях и е определил на осъдения А. едно общо най-тежко наказание при условията на чл. 25, ал. 1, вр. с чл. 23, ал. 1 НК, което същия следва да изтърпи, а именно най-тежкото наложено му измежду групираните наказателни производства каквито са наказанията „лишаване от свобода“ в размер на две години по НОХД № 3655/2023 г. по описа на СГС, НО, 2 състав и по НОХД № 3888/2023 г. по описа на СГС, НО, 31 състав.

Правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС, първият съд е определил и режимът за изтърпяване на така определеното едно общо найтежко наказание по втората формирана група от престъпления, а именно „строг“.

Въззивният съд не намери основания за отмЯ. или изменение на обжалваното първоинстанционно определение и в частта, в която първия съд е уважил искането на прокурора при СРП и приложил спрямо осъдения А. материално правната норма на чл. 24 НК, свързана с увеличаване на наложен на осъденото лице едно общо най-тежко наказание по втората формирана съвкупност. Това е така, защото видно от приложените и приети по делото, като писмени доказателства, справка за съдимост и бюлетини за осъждане на територията на Република България за осъдения А., както и справка от Министерство на правосъдието, Европейска информационна система за съдимост (ECRIS) за осъжданията му извън Република България е, че същият е лице с изключително обременено съдебно минало.