Определение № 1136 от 29.07.2022, Районен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1136 гр. Враца, 29.07.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Калина Хр. Христова при участието на секретаря Наталия Мл. П. като разгледа докладваното от Калина Хр. Христова Гражданско дело № 20221420100099 по описа за 2022 година

Производството е образувано след Решение № 478/30.12.2021 г. по КАД № 543/2021 г. по описа на Административен съд – гр. Враца, с което е обезсилено Решение № 260226/16.04.2021 г. по гр. д. № 2484/2020 г. по описа на Районен съд – гр.

Враца и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.

Производството е по чл. 145 и сл. от АПК вр. чл. 37в, ал. 5 вр. ал. 3 и 4 от ЗСПЗЗ.

Образувано е по жалба на „Агро-Кръстеви“ ООД, ЕИК 201763958, срещу заповед № 182-1/16.10.2015 г. на директора на Областна дирекция „Земеделие“ гр.

Враца, с която е изменена заповед № 182/01.10.2015 г. на директора на Областна дирекция „Земеделие“ гр. Враца в частта й по Раздел I, т. 12 относно ползвателя И. М.

П., като същата част следва да се чете: „Граунд трейд“ ЕООД. С изменената заповед са одобрени масиви за ползване на земеделски земи за землището на с. Тишевица, община Враца, за стопанската 2015-2016 г. между собственици и ползватели с правно основание по реда и начина, посочени в представеното доброволно споразумение с вх.

№ 002/31.08.2015 г. съгласно чл. 37в, ал. 2 от ЗСПЗЗ и чл. 69 и чл. 70 от ППЗСПЗЗ.

В жалбата се поддържат следните пороци на административния акт: нищожност, противоречие с материалния и процесуалния закон и несъответствие с целта на законаотменителни основания по чл. 149, ал. 5, чл. 146, т. 3, 4 и 5 от АПК. Твърди, че е налице противоречие между мотивите и диспозитива на оспорената заповед, тъй като в мотивите са изложени доводи за замяна на ползвателя И. М. П. с учреденото от нея търговско дружество „Граунд Трейд“ ЕООД, а в диспозитива замяната е отнесена към т. 12 от изменената заповед, която касае ползвателя В. И. П.. Поддържа се също, че при 1 издаване на оспорената заповед не са спазени разпоредбите на чл. 61 и чл. 62 от АПК и чл. 37в от ЗСПЗЗ. В тази връзка се сочи, че заповедта не е съобщена по реда на чл. 61 от АПК, че послужилите за издаването й обстоятелства не представляват новооткрити такива, тъй като са били известни на И.П. още преди издаването на изменената заповед № 182/01.10.2015 г., както и че не става въпрос за поправка на очевидна фактическа грешка, допълване или тълкуване на предходната заповед.

Иска се да се постанови решение, с което съдът да прогласи нищожността на оспорената заповед, алтернативно да отмени същата като незаконосъобразна.

Претендират се разноски.

В депозирано в срок становище ответникът по жалбата Директорът на Областна дирекция „Земеделие” гр. Враца счита, че жалбата е процесуално недопустима, тъй като извършеното със заповед № 182-1/16.10.2015 г. изменение на административен акт не засяга нито пряко, нито косвено интересите на жалбоподателя „Агро-Кръстеви“ ООД гр. Враца, тъй като касае друго лице – ползвател. Сочи, че жалбата е неоснователна, тъй като учредяването на фирма „Граунд Трейд“ ЕООД представлява новооткрити обстоятелства по смисъла на чл. 99, т. 2 АПК. Заявява, че доводите на жалбоподателя, че изменението на заповедта не е съобщено по реда на чл. 61 АПК, са ирелевантни, тъй като заповедта не засяга интересите на останалите ползватели и затова те не са били уведомени. Сочи, че посочването в диспозитива на т. 12 е техническа грешка. Иска се постановяване на решение, с което жалбата да бъде оставен без разглеждане или да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна В. И. П. изразява становище, че за жалбоподателя „Агро-Кръстеви“ ООД не е налице правен интерес от обжалване на настоящата заповед и иска същата да бъде оставена без разглеждане, а по същество счита жалбата за неоснователна, а обжалвания административен акт – за правилен и законосъобразен.

Заинтересованите страни „Граунд Трейд“ ЕООД, „Кооп и Ко“ ООД, Р. Д. Ц., „Агрирокка“ ЕООД, „Агрохолд България“ ЕООД, „БГ Агро Север“ ЕООД, „АТМ Агро“ ООД, „Милк Дриймс“ ЕООД, „Стил Трейд“ ЕООД, „Титан Агро България“ ЕООД и В. И. П. не са взели становище по жалбата.

Съдът, като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:

Не е спазено изискването на чл. 147, ал. 1 АПК, според който право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. Изискването за наличие на правен интерес от оспорването е императивно.

То е и условие за допустимост на жалбата според чл. 159, т. 4 АПК. При липсата на правен интерес от оспорването жалбата се явява процесуално недопустима, като 2 образуваното производство се прекратява.

В подадената жалба няма обоснован правен интерес от оспорването, нито се твърди засягане на съществуващо право, създаване на задължение или засягане на законен интерес от атакуваната заповед.

Както е посочено в самата Заповед № 182-1/16.10.2015 г., със същата се изменя Заповед № 182/01.10.2015 г. САМО В ЧАСТТА относно ползвателя И. М. П., а в останалата част заповедта остава непроменена. Т. е. с обжалваната заповед по никакъв начин не са засегнати правата и интересите на жалбоподателя, на когото са предоставени за ползване масиви, които остават непроменени след Заповед № 1821/16.10.2015 г.

При тези данни по делото съдът намира, че „Агро-Кръстеви“ ООД не се явява адресат на обжалваната Заповед № 182-1/16.10.2015 г. С нея не се засягат негови права и законни интереси, нито се пораждат задължения, поради което не притежава прогласеното в чл. 147, ал. 1 АПК право на оспорване. Липсата на активна процесуално-правна легитимация води до процесуална недопустимост на подадената жалба. Активната процесуална легитимация за оспорване принадлежи само на тези граждани и организации, които имат правен интерес от оспорването. Интересът трябва да е правен, т. е. обжалването следва да е насочено към премахване на неблагоприятни правни последици, респ. към предотвратяването им или към постигане на положителни правни резултати. Освен това интересът трябва да е личен и пряк, т. е. административният акт да засяга правната сфера на жалбоподателя като непосредствено отнема, изменя или ограничава права или противозаконно създава задължения за жалбоподателя или създава права на трето лице, с което уврежда жалбоподателя. Оспореният акт няма пряко действие по отношение законните интереси на оспорващия, не го засяга пряко и непосредствено, и не са налице преки неблагоприятни последици за него.

Действително, по силата на общата клауза на чл. 120, ал. 2 от КРБ е допусната обжалваемост пред съдилищата на всички административни актове, с които се засягат права и законни интереси на граждани и юридически лица, освен изключените със закон. В тази връзка, задължително конституционно условие е обжалваният акт да засяга лицето, което го атакува, като елементът „засягане“ е предпоставка за възникване на процесуалния правен интерес от търсената съдебна защита. По смисъла на чл. 120, ал. 2 от КРБ, „засегнати“ в процесуалноправен аспект са онези лица, които са носители на материалноправни последици от волеизявлението на органа, респ. в чиято правна сфера се отразява неблагоприятно порочния административен акт. В този смисъл негативно засягане е всяка правна последица от акта, състояща се в: прекратяване или ограничаване на съществуващи субективни права; създаване на нови или разширяване на съществуващи правни задължения, както и хипотезите на 3 невъзможност за упражняване на субективни права, за които законът предвижда издаването на административен акт. Процесуалноправният интерес от съдебното обжалване следва да е насочен към премахване на неблагоприятни правни последици, респ. - към предотвратяването им или към постигането на благоприятни правни резултати. Във всеки отделен случай релевантно за установяване на процесуалноправния интерес е обективното наличие в правната сфера на жалбоподателя на субективното право или защитения от правото интерес, засегнат с акта.

С оглед на гореизложеното и липсата на негативни последици за жалбоподателя, следващи от оспорената заповед, съдът намира, че за „Агро-Кръстеви“ ООД липсва правен интерес от оспорването на Заповед № 182-1/16.10.2015 г., издадена от директора на Областна дирекция „Земеделие“ гр. Враца.

По разноските:

Съгласно чл. 143, ал. 3 и ал. 4 ГПК, когато съдът прекрати производството, ответникът има право на разноски, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ, както и заинтересованите страни, за които актът е благоприятен.

Искания за разноски са направили ответникът по жалбата директора на Областна дирекция „Земеделие“ гр. Враца, който претендира 200 лева юрисконсултско възнаграждение. Искането следва да бъде уважено.

Искане за разноски е заявила и заинтересованата страна В. И. П., но същата не е представила доказателства да е сторила такива, а освен това не притежава качеството заинтересована страна, за която актът е благоприятен.

С оглед горното и на основание чл. 159, т. 4 АПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

О Т М Е Н Я определение, постановено в откритото съдебно заседание от 29.06.2022 г., с което е приключено съдебното дирене и даден ход на устните състезания, като постановява :

ОСТАВЯ без разглеждане като недопустима жалбата на „Агро-Кръстеви“ ООД, ЕИК 201763958, срещу заповед № 182-1/16.10.2015 г. на директора на Областна дирекция „Земеделие“ гр. Враца, с която е изменена заповед № 182/01.10.2015 г. на директора на Областна дирекция „Земеделие“ гр. Враца в частта й по Раздел I, т. 12 относно ползвателя И. М. П., като същата част следва да се чете: „Граунд трейд“ ЕООД, и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 99/2022 г. по описа на Районен съд – гр. Враца, ГО, VII състав.

4

ОСЪЖДА „Агро-Кръстеви“ ООД, ЕИК 201763958, ДА ЗАПЛАТИ на директора на Областна дирекция „Земеделие“ гр. Враца разноски за производството в размер на 200 лева /двеста лева/ - юрисконсултско възнаграждение.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Административен съд гр. Враца в седемдневен срок от съобщението до страните.

Съдия при Районен съд – Враца: _______________________

5