Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 156 от 09.05.2023, Окръжен съд - Русе

Съд
Окръжен съд - Русе
Дело
Въззивно гражданско дело 177/2023
Вид
Решение № 156
Подписан
09.05.2023
В сила
05.05.2023
Състав
Николинка Чокоева, Татяна Черкезова, Галина Магардичиян

Цитирани разпоредби

  • чл.258 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 156 гр. Русе, 05.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николинка Чокоева

Членове:

Татяна Черкезова

Галина Магардичиян при участието на секретаря Маня Пейнова като разгледа докладваното от Николинка Чокоева Въззивно гражданско дело № 20234500500177 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 ГПК.

„е.п.п. “ АД със седалище и адрес на управление гр. В. обжалва решението, постановено по гр. д. № 4384/2022 г. по описа на РРС, с което съдът го е осъдил да заплати на ищеца получена без основание сума за консумирана електроенергия. Излагат се оплаквания за неправилност на съдебното решение поради съществено нарушение на процесуалния и неправилно приложение на материалния закон, направените от съда изводи противоречат на събраните по делото доказателства. Иска се въззивният съд да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което отхвърли изцяло предявения иск. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Въззиваемият Р. П. М., чрез пълномощника си адв. С. в писмен отговор на жалбата изразява становище за неоснователността й. Претендира направените по делото разноски.

Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице, в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.

1

При извършване на служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на обжалването - и допустимо, а за да се произнесе по съществото на спора, съобразно наведените от страните доводи, взе предвид следното:

Липсва спор, че страните са в договорни отношения относно доставка и потребление на ел. енергия за обект, находящ се в гр. Русе.

Съгласно Справка за потребление към 28.09.2022 г., издадена от ответното дружество, както и от приложените към исковата молба платежни нареждания за комунално плащане и разпечатки от информационен портал за битови клиенти на „е.п.п.“ АД, за период на потребление 21.12.2021 г. – 01.08.2022 г. на ищеца, като клиент на ответното дружество, са издадени фактури за потребена ел.енергия на обща стойност 1428.60 лв.

Ищецът прилага извънсъдебна техническа експертиза и Констативен протокол за извършен оглед на ел. инсталация в етажно ел. табло с предпазители и електромери за търговско мерене от 10.05.2022 г., според които схемата на свързване на устройствата за търговско мерене в етажното ел. табло на жилищния блок не е правилна, в резултат на което в регистрите на електромера на ищеца се натрупва и енергията, консумирана от абоната съсед на етажа.

След получаване на исковата молба по настоящото дело в присъствието на ищеца е извършена проверка на процесното СТИ от служители на „Е.С.“, които са направили същите констатации.

Към всяка от фактурите, издадени за процесния период е издадено кредитно известие, съгласно което действителната стойност на консумираната ел. енергия от ищеца е на обща стойност 137.50 лв.

По делото е прието заключението по назначена съдебноикономическа експертиза, неоспорено от страните, според което отчетената консумирана ел. енергия на името на С. М.а е на стойност 9849.25 лв., а за същия период отчетената консумирана ел. енергия на съседа е на стойност 4172.24 лв., като разликата между двете суми е 5677.01 лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

2

В случая следва да се приеме, че ищецът е имал качеството „потребител на ел. енергия“ от 01.11.2020 г., когато наследява ½ ид. част от имота на своята леля С. М.а. От посочената дата има основание да претендира, че е заплащал и ел. енергията, която не е доставяна в обекта на потребление.

Безспорно е установен и фактът на неправилна схема на свързване, като монофазният електромер, отчитащ потреблението на абоната – съсед Б., взема захранване от изходяща фаза на трифазния предпазител на електромера, отчитащ потреблението на ел. енергия в имота на ищеца.

Предвид изложеното, съдът приема, че като потребител на електрическа енергия и клиент на ответното дружество, ищецът е заплащал недължими суми за потребена ел. енергия от друг абонат за периода 01.11.2020 г. – 31.07.2022 г. От приетата икономическа експертиза се установява, че надвзетата сума възлиза на 2638.99 лв., която е заплатена без основание и подлежи на връщане от ответника.

Поради съвпадане на изводите на РОС с тези в обжалваната част на първоинстанционното решение, последното следва да бъде потвърдено, включително и в частта за разноските.

С оглед изхода от делото и отправеното искане на въззиваемия следва да му се присъдят деловодните разноски за настоящата инстанция в размер на 565 лева.

Мотивиран така, Русенският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 125/09.02.2023 г., постановено по гр. д.

№ 4384/2022 г. на Русенския районен съд в частта, с която е уважен искът.

ОСЪЖДА „е.п.п. “ АД, ЕИК 103533691 със седалище и адрес на управление гр. В., ***, да заплати на Р. П. М., сумата от 565 лв. – деловодни разноски за въззивната инстанция.

Решението в останалата част, с която е отхвърлен искът, като необжалвано, е влязло в сила.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4