Решение № 553 от 09.06.2022, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 553 гр. Бургас, 09.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Даниела Д. Михова

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело № 20222100500192 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК и е образувано по въззивните жалби, подадени от А. С. Т., чрез адв.Драгомир Савчов Димитров (вх.№ 23669/11.11.2021 г. на БРС) и от „Ангара Груп-1“ ООД, ЕИК 203383328, чрез Управителя на дружеството Николай Самуилов Самуилов (вх.№ 21247/22.10.2021 г.), против Решение № 1129/06.10.2021 г. по гр.д.3965/2021 г. по описа на РС Бургас.

Въззивникът-ищец А. С. Т. обжалва решението на БРС в частта, с която е отхвърлен установителният иск по чл.422 ГПК срещу ответниците „АСТАНА СТРОЙ“ ООД, ЕИК 203606076 и Н. С. С. ЕГН **********, за приемане за установено, че те дължат солидарно с ответника „АНГАРА ГРУП-1“, изпълнение на задължението за плащане на неустойката предвидена в чл.4, ал.3 на Споразумението от 09.06.2019 г. при забава с повече от 6 месеца на получаването на разрешение за ползване на сградата, находяща се в ***.

Твърди се, че в обжалваната от въззивника-ищец част, решението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като съдът не е съобразил, че съгласно чл.146, ал.1, т.2 ГПК и практиката на ВКС, в Доклада „следва да се посочат обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения на страните по спора, тяхната правна квалификация, да се отделят безспорните факти и да се разпредели доказателствената тежест относно подлежащите на доказване факти...“. Твърди се, че в определението, с което делото е насрочено и на страните е обявен проекта за доклад по 146 ГПК, първоинстанционният съд не е споменал за направеното при условия на евентуалност възражение, че солидарните длъжници не носели отговорност, защото не били поемали такава по т.4.3., а били поели по т.4.4. Твърди се, че въпреки, че този „евентуален спор“ липсва в доклада по делото, имено това е основанието за частичното отхвърляне на исковите претенции. Сочи се, че в обявения по делото за окончателен доклад, съдът е посочил, че „В тежест на ищеца е да докаже 1 наличие на валиден договор, както и изпълнение на своите задължения по него, размерът на задължението“, а „Ответникът следва да докаже погасяване на вземането“. Твърди се, че при обсъждане на обстоятелствата, ограничени в доклада като предмет на доказване, съдът е стигнал до извода, че възраженията на ответниците са неоснователни, не е констатирал някакво неизпълнение доказателствените задължения на ищеца, но въпреки това исковата претенция частично е отхвърлена, и то - поради недопустимо разширяване на предмета на доказване и пренебрегване констатации обявени на страните с Определението от 19.07.2021 г. Твърди се, че въпреки, че съдът е приел, че текстът за солидарната отговорност се отнася за задължението по чл.4, ал.3, в решението си е приел, че той се отнася за чл.4, ал.4, без да съобрази, че той е част от нея.

На второ място се твърди, че решението в обжалваната от ищеца част е неправилно и поради това, че при постановяването му съдът не е съобразил разпоредбата на чл.20 ЗЗД и константната практика на ВКС, съгласно която, при наличие на неясни уговорки в договора, както и когато страните спорят относно тълкуването и установяването на правата, които произтичат от отделните уговорки, приложима е разпоредбата на чл.20 от ЗЗД.

Твърди се също, че в обжалваната част, решението на първоинстанционния съд е и необосновано, тъй като в него не само не е съобразено договореното на 09.06.2019 г. - в Споразумението и в Предварителния договор, но и изпълнението на всички останали договорки между страните във връзка с прехвърлянето и придобиването на собствеността.

Твърди се, че съдът не е обсъдил в пълнота правомощията на солидарно ангажиралите се „АСТАНА СТРОЙ“ ООД и Н. С. С., както и това, че гарантирането в т.4.3. на Споразумението на срока за въвеждане на сградата в експлоатация, поемането на задължение за плащане на обезщетение при забава, гарантирано и от солидарните длъжници безспорно е мотивирало Купувача към сключването и изпълнението на поетите от него задължения в Предварителния договор и Споразумението от 09.06.2019 г.

Сочи се, че съдът е приел, че солидарните длъжници били ангажирани само с обезпечаване задължението на „АНГАРА ГРУП-1“ ЕООД за плащане и за поддържане на наличност от поне 4500 евро в специалната сметка, от която ищецът да се удовлетворява при всяка забава, договорено в чл.4, ал.3 от Споразумението, но липсват мотиви защо се изключва отговорността на солидарно ангажиралите се с изпълнението на това задължение „АСТАНА СТРОЙ“ ООД и Н. С. С., след като забавата на изпълнението договорено в т.4.3. на споразумението е факт и след като в Споразумението липсват договорки за каквито и да е факти и обстоятелства, които да изключат отговорността на лицата солидарно ангажирани с изпълнението на задължението по т.4.4. от Споразумението - за осигуряване на средства по специалната сметка, от които Купувачът да се удовлетворява и получава дължимото му се при забава обезщетение.

Твърди се, че в решението не е обсъдено в цялост договореното в т.4.4. на Споразумението; не е съобразено, че изпълнението на задължението по т.4.3. от споразумението „АСТАНА СТРОЙ“ ООД и Н. С. С. включва в себе си две задължения специалната сметка да се захрани със сумата от 9000 евро, и - при намаляване на наличността до и/или под 4500 евро тя да се допълва.

Излагат се оплаквания и, че съдът не е съобразил факта, че текстът ангажиращ солидарната отговорност на Н.С. и „АСТАНА СТРОЙ“ ООД не е отделен, а е част от договореното в т.4.4, т.е. предходната точка е 4.3., а не 4.4. както се приема в него.

Претендира се съдът да отмени решението на БРС в обжалваната част и да постанови друго, с което да приеме, че „АСТАНА СТРОЙ“ ООД и Н. С. С. са солидарно задължени с „АНГАРА ГРУП - 1“ ООД - изпълнител по Споразумението от 09.06.2019 г., за плащането на обезщетението за неустойка договорена в т.4.3. на Споразумението по начина договорен в неговата т.4.4., поради забава въвеждането в експлоатация на сградата 2 находяща се в ***, за времето от 29.07.2020 г. до 21.03.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 06.08.2020 г. до окончателното плащане на задължението, и за което вземане на основание чл.410 ГПК, по ч.гр.д.2200/2021 г. по описа на БРС е била издадена Заповед за изпълнение.

За установяване действителната воля на страните по Споразумението и Предварителния договор от 09.06.2019 г., и на основание чл.266, ал.3 ГПК, с въззивната жалба са представени и са приети като доказателства: Споразумение и Предварителен договор от 09.06.2019 г. сключен между ответниците и сестрата на ищеца; Отговор по гр.д.4541/2020 г. на БРС с ищец сестрата на ищеца- Т. С. Х. вх.№ 34165/19.10.2020г.; Молба вх.№ 179/19.01.2021 г. по гр.д.4542/2020 г. на БРС с ищец А. С. Т.; Отговор на ИМ по гр.д.7902/2020 г. на БРС; и Определение от 15.03.2021 г. по гр.д.7902/2020 г. на БРС, с което е обявен Проекта за доклад по делото.

Въззивникът-ответник „АНГАРА ГРУП-1” ООД, ЕИК 203383328, чрез управителя си Н. С. С., обжалва решението на БРС в частта му, с която е уважен искът срещу „АНГАРА ГРУП-1” ООД. Твърди се, че решението на БРС в обжалваната от дружеството част е неправилно и незаконосъобразно поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

На първо място се твърди, че исковете за неустойка са неоснователни, тъй като цитираният текст от договора представлява клауза, нищожна поради противоречие със закона и добрите нрави. Твърди се, че предвидената в споразумението неустойка обезпечава изпълнение на задължение, чието изпълнение не зависи от дружеството, или поне не единствено от него, поради което то не следва да носи отговорност чрез заплащане на неустойка за несбъдване на това условие.

На второ място се претендира съдът да унищожи процесното споразумение „поради заплашване от страна на ищцата на всички ответници, респ.поради сключването му при крайна нужда и явно неизгодни условия“. В тази връзка се излагат твърдения, че сделката за покупко продажба между ищеца и представлявано от ответника С. дружество на идеална част от имот всъщност представлява прикрита замяна на идеални части с конкретен недвижим имот, при която съгласно изричните норми на ЗЗД двата имота се считат равностойни. Излагат се твърдения по фактите за развилите се в годините отношения между страните по повод съсобствен на страните имот в гр.София и заведеното дело за делба на този имот. Твърди се, че ищецът е отказал за сключи сделките без да бъде подписано процесното споразумение, и в крайна сметка това споразумение е било подписано от дружеството „единствено поради огромната заплаха да пропаднат тригодишни преговори и дружеството „Астана Строй“ да продължи да търпи значителни финансови загуби от собствеността на неизползваем имот“. По изложените съображения се твърди, споразумението е унищожаемо, тъй като е сключено чрез заплашване на ответника С. на представляваните от него дружества, както и поради наличието на хипотезата на крайна нужда, изразяваща се в опасността да пропаднат сделките и страните да останат съсобственици на неизползваем имот при липса на съгласие за използването му, и явно неизгодни условия изразяващи се в поемане на ангажимент за завършване на сграда, който не зависи от ответниците и гарантирането му с неустойка в значителен размер.

Твърди се също, че през исковия период не е следвало да се начислява процесната неустойка, поради въведеното в страната извънредно положение, преминало в извънредна епидемиологична обстановка и преустановяването на практика на общуването с общината и доставчиците на комунални услуги, от които е зависело снабдяването на сградата с разрешение за ползване. Твърди се, че в този период Столична община практически е престанала да участва в процесите на строителство, при което е било блокирано снабдяването на правните субекти със съответните актове, зависещи от нея.

Претендира се съдът да отхвърли изцяло предявения иск и да присъди на 3 въззивника разноски по водене на делото, включително и за адвокатско възнаграждение. Не се ангажират нови доказателства.

И двете въззивни жалби са подадени от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което съдът ги намира за допустими.

С писмен отговор в законовия срок по чл.263 ГПК, ищецът А. С. Т. оспорва като неоснователна въззивната жалба, подадена от ответника „АНГАРА ГРУП-1” ООД. Твърди се, че тя е обща и преповтаря изложените съображения в отговора на исковата молба.

Твърди се, че и във въззивната жалба, и в отговора на исковата молба, липсва уточняване и конкретизация на фактическите твърдения за заплашване, които да са възбудили основателен страх и да са довели до сключване на Споразумението от 09.06.2019 г.

Твърди се, че във въззивната жалба не се сочат каквито и да са твърдения в подкрепа на оплакването, че решението е „неправилно и незаконосъобразно поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост“, както и не се сочат конкретни факти и/или доказателства, които да не са били обсъдени и това да е довело до постановяване на обжалваната част от решението.

Сочи се, че „твърденията в последните три абзаца на л.2 от въззивната жалба“ представляват недопустим, поради преклудиране, опит за възражения, които не са релевирани от ответниците в предвидения от ГПК срок.

Претендира се потвърждаване на решението на БРС в обжалваната от ответника част. Претендират се съдебни разноски. Няма искания по доказателствата.

С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства съдът приема от фактическа и правна страна, следното:

Производството пред първоинстанционния БРС е образувано по исковата молба на А. С. Т. за приемане за установено, че ответниците „АСТАНА СТРОЙ“ ООД, „АНГАРА ГРУП-1” ООД и Н. С. С. дължат солидарно на ищеца сумата 23 469,96 лв, представляваща левовата равностойност на осем месечното обезщетение от по 1500 евро на месец за времето от 29.07.2020 г. до 29.03.2021 г., ведно със законовата лихва върху нея считано от 31.03.2021г. до окончателното плащане на задължението, за които суми е издадена Заповед по чл.410 ГПК № 339 от 01.04.2021 г. по ч.гр.д.2200/2021 г. по описа на БРС. Ищецът твърди, че на 09.06.2019 г. между него и ответниците „АСТАНА СТРОЙ“ ЕООД и „АНГАРА ГРУП I“ ООД е сключен Предварителен договор за покупко-продажба на идеални части от ПИ с идентификатор *** и Споразумение за съдействие на ищеца да закупи СОС - апартамент с идентификатор ***, който е на „груб строеж“. Твърди се, че съгласно чл.4, ал.3 от Споразумението, „АНГАРА ГРУП I“ ООД, който е изпълнявал довършителни работи в сградата, в която се намира СОС с идентификатор ***, гарантирал на ищеца, че разрешение за ползване на сградата ще се получи в 6-месечен срок от нотариалното изповядване на сделката по прехвърлянето на собствеността и е поел задължение към ищеца за плащане на месечна неустойка, за времето след изтичане на 6 месеца от датата на изповядване на сделката.