Решение № 1040 от 25.07.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1040 гр. Пловдив, 25.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Хр. Георгиев при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно гражданско дело № 20245300501453 по описа за 2024 година

Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано по жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“, Булстат *****, чрез ОПУ-*** против Решение № 1518/ 21.03.2024г. по гр. д. № 1904/ 2023г. по описа на АРС-III гр. с., с което е осъдена на основание чл.410, ал.1 ,т.2 КЗ във вр. с чл.49 и 86 ЗЗД да заплати на „Лев Инс“ АД, ЕИК ***** , сума в размер на 798,28 лв, представляващо обезщетение застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ съгласно застр.полица 93001810059647 със срок на валидност от 19.07.2018г. до 18.07.2019г. за имуществени вреди на лек автомобил с марка „Шкода“ , с модел „Октавия“, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 09.04.2019г. на пътно платно на републикански път II-86 между Ч. и гр. А., и сума в размер на 10 лева за ликвидационни разходи по щета № 15111261-19-4039, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на ИМ – 16.08.2023г. до окончателното изплащане, както и сума в размер на 255,15 лева лихва за забава върху главницата, начислена за периода от 16.08.2020г до 16.08.2023г. С жалбата се навежда тезата за липса на регламентирано за пътната администрация задължение за предотвратяване на случайно събитие, аналогично на процесното произшествие, настъпило в резултат на падане на камък на пътното платно. Поддържа се също така, че задълженията на жалбоподателя се свеждат само до отстраняване на последиците от тези събития, пряко отнасящи се до републиканските пътища във възможно реални срокове. Оспорва се доводът на съда, че ответникът не е оспорил механизма на ПТП като условие за ангажиране на СТАЕ 1 по делото, доколкото не може да се установи кога е паднал камъкът, а само от техническа гледна точка дали е възможно преминаването през камък да причини твърдените в ИМ вреди. С оглед на това се поддържа възражението за липса на основание за ангажиране на регресната отговорност на администрацията по смисъла на чл.49 ЗЗД. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на иска, както и присъждане на разноски за двете инстанции.

Постъпил е писмен отговор от въззиваемата страна ЗК„Лев инс“ АД, ЕИК: *****, с който се оспорва въззивната жалба като неоснователна, с позоваване на съдебна практика на ВКС във връзка с характера на съставения протокол за ПТП. Иска се потвърждаване на обжалваното решение.

Пловдивски окръжен съд като взе предвид събраните по делото доказателства, намери следното:

Жалбата изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

Съдът е сезиран с иск по чл.422, ал.1 ГПК с материално правно основание чл.410, ал.1, т.1 КЗ за установяване на вземане в полза на ищцовото застр.дружество ЗК „Лев инс“ АД, претендирано от Агенция „Пътна инфраструктура“ в размер на 798,28 лв, представляващо обезщетение застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ съгласно застр.полица 93001810059647 със срок на валидност от 19.07.2018г. до 18.07.2019г. за имуществени вреди на лек автомобил с марка „Шкода“ , с модел „Октавия“, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 09.04.2019г. на пътно платно на републикански път II-86 между Ч. и гр. А., и сума в размер на 10 лева за ликвидационни разходи по щета № 1511-1261-19-4039, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на ИМ – 16.08.2023г. до окончателното изплащане, както и сума в размер на 255,15 лева лихва за забава върху главницата, начислена за периода от 16.08.2020г до 16.08.2023г.

Претенцията за ангажиране отговорността на ответната агенция е обоснована въз основа на пар.1, т.1 от ДР на Наредба №1 за организиране на движението по пътищата от 17.01.2001г. по арг. от разпоредбата на Закона за пътищата - чл.3, ал.2, чл.19, ал.1, т.1 и ал.2 , т.3 и чл.21, ал.2 от закона.

Ответникът е бил поканен с писмо от 09.03.2020г. да заплати исковата сума, но плащане не е било извършено, поради което се претендира и мораторна лихва по чл.86 ЗЗД.

Видно от ОИМ ответникът не е оспорил, че процесното ПТП е настъпило поради попадане на камък върху застр. автомобил по време на движение, както и не е наведено настоящото възражение за случайност на процесното събитие, станало причина за увреда на застрахования автомобил.

За доказване на претенцията си ищецът е ангажирал гласни доказателства, САТЕ, представени са писмени доказателства относно наличието на застраховка „Каско“ на МПС по посочената застр. полица, както и Общи условия за застраховане на сухопътни превозни средства без релсови превозни средства на ЗК „Лев инс“ АД, посочения Протокол за ПТП от 09.04.2019г., уведомление за настъпилото застр.събитие, както и преписката по образуваната 2 щета № 1511-1261-19-4039 и доклад по нея.

При уважаване на предявения иск районният съд е изходил от фактическия състав на разпоредбата на чл.410, ал.1, т.2 КЗ и отчел конкретния механизъм на процесното ПТП, а именно причинена щета на застрахован автомобил поради попадане на необезопасен и необозначен камък в размер 20/30/15 на пътно платно, а именно камък, находящ се по средата на дясното пътно платно, по което се е движел увредения автомобил. Мотивирано наличието на причинна връзка между бездействието по поддръжка и обезопасяване на пътното платно и причинените вреди поради това, че ако пътят беше обезопасен по начин, по който да се предотврати попадането на камъни и други предмети на пътното платно, процесното ПТП не би настъпило. Отговорността на ответника във връзка с неизпълнение на задължението за поддържане на процесния участък е обоснована като произтичащата от изричната разпоредба на чл.30, ал.1 Закона за пътищата, а имено задължението на АПИ да поддържа републиканските пътища в годно състояние за безопасна експлоатация. Това законово задължение именно се оспорва с настоящата въззивна жалба въз основа на тезата за случайност на процесното събитие – падане на камък на процесния участък, през който е преминавал увредения автомобил, която теза се възприема от въззивния съд за несъстоятелна. Поддържането на процесната част от републиканската пътна мрежа включва както обезопасяването му конкретно при констатирано свличане на земна маса, така и превантивното му обезопасяване по начин, по който да не се допуска свличане на земна маса, в участъци с потенциален риск от падане на земна маса на пътното платно след съответните проучвателни работи в тази насока. С изричната разпоредба на чл.30, ал.1 ЗП е вменено в служебно задължение на ответната АПИ поддържането на републиканската пътна мрежа, което включва организационно-превантивна дейност по изпълнение на това задължение, независимо от наличието или липса на гражданска инициатива за информиране относно събития, водещи до реализиране на законовите задължения на ответника по ЗП.

С оглед на изложените съображения обжалваното решение се явява правилно и законосъобразно и като такова ще се потвърди.

На основание чл.271, ал.1, пр.I ГПК, въззивният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 1518/ 21.03.2024г. по гр. д. № 1904/ 2023г. по описа на АРС-III гр. с., с което е осъдена на основание чл.410, ал.1 ,т.2 КЗ във вр. с чл.49 и 86 ЗЗД да заплати на „Лев Инс“ АД, ЕИК ***** , сума в размер на 798,28 лв, представляващо обезщетение застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ съгласно застр.полица 93001810059647 със срок на валидност от 19.07.2018г. до 18.07.2019г. за имуществени вреди на лек автомобил с марка „Шкода“ , с модел „Октавия“, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 09.04.2019г. на пътно платно на републикански път II-86 между Ч. и гр. А., и сума в размер на 10 лева за ликвидационни разходи по щета № 1511-1261-19-4039, ведно със 3 законната лихва върху главницата, считано от датата на ИМ – 16.08.2023г. до окончателното изплащане, както и сума в размер на 255,15 лева лихва за забава върху главницата, начислена за периода от 16.08.2020г до 16.08.2023г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4