Решение № 240 от 06.03.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 240 гр. София, 06.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Янк. Иванова Вранеску

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно гражданско дело № 20241000502296 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Въззивното производство е образувано възоснова на въззивна жалба с вх. рег. № 7445 от 30.07.2024г. подадена от С. Д. М. - ищец в исковото производство срещу Решение № 86 от 18.07.2024г. постановено по т.д. № 12 по опис на СОС за 2023г. в частта, с която е отхвърлен осъдителен иск за 60 000 лева, предявен срещу "ЗК Лев Инс" АД за сумата от 65 000 лева. В жалбата се излага, че решението е неправилно и необосновано, защото с него е отречена изключителна връзка между дядо и внучка, която след смъртта на последния е довела до душевна болка и страдание, които подлежат на обезщетяване. Според въззивния жалбоподател, решението е необосновано, защото съдът изобщо не е обсъдил факта, че ищецът е с гръцко гражданство и като такъв е легитимиран да получи обезщетение по силата на приложимия чл. 932 от ГК на Република Гърция.

Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на акт по същество, с който ответника "ЗК Лев Инс" АД да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за нанесени неимуществени вреди в размер на 60 000 лева, , понесени от загубата на дядо му С. Г. Р., починал вследствие на ПТП осъществено на от 15.02.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 13.11.2020 г., до окончателно изпълнение на 1 задължението. Претендира разноски за осъществено безплатно адвокатско представителство.

В писмен отговор с вх. рег. № 7915 от 14.08.2024г. "ЗК Лев Инс" АД и в съдебно заседание оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита, че решението е съобразено с относимата тълкувателна практика ППВС № 4/25.V.1961 г. и Тълкувателно решение №1/2016г. по ТД №1/2016г. на ОСНГТК и в този смисъл е правилно, а по отношение на обосноваността, че е съобразено със събраните по делото доказателства. Моли за потвърждаване на решението в обжалваната част. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

С разпореждане №4154 от 18.10.2024г. съдът процесуално допустима. е приел жалбата за

Обжалваното решение е валидно изцяло и допустимо в обжалваната част. Същото е влязло в законна сила за разликата над 60 000 до 65 000 лева.

По останалите въпроси, съдът е ограничен от посоченото в жалбата. Тя се отнася до отречената материално-правна легитимация на ищеца, като се поддържа тезата, че са налице предпоставките очертани в ТР № 1/21.06.2018 г. по т.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. По останалите факти от фактическия състав на непозволеното увреждане, приети за установени в решението липсва спор, като се излага, че съдът е изложил мотиви за всички останали предпоставки за присъждане на обезщетение.

Настоящият състав на Софийски апелативен съд приема, че макар и ограничен до оплакването, което се отнася до преценката за наличие на материално правна легитимация за ищцата, следва да изложи самостоятелни мотиви към всички факти от фактическия състав на приложимата материлно правна норма. Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 и чл. 409 от КЗ с цена на иска 60 000 лева. Ищцата е обосновала активната си процесуално правна легитимация с наличието на родствена връзка със загиналия на 15.02.2018 г. в ПТП неин дядо С. Г. Р., който като водач на л.а. „Опел кадет“ с рег. № ******** е ударен от насрещно движещия се автомобил марка „Мерцедес“ модел Ц320 с рег. № ********, управляван от Ц. М .Л..

Наказателното производство, образувано срещу водача на насрещно движещия се автомобил, а именно Ц. Л. М. е приключило с влязла в сила присъда №25/22.11.2021г., постановена по НОХД №486/2021г. по описана Софийски окръжен съд, с която е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343а ал. 1 б. „б“ вр. Чл. 343, ал.1, б. „в“, вр. Чл. 342, ал.1, пр. 3 от НК. В обжалвоното решение, съдът правилно е приел, че деянието е извършено, че то е противоправно, че противоправността е призната от наказателния съд като престъпление и формата на вината е непредпазливост.

2

Пострадалият Р. е починал една седмица след инцидента, в следствие на множество телесни увреди - травматичен шок, гръдно-коремна контузия, контузия на бял дроб, наличие на кръв в коремната кухина в количество 600мл, разкъсване на слезка, счупване на дясно бедро, счупване на дясна подбедрица, счупване на горната част на лява мишнична кост, разкъсноконтузна рана на дясно коляно.

Установено и не е спорно, че към датата на ПТП по отношение на л.а.

„Мерцедес“ модел „ Ц 320 ЦДИ“, peг. № ******** е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена с ЗК „Лев Инс“ АД, със срок на действие от 11.09.2017г. до 10.09.2018г..

На 10.09.2018г. ищцата С. Д. П. предявила доброволна претенция пред застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди. Обезщетение не е платено.

Пространно в исковата молба са изложени психическите преживявания на ищцата след загубата на нейния дядо, които сочат на неимуществени вреди.

Ответникът в исковото производство, сега въззиваема страна, а именно с ЗК „Лев Инс“ АД е оспорил претенцията на ищцата с всички правоизключващи възражения отнасящи се до всички факти от фактическия състав на непозволеното увреждане с изкл. на тези, които се установяват по реда на чл. 300 от ГПК, вкл. и възражение за изтекла погасителна давност, основание чл.111, б. в, пр.2 ЗЗД относно претенцията за законна лихва, за периода над три години преди дата на депозиране на настоящата искова молба.

Основното възражение, което е предмет на въззивното обжалване наред с погасителната давност е за липсата на изключителна връзка между дядо и внучка, която да обоснове имуществената отговорност на застрахователя.

Съобразно правилно разпределената доказателствена тежест, възоснова на събраните по делото доказателства се установява, че родството между дядо и внучка е по майчина линия. Разпитан е родственик на семейството, племенник на починалия и първи братовчед на майката на ищцата –Т. Г. Р.. От неговите показания се установява, че са съседи с починалия дядо и впечатленията му са непосредствени за фактите, че ищцата често е пребивавала в гр. София, поддържала е близки отношения с роднините си и с родителите на майка си. Ищцата е била първо дете в семейството и след това се ражда нейната сестра, която е имала здравословни проблеми изискващи цялата грижа на родителите. Това обстоятелство сближило по-голямото дете с родителите на майката, които полагали грижи в отсъствие на родителите.

Разликата между двете деца е 4 години. Баба и дядо по бащина линия С. няма.

От свидетелските показания се установява още, че бабата и дядото на С. са се грижили за нея в Гърция, докато родителите са полагали болнични грижи за 3 второто си дете, а в целия период на своето израстване внучката С. е посещавала дома на баба и дядо в гр.София. Особено близките отношения с дядото са прекъснати с факта на смъртта, настъпил във възраст 70 години, която е активна и предполага пълноценно общуване между дядо и внучка.

От правна страна, материално-легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.

ХI.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. Особената близост не се създава само и единствено при съвместно живеене. Напротив, съвместното живеене в българския бит е загубило своята обичайност с промените в обществено икономическите условия и свободното движение след 2007 г. Живеенето в различни държави, не води единствено и само до извода, че липсва особена връзка. Тя е такава, когато според обстоятелствата между внучка и дядо, отношенията се отличават с близост, създадена от полагана грижа, която в определени и продължителни моменти е замествала тази на родителите /било поради липсата им, било поради ангажираността на вниманието към друго дете в семейството/ . Освен това е факт, че С. сама е поддържала връзка с родителите на майка си в гр.София, чрез редовни посещения, предприемани и самостоятелно. Съвсем в обратния смисъл и обосновано решението би било, ако детето е било отчуждено от своите баба и дядо, привързано към родителите на другия съпруг, приело тяхната култура и възпитание, посещавало семейството на починалия дядо само и единствено с родителите си и по празници. От свидетелските показания се установява, че ищцата е приемала родителите на своята майка като не обичайно близко хора, а като хора, които са формирали нейното отношение на привързаност. Предвид развитието на обществените отношения, които променят обичая на българския бит, според който голяма част от хората, вече живеят на големи разстояния, но въпреки това са привързани към прародителите си, желаят да общуват и общуват с тях по всички възможни начини и по инициатива и на двете страни. За да е налице желано общуване е необходимо и се предполага, че децата приемат своите баба и дядо като отдадени им и като връзката им с рода. Разкъсването на такава връзка по трагичен начин, обосновава страдание и болка от ненавременна загуба. Смъртта е довела до прекъсване на емоционална връзка, която предвид възрастта на ищцата, вече е била и здраво изградена. Към дата на смъртта, починалият е бил вдовец, т.е. с неговата 4 смърт ищцата е осиротяла напълно от родителите на майката, които са се грижили за нея, вкл. и финансово. Претенцията в размер на 60 000 лева обаче не съответства на размера на доказаните вреди. По делото е разпитан само един свидетел, чиито показания са ориентирани към обстоятелствата преди катастрофата и по – оскъдни към обстоятелствата свързани със страданието на детето. Въпреки това, настоящият състав на Софийски апелативен съд приема, че прекъсването по емоционалната подкрепа от прародител, чрез неочаквана, внезапна трагедия предизвикана от престъпление, представлява емоционален шок и води до по-трудно преодолима тъга от обичайната при настъпване на смърт поради преклонна възраст, поради което следва да присъди обезщетение. Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени.

Според ППВС на РБ № 4/23.12.1968 г. понятието „справедливост“ е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания и други. Критериите, посочени в ППВС № 4/68 г. са възпроизведени и доразвити в по-новата практика на ВКС, според която за определяне на справедливо обезщетение за претърпени неимуществени вреди – морални болки и страдания от причинени телесни увреждания на увреденото от деликт лице, следва да бъдат взети предвид както характерът и тежестта на самото телесно увреждане, интензитетът и продължителността на търпените физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им, така и икономическото състояние на страната към момента на увреждането, израз на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент (така и определение № 60674/10.12.2021г. по т. д.№ 208/21, ВКС, І т. о.). В настоящия случай, въззивният съд съобрази 1) младата възраст на ищцата; 2) характера на причинените й вреди – невъзвратима загуба на единствената и родствена връзка по пряка линия в РБългария; 3 ) социално[1]икономическите фактори, сред които обществено-икономическата конюнктура, стандартът на живот в страната и средностатистическите показатели за доходи по време на възникване на увреждането, както и нарастване на нивата на застрахователно покритие;

Разпечатката съдържа 31 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/62c55800-45f4-40d1-9373-62c7ecace2d8