Акт от 16.06.2025, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ …. гр. София, 16.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 5 състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА и секретар Й.Петрова, като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 8016 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от “П.“ ЕООД против

Държавата, представлявана от Народно събрание на

Република България, с която са предявени следните искове:

-иск с правно основание чл. 2в, ал. 1, т.2 от ЗОДОВ, вр. с чл. 4, параграф 3 от ДЕС за сумата от 254 402 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди - претърпени загуби от разликата между първоначално определена цена(567.41 лв. за МВтч) и фактурирана цена(100, 41 лв. за

МВтч) за произведена от ищеца електрическа енергия за периода м. август 2015 г.

- м. май 2020 г., която разлика се дължи на изменение на нормативен акт, приет от ответника - параграф 18 от ЗЕВИ, приет с ПЗР на ЗИДЗЕ (ДВ, бр. 56 от 2015 г., в сила от 24.07.2015 г.), което изменение представлява съществено нарушение на правото на Европейския съюз;

- иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 66 144.67 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 12.09.2015 г. – 31.07.2020 г. върху разликата/главницата/ между 567.41 лв./МВтч и цената от 100.41 лв./МВтч по всяка от издаваните месечни фактури към „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД.

- евентуален иск с правно основание чл.2 в, ал.1, т.2 от ЗОДОВ, вр. чл.4, параграф 3 от ДЕС за сумата от 139 431.12 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – претърпени загуби през периода м.август 2015 г. – м.май 2020 г., представляващи разликата между цената за изкупване на електрическа енергия по параграф 18 от ПЗР на ЗИДЗЕ и цената по действащото решение на КЕВР за определяне на преференциалните цени към момента на въвеждане на фотоволтаичната централа в експлоатация, при отчитане на съотносимата част за предоставено публично подпомагане по договор от 01.09.2011 г. с Държавен фонд “Земеделие“;

- евентуален иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 36 252.09 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 12.09.2015 г. – 31.07.2020 г. върху разликата/главница/, възникваща всеки месец между цената за изкупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници по параграф 18 ПЗРЗИДЗЕ и цената по действащото решение на КЕВР за определяне на преференциалните цени към момента на въвеждане на фотоволтаичната централа в експлоатация, при отчитане съотносимата част за предоставено публично подпомагане по договор от 01.09.2011 г. с Държавен фонд “Земеделие“;

Ищецът твърди, че изградил фотоволтаична централна в гр.Кула, община Кула, с финансова помощ по мярка 312 - "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2007 - 2013 г., която била част от дейността за усвояване на средства, предоставени на Република България от Европейския земеделски фонд. На ищеца били предоставени 80 % от допустимите за финансиране средства за изграждане на фотоволтаична централа като безвъзмездна финансова помощ. Към момента на изграждане на централата и по силата на тогава действащия ЗВАЕИБ и ЗЕ било предвидено изкупуване на електрическата енергия по дългосрочен договор със срок на действие 25 години и на преференциална цена, която конкретно за ищеца възлизала на 567.41 лв. за МВтч. По този ред бил сключен Договор №

324/11.07.2012 г. с „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД. С ДВ, бр. 56 от 2015 г., в сила от 24.07.2015 г., бил създаден параграф 18 от ПЗР на ЗИДЗЕ, съгласно който за енергийни обекти, изградени със средства от национална или европейска схема за подпомагане и по отношение на които заявления за подпомагане са постъпили до влизането в сила на ЗЕВИ, се прилагали цени, определени с решение на Комисията за енергийно и водно регулиране към датата на влизането в сила на този закон. Ищецът твърди, че вследствие на това изменение дружеството, изкупуващо електрическа енергия, му заплатило 254 402.57 лв. по-малко за периода м. август 2015 г. - м. май 2020 г., в сравнение с преференциалната цена от 567.41 лв. за МВтч. Твърди, че ответникът, приемайки посочената разпоредба на параграф 18 от ПЗР на ЗИДЗЕ, допуснал съществено нарушение на норми на правото на Европейския съюз, тъй като резултатът от приемането на оспорената разпоредба се изразил в това, че изкупната цена за електрическа енергия била намалена пет път, а оттам и очакваните приходи рязко намалели, а това съществено променило и условията, при които била планирана инвестицията.

Ищецът твърди, че били нарушени следните разпоредби от правото на Европейския съюз:

- изменението на закона било в нарушение на чл. 16 от Хартата за основните права на ЕС, установяващ свобода на стопанска инициатива;

- изменението нарушавало чл. 17 от Хартата на основните права на ЕС, установяваща неприкосновеност на частната собственост;

- изменението нарушавало чл. 20 от Хартата на основните права, установяващ равенство пред закона и забрана за дискриминация;

- изменението нарушавало принципа на сигурност, установен в практиката на СЕС;

- изменението представлявало нарушение на принципа на пропорционалност;

- изменението нарушавало принципа на оправданите правни очаквания, установен в практиката на СЕС.

Ищецът твърди, че тези нарушения били достатъчно съществени и му нанесли вреда в размер на разликата между първоначално определената и фактурираната цена за произведена от него електрическа енергия за периода м. август 2015г. - м. май 2020 г., която била в размер на 254 402.57 лв., а евентуално - при отчитане на съотносимата част предоставеното публично подпомагане за изграждане на фотоволтаичната централа по договора с Държавен фонд "Земеделие", вредата възлизала на 139 431.12 лв. Претендира лихвата за забава за периода 12.09.2015г.

– 31.07.2020 г. /уточняваща молба от 26.10.2022г. - л.321/ върху разликата по всяка месечна фактура. Моли съда да уважи предявените искове и да му присъди направените по делото разноски.

Ответникът оспорва исковете. Счита, че те са недопустими, тъй като Народното събрание на Република България не е пасивно процесуално легитимирано да отговаря за претендираните вреди, доколкото само Конституционният съд, съгласно чл. 194, ал. 1 Конституцията на Република България, може да осъществява контрол върху законодателните актове. По същество оспорва да са допуснати твърдените нарушения на правото на Европейския съюз. Позовава се на Решение № 5 от 11.05.2017 г. по к.д. № 12/2016 г. на Конституционния съд, в което е разгледан въпросът за наличие на противоконституционност и на противоречие с ДФЕС на § 18 от ЗЕВИ, приет с ПЗР към ЗИДЗЕ, ДВ, бр. 56 от 2015 г. Твърди, че с решението Конституционният съд е установил, че не е налице противоконституционност, нито несъответствие с чл. 63 ДФЕС на § 18 ПЗР към ЗИДЗЕ, ДВ, бр. 56 от 2015 г. Поддържа, че решението на

Конституционния съд е задължително за гражданския съд. Посочва, че изменението, въведено с § 18, е насочено към преодоляване на двойното подпомагане на производство на електроенергия от възобновяваеми източници в случите, когато производителите са използвали финансиране от национална или европейска схема за изграждане на електроцентралата и едновременно с това се ползват от преференциални цени за изкупуване на електроенергията, което от друга страна като финансова тежест се поема от крайния потребител. Твърди, че извършената законодателна промяна е съобразена с общностната цел за постигане на вътрешен енергиен пазар и свеждане до минимум на прякото ценово подпомагане, като промяната е продиктувана от публичния интерес, който трябва да е водещ спрямо частноправните интереси на инвеститорите.

Оспорва и да е налице причинно-следствена връзка между претендираните вреди и законодателното изменение, доколкото в договора, сключен от ищеца за предоставяне на електроенергия, е предвидена възможност за промяна, включително на преференциалните цени, с което ищецът се е съгласил. Ако се допусне, че е налице нарушение на правото на Европейския съюз, ответникът счита, че то не е съществено. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.

Прокурорът от Софийска градска прокуратура, взел участие по делото, моли съда да отхвърли исковете като неоснователни.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, достигна до следните изводи:

По допустимостта:

Съгласно чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, когато се търси отговорност на държавата или общините за нарушения, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, исковете се разглеждат от съдилищата по реда на Гражданския процесуален кодекс, като ответникът по делата се определя по реда на чл. 7 ЗОДОВ. Според посочената норма искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. С ТР № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС се приема, че държавата отговаря за причинените вреди, като органите, които участват в процеса като ответници, представляват държавата като процесуални субституенти. "ЗОДОВ е едно от средствата за защита на предоставените от Конституцията права. Той е и едно от вътрешноправните средства за защита по смисъла на чл. 35, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи /Конвенцията/. По чл. 2 ЗОДОВ държавата, в съответствие с посочения по-горе конституционен принцип, носи обективна отговорност за незаконно причинени вреди от дейността на правозащитните органи. Според чл. 4 ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Това задължение на държавата произтича и от Конвенцията. То трябва да отговаря и на нейните стандарти. Като страна по тази конвенция България е поела конкретни задължения за осигурявяне на ефикасни вътрешноправни средства за обезщетяване на увредените лица". С цитираното Тълкувателно решение се приема още, че по реда на ЗОДОВ държавата носи обективна отговорност за незаконно причинени вреди от дейността на правозащитните органи. Доколкото на ответника е предоставена държавната функция по извършване на законодателния процес и от приет от него законодателен акт се твърди да са причинени вреди на частноправен субект, той е процесуално легитимиран да отговаря като ответник по иска, в качеството си на процесуален субституент на държавата. В посочения смисъл е и съдебната практика, постановена по реда на чл. 290 ГПК: с решение № 14 от 15.02.2021 г. по гр. д. № 5165/2016 г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС, с което е допуснато касационно обжалване по въпроса "легитимирано ли е Народното събрание да представлява държавата като процесуален субституент по искове за вреди от нарушаване на правото на Европейския съюз, произтичащо от поддържането на национален закон, който се претендира да противоречи на правото на ЕС", ВКС приема следното тълкуване: "Отговорност на Народното събрание съгласно чл. 5, ал. 4 на Конституцията е съответствието на приетите закони с правото на Европейския съюз и другите международни договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, които са част от вътрешното право на страната. Тази отговорност го легитимира като процесуален субституент на държавата по исковете за вреди от нарушаване на правото на Европейския съюз, произтичащо от приемането и поддържането на национален закон, който се претендира да противоречи на правото на Европейския съюз."

По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск е допустим, а ответникът - процесуално легитимиран да отговаря за претендираните вреди.

По основателността:

Фактическият състав за отговорността на държавата по чл. 2в, ал. 1 ЗОДОВ и чл. 4, § 3 ДЕС обхваща нарушение на норма от правото на ЕС, която предоставя права на частноправни субекти, като нарушението следва да е достатъчно съществено и да е налице причинно-следствена връзка между него и причинените вреди. В настоящия случай се претендират вреди от законодателната дейност на Народното събрание на Република България.