Решение № 447 от 19.10.2026, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 447 гр. Несебър, 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Йорданка Г. Майска И. при участието на секретаря Красимира Ил. Любенова като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска И. Гражданско дело № 20262150100218 по описа за 2026 година

Производството е образувано по постъпила искова молба от „Ф.Н.“ ООД срещу Е.М.А.Л. с която са предявени искове по чл. 422 ГПК, вр.чл.415, ал.1, т.2 ГПК, вр.чл.2 ЗУЕС, вр.чл.79, ал.1, вр.чл.86, ал.1 ЗУЕС за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца суми за главници /общо 2571,50евро/, представляваща сбор от годишни такси за периода 2019-2024г., законната лихва върху главниците и мораторни лихви върху неплатените главници за всяка година, като вземанията са основани на писмен договор по чл.2 от ЗУЕС. Претендират се разноските в заповедното производство от 92,54евро и разноските в исковото производство.

Отправено е искане да бъде прието за установено, че ответника Л. дължи на ищеца следните суми, за които е издадена Заповед № 66/09.02.2024г. за изпълнение на парично задължение възоснова на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ ***/2024г. по писа на РС-Несебър, а именно : сумата от 4736.05 лв., представляваща левова равностойност на 2421.50 евро - годишна такса за покриване разходите и обикновената поддръжка на комплекс „Н.Ф.К.“ за периода от 2019 г. до 2024 г. по Договор за поддръжка и управление на туристически комплекс „Н.Ф.К.“ от 04.06.2010 г. с нотариална заверка на подписите рег. № **** от 04.06.2010 г. на нотариус С.А. с район на действие Районен съд- Несебър и рег. № ** на НК, вписан в служба по вписванията с № **, том 1, вх. рег. № **** от 07.06.2010 г., формирана по 484.30 евро (с левова равностойност 947.21 лева) за всяка година, сумата от 293.37 лв., представляваща левова равностойност на сумата от 150 евро - административна такса за отчитане на ел. енергия и вода за периода от 2019 г. до 2024 г., формирана по 30 евро на година (с 1 левова равностойност 58.68 лв.), ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на заявлението- 08.02.2024 г. до окончателното плащане.

По-конкретно се претендират следните суми, ведно със законната лихва върху главниците по години, както следва:

-годишна такса за покриване разходите за управление и обикновена поддръжка /т. 2.1б. „а"/ в размер на 484.30 евро и административна такса за отчитане на ел. енергия и вода /т. 2.1б. „б"/ в размер на 30 евро за 2019/2020г. възлизащи общо на 514.30 евро с падеж 31.05.2019г.;

-годишна такса за покриване разходите за управление и обикновена поддръжка /т. 2.1., б. „а"/ в размер на 484.30 евро и административна такса за отчитане на ел. енергия и вода /т. 2.1., б. „б"/ в размер на 30 евро за 2020/2021 г., възлизащи общо на 514.30 евро с падеж 31.05.2020г.;

-годишна такса за покриване разходите за управление и обикновена поддръжка /т. 2.1., б. „а"/ в размер на 484.30 евро и административна такса за отчитане на ел. енергия и вода /т. 2.1., б. „б"/ в размер на 30 евро за 2021/2022 г. възлизащи общо на 514.30 евро с падеж – 31.05.2021г.; годишна такса за покриване разходите за управление и обикновена поддръжка /т.

2.1., б. „а"/ в размер на 484.30 евро и административна такса за отчитане на ел. енергия и вода /т. 2.1., б. „б"/ в размер на 30 евро за 2022/2023 г. възлизащи общо на 514.30 евро с падеж 31.05.2022г.; годишна такса за покриване разходите за управление и обикновена поддръжка /т.

2.1., б. „а"/ в размер на 484.30 евро и административна такса за отчитане на ел. енергия и вода /т. 2.1., б . „б"/ в размер на 30 евро за 2023/2024 г., възлизащи на общо 514,30евро с падеж 31.05.2023г..

Претендира се и присъждане на обезщетение за забавено плащане на главниците, както следва: сумата от 503.97 лв./257,67евро- лихва върху сбора от главниците за 2019 - 2020 г., начислена за периода 01.06.2019 г. - 02.02.2024 г.; сумата от 401.70 лв./205,38евро- лихва върху сбора от главниците за 2020 - 2021 г., начислена за периода 01.06.2020 г. - 02.02.2024 г.; сумата от 299.71 лв./153,24евро- лихва върху сбора от главниците за 2021 - 2022 г., начислена за периода 01.06.2021 г. - 02.02.2024 г., сумата от 197.71 лв./101,09евро - лихва върху сбора от главниците за 2022 - 2023 г., начислена за периода 01.06.2022 г. - 02.02.2024 г., сумата от 89.73 лв./45,88евро- лихва върху сбора от главниците за 2023 - 2024 г., начислена за периода 01.06.2023 г. 02.02.2024 г.. Претендират се и сторените съдебни разноски - сумата от 181 лв., представляваща направените по делото разноски, от които 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение и 131 лв. - заплатена държавна такса.

В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата 2 молба от назначения на ответницата особен представител - адв. Х. И. от АК - Бургас, с който исковете се оспорват като неоснователни. Навежда се, че липсват доказателства, че през целия процесен период ответницата е била собственик на посочения самостоятелен обект, до който се отнася договора по чл.2 ЗУЕС. На следващо место е сторено възражение за изтекла погасителна давност по см.на чл.111, б.“в“ от ЗЗД за част от вземанията, което е мотивирано с периодичност на плащанията по договора за поддръжка и управление, през предварително определени интервали от време, а размерите на отделните плащания за изначално определени или определяеми.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и закона, намира за установено от фактическа страна следното:

По заявление на ищеца от 08.02.2024г. е издадена по реда на чл.417ГПК № 66/09.02.2024г. по ч.гр.д. № ***/2024. по описа на РС-Несебър срещу ответника Е.М.А.

Л. за сумата от 4736.05 лв., представляваща левова равностойност на 2421.50 евро годишна такса за покриване разходите и обикновената поддръжка на комплекс „Н.Ф.К.“ за периода от 2019 г. до 2024 г. по Договор за поддръжка и управление на туристически комплекс „Н.Ф.К.“ от 04.06.2010 г. с нотариална заверка на подписите рег. № **** от 04.06.2010 г. на нотариус С.А. с район на действие Районен съдНесебър и рег. № ** на НК, вписан в служба по вписванията с № **, том 1, вх. рег. № **** от 07.06.2010 г., формирана по 484.30 евро (с левова равностойност 947.21 лева) за всяка година, сумата от 293.37 лв., представляваща левова равностойност на сумата от 150 евро - административна такса за отчитане на ел. енергия и вода за периода от 2019 г. до 2024 г., формирана по 30 евро на година (с левова равностойност 58.68 лв.), ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на заявлението- 08.02.2024 г. до окончателното плащане, сумата от 503.97 лв.- лихва върху сбора от главниците за 2019 - 2020 г., начислена за периода 01.06.2019 г. 02.02.2024 г., сумата от 401.70 лв.- лихва върху сбора от главниците за 2020 - 2021 г., начислена за периода 01.06.2020 г. - 02.02.2024 г., сумата от 299.71 лв.- лихва върху сбора от главниците за 2021 - 2022 г., начислена за периода 01.06.2021 г. - 02.02.2024 г., сумата от 197.71 лв.- лихва върху сбора от главниците за 2022 - 2023 г., начислена за периода 01.06.2022 г. - 02.02.2024 г., сумата от 89.73 лв.- лихва върху сбора от главниците за 2023 - 2024 г., начислена за периода 01.06.2023 г. - 02.02.2024 г., както и сумата от 181 лв., представляваща направените по делото разноски, от които 50 лв. юрисконсултско възнаграждение и 131 лв. - заплатена държавна такса.

Заповедният съд с Определение № 1431/29.12.2025г., е констатирал връчване на издадената заповед на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, постановил е спиране на принудителното изпълнение и е дал указания до заявителя, че може в едномесечен срок да предяви установителен иск.

Исковете са основани на твърдения за наличие на валидна облигационна връзка 3 между страните – сключен договор по чл.2 от ЗУЕС между страните, вписан в Служба Вписвания при РС-Несебър.

Не е спорно по делото, а и се установява от приетия нотариален акт № 16/****., том VII, рег.№ ***, дело № ****/2000г. по описа на нотариус с рег. № ** по описа на Нотариалната камара, че ответника Естер-Мария Л. е придобила по силата на покупко- продажба от „Ф.Н.“ ООД собствеността върху недвижим имот, представляващ апартамент № *** с идентификатор 51500.****** находящ се в к/с „Н.Ф.К.“, гр.Несебър местност Й.б. находящ се на терасовиден етаж в сграда ***, с площ от 42,18кв.м., ведно с 2,24%ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж.

Видно от приет по делото договор за поддръжка и управление на туристически комплекс от затворен тип „Н.Ф.К.“ от 04.06.2010 г. с нотариална заверка на подписите рег. № **** от 04.06.2010 г. на нотариус С.А. с район на действие Районен съд Несебър и рег. № ** на НК, вписан в служба по вписванията с № **, том 1, вх. рег. № **** от 07.06.2010 г., Е.М.А. Л., в качеството на собственик на самостоятелен обект на собственост-апартамент е възложила на ищеца „Ф.Н.“ ООД поддръжката и управлението на комплекса, в който се намира апартамента й срещу възнаграждение.

По-конкретно съгласно постигната договореност по чл.1.1 от договора ответникът Л., в качеството си на собственик на самостоятелен обект с идентификатор 51500.***.11.40 в комплекс „Н.Ф.К.“ е възложил на ищеца „Ф.Н.“ ООД да извършва организационно, техническо и административно управление на комплекса, като се е задължил да заплаща възнаграждение в размер на 10 евро с ДДС на квадратен метър от площта на собствения си обект (чл. 2.1 б. „а“ от договора), както и административна такса за отчитане и заплащане на електричество и вода в размер на 30 евро на година (чл. 2.1 б. „б“ от договора). Съгласно чл. 2.2 и чл. 2.3 от договора се определя периодът за заплащане таксата- от 01.06 на съответната година до 31 май на следващата година.

Твърди се от ищеца, че ответникът не е извършвал плащане на задълженията си по договора на определените в договора падежи - 31.05.2019 г., 31.05.2020 г., 31.05.2021 г., 31.05.2022 г. и 31.05.2023 г., като по тази причина се претендирана и обезщетение за забавено плащане/т.нар.мораторна лихва/ върху главниците за посочения период.

От допълнително събрани в хода на съдебното следствие писмени доказателства /л.67-69/ се установява, че ответника Л. е извършила разпореждане, като с договор за дарение, обективиран в нот.акт № ***/11.05.****г., том V, рег.№ ****, дело № ***/****г. по описа на нотариус с рег.№ ** на НК, район на действие РС-Несебър е дарила брат си М.Д.П.К. с ½ от апартамент № ***, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 51500.***.11.40.

4

При така установеното се налагат следните правни изводи:

Предявени са установителни претенции с правно основание чл. 422 от ГПК, вр.чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Сложената за разглеждане искова молба е предявена в срока по чл.415, ал.4 ГПК, поради което е допустима. Разгледани по същество, предявените с нея главен и акцесорен иск са частично основателни по следните съображения:

Разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ЗУЕС предвижда, че управлението на общите части на сгради в режим на етажна собственост, построени в жилищен комплекс от затворен тип, се урежда с писмен договор с нотариална заверка на подписите между инвеститора и собствениците на самостоятелни обекти. Според легалното определение в пар. 1, т. 3 от ДР на ЗУЕС "жилищен комплекс от затворен тип" е комплекс, обособен като отделен урегулиран поземлен имот, в който са построени сгради в режим на етажна собственост и други обекти, обслужващи собствениците и обитателите, при спазване на изисквания на контролиран достъп за външни лица. Легалното определение е доразвито и в практиката на върховната инстанция, в която е прието, че т. нар. "жилищен комплекс от затворен тип" е съставен от поне четири самостоятелни обекта в режим на етажна съсобственост и други обекти, обслужващи собствениците и обитателите, всички изградени върху комплекс, обособен в урегулиран поземлен имот, при спазване на изисквания на контролиран достъп за външни лица. Само при наличието на тези условия, изборът на собствениците за управление на общите части следва да е обективиран в договор, сключен с инвеститора, при спазване на формата за действителност - писмена с нотариална заверка на подписите (Определение № 165 от 5.03.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 47/2014 г., IV г. о., ГК).