Решение № 28 от 10.01.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. София, 10.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Михаил Малчев като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело № 20241000502775 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.

С решение от 14.12.2023 г по гр.д. № 270/2022г ОС-Враца е отхвърлил исковете на И. Д. Г. срещу К. Д. П. и Ф. Д. А. с правно основание чл.26, ал.2, изр.1, пр. 4 от ЗЗДза обявяване нищожност поради липса на основание на договор, обективиран в НА за дарение на недвижим имот №48 на нотариус № *** на НК. Със същото решение съдът е обявил за нищожен договора по НА № 48/2022г на нотариус № *** на НК като привиден, прикриващ покупко- продажба и е признал правото на И. Д. Г. да изкупи на цена 17 500евро 1/2 ид.ч. от описани поземлени имоти по иск с правна квалификация чл. 33, ал.2 от ЗС предявен от И. Г. против К. П. и Ф. А..С решението си съдът е възложил разноските по делото съобразно изхода от спора и доказаните разноски от страните.

Решението на ОС-Враца се обжалва с въззивна жалба от ищеца И. Г., представляван от адв. С. в отхвърлителната част, като неправилно. Въззивникът – ищец поддържа, че неправилно съдът е приел, че по делото не се установява, че договорът за дарение е сключен при липса на основание. Поддържа, че е установено, че у дарителката не е било налице дарствено намерение. Поддържа, че по делото е 1 установено, че ответниците не се познават, което изключва дарствено намерени.

Поддържа, че съвкупната преценка на доказателствата води до извод, че сделката по дарение е сключена единствено, за да бъде улеснена сделката по покупко-продажба и да се избегнат законовите разпоредби във връзка с разпореждане с ид.ч. от съсобствен имот. Поддържа, че решението на съда е немотивирано и необосновано. Моли решението на ОС-Враца да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен иска за обявяване на нищожност поради липса на основание на договора за дарение и така предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноските, направени по делото.

Решението на ОС-Враца се обжалва с обща въззивна жалба от Ф. А. и К. П., представлявани от адв. Ч. в частта, с която е прието, че договор, изповядан с НА №48 е привиден, прикриващ покупко-продажба и е признал права на ищеца по чл.33, ал.2 от ЗС. Поддържат, че по делото не се установява договора по НА № 48 да е симулативен, като поддържат, че съдът не е тълкувал доказателствата в тяхната съвкупност, че не е обсъдена приета СТЕ. Оспорват по делото да се установява, че е сключено между ответниците прикрито съглашение, което да носи характеристиката на договор за продажба. Поддържат още, че по делото не е предявен иск за симулация, поради което е недопустимо съдът да се е произнесъл по иск за нищожност на сделката между ответниците. Молят решението на ОС-Враца да бъде отменено в обжалваната част и предявените искове да бъдат изцяло отхвърлени. Претендират разноските, направени пред двете съдебни инстанции.

И. Г. е депозирал отговор на въззивната жалба на ответниците, с който оспорва жалбата като недопустима и неоснователна. Възразява, че решението е мотивирано, обосновано и правилно

В о.с.з. страните се представляват.

Въззивникът- ищец И. Г. се представлява от адв. С., която поддържа жалбата на ищеца и спорва жалбата на ответниците по съображения, изложени в отговора на въззивната жалба. Моли жалбата на ищеца да бъде уважена, а в случайче съдът приеме жалбата за неоснователна моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено изцяло. Претендира разноски по делото съобразно списък по чл.80 от ГПК, който представя.

Прави възражение за прекомерност на разноските претендирани от насрещната страна.

Въззивниците – ответници К. П. и Ф. А. се представляват от адв. Ч. , който поддържа въззивната жалба на ответниците по съображенията изложени в нея. Моли жалбата на ищеца да бъде оставена без уважение. Претендира разноски по делото.

Прави възражение за прекомерност на разноските претендирани от насрещната страна.

Адвокат Ч. депозира писмени бележки по делото, в които поддържа, че според съдебната практика исковете за разкриване на абсолютна и относителна симулация са различни, че по делото е предявен само иск за установяване на абсолютна 2 симулативност на дарениено , а такава симулативност не е установена. Поддържа, че по делото няма предявен иск за установяване на прикритата сделка .

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР № 1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК- т.1.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Решението е правилно и не страда от пороците, посочени във въззивните жалби.

По делото съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са искове от И. Д. Г. против К. П. и Ф. Д. А.. Ищецът твърди, че с първата ответница- негова сестра притежават в съсобственост, при равни права , описани недвижими имоти. Твърди, че на 16.06.2022г сестра му е дарила на втория ответник 1/200ид.ч. от съсобствените имоти и същият ден му е продала и останалите 99/200ид.ч. от тях за сумата от 17 500евро . Поддържа, че сделката за дарение е нищожна поради липса на основание. Счита, че липсата на дарствено намерение се установява от нищожната част от съсобствеността, която е прехвърлена. Твърди, че сделката е нищожна поради протИ.речие с добрите нрави, тъй като въпреки изразяваното от ищеца пред сестра му желание да изкупи нейните ид.ч. от имотите тя е продала наследствената земя на чужд човек. Поддържа, че по този начин е игнорирана волята на родителите на ищеца и първата ответница, че ответницата е имала желание да заблуди ищеца. Поддържа, че сделката е привидна и прикрива продажба. Счита, че дарението е сключено единствено с целта да се осуетят правата на ищеца да изкупи частта на първата ответница. Твърди, че ответниците не са имали намерение да се обвързват от договор за дарение, а са направили външни изявления, за да създадат привидност като прикрият истинското съглашение между тях за покупко-продажба. Счита, че дарението е нищожно , а е действителна сделката по покупко-продажба. Счита, че привидната сделка не е породила действие, а действие е породил договорът за покупко- продажба. Счита, че след като първата ответница не е предложила първо на ищеца да изкупи нейния дял при същите условия за него е 3 възникнало право да изкупи при договорените условия продадените идеални части от съсобствените имоти.

В депозирания отговор ответниците оспорват исковете. Възразяват, че дарението има свое основание- дарствено намерение, че дарението не нарушава добрите нрави тъй като е налице еквивалентност на престациите съобразно интереса на страните по сделката. Дарението не е и привидно. Ищецът не представял обратно писмо или документ, представляващ "начало на писмено доказателство", за да твърди симулация на сделката за дарение, извършено между ответниците. Плащането на продажната цена предния ден преди дарението, не правело същото привидно, защото било относимо към покупко - продажбата, а не към дарението. Само при наличие на "начало на писмено доказателство", предвидено в чл. 165, ал. 2 ГПК било възможно преодоляване на забраната за свидетелски показания, като такова не се сочело от ищеца.

Фактическата обстановка е хронологически пълно изложена от първоинстанционния съд, против нея няма въззивни оплаквания, поради което и на осн. чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към тази част от мотивите на първоинстанционния, като обосновка на собственото си решение.

Страните не спорят, а и се установява от представените по делото доказателства – решения на ПК- гр. Оряхово , договори за доброволна делба, удостоверения за наследници, че ищецът И. Г. и първата ответница К. П. са собственици при равни права на процесните недвижими имоти- земеделски земи, като са придобили собствеността по наследство и земеделска реституция.

Видно от представения НА № 48, д. № 242 от 16.06.2022 г. по описа на нотариус М. Г., с район на действие РС – Оряхово ответницата П. , представлявана от Ф. А. е дарила на ответника Ф. А. 1/200 идеални части от съсобствените имоти с ищеца.

Видно от НА № 49, д. № 243 от 16.06.2022 г. на нотариус М. Г. К. П. , представлявана от Ф. А. продава н а Ф. А. 99/200 ид. ч. от съсобствените с ищеца – процесни - недвижими имоти срещу заплатена цена от 17 500 евро, с левова равностойност 34 227.03 лева, като е посочено, че сумата е преведена по банкова сметка на продавача на 15.06.2002 г.

По делото се съдържа операционна бележка от 15.06.2022г

17 500евро, преведена от Ф. А. на К. П. за сумата от

В о.с.з. на 14.11.2023г е изслушано заключение на СТЕ, изготвено от в.л. инж. А., съгласно което пазарната стойност на процесните продадени идеални части от имоти съгласно НА № 49 е 44 897. 00 лв.

По делото в о.с.з. на 10.10.2023г са изслушани свидетелите М. М., Е. В., Б. М..

Свидетелят М. установява, че познава ищеца и ответницата П., както и тяхната 4 майка П.. Установява, че майката искала земите да останат в семейството. Свидетелят установява, че не знае П. какво е направила с нейната част от земята, не я виждал от много време, не познава ответника А..

Свидетелката В. установява, че познава К. и Ф. , както и И.. Установява, че К. и Ф. се познават, че К. й е казала в разговор, след като заминала за Германия, че е заминала благодарение на Ф., който й помогнал финансово. Свидетелката установява, че и П./майката на ищеца и ответницата П./ познавала Ф.. Установява, че Ф. се занимава със земеделие, обработва земя, арендова, изкупува земеделска земя.

Установява, че ищецът И. я е питал как върви цената на земята, след като починала майката му и казал, че К. иска да продава, но той не може да я купи, тъй като няма пари.

От показанията на свидетеля М. се установява, че познава страните по делото и баба П.. Установява , че знае, включително и от баба П., че Ф. е помагал на К. финансово. Установява, че баба П. била много доволна от Ф. , на когото К. предоставила земя си.

В о.с.з. на 14.11.2023г е изслушан и свидетеля Н. Н., който установява, че познава И. и К. и майката на И.. Познава и ответника Ф., не лично. Установява, че не знае майката на страните да е имала намерение да продава земя. Установява,че след смъртта на майката ответницата К. го е питала кой изкупува земи и той й посочил Ф..

Останал с впечетление, че не се познават.

Останалати събрани доказателства по делото не са необходими и не носят информация за факти, относими към спора, предмет на делото.

При така изложената фактическа обстановка съдът намира предявените искове за допустими.

Ищецът атакува като недействителна- нищожна- сделка, в която не участва.

Допустимо е иск за нищожност на сделка да бъде предявен от лице, което не е страна по атакуваната сделка, ако има правен интерес сделката да бъде прогласена за нищожна. По този въпрос съдебната практика е непротИ.речива /в този смисъл решение № 83 /2011 г по т. д. № 747/2010 г. І ТО на ВКС/. В случая, правният интерес на ищеца произтича от възможността, ако установи нищожността на сделката по дарение, за него да се породи възможност да изкупи прехвърлени права от съсобствен имот.

Ищецът е заявил множество основания за нищожност. Според по-голямата част от съдебната практика и теория предявяването на иск за нищожност на сделка при наведени множество основания е винаги при евентуалност. В настоящият случай ищецът не е навел правен интерес от установяването на нищожност на сделката по дарение на идеални части от недвижими имоти на няколко различни основания. Такъв интерес за него би съществувал, ако от установяване на нищожност на сделката на 5 различните твърдяни основания би придобил различни права. В случая не това е целта и не се навеждат такива искания във връзка с твърдяната нищожност. Ето защо, съдебният състав следва да приеме,че исковете за нищожност са предявени под евентуалност и ако се установи нищожност на сделката за дарение на недвижими имоти на едно от претендираните основания за ищеца не съществува правен интерес да се търси и установява нищожност и на друго основание.