Решение № 2359 от 12.10.2026, Административен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 2359

Перник, 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Перник - I касационен състав, в съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СЛАВА ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

КИРИЛ ЧАКЪРОВ

СИЛВИЯ МИЧЕВА-ДИМИТРОВА

При секретар ЕЛИЗАБЕТА ФИЛИПОВА и с участието на прокурора БИСЕР ИГНАТОВ КОВАЧКИ като разгледа докладваното от съдия СИЛВИЯ МИЧЕВА-ДИМИТРОВА канд № 20267160600453 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по реда чл.208 – чл.228 от АПК, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на А. Б. А. с [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място] дол, общ. Б*, обл. К*, ул. С. Р., № **, вх.Б, ап.**, чрез адв. В. С. от АК – К*, против Решение № 244/09.05.2026 г., постановено по НАХД № 150/2026 г. по описа на Районен съд - Перник, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 34-0000***/16.12.2025 г., издадено от началника на ООАА, областен отдел „Автомобилна администрация“ – Перник при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.

Касаторът счита обжалваното решение за незаконосъобразно и неправилно и моли за неговата отмяна, както и за отмяна на потвърденото с него наказателно постановление. Поддържа становище, че районният съд не е положил необходимите усилия да изясни фактическата и правна страна на спора, че е формирал необосновани правни изводи, които не кореспондират със събраните по делото доказателства и не е отчел, че е налице несъответствие между обстоятелствената част на процесното НП с правната [жк], както и с приложената санкционна разпоредба. Сочи, че отразените в АУАН и НП обстоятелства не покриват признаците на вмененото му нарушение по чл.127, ал.4, във вр. чл.9, ал.4 и т.20.5.2 от Приложение № 1 от Наредба № 7 от 27.04.2018 г. на МТИТС, Закон за движение по пътищата и отрича да е извършил същото.

Ответникът по касационната жалба - началникът на ООАА, областен отдел „Автомобилна администрация“ – Перник при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, редовно призован за съдебното заседание, не се явява и не изпраща представител. В представено по делото писмено становище моли решението на Районен съд – Перник да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Представителят на Окръжна прокуратура – Перник изразява становище за неоснователност на касационната жалба и счита, че решението на районния съд следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Административен съд – Перник, в настоящият състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните, обсъди събраните по делото доказателства и при съобразяване обхвата на съдебен контрол съгласно чл.218 от АПК и чл.220 от АПК, намери следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК от лице по чл.210, ал.1 от АПК, за което постановеното решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

След извършена служебна проверка на основание чл.218, ал.2 от АПК, настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд, в рамките на правомощията му, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е валидно и допустимо. Същото е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Съображенията за това са следните:

С Наказателно постановление /НП/ № 34-0000928/16.12.2025 г., началникът на ООАА, областен отдел „Автомобилна администрация“ – Перник, на основание чл.177, ал.4, т.2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, вр. чл.53 от ЗАНН, е наложил на А. Б. А. от [населено място] дол административно наказание глоба в размер на 1000,00 лв. /хиляда лева/, равняващи се на 511,29 евро /петстотин и единадесет евро и двадесет и девет цента/ за извършено административно нарушение на чл.127, ал.4, във вр. чл.9, ал.4 и т.20.5.2 от Приложение № 1 от Наредба № 7 от 27.04.2018 г. на МТИТС, Закон за движение по пътищата.

За да потвърди наказателното постановление Районен съд – Перник е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и че са били налице материалноправните предпоставки за търсене на отговорност от А. Б. А. за извършено от него нарушение на чл.127, ал.4 от ЗДвП, вр. чл.9, ал.4 и т.20.5.2 от Приложение № 1 от Наредба № 7 от 27.04.2018 г. на МТИТС.

От фактическа страна, въззивният съд е приел, че на 27.11.2025 г., около 13:38 часа, на АМ С., при разклона за [населено място], в посока към [населено място], А. Б. А. е управлявал МПС „М***“ с рег. № [рег. номер] от кат. № 3 с прикачено към него ремарке „Ш***“ с рег. № [рег. номер] от кат.04, като е извършвал обществен превоз на товари на територията на Република България по маршрут: кариера С* - [жк], София, видно от Пътен лист № 311840/27.11.2025 г. Водачът не бил спазил изискванията, свързани с укрепване и обезопасяване на превозвания товар, тъй като същият - насипен материал, не е бил обезопасен по подходящият начин, така че да не се разпилява и да не създава опасност за останалите участници за движението. Съдът възприел отразеното в АУАН и НП, че превозваният насипен материал е трябвало да бъде обезопасен с покривало така, че да не е възможно изпадането му по време на движение, както и че оценката на неизправността, извършена след оглед във връзка с Приложение № 1 от Наредба № 7 от 27.04.2018 г. на МТИТС по т.20.05.2, правилно е възприета като „значителна“.

При формиране на изводите си, първоинстанционният съд е взел предвид и анализирал писмените доказателства от административнонаказателната преписка – АУАН № 00729/27.11.2025 г., Възражение peг. № 52-00-29-11651/27.11.2025 г. с приложен снимков материал, Пътен лист № 311840/27.11.2025 г., Заповед № РД-08-107/29.02.2024 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Заповед № 902/09.10.2025 г. на изпълнителния директор на ИААА – София, Доклад № 11-21-10737/11.12.2025 г., длъжностна характеристика на актосъставителя и др., както и гласните такива, събрани чрез разпит на свидетелите К. Д. М. /актосъставител/ и А. Х. А..

Районен съд – Перник е отхвърлил като неоснователни оплакванията на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице, че при издаването на АУАН и НП са нарушени разпоредбите съответно на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като не е направено пълно и точно описание на твърдяното нарушение, както и на обстоятелствата, при които е извършено, а в НП и на доказателствата, които го потвърждават; че в АУАН и НП е налице противоречие между словесното описание на нарушението, неговата правна [жк], поради което е нарушен чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН и чл.27, ал.1 от ЗАНН; че не е извършил вмененото му административно нарушение и с оглед на това незаконосъобразно е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

Административен съд – Перник не споделя решаващия извод на Районен съд – Перник.

В административнонаказателното производство, следва да се установи: има ли административно нарушение; извършено ли е то от лицето, сочено като нарушител; каква е формата на вината, при която е извършено и т.н. Трябва да бъдат спазени и всички изисквания относно процедурата по издаване на акта и наказателното постановление. Неспазването на съответните процесуални изисквания води до отмяна на НП като незаконосъобразно.

Първоинстанционният съд, като е изследвал въпросите по-горе е приел, че административнонаказателното производство срещу касационния жалбоподател е образувано законосъобразно и е протекло без нарушения на процесуалния и материалния закон. Приел е, че А. А. е извършил виновно описаното нарушение, че описанието на деянието изпълва признаците на вмененото му административно нарушение по чл.127, ал.4 от ЗДвП, във вр. чл.9, ал.4 и т.20.5.2 от Приложение № 1 от Наредба № 7 от 27.04.2018 г. на МТИТС, за което правилно и в съответствие с предписанията на закона му е наложено административно наказание глоба в предвидения от закона размер.

Настоящата инстанция намира не споделя тези изводи.

Действително и АУАН и НП са издадени от оправомощени длъжностни лица, в кръга на предоставената им компетентност. Постановени са в писмена форма и формално съдържат реквизитите по чл.42, съответно - чл.57 от ЗАНН. В тях е направено описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, така както са възприети от актосъставителя, а после и от АНО, а въззивния съд, като е разгледал административнонатазателната преписка и доказателствата, събрани в хода на съдебното производство, е формирал правен извод за законосъобразност на НП и го е потвърдил. Приел е, че административното нарушение е доказано по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства; че деянието е правилно квалифицирано като административно нарушение по чл.127, ал.4 от ЗДвП, във вр. чл.9, ал.4 и т.20.5.2 от Приложение № 1 от Наредба № 7 от 27.04.2018 г. на МТИТС; че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, а наказанието е определено в предвидения от закона размер.

Касационната инстанция, при служебната проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл.218, ал.2 от АПК, не констатира основания за нищожност и недопустимост на същия. Преценката за съответствието с материалния и процесуалния закон на оспореното решение, както и относно посочените в жалбата пороци, сочещи касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК, обосновава следните изводи:

Събраните по делото писмени и гласни доказателства средства установяват фактическа обстановка, различна от описаната в процесното наказателно постановление.

Действително, на 27.11.2025 г., около 13:38 часа, А. Б. А. е управлявал МПС „М***“ с рег. № [рег. номер] от кат. № 3 с прикачено към него ремарке „Ш***“ с рег. № [рег. номер] от кат.04, движейки се по АМ С., в посока към [населено място]. Същият е извършвал обществен превоз на товари на територията на Република България по маршрут: кариера С* - [жк], София, което се установява по безспорен начин от Пътен лист № 311840/27.11.2025 г. Не се отрича от касатора, че превозваният товар е представлявал насипен материал. Спорният между страните въпрос е дали превозваният товар е бил укрепен и обезопасен по начин, който да не позволява разпиляване и да не създава опасност за останалите участници в движението. Относими към изясняване на този въпрос са свидетелските показания на актосъставителя К. Д. М. и на А. Х. А., който е присъствал по време на проверката, извършена при разклона за [населено място]. Видно е от съдебния протокол, че свидетелят А. не си е спомнял нищо по случая, а М. е заявил, че товарът не е бил покрит с намиращото се в ремаркето чергило и се е виждал, а самото покривало е било навито на ролка, спомня си също, че при проверката са направени снимки и че превозното средство е било с плътни канати, но не и дали товарът е бил под нивото на канатите или над тях.

Обстоятелството, че товарът не е бил покрит по време на движението му не се оспорва от касатора, но същият, в представеното пред АНО Възражение рег. № 52-00-29-1165/27.11.2025 г., твърди, че не е имало необходимост от това, тъй като товарът е бил разстлан значително под нивото на канатите и естеството му не е предполагало възможност за разпиляване, запрашаване или каквато и да е друга опасност за останалите участници в движението. Приетият по делото снимков материал потвърждава изложената от него теза, тъй като ясно се вижда, че ремаркето е било натоварено с насипни материали, наподобяващи инертни такива с едра фракция, които са покривали дъното му до ниво дори под половината от горния ръб на канатите.

На основание чл.9, ал.1 от Наредба № 7 от 27.04.2018 г. за укрепване на превозваните товари /издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, обн., ДВ, бр.39 от 11.05.2018 г., в сила от 20.05.2018 г./, службите за контрол по чл.165, ал.1 и чл.166, ал.1 от Закона за движението по пътищата съобразно компетентностите си извършват контролни проверки за спазване на изискванията за обезопасяване на товарите. А..2 на същия законов текст изисква при проверките да се установи дали при управлението на ППС, включително при аварийни ситуации или маневри за потегляне при изкачване по наклон или спускане, товарите променят минимално положението си един спрямо друг и спрямо стените или повърхностите на превозното средство, и дали могат да излязат извън товарното отделение или да излязат извън площта, определена за товара. В случая липсват данни да са спазени така посочените условия, а също така няма данни да са приложени методите по ал.3 на чл.9.

Разпечатката съдържа 35 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/62c45c87-fe68-44cf-9100-edddb0b85648