Решение № 985 от 23.01.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 985 гр. С., 23.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседА.е на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА при участието на секретаря Виктория Цв. Каменова като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20221110105614 по описа за 2022 година

Ищецът „Т. е предявил против А. Р. П. обективно кумулативно съединени искове с правно основА.е чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между стрА.те, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 4140,38 лева - представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода с 01.05.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 04.10.2021г. до окончателното изплащане на сумата; сумата от 644,87 лева представляваща мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2019г. до 27.09.2021г.; сумата от 43,20 лева - цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2018г. до 30.04.2020г. и сумата от 9,40 лева - представляваща мораторна лихва за забава за периода от 31.10.2018г. до 27.09.2021г.

Претендира присъждането за съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът поддържа, че с ответника А. П. са се намирали в облигационни отношения, като е доставял през процесния период топлинна енергия за битови нужди в имот апартамент 1, находящ се в гр. С., жк. „Л., с абонатен № 2.. От своя страна ответникът се явявал неизправна страна относно дължимата главница за осъществената услуга за доставка на ТЕ и дялово разпределение, като дължал и обезщетение за забавено изпълнение. Ищецът твърди, че услугата дялово разпределение в този период на сградата - етажна собственост, в която се намира имотът на потребителя, било извършвано от „Н..

В срока по чл.131 от ГПК ответникът А. П. не е представил отговор на исковата молба.

Съдът намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 от ГПК, а именно: ответникът не е подал отговор на исковата молба, не е изпратил представител в първото по 1 делото заседА.е, без да е направил искане за гледане на делото в негово отсъствие.

Поради това, и с оглед направеното искане от ищеца, съдът намира, че следва да се произнесе с неприсъствено решение по чл. 239 от ГПК.

В тази насока съдът съобрази, че на стрА.те са указА. последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседА.е, в т. ч. последиците за ответника от неподаването на писмени отговор, а така също и това, че може да бъде постановено неприсъствено решение при евентуално неявяване в съдебно заседА.е на ответника.

Не е пречка в тази насока и обстоятелството, че в хода на заповедното производство длъжникът е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение, доколкото същото е общо и не съдържа конкретни доводи в тази насока.

Вероятната основателност на исковете, съгласно изискването на чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК, се обосновава от посочените в исковата молба обстоятелства и приобщените по делото писмени доказателства.

Предвид изложеното предявените искове с правно основА.е чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, чл. 86, ал. 1 от ЗЗД следва да бъдат уважени.

По разноските:

Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на ищеца. Ищецът е реализирал следните разноски: 96,75 лева – държавна такса и 5,00 лева за съдебно удостоверение.

С оглед факта, че ищецът е представляван в производството от юрисконсулт, на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК му се следва и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер /с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото/, т. е. сума от 100 лв.

Общо дължимите разноски в исковото производство са в размер на 201,75 лева.

Съгласно задължителните указА.я на ВКС, дадени с т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г., постановено по тълк. д. № 4/2013 г. ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.

В заповедното производство „Т. е направила разноски във връзка с депозираното заявление, както следва: 96,76 лева – ДТ и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение, които следва да бъдат възложени в тежест на ответника. Общите разноски, направени в заповедното производство, които се следват на ищеца, са в размер на 146,76 лева.

Така мотивиран, и на основА.е чл. 239, ал. 1 ГПК, съдът

РЕШИ:

2

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , по предявените от „Т., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я. срещу А. Р. П. ЕГН ********** с адрес: гр. С., жк. „Л., искове с правно основА.е чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал.

1 ГПК, чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че А. Р. П. ЕГН ********** дължи на „Т., ЕИК . следните суми във връзка с топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С., жк. „Л., абонатен № 2., а именно: сумата от 4140,38 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода с 01.05.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК 04.10.2021г. до окончателното изплащане на сумата; сумата от 644,87 лева, представляваща мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2019г. до 27.09.2021г.; сумата от 43,20 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2018г. до 30.04.2020г. и сумата от 9,40 лева, представляваща мораторна лихва за забава за периода от 31.10.2018г. до 27.09.2021г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 57076/2021г. на СРС, 61 състав.

ОСЪЖДА, на основА.е чл. 78, ал. 1 ГПК, А. Р. П. ЕГН ********** да заплати на „Т., ЕИК . сумата от 201,75 лева – разноски, сторени в исковото производство пред СРС, както и сумата от 146,76 лева – разноски, сторени в заповедното производство по ч. гр. д. № 57076/2021г. на СРС, 61 състав.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца – „Н..

Решението не подлежи на обжалване, на основА.е чл. 239, ал. 4 ГПК.

Препис от решението да се връчи на ответника, с указА.я, че в едномесечен срок от връчването може да поиска неговата отмяна по реда на чл. 240, ал.1 от ГПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3