Решение № 15583 от 13.08.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15583 гр. ..., 13.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ... при участието на секретаря ... като разгледа докладваното от ... Гражданско дело № 20221110108303 по описа за 2022 година

Произодството е по реда на чл. 422 ГПК.

Образувано е по искова молба от „...“ ЕАД против Б. С. С., за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на „...“ следните суми:

376,49 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.10.2014 г. до 30.04.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 16.02.2018 г. до окончателното плащане ; 26,25 лева – мораторна лихва за забава за периода от 16.09.2015 г. до 06.02.2018 г. ; 68,20 лева, представляваща цена за услугата „дялово разпределение“ за периода от 01.10.2014 г. до 30.04.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 16.02.2018 г. до окончателното плащане; 5,06 лева – мораторна лихва за периода от 16.09.2015 г. до 06.02.2018 г. – част от суми, за които по ч.гр.д. № 10852/2018 г. на Софийски районен съд, 148 състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК от 15.06.2018 г.

Твърди се, че вземанията са възникнали по повод консумирана и незаплатена от ответника топлинна енергия и услуга дялово разпределение за 1 топлоснабден имот с адрес: гр...., общ. .., ж.к. „... , аб. №: ..., за посочения погоре период. Сочи се, че ответникът е клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ, обн. ДВ. бр. 107 от 09.12.2003 г., с последна редакция ДВ., бр. 54 от 17.07.2012 г./ съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия, и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия. Твърди се, че за сградата - етажна собственост, в която се намира имотът на ответника, е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „....” ООД, в изпълнение на разпоредбата на чл. 138б за енергетиката. Съгласно чл.

140, ал. 1, т. 2 ЗЕ сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислявани от „...“ ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Претендират се разноски.

Ответникът е подал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва предявените искове по основание и по размер. Твърди, че по делото не са представени доказателства, че той е титуляр на право на собственост, респективно на вещно право на ползване върху процесния недвижим имот, съответно не е доказано наличието на облигационно правоотношение между него и ищеца. Оспорва предявените искове и по размер, като твърди, че част от задълженията за процесния период са погасени по давност, а в останалата част не оспорва размера им. Поради това, моли да не бъдат назначавани съдебно-счетоводна и съдебнотехническа експертиза.

По отношение на иска за заплащане на мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия поддържа, че ищецът не е ангажирал доказателства относно датата на публикуване на фактурите в интернет сайта на дружеството, респективно не е установил изпадането на ответника в забава по отношение на тяхното плащане и искът е неоснователен. Твърди, че на ищеца не се дължат и сумите за услугата дялово разпределение, тъй като тази услуга се извършва от фирма „....“ ООД и не е доказано основание за заплащане на тези суми на ищеца. Твърди, че ищецът не е представил доказателства за уговорения и 2 съобщен на клиентите ред и начин за заплащане на услугата „дялово разпределение“, каквото е изискването на чл. 36, ал. 2 от Общите условия.

Претендира разноски за заповедното и за исковото производство.

Съдът, като съобрази събраните в производството доказателства и становищата на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:

Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните права и формулираният петитум, дават основание на съда да приеме, че е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни претенции с правна квалификация по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ, вр. чл. 139 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно доказване следните правопораждащи факти, а именно: по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия за битови нужди до имота през исковия период, обема на реално доставената на ответника ТЕ за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, дължимостта и размера на претенцията за цена на услугата за дялово разпределение, настъпването на падежите на главните вземания и изпадането на ответника в забава.

Ответникът следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията, респективно срещу изискуемостта им.

В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни за себе си последици.

По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обусловили спиране, респ. прекъсване течението на погасителната давност за вземанията, предмет на делото.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за 3 продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената на топлопреносното предприятие.

Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда, намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия.

В хода на съдебното дирене пред първата инстанция като писмени доказателства са приети документи, които анализирани в съвкупност водят до извода, че ответникът е притежавал правото на собственост върху имота през исковия период, както поддържа ищецът в исковата молба. Видно от приложения нотариален акт ... дело № .../1994 г.

/л.18 - л. 19/ ответникът - Б. С. С. е собственик на процесния недвижим имот, находящ се в гр. ..., ж.к. "...... Наред с това е приложен и Протокол на етажните собственици на адрес гр. ..., ж.к. "... /л. 22 - л. 23/ за избор на фирма за дялово разпределение. Сред собствениците, изброени в протокола, фигурира и ответникът - Б. С. С..

Установява се на следващо място от приобщените по делото писмени доказателства, че сградата, в която се намира жилището на ответника, е била с непрекъснато топлоподаване през процесния период, следователно същото е било топлофицирано.

Дяловото разпределение е осъществявано от „...“ ООД. Тук е мястото да се припомни, че с Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ОСГК, ВКС се възприе становището, че присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа става по решение на общото събрание на етажната собственост. Прекратяване на топлоснабдяването е уредено като възможно само при постигнато съгласие между всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сградата (чл. 153, ал. 2 ЗЕ). Отделният етажен собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата (чл. 153, ал. 6 ЗЕ). Ето защо и след като етажните собственици са взели решение ползваната в етажната собственост топлинна енергия да се разпределя по системата за дялово разпределение, ответникът е обвързан от взетото решение. Такова решение на етажните собственици за адрес гр.

..., ж.к. "..., е било взето, видно от коментирания непосредствено по-горе проткол /л. 22 - л. 23/.

Въз основа на представените от третото лице помагач документи във връзка с отчитането на уредите в процесния имот, настоящата инстанция приема, че за процесния период количеството топлинна енергия за абонатната станция, обслужваща 4 процесната сграда, в която се намира топлоснабденият имот, се измерва и отчита от общ топломер, отчитан в началото на всеки месец. Дяловото разпределение е осъществявано от „....“ ООД в съответствие с приложимата към процесния период нормативна уредба.

По възражението за погасяване на главното вземане за ТЕ по давност:

Възражението за давност съдът намира за основателно за периода 01.10.2014 г. – 31.12.2014 г., с оглед датата, от която искът се счита предявен /16.02.2018 г./ и настъпването на изискуемостта на месечните задължения за топлинна енергия съобразно общите условия, приложими към договора. Следователно от пълния претендиран размер на главницата 376,49 лв. следва да се извадят сумите, дължими за посочени периода, именно 143,66 лв. видно от приложеното съобщение към фактура № ... на л. 24 от делото. Следователно и за посочената сума искът за главница за стойността на топлинната енергия следва да бъде уважен и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 376,49 лева и за периода 01.10.2014 г. – 31.12.2014 г.

По претенцията за цена на услугата за дялово разпределение за периода:

Установява се от представените по делото доказателства, че сградата, в която се намира жилището на ответника, е била присъединена към топлопреносната мрежа. От събраните в хода на производството доказателства е установено, че услугата е извършвана през процесния период от „....“ ООД, следователно и се дължи заплащане на нейната стойност.

Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, като начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в действалата към процесния период Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г. В отношенията между страните са приложими общите условия, приети по делото като доказателство, като според чл. 36, ал.2 от същите условия редът и начинът на заплащане на услугата „дялово разпределение“ се определя от продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата дялово разпределение. Според чл. 22 от ОУ услугата „дялово разпределение“ се заплаща на продавача – „...“ ЕАД, от което следва, че именно на ищцовото дружество следва да бъдат заплатени сумите за дялово разпределение за процесния период.