Решение № 281 от 05.08.2024, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 281 гр. Стара Загора, 05.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тодор Минов при участието на секретаря Деяна Ив. Генова като разгледа докладваното от Тодор Минов Административно наказателно дело № 20245530201136 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Обжалвано е наказателно постановление № 24-1228-000598 от 18.03.2024 година на Началник група в сектор Пътна Полиция, към ОД на МВР - Стара Загора, /упълномощен със Заповед №8121з-1632/02.12.2021 година на Министъра на ВР/, с което на А. С. А., ЕГН **********, на основание чл. 174, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца, за извършено нарушение по чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП.

В жалбата и в открито съдебно заседание, чрез процесуалния представител се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и се моли същото да бъде отменено. Претендират се направените по делото разноски.

Въззиваемият, редовно и своевременно призован, с писмено становище оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено.

Старозагорският районен съд, след като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по делото писмени и гласни доказателства и взе 1 предвид становищата и доводите на страните намери за установено следното:

Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На А. С. А. е съставен Акт за установяване на административно нарушение Серия GA Акт №1064558 от 04.03.2024 година, за това, че на същата дата, около 02.32 часа в град Стара Загора, по булевард „Славянски“, на кръстовището на булевард „Славянски“ и булевард „Митрополит Методи Кусев“, в посока изток управлявал лек автомобил **** с регистрационен № ****, собственост на Д М А., като водача управлява след употреба на алкохол – 1.17 на 1000 в издишания въздух, установено с техническо средство Алкотест дрегер 7510 с фабричен номер ARDN – 0025 проба номер 02811 от 04.03.2024 година в 02.34 часа. На водача е издаден талон за медицинско изследване с номер 271937 и са връчени 7 броя холограмни стикери с номер А095843. Деянието е квалифицирано като нарушение по чл.5, ал.3, т.1 пр.1 от Закона за движението по пътищата. При съставяне на акта жалбоподателя не се е възползвал от правото си на възражение, включително и от това по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на този акт за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление, в което допуснатите нарушения са описани и квалифицирани така, както са в акта.

Добавено е обстоятелството, че след извършената проверка на място, водачът не е дал кръв за изследване. На жалбоподателя, на посочените правни основания са наложени административните наказания –„глоба” и „лишаване от право да управлява МПС“, предвидени в разпоредбата на чл.174, ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата.

При съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно.

На първо място съдът приема, че от събраните по делото доказателства – показанията на свидетеля Т., безспорно се установява субекта на нарушението – именно жалбоподателят е управлявал процесното МПС.

Така съдът намира, че по отношение на субекта е налице изискуемото, като елемент от фактическия състав на нарушенето, особено субективно качество на нарушителя, а именно – „водач на МПС“, като по този начин следва да се достигне до извода, че административно наказателната отговорност е 2 ангажирана правилно. По същество това обстоятелство не се оспорва и от жалбоподателя.

Изпълнителното деяние на нарушението се изразява в управлението на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда.

Установената и посочена в АУАН и НП концентрация на алкохол в кръвта на нарушителя – в конкретния случай 1,17 на хиляда се установява от събраните по делото писмени доказателства –разпечатка от Дрегер Алкотест 7510, Докладна записка от 04.03.2024 година и Талон за изследване № 271937 от същата дата. Не се установява лицето да се е явило за изследване в указания в талона срок. В този случай, съгласно чл. 15, ал.6 от Наредба № 1 от 19.07.2017 година за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози за установяване се приемат отчетените показания от техническото средство. Изправността на последното се удостоверява с представения по делото протокол от последваща проверка на Дрегер Алкотест 7510.

Съдът намира, че в АУАН и НП са изложени всички обстоятелства, изискуеми от разпоредбите на чл.42, ал.1, т.4, респективно чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН. Посочени са датата, времето и точното място на извършване на нарушението, в достатъчна степен е индивидуализирано и управляваното моторно превозно средство /въпреки възражението на жалбоподателя в тази насока/.

Нарушението е извършено при форма и вид на вината – пряк умисъл.

В тази връзка съдът приема, че жалбоподателят от обективна и субективна страна умишлено е извършил нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от Закона за движение по пътищата, като е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта 1,74 на хиляда. В тази хипотеза разпоредбата на чл.174, ал.1, т.2 Закона за движението по пътищата предвижда абсолютно определени, кумулативно уредени административни наказания – „лишаване от право на управление на моторно превозно средство“ за срок от 12 месеца и „глоба“ в размер на 1000 лева. Поради това се явява безпредметен анализът на наложените размери на административни наказания. Обстоятелството, че с НП са отнети и 12 контролни точки и начинът на отбелязване на нормативния акт, основание за отнемане на същите, не се отразява на законосъобразността 3 на наказателното постановление. Законодателят е предвидил контролни точки единствено като средство за отчитане на установени нарушения, без да третира отнемането им като самостоятелно административно наказание, или принудителна административна мярка. Отнемането на контролни точки не фигурира нито сред принудителните административни мерки, нито сред наказанията по ЗДвП, респ. ЗАНН, което потвърждава извода за различната им правна същност. Следователно отнемането на контролни точки не е санкция, която би подлежала на самостоятелно обжалване, а фактическо действие с контролно - отчетен характер, което изпълнява предупредителна (по отношение на водачите) и информационно - статистическа (от гледна точка на контролните органи) функция.

Съгласно ТР №1/12.12.2007 по ТД №1/2007 г. ОСНК на ВКС, преценката на административнонаказващия орган за маловажност на случая се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. В този смисъл се явява ирелевантно обстоятелството, че АНО не е изложил съображения защо в конкретния случай не е приложима хипотезата на чл. 28 ЗАНН.

Предвид установените обстоятелства съдът намира, че случаят действително не представлява „маловажен“ такъв. На първо място, установената концентрация на алкохол в кръвта на жалбоподателя е била 1,74 – близо до максималния предел за това деянието да бъде квалифицирано като административно нарушение, а не като углавно такова. Отделно следва да се отчете и високата обществена опасност на това нарушение. В последно време са зачестили нарушенията при управление на МПС след употреба на алкохол, които пък са резултат на ниското самосъзнание на водачите на МПС. Именно това поведение, води и завишената бройка на реализирани ПТП.

В изпълнение на служебната си проверка за законосъобразност на обжалваното НП съдът не констатира и нарушения на процесуалния закон, допуснати при съставянето на АУАН и/или издаването на НП, опорочаващи последното до степен на незаконосъобразност, налагаща отмяната му, в частност – административнонаказателното обвинение е формулирано достатъчно пълно, точно и ясно, щото жалбоподателят да може да го разбере и да организира адекватно защитата си.

С оглед на това съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява законосъобразно и като такова следва да бъде 4 потвърдено.

На основание чл. 63д ЗАНН следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия разноските по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева.

Воден от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24-1228-000598 от 18.03.2024 година на Началник група в сектор Пътна Полиция, към ОД на МВР - Стара Загора, /упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 година на Министъра на ВР/, с което на А. С. А., ЕГН **********, на основание чл. 174, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца, за извършено нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА А. С. А., ЕГН **********, с адрес: село Дълбоки, област Стара Загора, улица „Стоян Златев“ № 35 да заплати на ОД на МВР Стара Загора сумата в размер на 100,00 лева, представляващи сторени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението от страните пред Административен съд град Стара Загора.

Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________ 5