Решение № 1102 от 27.10.2022, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1102 гр. Перник, 27.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ивайло Юл. Колев при участието на секретаря Лили В. А. Добрева като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело № 20211720106240 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация – Перник“ АД, в която се сочи, че в полза на дружеството срещу Община Перник е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК в рамките на ч.гр.д. № 5563/2021г. по описа на Районен съд Перник за сума представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент – общинско жилище, находящ се в ******, *********, ****** в размер на 584,13 лв., от които главница в размер на 497,64 лв. за периода от 01.05.2018 г. до 31.12.2018 г. включително месец юли 2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (01.11.2021 г.) до окончателното изплащане на сумата, както и сума в размер на 86,49 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2018 г. до 19.08.2020 г.

Твърди се, че между топлофикационното дружество от една страна и ответника е налице облигационна връзка, възникнала по силата на закона, относно продажбата и покупката на топлинна енергия. Излага свой прочит на относимото по спора материално право. Твърди, че е изпълнил своето задължение, като е доставил на ответника количеството топлинна енергия, чиято стойност се претендира в настоящото производство.

С оглед на изложеното моли съда да признаете за установено, че ответникът дължи горепосочените суми. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Претендира разноски.

Ответникът е депозирал отговор в срок. Оспорва исковата претенция по основание и размер. Твърди, че процесният имот е общинско жилище където е настанено трето по спора лице – Р.И.К. и семейство , които са действителните ползватели по договор за наем, считано от 09.11.1995 г., със срок на настаняване постоянен. Пояснява, че Р.И.К. е починала на 23.12.2003 г., като до този момент е обитавала жилището със сина си К. М. С. и семейството му. След смъртта на титулярката е издадена Заповед за пренастаняване, с която в процесното общинско 1 жилище е пренастанен К. М. С., ведно с четиричленното му семейство, със срок за настаняване - постоянен. Твърди, че през процесния период К. М. С. е обитавал жилището и продължава да го обитава.

Позовава се на действащите общи условия с ищеца, съгласно които е следвало да бъде уведомен за текущите задължения, както и за осигуряване на достъп за отчитане на измервателните уреди.

Намира, че част от исковите претенции са погасени по давност. Излага свой прочит на нормативната уредба, относима към настоящия спор.

С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявените искове в частта, която е погасена по давност.

Претендира разноски.

С отговора на исковата молба е направено искане за привличане на трето лице помагач – К. М. С. и са предявени обратни искове срещу него.

Със своевременно предявените обратни искове се сезира съда за осъждане на К.

М. С., в качеството му на наемател, за сумите представляващи стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в ******, *********, ****** в размер на 282,58, от които 245.51 лв. - главница за периода от 01.10.2018 г. до 31.12.2018 г. включително месец юли 2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на обратния иск (16.12.2021 г.) до окончателното изплащане на сумата, както и сума в размер на 37,07 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.12.2018 г. до 19.08.2020 г.

Изложени са твърдения, че ответникът по обратния иск пребивава в общинското жилище, поради което се е обогатил неоснователно от доставяната до това жилище топлинна енергия.

С оглед на изложеното моли съда да уважи предявените искове.

Претендира разноски.

Третото лице-помагач и ответник по обратния иск К. М. С., чрез назначения си особен представител е депозирал отговор в срок. Намира предявените искове за недоказани по основание и размер. Позовава се на изтекла погасителна давност. По обрания иск също изразява становище за неоснователност. Конкретно твърди, че не са налице договорни отношения с ищеца, оспорва доставката на топлинна енергия.

Поддържа, че общите условия не са надлежно разгласени и нямат действие спрямо него. Оспорва изцяло приложените писмени доказателства. Излага свой прочит на нормативната уредба, относима към настоящия спор.

Намира, че исковите претенции са погасени по давност.

С оглед на изложеното моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на „Топлофикация-Перник“ АД, че за него не е възникнало задължение към ищеца.

В съдебно заседание страните, без ответника по обратния иск, се представляват.

Поддържат изложените твърдения и фактически възражения.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Районен съд Перник е сезиран с обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

2

Предмет на доказване по делото е парично вземане на ищеца, произтичащо от договор за доставка на топлинна енергия, сключени с ответника. Настоящото производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това исково производство може да бъде само вземането, предявено със заявление в заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с вземането в заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло съвпадат, поради което предявеният иск е процесуално допустим.

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, регулирано от публично известни Общи условия; 2) продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, за която се дължи посочената в исковата молба сума. По акцесорния иск за обезщетение за забава е необходимо да бъде установено изпадането на ответника в забава и размера на търсеното във връзка с това обезщетение.

Според задължителните разяснения, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ) като договорно правоотношение, произтичащо от договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Преценката относно наличието на качеството потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди по отношение на ответника следва да се прави съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация – Перник“ ЕАД. Последните имат обвързваща сила за страните по взаимоотношенията, възникнали във връзка с производство и доставка на топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ.

Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът/потребителят на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т.

2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г.), е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. § 190 от ДР на ЗЕ „клиенти/потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.

В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал. 1 от процесните Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, на потребителите в гр. Перник, приложими от ищеца и одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник Съперник – бр. 82/3959/29.04.2008 г., а с това и влезли в сила, съгласно която купувач на топлинна енергия е всяко физическо лице – потребител за битови нужди, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда. В тази връзка следва да се отбележи, че включването на клаузите на процесните ОУ като източник на права и задължения между страните съгласно чл. 150, ал. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ) е обусловено от 3 оповестяването им и изтичане на 30 дни след първото им публикуване. В случая се установи, че последните са оповестени в един местен ежедневник, поради което и с оглед липсата на твърдения от ответника за възражения срещу тях, съдът счита, че са влезли в сила. Отношенията то така действащите общи условия се уреждат от специален закон – ЗЕ, поради което редът в ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане на общите условия е неприложим. Поради това договорът се счита сключен при определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.

Съгласно чл. 34 ал. 1 от Общите условия, купувачът е длъжен да заплаща дължимите се суми на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. При съобразяване на тази конкретна договорна клауза и по правилото на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, изискуемостта на вземането настъпва именно в деня, следващ тридесетия ден след края на отчетния период. При неплащане в този срок и на основание чл. 86, вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД длъжникът, в качеството си на потребител, изпада в забава и дължи заплащането на обезщетение в размер на законната лихва, без да е необходимо изрично волеизявление на ищеца в този смисъл.

При тази правна рамка, съдът дължи произнасяне по конкретно твърдените права и факти, както и по възраженията, релевирани от страните по делото.

В настоящия случай между страните не са спорни обстоятелствата, че процесният имот представлява общинска собственост, предназначена за отдаване под наем за жилищни нужди, като същите се установяват и от ангажираните писмени доказателства, което дава основание на съда да приеме, че в конкретния случай ответникът като собственик на процесния недвижим имот е пасивно материално легитимиран по отношение на предявените искове.

Спорни са останалите елементи от правопораждащия фактически състав относно доставката на топлинна енергия и нейната стойност.

По делото е изслушана и приета заключение по СТЕ, неоспорено от страните, която съдът кредитира изцяло като обосновано, обективно и компетентно изготвено, отговарящо на всички поставени задачи. В заключението е отразено, че същото е изготвено при анализ на приложените по делото и представени от ищеца документи, изискани на място от ищцовото дружество и от фирмата за дялово разпределение.

Услугата за дялово разпределение е въведена в СЕС, по силата на договор с ЕС, като същевременно са налични и споразумения между ищеца и ФДР за предоставяне на тази услуга за сградата в режим на ЕС, в която се намира процесният имот. От заключението се установява, че монтираните в абонатната станция уреди за търговско измерване – топломери са преминали през задължителните периодични метрологични проверки, в хода на които са окачествени като съответстващи на одобрения тип, поради което са годни за търговско измерване и показанията им могат да се считат за достоверни. В експертизата е отразено, че през релевантния период технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от брутната топлоенергия, отчетена ежемесечно по общия топломер. Същите са останали за сметка на ищцовото дружество, като на ФДР е подавана за разпределение само нетната топлоенергия. След провеждане на годишния отчет разходът на топлоенергия е преизчислен (изравнен), прогнозно начислените суми са сторнирани и определената разлика е съобразена при индивидуалните изравнителни сметки.