Решение № 4910 от 26.09.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4910 гр. София, 25.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Ж, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Костадинова

Членове:

Радостина Данаилова

Владимир Вълков като разгледа докладваното от Татяна Костадинова Въззивно гражданско дело № 20231100509538 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК.

Образувано е по жалба на Столична община - длъжник по изп.д. № 20238590400091 по описа на ЧСИ С.С. рег. № 859, срещу определените от съдебния изпълнител разноски за адвокат и пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. Жалбоподателят твърди, че липсвали доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Наред с това поддържа, че обемът на извършените от името на взискателя изпълнителни действия, изразяващи се единствено в подаване на молба за образуване, и липсата на фактическа и правна сложност на делото представлявали пречка за кумулиране на възнагражденията за образуване и за водене на това дело. Това налагало адвокатското възнаграждение да бъде намалено до сумата от 200 лв., като същото не следвало да бъде включвано при изчисляване на дължимата на съдебния изпълнител пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

Взискателят Д.Я.А. счита жалбата за неоснователна. Сочи, че в молбата за образуване бил посочен конкретен изпълнителен способ, а уговореното и заплатено адвокатското възнаграждение било под нормативно установения минимален размер, дължим за образуване и водене на изпълнителното дело съгласно чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1/2004 г.

Поддържа, че длъжникът бил уведомен за банковата сметка на кредитора и могъл да извършил плащане преди образуване на изпълнителното дело, а тъй като плащането било извършено след образуването му, всички разноски по изпълнението, включително пропорционалната такса, следвало да бъдат за сметка на длъжника. Последната пък се дължала за събиране на вземанията след образуване на изпълнителното дело, независимо от способа на погасяване, тъй при висящо изпълнително производство вземането винаги се считало събрано от съдебния изпълнител. Таксата била изчислена правилно с 1 оглед размера на вземанията, подлежащи на принудително събиране.

В мотивите по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител заявява, че адвокатското възнаграждение било намалено съобразно становището на визскателя и под минималния размер за образуване и водене на изпълнително дело, както и била съответно редуцирана пропорционалната такса.

Съдът намира следното от фактическа и правна страна:

Изпълнително дело № 20238590400091 е образувано въз основа на изпълнителен лист от 08.02.2023 г., издаден по гр.д. № 1585/2022 г. на САС, ГК, 12 състав, за сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от деликт, ведно със законната лихва от 20.05.2019 г. В молбата за образуване на делото е поискано налагане на запор върху вземанията на длъжника от търговски банки, както и събиране на разноските за адвокатска защита в изпълнителното производство.

На 28.02.2023 г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение, в която наред с вземанията по изпълнителния лист съдебният изпълнител е посочил като дължими и сумите от 1 400 лв. - разноски за правна защита на взискателя в изпълнителното производство, и 1 865,59 лв. пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. С плащане от 07.03.2023 г. преди изтичане на срока за доброволно изпълнение – дългът, посочен в поканата, е погасен.

На 02.03.2023 г. длъжникът е поискал от съдебния изпълнител да намали определените разноски за адвокат до сумата от 200 лв., както и съответно на материалния интерес по делото да бъде намалена пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. С постановление от 14.03.2023 г. съдебният изпълнител е намалил разноските за адвокатското възнаграждение до сумата от 720 лв. съобразно изразеното от процесуалния представител на взискателя становище и е извършил съответно редуциране на пропорционалната такса до сумата от 1 821,43 лв.

При тези факти жалбата се явява основателна.

Адвокатско възнаграждение е изплатено в брой, в каквато насока следва да се тълкува удостоверяването в договора за правна помощ. Налице е обаче основание за допълнителното му намаляване до установения в чл. 10, т.

1 от Наредба № 1/2004 г. минимум от 200 лв., тъй като при погасяване в срока за доброволно изпълнение (или при погасяване в резултат на предприетия в този срок изпълнителен способ, посочен в молбата по чл. 426 ГПК и изпълним с еднократно действие) единственото извършено от взискателя действие е подаването на молба за образуване на изпълнителното действие по чл. 426, ал. 1 ГПК. Посочването на изпълнителен способ в тази молба не следва да се третира като отделно действие по защита, доколкото това е неин реквизит съгласно чл. 426, ал. 2 ГПК.

В настоящия случай дългът е погасен в срока за доброволно изпълнение и поради това допълнителни действия по смисъла на чл. 10, т. 2 от Наредбата не са извършвани. Ето защо адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до сумата от 200 лв.

Пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ е предвидена като възнаграждение за съдебния изпълнител за успешно извършените от него изпълнителни действия след изтичане на срока по чл. 428 ГПК. Тя не се дължи при плащане от длъжника в срока за доброволно изпълнение, а също и когато дългът е погасен в резултат от предприет в срока за доброволно 2 изпълнение изпълнителен способ (доколкото длъжникът не е длъжен, а може и да не е в състояние да предприеме плащане едновременно с вече започнато принудително изпълнение към активите му).

В случая обаче с оглед диспозитивното начало съдът не може да отмени обжалваното постановление относно таксата в цялост, а само в нейния обжалван размер – над размера, определен съобразно вземането по изпълнителния лист, или над сумата от 1 467,06 лв.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановление от 14.03.2023 г. ЧСИ рег. № 859 по изп.д. № 20238590400091, с което е отказано изменение на определените в поканата за доброволно изпълнение разноски, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА определените в поканата за доброволно изпълнение разноски за адвокатско възнаграждение, дължимо на взискателя, до сумата от 200 лв.

ОТМЕНЯ определената в поканата за доброволно изпълнение пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ за сумата над 1 467,06 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3