Решение № 5424 от 05.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5424 гр. София, 05.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-12 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: К. Ст. Петров при участието на секретаря Ирина Ст. Василева като разгледа докладваното от К. Ст. Петров Гражданско дело № 20241100100753 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от А. Х. Г. против Столична община, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца, сумата в размер на 26 000 лв. – представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, последици от инцидент настъпил на 06.12.2023 г. в гр. София на десния тротоар на ул. Съборна с посока към ул. Леге, непосредствено преди кръстовището с ул. Калоян, при който десният крак на ищеца пропаднал в дупка, образувана от счупени и пропаднали плочки, ищецът загубил равновесие и паднал, вследствие на неполагането на дължимата грижа от Столична община за поддържане в изправност на общински участък от пътя, към който спадал посочения по-горе тротоар, при което ищецът счупил пети пръст на десния крак и претърпял повърхностна травма в окосмената част на главата, подкожен хематом в окосмената част темпорално, ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на инцидента – 06.12.2023 г. до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че на 06.12.2023 г. в гр. София на десния тротоар на ул. Съборна с посока към ул. Леге, непосредствено преди кръстовището с ул. Калоян, при който десния крак на ищеца пропаднал в дупка, образувана от счупени и пропаднали плочки, ищецът загубил равновесие и паднал. Причина за инцидента имала Столична община, която не обезопасила процесните участъци. Ищецът счупил пети пръст на десния крак и претърпял повърхностна травма в окосмената част на главата, подкожен хематом в окосмената част темпорално. Наложила се имобилизация на счупения пръст за 30 дни. Имал нужда от помощ за извършване на ежедневните си нужди. Бил в отпуск по болест 34 дни. Тротоарът, на който се случил инцидентът бил публична общинска собственост. Противоправно поведение на служители на общината довело до инцидент. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски. Моли на основание чл. 127, ал. 4 ГПК присъдените суми да бъдат заплатени по банкова сметка с IBAN *******.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е ангажиран отговор от страна на ответника. Взето е становище, че исковата претенция е неоснователна. Фактическият състав на претенцията не бил недоказан. Липсвали доказателства, че вредите са настъпили от 1 счупени/пропаднали плочки. Липсвало причинно-следствена връзка между поведението на ответника, падането на ищеца и съответно вредите, настъпили в последствие. Към дата на инцидента тротоарната настилка била в годно за употреба състояние. Оспорва механизми на вредоносния резултат. Твърди допринасяне /съпричиняване/ от страна на ищеца за настъпването на вредите по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, който не проявил внимание при своето движение, тъй като могъл да съобрази неравностите на настилката и евентуалните последици. Ищецът следвало да прояви внимание при движението си. Оспорва и размера на претенцията за неимуществени вреди. Моли за отхвърляне на претенциите - като неоснователна, а в условията на евентуалност за намаляване на претендираното обезщетение за неимуществени вреди и приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Правна квалификация на предявените искове е чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 49 във вр. с чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД.

Отговорността за непозволено увреждане е предвидена в закона в защита на правата и интересите на гражданите. Тя има за задача не само да задължи виновния да обезщети пострадалия за причинените му вреди, но и да възпитава гражданите на законността и да ги възпира да не увреждат противоправно правата и интересите на другите граждани. В т. 3 на ППВС № 17/1963г. /допълнено с ППВС № 4/75г./, са дадени задължителни указания на съдилищата при разграничаване на отговорността по чл. 45 - чл. 49 ЗЗД и тази по чл. 50 ЗЗД.

Отговорността по чл. 50 ЗЗД може да се ангажира, когато вредите са настъпили поради свойства на самата вещ, без виновно поведение при ползването й. Отговорността по чл. 50 ЗЗД е налице и когато не съществува техническа възможност за пълното обезопасяване на вещта /виж решение № 367 от 12.05.2010 г. по гр.д. № 1140/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 177/ 25.10.2016 г., гр. д. № 1263/2016 г. ІІІ г.о., решение № 309/ 04.06.2014 г., гр. д. № 1354/2012 г. на IV г. о. и др./. Доколкото в случая съществува техническа възможност за поддържане на уличното и тротоарно платно в годно техническо състояние, то правната квалификация на претенциите е чл. 49 ЗЗД.

За да е налице фактическият състав на отговорността по чл. 49 ЗЗД е необходимо да са налице следните елементи – причинени от виновни и противоправни действия /бездействия/ вреди /имуществени и неимуществени/ от лица при или по повод на възложена им работа, които вреди да са в причинно-следствена връзка с противоправното действие /бездействие/ на лицата, на които е възложена работата.

С определението от 22.04.2024 г. е отделено като безспорно и признато между страните обстоятелствата, че ул. Съборна с посока към ул. Леге, непосредствено преди кръстовището с ул. Калоян и прилежащите към тях тротоарни настилки са част от общинската улична мрежа и ответникът отговаря за поддръжката им.

Установява се по делото, че на 06.12.2023 г. в гр. София на десния тротоар на ул.

Съборна с посока към ул. Леге, непосредствено преди кръстовището с ул. Калоян, десният крак на ищеца пропаднал в дупка, образувана от счупени и пропаднали плочки, ищецът загубил равновесие и паднал. Горното се установява от показанията на свидетеля Г. С..

Свидетелят С., който е очевидец на случилото се, заявява, че си спомня датата, тъй като било Никулден. Вечерта след 19 ч. бил на едно кафе на ул. Съборна, видял ищецът да идва от „Света Неделя“, вървял надолу по ул. Съборна, когато пресякъл ул. Цар Калоян се спънал и паднал. Имало компрометирана тротоарна плочка, която свидетелят сочи на представения му снимков материал, приложен по делото. Там се спънал ищецът и паднал напред. Било тъмно по време на инцидента, но не било валяло. Свидетелят не си спомня с какви обувки е бил ищецът. Съдът цени показанията на свидетеля по реда на чл. 172 ГПК, доколкото 2 същите са логични, непротиворечиви и съвпадат с останалия доказателствен материал, то кредитира изцяло същите. Вещото лице по СМЕ е посочило, че уврежданията на ищеца отговорят на механизма на получаването им и е възможно да се получат по описания в исковата молба начин. В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че счупването е поради директен удар по оста на пръста, защото пръста се е срещнал с плочката, най-вероятно е бил отстрани на плочката, като се е спънал с външната част на ходилото, а не е бил стъпил с цялото ходило, за да се получи този механизъм. Счупването на пръстите на ходилото се получава при директна травма, т. е. при удар в твърд предмет директно по оста на пръста. За да се получи това счупване следва силата на удара да е с достатъчен интензитет, ако ищецът е бил с твърди, здрави обувки вероятността пръста да се счупи е по-малка, ако е бил с помеки обувки вероятността пръста да се счупи е по-голяма. Интензитетът на нормално ходене е достатъчен за получаване на въпросния механизъм. Следва да се отбележи, че съгласно чл.

200, ал. 3 ГПК оспорване на заключението може да бъде направено от страната докато трае изслушването на експерта, т. е. в заседанието за приемане на заключението на вещото лице.

Оспорването може да бъде заявено и писмено преди провеждане на заседанието за приемане на заключението. След изслушването на експерта и приемането на заключението на вещото лице, правото да се оспори заключението е преклудирано и не може да бъде зачетено, а приетото по делото заключение следва да бъде ценено наред с всички доказателства по делото /виж решение № 186/ 09.07.2012 г. по гр. д. № 1871/2010 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 79 от 12.05.2015 г. по гр. д. № 322 / 2015 г. на I г. о. на ВКС/. В съдебно заседание не е оспорена СТЕ при приемането й. Липсват наведени конкретни възражения и доказателства от ответника относно обувката, която е носил ищецът при инцидента, както и относно силата на удара и обстоятелството дали е налице директен удар по оста на пръста. От така събраните доказателства и съобразно направените по делото възражение, то съдът намира, че се установява механизмът на увреждането, който съвпада с посочения в исковата молба.

Улицата и прилежащият тротоар се намират на територията на Столична община и са със статут на публична общинска собственост по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 3 ЗОС - имоти, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение, определени от общинския съвет, а разпоредбата на чл. 11 ЗОС вменява в тежест на собственика задължението да управлява общинските имоти в интерес на населението съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин /в този смисъл решение № 38 от 07.03.2018 г. по гр. д. № 2126/2017 г. на IV г. о./. Освен това и съгласно разпоредбата на § 7, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА общинските пътища, улиците, към които спада и прилежащият тротоар, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване са общинска собственост. В обхвата на пътя съгласно нормативната уредба попада „земното платно“, част от което е и тротоарът.

Разпоредбата на чл. 31 ЗП вменява в тежест на Общината поддържането на общинските пътища и тротоарните пространства, като част от уличната инфраструктура.

По делото се установява, че вследствие на инцидента А. Х. Г. е получил счупване на 5-ти пръст на дясното ходило и повърхностна травма в окосмената част на главата и подкожен хематом слепоочно. В тази насока СМЕ, която се кредитира от съда и приложената по делото медицинска документация.

Относно възражението за съпричиняване:

Обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. От значение за определяне наличието и степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на увреденото лице е съществуването на причинна връзка между поведението на пострадалия и противоправното поведение на делинквента, доколкото намаляване обезщетението за вреди от деликт не може да е по предположения. Затова и решаващият съд, при въведено възражение за съпричиняване, винаги следва да прецени дали конкретните установени при условията на 3 пълно и главно доказване, действия на пострадалия са допринесли за така настъпилата вреда – създали са условия или са я улеснили, и въз основа на тях да определи обективния принос на последния. Процесуалното задължение за установяването на твърдения правнорелевантен факт принадлежи на страната, която навежда това частично правоизключващо възражение, като доказването трябва да е пълно /несъмнено, безспорно/ съобразно правилата, предписани в правната норма на чл. 154, ал. 1 ГПК.

Съпричиняване, по смисъла на чл. 51 ал. 2 ЗЗД, е налице когато с действието или бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици, т. е. когато приносът му в настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като цяло е било противоправно и виновно. Релевантен за съпричиняването е само онзи конкретно установен принос, без който не би се стигнало до увреждането – решение № 60123 от 23.12.2021 г. по т. д. № 887 / 2020 г., I т. о. на ВКС.

С отговора ответникът е въвел в процеса възражения по чл. 51, ал. 2 ЗЗД – че пострадалият е проявил поведение, с което е допринесъл пряко и непосредствено за настъпване на твърдените вреди, тъй като не е положил дължимата грижа да прояви внимание при своето движение.