Решение № 18 от 18.01.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. Пловдив, 18.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV СЪСТАВ , в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариана Ил. Димитрова при участието на секретаря Елена В. Ангелова като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Търговско дело № 20215300900433 по описа за 2021 година

Предявени са искове с правно основание чл.432,ал.1 от Кодекса за застраховането във вр. с чл.52 от ЗЗД, и чл. 86 от ЗЗД.

Ищците М. В. Ш., Д. Г. Ш. и В. Д. Н. в исковата си молба против Застрахователно дружество „Бул Инс“АД, представлявано от С.П.иК.К., и против Б. Д. К. ,чрез пълномощника си-адв. З. В. твърдят, че се намират в родствена връзка, а именно : майка, баща и сестра на Г. Д. Ш. починал на *** от претърпени увреждания след ПТП, настъпило в *** на *** г.,при което лекият автомобил „***”, peг. № ***, в който е пътувал техният родственик, е бил с водач - Б. Д. К.ответникът по иска. Ищците посочват,че автомобилът е навлязъл в лентата за насрещното движение и е ударил челно движещия се срещу него лек автомобил „***“ с peг. № ***. В резултат водачите и на двете леки коли са получили телесни увреждания и такива е понесъл и техният родственик, но който е починал от травмите си,които съобразно поставената диагноза са: политравма, контузия на главата, разкъсно-контузна рана на главата, торакоабдоминална контузия, 1 хемопневмотракс в ляво, фрактура на ребра от 1 до 10 включително в ляво, фрактура на ляв и десен хумерус, хемоперитонеум, руптура на слезката, сепсис, септичен шок, мултиорганна недостатъчност със смъртен изход. Ищците твърдят,че са останали смаяни от смъртта на техният близък, тъй като е бил млад-нямал е навършени 30 години, бил е в добро здраве, реализирал се е в живота, починал е в разцвета на силите си.Първоначално у ищците се е затаила надеждата,че до смъртен изход нямало да се стигне, тъй като лекарите им дали кураж, дори ги посъветвали да закупят златен пирон, който да се постави при извършена операция.Това ги убедило,че колкото и голямо нещастие да ги е сполетяло,нещата ще се оправят.И тъкмо се съвзели от новината, че Г. е пострадал тежко е дошла вестта,че той е починал.Този факт, окончателно ги е съсипал, животът им сякаш е свършил. Тъй като все още не е бил семеен ,живеели заедно. Той е бил тяхната подкрепа, родителите му са разчитали на неговата помощ.След неговата смърт изпитват само скръб. Здравословните им проблеми се задълбочили, измъчва ги потиснатост, нямат желание за живот. Ищцата В. Н. твърди,че заедно с брат й са израснали и връзката им е била изключително силна, виждали са се ежедневно, споделяли са всичко,оказвали са си помощ.Ищците твърдят ,че загубата им е непреодолима.

Ищците посочват,че отговорността на водача на лекия автомобил „***”, peг. № ***, Б. К. е била обект на застрахователна закрила по полица за застраховка гражданска отговорност

№

BG/02/118000685524. Договорът е бил сключен със ЗД „Бул Инс“ АД.

Процесното ПТП е настъпило по време на действието на този договор.

След като са се снабдили със съставения от МВР констативен протокол за ПТП с пострадали лица ищците се обърнали към ЗД „Бул Инс“ със заявления за определяне и изплащане на обезщетение за търпените от тях неимуществени вреди в размер на по 200 000 лева за родителите и 5000 лева за сестрата на починалия Г. Ш..

2

Застрахователят отказал да изплати обезщетение, тъй като за да се произнесе следвало да има споразумение или присъда, с които да се е ангажирала наказателната отговорност на Б. Д. К. за причиненото от него ПТП,а към момента такива нямало. Ищците твърдят,че отказът на застрахователното дружество е неоснователен, тъй като действащият КЗ го задължава да разгледа искането за обезщетение и без наличие на присъда/споразумение за прекратяване на наказателно производство, щом е налице съставен от МВР констативен протокол за ПТП с пострадали лица.Ищците твърдят,че застрахователят по задължителната застраховка ГО на автомобилистите отговоря винаги, когато е налице виновно причинено ПТП от водач на МПС, относно което е налице сключена застраховка „гражданска отговорност“, чийто предмет е именно с нея да се покрие имуществената отговорност на всяко управлявало го лице, причинило деликт.

Отговорността на застрахователя е функционална от отговорността на делинквента. При наличие на причинено непозволено увреждане, вината на делинквента се предполага и по тази причина не е налице основание застрахователят да изисква влязла в сила присъда или споразумение за прекратяване на наказателно производство със сила на пресъдено нещо. В процесния случай, водачът на МПС, в което е пътувал ищцовия родственик е причинил с неправомерното си поведение ПТП. Очевидно в нарушение на правилата за движение по пътищата, установени със ЗДвП и Правилника за прилагането му е да се навлиза в лентата за насрещното движение, а дори и това да може да се случи там, където е разрешено да се извърши изпреварване, водачът на МПС не следва да предприема такова, щом срещу него се задава друго МПС. Ищците твърдят,че неправомерното поведение на водача на лекия автомобил „***” е в причинна връзка със станалото ПТП и причинените с него увреждания на родственика им, а оттам, след настъпилата негова смърт вследствие тези увреждания, и с търпените от тях морални вреди. Към днешна дата делинквентьт, втория ответник е вече осъден с влязла в сила присъда по НОХД № 3

1408 от 2020 на ОС - *** за престъпно деяние по чл. 343, ал. 4, вр. ал.

3, б. „б“, вр. ал. 1,6. „в“, вр. чл. 342, ал. I НК.

Ищците твърдят,че претърпените от тях вреди се съизмерват със сумата от 200 000,00 лева-за всеки един поотделно, като ищцата В. Н. предявява частична претенция в размер на 5 000,00 лева,ведно със законната лихва от датата след изтичане на 3-месечния окончателен срок за определяне на обезщетение от ответния застраховател 20.06.2019г., изчислена спрямо деня на получаване от него на подадените от ищците заявления за определянето на обезщетения 19.03.2019 г. Претендират и лихва от извършителя на деликта, считано от ***г.

В срока по чл.367 от ГПК ответникът застрахователно дружество „Бул инс“ АД представя отговор на исковата молба,с който оспорва предявените искови претенции- по основание по отношение на ишцата В. Н. и по размер-по отношение на останалите ищци.Навежда следните възражения: не е причинена вреда на В. Н.

,не е налице „изключително страдание“ от нейна страна, което да подлежи на обезщетяване ; размерът на претенциите е прекомерно завишен;пострадалият Г.

Ш. е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат,тъй като е пътувал без предпазен колан.

Ответникът Б. Д. К. чрез пълномщника си-адв. К. оспорва исковете със следните съображения: той не дължи обезщетение ,тъй като има сключен договор за застраховка „гражданска отговорност“ с първия ответник ,не дължи и търсената от него лихва,тъй като такава се дължи от застрахователя, на следващо място възразява ,че исковете са силно завишени по размер.

От фактическа страна в процеса се установи следното:

С влязла в сила присъда по НОХД № 1408/2020г. по описа на ПОС, Б. Д. К. е признат за виновен , че е нарушил правилата за движение по пътищата и виновно е причинил процесното ПТП, като 4 от деянието е настъпил смъртта на Г. Д. Ш.. Чл. 300 от ГПК визира, че влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.Съобразявайки посочената разпоредба,настоящият съдебен състав приема,че е налице виновно причинена вреда от страна на делинквента Б. Д. К. в неимуществената сфера на ищците като съществува и причинна връзка между активното поведение на делинквента, което е и противоправно, и настъпилия резултат. В този смисъл е и заключението на комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза,от която се установява: на Г.

Д. Ш. са причинени респираторен дистрес синдром и възпалителни изменения в двата бели дроба, двустранна белодробна контузия, счупвания на множество ребра вляво, кръвонасядане на капсулата на ляв бъбрек, кръвонасядане на меката черепна покривка вляво, счупвания на двете раменни кости, разкъсно-контузна рана на главата вляво,кръвонасядания на левия горен крайник, охлузвания по главата,двата долни и левия горен крайници, състояние след двустранна торакоцентеза, състояние след оперативно отваряне на корема, мозъчен и белодробен оток, шокови бъбреци. По кожата на гръдния кош и корема на Г. Ш. не са установени специфичните травматични увреждания, които се оставят от предпазен колан , поради което най-вероятно е бил без поставен предпазен колан в купето на автомобила. Вещите лица са категорични,че ако пострадалият е бил с правилно поставен предпазен колан травматичните уверждания, които са причинени по механизма на удар с или върху твърд тъп предмет ,или неговото тангенциално действие, биха били ограничени в значителна степен. Но, дали би бил избегнат фаталния край, не може да се знае, тъй като същият се дължи на контузия на белите дробове и настъпилите в резултат на това на покъсен етап възпалителни усложнения.

5

Безспорно между страните по делото е, че към момента на настъпването на деликта по отношение на автомобила управляван от К. е била сключена валидна застраховка ГО с ответното дружество.Няма спор,че ищците са отправили на основание чл.380 от КЗ застрахователни претенции към застрахователя преди завеждане на делото.

От заключението на съдебно-психологичната експертиза се установява следното : от проведеното психологическо изследване и получените резултати от психологически тестове се установява, че при тримата ищци е налице повишена личностна тревожност и умерено изразена ситуитивна тревожност. Тревожността е основна характеристика на емоционалната устойчивост. Вещо лице Б. Д. посочва,че трагичният инцидент и последвалата смърт на Г. Ш. са понесени тежко от ищците. Реагирали с първоначален шок, вцепенение, огромна тъга, плач, потиснатост, нарушения на съня, липса на апетит, социално отдръпване, а при М. и Д. Ш.и нежелание за живот и липса на смисъл в живота, затруднение да приемат смъртта му и да свикнат с неговото отсъствие. Към момента у ищците е останало усещането за огромна празнота, болка, мъка и тъга след неговата смърт, намаляване на социалните им контакти, стеснен кръг на интереси, трудно изпитват радостни емоции.Вещото лице посочва,че към момента у ищците няма данни за клинична депресия ,като последица от смъртта на Г. Ш.. За периода от неговата смърт до настоящия момент са успели да осъзнаят и приемат неговата загуба, като благодарение на силната и близка помежду си подкрепа, са съумели бавно да преминат през петте етапа на преодоляване на скръбта : отричане, гняв, договаряне ,депресия ,приемане, и да се адаптират към средата, в която Г. Ш. липсва. Вещото лице посочва,че при М. Ш. има данни за прогресиране на заболяването й множествена склероза, тъй като това е болест ,при която стресът, негативните преживявания и емоции ,влияят на хода на заболяването. Към момента 6 придвижването й е силно затруднено, изисква усилия и има нужда да бъде подпомагана за да се предвижва.

Вещото лице е категорично,че у ищците е останало усещането за огромна празнота,болка, мъка и тъга ,намалели са социалните им контакти,стеснил се е кръгът им на интереси, трудно изпитват радостни емоции.

По делото са събрани гласни доказателства: показанията на свидетелите Б.И.Ч. и Г.В.Г..Свидетелят Ч. е категоричен ,че Г. Ш. и родителите му са живеели в едно домакинство. Взаимоотношенията им са били прекрасни, разбирали са се ,помагали са си финансово,морално. Между брат и сестра е съществувала много сила връзка, поддържана и от ежедневното общуване. След смъртта на Г. състоянието на родителите му се е влошило изключително, „ за тях живота е приключил,“, здравословното състояние на ищцата се е влошило още повече. Изложеното се подкрепя и от показанията на Г..

Свидетелката посочва,че ищците обожавали децата си. Връзката между децата била много силан :още от малки, и впоследствие. След като ищцата-сестра на Г. се омъжила ,Г. й помагал изключително много – и морално и материално. Бил много радостен ,че станал вуйчо,общували ежедневно. За всички е настъпила огромна психическа промяна.