Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 4371 от 29.09.2025, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно частно гражданско дело 3498/2025
Вид
Определение № 4371
Подписан
29.09.2025
В сила
29.09.2025
Състав
Веска Райчева, Геника Михайлова, Златина Рубиева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4371 гр. София, 29.09.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веска Райчева

Членове:

Геника Михайлова

Златина Рубиева като разгледа докладваното от Геника Михайлова Частно касационно гражданско дело № 20258003103498 по описа за 2025 година Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК.

Обжалвано е определение № 225/22.05.2025г. по ч.гр.д. № 170/2025г., с което АС-Бургас е оставил без разглеждане частна жалба на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД [населено място] срещу определение № 738/14.03.2025г. по гр.д. № 140/2025г. на Бургаския окръжен съд, с което производството е спряно на основание чл. 631, ал. 1 ГПК до приключване на дело C – 294/24 на СЕС.

Определението се обжалва от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД с довод, че приложението на чл. 631, ал. 1, изр. 2 ГПК урежда необжалваемост единствено на определението на съда, отправил преюдициалното запитване, а не на последващите определения на други съдилища, които са спрели производството до произнасянето по запитването, отправено от първия съд.

Ответникът Н. Д. К. възразява, че жалбата е неоснователна.

Въззивният съд е обосновал процесуална недопустимост на жалбата срещу определението за спиране на производството, позовавайки се на чл.

631, ал. 1 , изр. 2 ГПК и на задължителната сила на решението на Съда на европейския съюз за всички съдилища в Република България - чл. 633 ГПК.

Приел е, че предвидената в закона необжалваемост не е обвързана от това дали съдът, който спира производството, е отправил преюдициалното запитване, или спирането на висящото пред този съд дело е обосновано с вече отправено преюдициално запитване от друг национален съд на същата или друга държава-членка, тъй като подобно разграничение не е проведено от законодателя.

Настоящият състав намира, че чл. 631, ал. 1, изр. 2 ГПК придвижда изключение от чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК - разпоредбата, която допуска инстанционен контрол на преграждащото определение. Чл. 631, ал. 1, изр. 2 ГПК обаче се отнася само до съда, който е отправил преюдициално запитване 1 до СЕС за тълкуване или валидност на норми от правото на Европейския съюз и е спрял производството по делото. Изключението не се прилага за сходна хипотеза, която надхвърля смисъла и приложното поле на чл. 267 ДФЕС (преди чл. 237 ДЕО). Това е хипотезата, в която гражданският съд е установил, че до СЕС вече има отправено преюдициално запитване за тълкуването или валидността на норми от правото на Европейския съюз, които приема да са от значение за висящото дело, достигнал е до извода, че е излишно повторно да сезира СЕС с преюдициално запитване, но е спрял производството до произнасянето на СЕС. Такова определение е преграждащо, попада в приложното поле на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК и може да се обжалва с частна жалба. Инстанционният контрол включва проверка за следното: 1) отправил ли е друг съд преюдициално запитване до СЕС за тълкуването или валидността на норма от правото на Съюза; 2) тази норма, чието тълкуване или валидност е поискано от другия национален съд на държава-членка на Съюза, приложима ли е по спряното производство и 3) приключило ли е производството по преюдициалното запитване пред СЕС. Ако съдът, който не е сезирал СЕС с преюдициално запитване, но е постановил определението по чл. 631, ал. 1, изр. 1 ГПК, остане несъгласен със становището на горната инстанция, че производството не е следвало да се спре, самият той разполага с правомощието да сезира СЕС с искане за тълкуването или валидността на нормата от правото на Европейския съюз, която намира за приложима – чл.

267 ДФЕС, а и чл. 628 ГПК. В този смисъл е практиката на Върховния касационен съд – напр. определение № 71/04.03.2021 по ч.г.д.№.315/2021, ІV ГО, определение № 99/12.03.2020 по ч.г.д. № 648/2020, IV-то ГО, определение № 72/05.02.2020 по ч.г.д.№.143/2020, III-то ГО, определение № 187/03.05.209 по г.д.№. 411/2017, IV-то ГО, определение №.425/30.10.2020 по ч.г.д.

№.3117/2020, ІІІ-то ГО, която настоящият състав споделя.

Обжалваното определение подлежи на отмяна, а делото на връщане на въззивния съд за произнасяне по съществото на частната жалба.

При тези мотиви съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 225/22.05.2025г. по в.ч.гр.д. № 170/2025г., на Апелативен съд - Бургас.

ВРЪЩА делото за разглеждане по същество на частната жалба срещу определение № 738/14.03.2025г. по гр.д. № 140/2025г. на Бургаския окръжен съд.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2