Решение № 153 от 19.07.2024, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 153 гр. **, 19.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – **, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Невена Пл. Великова при участието на секретаря Паулина Бл. Велкова като разгледа докладваното от Невена Пл. Великова Гражданско дело № 20231890100864 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Предявен e от А. И. И., чрез адв. ***, срещу „** **“ ЕАД (с предишно търговско наименование „ЧЕЗ **“ АД) отрицателен установителен иск за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи на дружеството сумата в общ размер на 2764,63 лв., от които главница в размер на 1204,49 лв. за потребена ел. енергия в периода от 01.06.2010 г. до 23.06.2010 г., за която е издадена фактура № 007092035710.07.2010 г. и неустойка за просрочени плащания (лихва) в размер на 1560,14 лв., начислена за периода от 30.07.2010 г. до 20.07.2023 г., за доставена електрическа енергия в имот, находящ се в гр. **, обл. Софийска, ***, абонатен № **, клиентски № **, като погасено по давност.

В исковата молба се твърди, че ищецът е придобил имота по силата на наследствено правоприемство, настъпило след смъртта **, който път на свой ред също е придобил собствеността върху имота по силата на наследствено правоприемство след смъртта на **.

Именно на името на ** при ответника има открита партида за имота с аб. № ** и клиентски № **, по която ответното дружество до дата 10.07.2010 г. е доставяло електрическа енергия.

Сочи се, че разходваната но незаплатена електрическа енергия от праводателите на ищеца към 11.08.2010 г. е на стойност 1204,49 лв., съгласно фактура № 70920357/10.07.2010 г. Сочи се, че след като ищецът е влязъл във владение на имота е установил, че електрическото захранване е прекъснато, а след справка при ответното дружество е установил, че към 24.07.2023 г. дължимата на ответното дружество сума е в общ размер на 2764,63, от които главница в размер на 1204,49 лв. и лихва в размер на 1560,14 лв. Сочи се, че служители в ответното дружество са му обяснили, че електрическото захранване на имота не може да бъде възстановено докато цялото задължение не бъде заплатено, когато ще бъдат прехвърлени на негово има и клиентския и абонатен номер за имота. Доколкото се касае за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД с оглед дадените в ТР № 3/2011 г. задължително тълкуване, същото следва да се счита погасено по давност с изтичане на тригодишен срок.

В срока по чл. 131 ГПК (съобщението е връчено на ответника на 11.12.2023 г.) по 1 делото е постъпил отговор на исковата молба вх. № 5853/28.12.2023 г. по описа на РС – **, с който ответникът, чрез процесуалния си представител – юрк. А. **, е заявил, че към настоящият момент процесните суми се дължат от ищеца, който по силата на закона встъпва в правата и задълженията на своя наследодател, доколкото не се твърди да е се отказал от наследство. Твърди се също така, че е нарушен и чл. 13, ал. 5 ОУ на „ЧЕЗ **“ АД – да уведоми доставчикът за промяна в обстоятелствата, свързани с ползването на обекта и/или потребяваната в него ел. енергия, което е сторено едва с исковата молба. Сочи се, че към настоящия момент неплатени просрочени задължения по кл. № ** са за фактура № 70920357/10.07.2010 г. и са в размер на 1204,49 лв. – главница и 1625,32 – лихва за забава за периода от 30.07.20210 г. до 18.12.2023 г. Същевременно ответникът, чрез процесуалния си представител юрк. ** (който видно от т. 9 от представеното по дело пълномощно е изрично оправомощен да се разпорежда с предмета на делото по смисъла на чл. 34, ал. 3 ГПК при цена на иска до 3000,00 лв.), е заявил, че не оспорва иска за главницата и лихва, съгласно справката в отговора, тъй като макар и тези суми да са дължими от клиента и същият да е неизправна страна, тъй като не е уведомил дружеството за промяната в собствеността на имота и не е изпълнил задължението си за заплащане на консумираната ел. енергия, за събиране на същите не са предприемани принудителни действия, прекъсващи давността и в този смисъл са погасени по давност. Поддържа се, че с оглед признанието на иска не се дължат разноски по делото, тъй като дружеството не е предприело действия за принудителното им събиране, а същевременно не може да се очаква, че вземането ще бъде счетоводно отписано и премахнато от сайта, при положение, че същото макар и погасено по давност е дължимо, в който смисъл процесуалният представител на ответника смята, че дружеството не е станало причина за завеждане на делото. Отбелязва, че начислената сума за главница е от редовно измерено със СТИ количество енергия от т.нар. „реален отчет“ в процесния период. В заключение отново е признат предявеният иск, като се прави искане разноските по делото да останат в тежест на ищеца и да се присъдят на дружеството разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение. Прави се и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, се представлява от адв. Кръстанов, който прави искане за постановяване на решение при признание на иска, като твърди, че ответникът е станал причина за завеждане на делото, тъй като, въпреки подадените от ищеца заявления, електрозахранването в обекта не е било възстановено. В този смисъл прави и искане за присъждане на сторените от ищеца разноски в производството.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, се представлява от юрк. **, който поддържа отговора и направеното признание на иска, като счита, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото, доколкото ищецът е посочил погрешен клиентски номер в заявлението си, а и не е заплатил и такса за присъединяване към мрежата. В този смисъл се прави искане в полза на ответника да бъдат присъдени сторените от дружеството разноски в производството, а именно юрисконсултско възнаграждение, в определен от съда размер.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Районен съд – ** е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл.

124, ал. 1 ГПК.

Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК съдът е указал, че ищецът по отрицателния установителен иск следва да докаже правния си интерес от предявяването му, като установи, че ответникът претендира от него заплащането на процесната сума от 2764,63 лева, а в тежест на ответното дружеството е доказването на обстоятелствата, че между него и ищеца е възникнало и съществувало в рамките на исковия период облигационно правоотношение по договор за продажба на електрическа енергия за имот, находящ се в гр.

2

**, обл. Софийска, ***, абонатен № **, клиентски № **, както и че в рамките на този период е предоставил електрическа енергия на стойност 1204,49 лв., че длъжникът е изпаднал в забава (с оглед настъпил падеж за плащане или след отправяне на покана) и дължи заплащането и на обезщетение за забава (мораторна лихва) в размер на 1560,14 лв., начислена за периода от 30.07.2010 г. до 20.07.2023 г. С оглед обстоятелството, че ищецът твърди, че вземането е погасено по давност, в тежест на ответника е да докаже че за периода от настъпване на изискуемостта на вземането до изтичане на срока, с който законът свързва погасяване на вземането по давност, са били налице основания за спиране или прекъсване течението на давността по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД. При доказване на горното, в тежест на ищеца е да докаже, че е погасил задължението.

Доколкото с отговора на исковата молба процесуалният представител на ответника е заявил, че към настоящия момент неплатени просрочени задължения по кл. № ** са за фактура № 70920357/10.07.2010 г. и са в размер на 1204,49 лв. – главница и 1625,32 – лихва за забава за периода от 30.07.20210 г. до 18.12.2023 г., съдът е отделил като безспорно обстоятелството, че ответникът е претендирал заплащането на процесната сума от ищеца, а също и че в рамките на тригодишния срок от датата на падежа не са предприемани принудителни действия, прекъсващи давността.

В съдебно заседание съдът е допълнил доклада по делото, като с оглед заявеното от процесуалния представител на ищеца е отделил като безспорно и обстоятелствата, че отразените в процесните фактури количества реално потребена електрическа енергия отговарят на отчетените, че тези количества са остойностени/изчислени в лева по действащите към момента на фактурирането им цени, определени от КЕВР, както и че счетоводството на „** **“ ЕАД е водено редовно по отношение на процесните фактури и между ответното дружество и праводателите на ищеца е било налице договорно правоотношение.

В този смисъл по делото е безспорно установено, че макар и към момента на издаването на фактура № 007092035710.07.2010 г. ответникът да е бил носител на съществуващо и подлежащо и на принудително изпълнение вземане срещу ищеца, то същото е погасено по давност с изтичането на краткия тригодишен давностен срок, а именно към 10.07.2013 г.

Наред с това и предвид направеното с отговора на исковата молба от юрк. ** (който видно от т. 9 от представеното по дело пълномощно е изрично оправомощен да се разпорежда с предмета на делото по смисъла на чл. 34, ал. 3 ГПК при цена на иска до 3000,00 лв.) и поддържано от юрк. ** в съдебно заседание признание на предявения иск по основание и размер, както за главницата, така и за обезщетението за забава, което признание не противоречи на закона или на добрите нрави и във връзка с което ищецът е поискал да бъде постановено решение съобразно признанието на иска, съдът намира, че са налице предпоставки по чл. 237 ГПК. Предвид изложеното срещу ответника следва да се постанови решение при признание на иска, с което да се уважи предявения иск, без същото да се мотивира по същество по аргумент на чл. 237 ал. 2 ГПК.

По отговорността за разноските:

Спорът между страните се концентрира върху това кой дължи разноски в производството, доколкото ищецът счита, че въпреки направеното признание, ответникът е станал причина за завеждане на делото.

Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК, доколкото ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото. Следва да се има предвид, че извънсъдебните претенции на ответника за заплащане на дължимите вземания, дори и със заплаха за предприемане на съдебни мерки (макар и по делото да не са 3 установени такива), не са повод за предявяване на иск за несъществуване на вземането и не влече отговорност за разноски при признание на иска до изтичане на срока за отговор на исковата молба. От друга страна в отношенията си с ответника ищецът не се е позовал извънсъдебно на изтекла в негова полза погасителна давност, поради което право на ответника – кредитор е да иска изпълнение на задълженията.

От показанията на разпитания в хода на делото свидетел – **, се установява, че електрозахранването в имота е било преустановено, като не се установява кога е било сторено това и до кой момент е било преустановено електрозахранването, и по-конкретно дали това е продължило и към датата на подаване на исковата молба.

Съгласно чл. 42, ал. 1 от представените по делото Общи условия продавачът има право да прекъсне или ограничи снабдяването с електрическа енергия, в случай че потребителят не изпълни което и да е свое задължение съгласно общите условия, каквото е и предвиденото в чл. 22 задължение за плащане на дължимите суми. Нещо повече чл. 42, ал. 2 от Общите условия изрично регламентира в какъв срок от неизпълнението на задължението за плащане продавачът има право да прекъсне снабдяването на потребителите, като за битови потребители е 10-дневен срок след изтичане на срока за плащане. Същевременно, съгласно чл. 46, ал. 1 от Общите условия продавачът осигурява възстановяването на снабдяването с електрическа енергия след отстраняване на причините за прекъсването и когато потребителят е компенсирал разходите за прекъсване и възобновяване на снабдяването, в случай че прекъсването е по вина на потребителя.

По делото е отделено като безспорно, че сумите по процесната фактура от 10.07.2010 г. са били дължими, с оглед което и след изтичане на 10-дневен срок след срока за доброволно изпълнение, посочен във фактура, а именно от 10.07.2010 г. до 29.07.2029 г., правомерно е било преустановено електрозахранването в имот, находящ се в гр. **, обл.