Решение № 50 от 05.03.2023, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. Ихтиман, 05.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ШЕСТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЮЛИАНА ИВ. ТОЛЕВА при участието на секретаря Цветелина Хр. Велева като разгледа докладваното от ЮЛИАНА ИВ. ТОЛЕВА Гражданско дело № 20221840100320 по описа за 2022 година

Предявени са от „***” ЕАД срещу З. Г. П. установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на паричните притезания, удостоверени в Заповед за изпълнение, издадена по ч. гр. д. № 86/2022 г. по описа на РС- Ихтиман, в размер на 4531,92 лв., представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2018г. до м. 04.2020г., 752,13лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 19.11.2021г., 48,66 лв., представляваща дялово разпределение за периода от м.11.2018г. до м.04.2020г., 10,25 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 31.12.2018г. до 19.11.2021г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК- 07.12.2021г., до окончателното заплащане на сумите.

В исковата молба се твърди, че ответникът е собственик на топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр. *, общ. *, ул. „*“, №*.

Поддържа се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия, които в случая са влезли в сила по отношение на ответника. Твърди се, че според ОУ заплащането на топлинната енергия се извършва в 30дневен срок след изтичане на периода. Твърди се, че дяловото разпределение на ползваната топлинна енергия в сградата, в която се намира имотът, се извършва от фирма „* сървисис“ ЕООД. Поддържа се, че е ползвана топлинна енергия през процесния период, изготвени са изравнителни сметки и дължимите суми не са заплатени. Претендират се разноски.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК не е депозирал отговор на исковата молба.

1

По делото на основание чл. 219, ал. 1 ГПК е конституирано като трето лице - помагач дружеството, извършващо дялово разпределение на топлинна енергия за процесния имот - „* сървисис“ ЕООД, което с писмена молба изразява становище за основателност на предявените искове.

На 05.12.2022г. по делото е постъпила молба от ищцовото дружество, с която заявява, че ответникът е сключил споразумение с „***“ ЕАД за погасяване на процесните суми, като се посочва, че към момента на сключване на споразумението – 24.11.2022г. е заплатена сумата от 1801,37 лева - авансова вноска, чрез която са погасени мораторни лихви, съдебни разноски, законната лихва към дата на плащането и част от главницата. Към молбата е приложено копие от споразумението за разсрочено плащане, сключено между страните в настоящото производство на 24.11.2022г.

Съгласно чл. 2 от споразумението сумата ще бъде заплатена от длъжника, на седем вноски, както следва: първа авансова в размер на 1801,37 лева, платима в деня на сключване на споразумението и шест равни вноски по 700,53 лева, платими на 24то число в периода 24.12.2022г.- 24.05.2023г.

С молба от 03.02.2023г. ищцовото дружество посочва, че са платени още две вноски съгласно погасителния план по споразумението – на 24.12.2022г. – 700,53 лева и на 24.01.2023г. – 700,53 лева. Моли крайният съдебен акт да бъде съобразен с извършените извънсъдебно плащания.

Претендира единствено присъждане на юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство.

В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не се представлява. С писмена молба изразява становище по спора, моли исковете да бъдат уважени и да бъдат присъдени разноски. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от процесуалния представител на ответниците адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание ответницата, редовно призована, не се явява и не се представлява.

Третото лице – помагач „* сървисис“ ЕООД, редовно призовано, не се представлява.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото, намира следното:

По иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответника по силата на което е престирал и за него е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

По иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

При установяване на горните предпоставки, в тежест на ответника е да докаже погасяване на възникналите задължения.

Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност чл.106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ/отм./ и съгласно чл.150 и чл.153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр.107 от 2003г., е свързано с придобиване/изгубване на вещното 2 право на собственост/ползване върху имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице не води до промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е налице промяна в правото на собственост/ползване.

Съгласно чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012г./, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3.

Съгласно чл.150, ал.1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал.2 одобрените общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение следва да бъде посочено и че съгласно чл.153, ал.6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т.е. облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите.

Ответницата не спори, а и съдът намира, че от приетите по делото писмени доказателства следва да се приеме за установено, че през исковия период именно ответницата се явява собственик на процесния имот. В тази насока е Заповед № РД-41-258/22.02.1984г., издадена от Председател на изпълнителния комитет на СНС, с която на ответницата З. П., като дъщеря на собственика * - П. е определен като обезщетение апартамент № 48, на етаж 2, вх. „В“, от блок в кв. 323, местност „* - **“. От удостоверение от „Географско информационна система- *“ ЕООД се установява, че кв. 323, м. „* зона Г-6, м. **, район * е с настоящ адрес: ул. „*“ № 1 с вх. А, Б, В, Г, Д и вх. Е. От писмо от Столична община, район „*“ се установява, че няма данни процесният имот да е продаден, както и да е възложен за стопанисване на районната община. От справка на Дирекция „Общински приходи“ при Столична община се установява, че ответницата е подала данъчна декларация за процесния имот за 1998г. Ответницата е вписана в списък на живущите, изготвен на 29.11. 1986г., в бл. 323, вх. Б и В, като е посочено, че живее в ап.

48.

Както беше посочено и по-горе, за възникването на облигационно 3 отношение, на каквото се позовава ищецът, достатъчното условие е наличието на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабден имот, което в случая следва да се приеме за установено, респективно по силата на нормативните разпоредби е съществувало облигационно отношение между ответницата и ищеца през периода от м.05.2018г. до м.0 4.2020г.

Ирелевантно за наличието на такова отношение, съответно и за дължимостта на суми към ищеца, е това дали ответницата фактически е ползвала имота.

Сградата, в която се намира имотът на ответника е топлоснабдена и в нея е въведена система за дялово разпределение.

Между страните няма спор за реално доставеното и консумирано количество на топлинна енергия.

По делото е изслушано и прието заключение на съдебно техническа експертиза, което съдът кредитира като, пълно, отговарящо на всички, поставени в исковата молба въпроси, обективно и безпристрастно дадено, поради което съобразява констатациите на вещото лице, касателно количеството потребена топлинна енергия и неговото остойностяване.

Вещото лице по СТЕ съобщава за установена разлика в стойностите на изравнителните сметки, подавани от разпределителното дружество „* сървисис“ ЕООД към „***“ ЕАД, както следва: за периода м.05.2018г. м.04.2019г. към „***“ е подадено за доплащане 34,36 лева, а по изравнителна сметка, налична в счетоводството на „* сървисис“ ЕООД сумата за доплащане е в размер на 22,91 лева, следователно подадено е с 11,45 лева повече; за периода м.05.2019 – м. 04.2020 г. е подадена от „* сървисис“ към „Топлофикация - *“ отрицателна сума 172,60 лв., но по изравнителна сметка абонатът дължи доплащане на 25,54 лева. Видно от таблици 2 и 3 на заключението по СТЕ обща сума за топлинна енергия за исковия период от м.05.2018 г. – м. 04. 2019г. е в размер на 2249,99 лева и изравнителна сметка 22,91 лева за доплащане; за периода м.05.2019 – м. 02. 2020 г. задължението е 1461,86 лева, за м. 04.2020г. – м.05.2020г. - 639,30 лв. и изравнителна сметка 25,54 лева за доплащане. Общият сбор за дължимата сума за главница за потребена топлинна енергия за периода м.05.2018г.- м.04.2020г. е в размер на 4399,60 лева.

По делото е изслушано заключението на ССче, което съдът кредитира като обективно и безпристрастно изготвено. Съгласно т. 1 на заключението в счетоводството на „***“ ЕАД е отразено плащане на суми, дължими за процесния период, както следва на 24.11.2022г. – 377,39 лева главница, 762, 38 лева – мораторна лихва, 447,88 лева - законна лихва, 213,72 лева - съдебни разноски., а на 21.12.2022г. – 700,53 лева главница.

Съдът не кредитира заключението по ССче относно размера на оставаща за плащане главница, тъй като при изготвяне на същото вещото лице не е съобразило и е нямало как да съобрази /заключението е депозирано в съда на 24.01.2023г./ погасяване на сумата от 700,53 лева на 24.01.2023г., за което изрично съобщава ищецът с молба от 03.02.2023г.

От постъпили от ищцовото дружество две молби, съответно от дата 05.12.2022г. и 03.02.2023г. се установява, че между страните е сключено извънсъдебно споразумение за заплащане на дължимите суми. От заявеното в молбите съдът установява, че към датата на приключване на устните 4 състезания по делото - 23.02.2023г. ответникът е направил следните плащания: 24.11.2022г. - 1801,37 лева, с която са погасени сторените съдебни разноски към 24.11.2022г. -213,72 лева, претендираната мораторна лихва 762, 38, законната лихва към датата на плащането - 447,88 лева и част от главницата – 377,39 лева /съгласно т. 1 ССче/. Видно от последваща молба от 03.02.2023г. ответницата е направила още две вноски на 24.12.2022г.- 700,53 лева и на 24.01.2023г. - 700,53 лева.