Определение № 572 от 23.02.2023, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 572 гр. Бургас, 22.02.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Веселка Г. Узунова

Таня Д. Евтимова като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно частно гражданско дело № 20232100500277 по описа за 2023 година

Производството по делото е по реда на чл. 274, ал. 1, т.2 ГПК, вр.чл. 413 ал. 1 ГПК.

Образувано е по частната жалба на „УИЗ ЕЪР Унгария“ЛТД , със седалище и адрес на управление: Лаурус Офиси, Кьоерстрийт 2/А, сграда Б, Н-1103 Будапеща, Унгария, подадена чрез адвокат К. И., със съдебен адрес: гр. С*** против Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена от Бургаски районен съд по ч.гр.д.№6768/22г. по описа на същия съд, В ЧАСТТА за разноските( за адвокатско възнаграждение в размер над 300 лв. до присъденото от БРС такова от 600 лв.).

Страната сочи в частната си жалба, че по времето на завеждането на заповедното производство е била в сила редакцията на Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения(НМРАВ), обнародвана в Държавен вестник брой 68 от 31.07.20 година, съгласно чийто чл. 7 ал.2, т.1, при интерес до 1000 лв., минималното възнаграждение за процесуална защита по искове е в размер на 300 лв., а в чл. 7, ал. 7 от същата Наредба е изрично възприето, че минималното възнаграждение на адвоката в заповедното производство се определя по правилата на ал.2 на чл.7 от Наредбата, но върху половината от претендираната сума.

В случая предмет на заповедното производство е събирането на сума в размер от 977, 92 лв., чиято половина според визираното в чл. 7 ал. 7 от НМРАВ възлиза на 488, 96 лв., следователно минималното възнаграждение за правната услуга отново попада в приложението на разпоредбата на чл.7, ал. 2, т.1 от НМРАВ, т.е. е в размер от 300лв.

В допълнение се поддържа тезата, че процесуалният защитник на заявителя не е изготвил искова молба, а е попълнил бланково заявление за издаване на заповед за изпълнение, което сочи на ниска правна и фактическа сложност на извършените процесуални действия по образуването на заповедното производство.

С оглед горното разсъждение, страната прави възражение за прекомерност на присъденото по заповедното дело адвокатско възнаграждение от 600 лв.и моли то да бъде намалено до размера 1 на предвидения в горепосочената Наредба минимум от 300 лв.

Моли се и за обезсилване на посочената по-горе заповед за изпълнение на парично задължение в размер над 300 лв. до уважените 600 лв., поради поддържаната прекомерност.

Страната дири разноските, заплатени за държавна такса от 15 лв. за настоящото производство и моли да не се присъждат от съда такива за адвокатски хонорари, т.к. се касае за несамостоятелна процедура по оспорване на дължимите разноски, а не за същинско второинстанционно производство, разглеждащо отделен правен спор. Счита, че поради това не се дължат нови разноски на страните, съобразно изхода от делото. В тази връзка цитира изобилна съдебна практика на ВКС. Не ангажира нови доказателства.

В отговора на частната жалба , подаден от ответниците по настоящото дело и заявители по заповедното производство: Н. И. И. ЕГН ********** и малолетния Ю. И. ЕГН**********(чрез Н.И. като негов баща и законен представител), двамата представлявани от адвокат М. Х. със съдебен адрес: гр.В***, изрично се твърди неоснователност на изнесените от жалбоподателя възражения.

Страната поддържа, че заявлението за издаване на заповедта за изпълнение по ч.гр.д.№ 6768/ 22 г. по описа на БРС е подадено от един адвокат, в качеството му на процесуален представител и на двамата заявители, за събиране дължимата на всеки от тях сума от 488,96 лв.

Посоченият в същото производство размер на вземане от 977, 92 лв., представлявал сбор от двете претенции, заявени обективно и кумулативно. Затова и като се съобразява правилото на чл.7, ал.2,т.1, вр. чл.7, ал.7 от НМРАВ в редакцията й от ДВ Бр.68/20г., т.е. за минимално възнаграждение от по 300лв., дължимо за всеки от представляваните, присъденото със заповедта адвокатско възнаграждение от общо 600лв.,намира своето правно обяснение.

В настоящия случай защитимият минимален материален интерес на двама заявители налагал присъждането на минимално адвокатско възнаграждение от общо 600лв.(по 300лв. за всеки от представляваните).

С оглед горното, възражението за прекомерност на жалбоподателя се сочи за неоснователно и се моли за отхвърляне на заявената частна жалба. Не се ангажират нови доказателства.

Проверката на настоящата инстанция сочи подадената частна жалба за редовна и допустима. По същество тя е неоснователна, като съображенията в тази връзка са следните:

Предмет на заповедното производство, видно от приложеното ч.гр.д.№6768/22 г. по описа на БРС, е вземането на две физически лица срещу един длъжник, като обективно кумулативно са съединени две претенции за обезщетение- всяка от по 488,96лв., или общо 977,92лв.

Претендирана е също и платената за производството държавна такса от 50лв. и адвокатско възнаграждение от общо 600лв., по 300лв. за всеки от двамата заявители.

Пред заповедния съд са представени отделни пълномощни за всеки заявител, а според договарянето на правната услуга за представителство, защита и съдействие пред БРС, станало и за двамата клиенти на 23.08.22г., адвокатът извършва възложената му работа безплатно, на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, поради затрудненото материално положение на доверителите.

С издадената заповед №3232 от 25.10.22г. по ч.гр.д.№6768/22г. по описа на БРС, на адвоката, представляващ двамата заявители е присъдено възнаграждение от общо 600лв.( по 300лв. за всеки представляван), т.е. то е в минималния, предвиден в чл.7,ал.2,т.1 от НМРАВ (в редакцията на Наредбата от ДВ бр.68/20г.)размер при защитим правен интерес до 1000лв., какъвто 2 в случая е този на всеки от двамата заявители.

При съобразяване на разпоредбата на чл.7, ал.7 от НМРАВ,сочеща, че за защита в производства за обезпечаване на бъдещ иск, в производства по издаване на изпълнителен лист по чл. 405, ал. 3 и 4 ГПК и в производства за издаване на заповед за изпълнение(каквото е настоящото), възнаграждението се определя по правилата на чл.7 ал. 2 от НМРАВ, на базата на половината от стойностите на претендираните суми, минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение отново попада в хипотезата на чл.7, ал.2,т.1 от Наредбата , т.е.е изчислимо върху защитим интерес до 1000лв. и възлиза на 300лв. за представителството на всеки заявител.

Следователно налагащият се при тези данни извод е, че заповедният съд е определил на адвоката на заявителите минималното според НМРАВ възнаграждение, което не може да бъде намалявано.

Поради това възражението на жалбоподателя за прекомерност на горното е неоснователно.

Тъй като присъденото от заповедния съд възнаграждение е правилно определено по размер и е адекватно на извършената в случая правна услуга на двамата заявители, подадената срещу издадената заповед по чл.410 от ГПК в частта за разноските жалба се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

При този резултат от обжалването, на дружеството-жалбоподател не се дължат съдебноделоводни разноски.

Ответниците по жалбата не са заявили такива, поради което също не им се присъждат.

Мотивиран от горното, Бургаски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от „УИЗ ЕЪР Унгария“ ЛТД частна жалба против Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №3232/25.10.22г., издадена по ч.гр.д.№6768/22г. по описа на БРС, В ЧАСТТА , разпореждаща длъжникът да заплати на адв. М. Х. от АК-София като възнаграждение за представителство на заявителите по делото, сумата от общо 600лв., на основание чл.38, ал.2 от ЗА, вр. чл.7,ал.7 от НМРАВ.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3