Присъда № 88 от 28.11.2023, Окръжен съд - Пловдив

Мотиви към Присъда № 88 от 28.11.2023г. по НОХД № 1441/2023г. по описа на Окръжен съд – П.

Окръжна прокуратура – П. е повдигнала обвинения спрямо подсъдимия А.А.П. и същият е предаден на съд за извършени две престъпления от общ характер, а именно:

- престъпление по чл.116, ал.1, т.9 вр. чл.115 от НК, за това че на на 25.11.2022 г. в с. П., обл. П., умишлено е умъртвил Ф.И.П. ЕГН **********, като убийството е извършено предумишлено.

- престъпление по чл.339, ал.1 от НК, за това че през месец септември 2022 г. в гр. Р., област П. е придобил от П.Г.М. (като ги е закупил от него), и е държал до 25.11.2022 г. в с.П., област П., огнестрелно оръжие- 1бр. пистолет, стандартен, боен, марка „Modesto Santos”, кал. 6,35х15 мм. със сериен № *** и боеприпаси за огнестрелни оръжия- общо 19 броя патрони, както следва: патрон, кал. 22 LR; патрон, кал. 7,65х17 мм.; 17 броя патрони кал.6,35 х15 мм., без да има за това надлежно разрешение.

Делото бе разгледано по реда на глава 27 от НПК в хипотезата на чл.

371, т. 1 от НПК, като съдът прие, че няма пречка за това и допусна предварително изслушване на страните. Съдът одобри, на основание чл.372 от НПК, изразеното съгласие на подсъдимия А.А.П. и на неговия защитник, по чл.371, т.1 от НПК, а именно да не бъде провеждан разпит на свидетелите:

А.А.М., С.А.П., С.И.М., С.И.А., К.И.А., И.Д.Т., М.Б.И., М.А.И., Р.Т.К., Р.Б.С.,

П.Г.М., Д.С.С. и Г.А.П., както и вещите лица: д-р П.Т.,д-р И.Ц., д-р П.Д., д-р Е.Г., Д.Д., П.С., С.Б., А.Х., Н.В., Д.К., като обяви, че при постановяване на присъдата си, съдебният състав непосредствено ще се ползва от съдържанието на съответните протоколи, съдържащи се в ДП.

В хода на съдебното следствие подсъдимият А.А.П. дава обяснения по обвинението и се признава за виновен, изразявайки съжаление за стореното.

След приключване на съдебното следствие, в хода на съдебните прения, прокурорът поддържа повдигнатото на подсъдимия А.А.П. обвинение и пледира да бъде постановена осъдителна присъда, като на подсъдимият П. да му бъде наложено наказание „доживотен затвор”. Представителят на държавното обвинение акцентира на генералната превенция и счита, че при определяне вида и размера на наказанието трябва да бъдат отчетени, като отегчаващо отговорността обстоятелство на подсъдимия П. начина на осъществяване на престъпното деяние, което го определя като личност със завишена обществена опасност. Според прокурора са налице смекчаващи отговорността обстоятелства – чистото съдебно минало на дееца, добрите характеристични данни, направеното самопризнание и оказаното значително съдействие от самото започване на наказателното производство, но те не могат да доведат до налагане на по-леко по вид наказание. За второто 1 престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК прокурорът счита, че на подс.П. следва да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“, като му бъде определено едно общо най-тежко наказание „доживотен затвор“. Прокурорът счита, че от това наказание по реда на чл. 59 от НК следва да бъде приспаднат периодът на задържане на подс.П., като в негова тежест бъдат присъдени направените по делото разноски. Той счита, че веществените доказателства по делото – оръжието и боеприпасите следва да бъдат отнети в полза на държавата на основание чл. 53, ал. 2, б. „а“ от НК, вещите на пострадалата Ф. П.а следва да бъдат върнати на майка й – А.М., а останалите вещи без стойност – да бъдат унищожени след влизане на присъдата в сила.

Повереникът на частните обвинители А.А.М., С.И.М., К.И.А. и С.И.А. – адв. В. намира, че обвинението по чл.116, ал.1, т.9 вр. чл.115 от НК е доказано по несъмнен начин и се солидаризира със заявеното от прокурора, че единственото справедливо наказание за това престъпление е „доживотен затвор“. Развиват се доводи, свързани с поведението на подсъдимия преди деянието, които обосновават предумисъла за извършване на убийството като квалифициращ признак.

Частният обвинител С.А. поддържа всичко казано от повереника му – адв. В..

Особеният представител на частните обвинители С. и Г. П.и – адв. К. се солидаризира със становището на държавното и частното обвинение за доказаност на авторството на деянието и пледира за осъдителна присъда.

Частният обвинител Г. П. счита, че най-справедливото наказание за баща му – подс.П. е да му бъде наложено наказание от 15 г. до 20 г. лишаване от свобода, но не и доживотен затвор.

От своя страна защитникът – адв. Б., прави искане за приложение на основния състав на убийство по чл.115 от НК, като прави възражение, че убийството не е извършено предумишлено и развива доводи в тази насока.

Защитникът иска подс.П. да бъде оправдан по квалифициращия признак на престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 9 от НК – убийството да е извършено предумишлено. Относно индивидуализацията на наказанието се прави искане на подсъдимия да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода”, като се изтъкват доводи, че предвидените от законодателя други две алтернативи – наказание „доживотен затвор” и наказание „доживотен затвор без замяна”, биха били несъразмерно тежки. Според защитника са налице многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия доказателства – чистото му съдебно минало, добрите характеристични данни, грижата за две деца – малолетно и непълнолетно, трудовата му ангажираност, младата му възраст, направеното самопризнание, изразеното съжаление за стореното, оказаното значително съдействие по делото и положените усилия да се събере със съпругата си след раздялата.

Подсъдимият А. П. поддържа заявеното от защитника му, признава се за 2 виновен, съжалява за стореното и иска да си понесе наказанието. В последната си дума той иска една справедлива присъда, за да се поправи. След изтърпяване на наказанието си той иска да продължи живота си, да се докаже като баща и родител и иска по-добър живот за децата си.

Съдът, въз основа на събраните и приложени по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимият А.А.П. ЕГН: **********.

Подс. А.А.П. живеел в с. П., обл. П.. През 2008 г. той сключил граждански брак с Ф.И.П., родена през *** г. /ЕГН **********/. През същата година им се родил син – свидетелят Г.А.П.. Няколко години по-късно, през 2014 г. те станали родители и на момиче – С.А.П.. Описаното семейство живеело в къщата на подс. А. П., която се намирала на адрес с. П., обл. П., ул.

„1*** №** По време на съвместното съжителство между Ф. П.а и подс. А. П., последният често проявявал ревност към съпругата си. Ограничавал социалните й контакти. Забранявал й да напуска дома им сама и да се среща с други хора. Многократно се карал с нея поради незначителни поводи, като инициатор за конфликтите бил именно обвиняемото лице. Упражнявал и насилие над Ф. П.а. Тя споделяла всички неприятни случки от семейния си живот със свои роднини – с майка си свид. А.А.М., и сестрите си свид. С.И.М. и свид. К.И. П.а /л. 133,136, 146,148, 153,154 от том I от делото/. След пореден конфликт между подс. А. П. и Ф. П.а, случил се през есента на 2021 г., последната напуснала семейното жилище и отишла да живее в жилището на свид. С.М., което се намирало в гр. П.. Двете деца останали да живеят при баща си – подс. А. П.. Същият не допускал тяхната майка до тях. Грижите за тях били поети от майката на подсъдимия. Междувременно Ф. П.а продължила да работи във фирмата „АББ“ в с. С., обл. П.. Скоро след като се разделила със съпруга си, Ф. П.а имала краткотрайни връзки, включително и с интимен характер, с различни мъже. Последната такава връзка била със свид.

И.Д.Т.. Подс. А. П. се осведомявал за наличието на тези връзки на съпругата му с други мъже, чрез интернет приложенията за социални контакти, където Ф. П.а публикувала снимки. Подс. А. П. опитвал по всякакъв начин да убеди Ф. П.а, да се върне в семейния им дом. Ежедневно и многократно й се обаждал на мобилния й телефон, или й изпращал съобщения. Често се срещал с нея на различни обществени места, и искал от нея да се върне, като дори й казвал, че ако не го направи щял да се самоубие. Сутринта на един ден, през зимата на 2022 г. /месец януари или февруари на посочената година/ подс. А.

П. изчакал Ф. П.а пред входа на работното й място, което се намирало в индустриалната зона на с. С., обл. П.. Когато забелязал съпругата си, се 3 приближил до нея, след което я хванал за врата й и започнал да я дърпа към лек автомобил, който бил паркиран наблизо. Ф. П.а се уплашила и започнала да вика за помощ. Такава й била оказана от нейни колеги, част от които били свид. Р.Б.С. и нейния син /л. 164 от том I от делото/. Благодарение на техните усилия подс. А. П. бил отблъснат от Ф. П.а. След това подс. П., започнал да вика на висок глас към съпругата си, че трябвало да се върне в дома им, тъй като децата им били болни.

Обстоятелствата, че Ф. П.а напуснала съпруга си, живеела при сестра си, срещала се свободно с други хора, включително и мъже, и отказвала да се върне при подс. А. П., провокирали неговата ревност. Той се чувствал обиден и унижен от действията на съпругата си. Тези усещания се засилили още повече, когато негови съселяни и съученици на децата му започнали да се подиграват на семейството му за това, че Ф. П.а открито демонстрирала връзките си с други мъже. В тази връзка, след като преценил всички описани обстоятелства, през лятото на 2022 г. подс. А. П. взел решение да отнеме по насилствен начин живота на Ф. П.а, чрез използване на огнестрелно оръжие.

И, за да реализира това си намерение, той започнал да търси такова оръжие – пистолет. В този период от време подс. А. П. се свързал със свид. П.Г.М., който живеел в кв. „С.“ на гр. Р., обл. П.. При разговора, който провели, подс. А. П. поискал от него да закупи пистолет и боеприпаси за същия. Свид. П.М. му обещал, че ще му осигури исканите вещи.

По-късно, през месец септември 2022 г. двамата отново се срещнали в гр. Р., обл. П.. Тогава свид. П.М. продал на подс. А. П. за сумата от 200 лв. пистолет, марка „Modesto Santos“, кал.6,35х15 мм., със сериен № ***, а също така и 19 бр. патрони, съответно: патрон кал.22 LR, патрон кал.7,65х17 мм.;

17 броя патрони кал. 6,35х15 мм. Размяната на вещите станала в товарен автомобил „Пежо“, модел „Боксер“ с рег. № ***, който се намирал в гр. Р., обл. П.. Същият се ползвал от подс. А. П..

След като се сдобил с оръжието, подс. А. П. продължил с приготовленията си по реализиране на намерението си да умъртви съпругата си. Съответно, проверил техническото състояние на пистолета. След това той закрепил на горната част на оръжието ръчно фенерче, имитиращо лазер, което при включването произвеждал червен светлинен лъч с дължина няколко десетки метра. Със закрепването на това фенерче върху горната част на пистолета, подс. А. П. целял да го ползва като импровизиран лазерен мерник за оръжието. След това той прострелял пистолета. Това станало на неустановена дата, няколко дни след като го придобил. Тогава той отишъл в близост до указателна табела, която се намирала край междуселски път, който свързвал селата П. и Г.. На нея били изписано на български език и с латински букви „Община Б.“. А също така и гербът на посочената община.

Подсъдимият възпроизвел изстрели с описания пистолет в посока въпросната табела, на разстояние от нея от около 20 метра, като използвал боеприпаси, като от проведеното разследване не е установен броят им и начина им на 4 придобиване от страна на подсъдимия. След приключването на стрелбата по указателната табела останали следи – вдлъбнати, побитости, четири на брой /л. 73-81, 170 от том I/.

Междувременно, в началото на месец октомври

2022 г. Ф. П.а се върнала в с. П., обл. П.. Там тя заживяла с майка си – свид.

А.М., в къщата й, която се намирала на ул. „***“ № *** в посоченото населено място. Подс.А. П. разбрал това и започнал да следи съпругата си. Установил смените, на които работила С. П.а /работила на двусменен режим/, броя на дните, в които работила на съответната смяна. Установил и маршрута, по който Ф. П.а се придвижвала, за да стигне до местоработата й. Този маршрут започвал от къщата на майка й до автобусна спирка, която се намирала близо до училището в с. П., обл. П.. Констатирал в колко часа напускала дома си, когато била първа смяна, и кога, когато била втора смяна. Преценил и че Ф.