Решение № 5026 от 02.09.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5026 гр. София, 30.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

ТЕОДОРА М. ИВАНОВА при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20221100511565 по описа за 2022 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №8033 от 14.07.2022г., поправено по реда на чл.247 от ГПК с решение №9960 от 11.09.2022г., постановени по гр.дело №11471/2022г. по описа на СРС, Г.О., 167-ми състав, е осъден на основание чл.109 от ЗС Е. Е. А., ЕГН **********, да преустанови неоснователните си действия, представляващи препятстване достъпа на Т. Т. Ц., с ЕГН **********, до общите части - асансьори, на сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр.София, ж.к."Люлин", бл.***, както и да активира предоставените на Т. Т. Ц., с ЕГН **********, 3 броя чипове за системата за задвижване на асансьорните уредби. С решението е осъден Е. Е. А., ЕГН **********, да заплати на Т. Т. Ц., с ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 580 лв., представляваща сторените в настоящото производство разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Постъпила е въззивна жалба от ответника - Е. Е. А., ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.К. Т., с приложено пълномощно, с която се обжалва изцяло решение №8033 от 14.07.2022г., постановено по гр.дело №11471/2022г. по описа на СРС, Г.О., 167-ми състав, като са инвокирани доводи за недопустимост и алтернативно за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт като постановен в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. На първо място се твърди, че от доказателствата по делото се установява, че е било взето решение на ОС на ЕС от 15.10.2021г. по отношение на собствениците, ползвателите/обитателите в жилищна 1 страда в режим на етажна собственост, находяща се в гр.София, ж.к."Люлин", бл.***, които не са заплатили в срок дължимите от тях парични вноски и задължения към ЕС, да им се ограничи достъпа до асансьорите чрез деактивиране на предоставена чипкарта, с която се задвиждат асансьорните табла. В този смисъл се поддържа, че ищцата, която е имала непогасени парични задължения към ЕС за заплащане на сметки за ремонтни дейности, е имала друг процесуален ред на защита чрез обжалване на решение на ОС на ЕС, обективирано в протокол от 15.10.2021г., по реда на чл.40 от ЗУЕС, но по делото няма данни същата да се е възползвала от тази възможност, съответно да е отменено това решение на ОС на ЕС, което обуславя недопустимост на предявения иск по чл.109 от ЗС, тъй като търсената защита е могла да се реализира по друг процесуален ред. Сочи се, че е налице влязло в сила решение на ОС на ЕС, обективирано в протокол от 15.10.2021г., което е задължително за всички етажни собственици в жилищната сграда, в т.ч. и за ищцата. На следващо място се поддържа още, че първоинстанционният съд не е направил съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, не е установил правилно действителната фактическа обстановка, поради което е обосновал погрешен правен извод, че предявеният иск с правно основание чл.109 от ЗС е основателен и доказан. Твърди се, че извършените от ответника действия не са неправомерни, чрез тях не се препятства или ограничава ищцата да упражнява правото си на собственост в пълен обем по отношение на общите части в жилищната сграда. Поддържа се, че ответникът в качеството на управител на ЕС по смисъла на чл.19 във вр. с чл.23 от ЗУЕС има право да ограничи достъпа на ищцата до асансьорните табла, тъй като изпълнява взето решение на ОС на ЕС, обективирано в протокол от 15.10.2021г. по т.3, за което по делото няма данни да е отменено по реда и в срока по чл.40 от ЗУЕС. По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло обжалваното решение и да постанови друго решение, с което да отхвърли предявения негаторен иск като неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на разноски. Представя списък по чл.80 от ГПК, обективиран в молба от 10.04.2023г..

Въззиваемата страна - Т. Т. Ц., с ЕГН **********, в срока по чл.263, ал.1 от ГПК не депозира писмен отговор, подадено е становище на 21.04.2023г., чрез процесуален представител адв.М. Т., с което оспорва постъпилата въззивна жалба, като счита същата за неоснователна. Излагат се съображения, че правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е анализирал релевантните за спора факти и доказателства и е приел за установено, че по делото е доказано, че ответникът с действията си пречи на ищцата да упражнява в пълен обем правото си на собственост по отношение на притежавания от нея недвижим имот относно общите части в жилищната сграда. По тези съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на сторените по делото разноски пред въззивната инстанция. Прилага списък по чл.80 от ГПК. В съдебно заседание процесуалният представител прави възражение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК досежно претендирани от въззивника разноски за платено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция като твърди, че същото е прекомерно и следва да се намали до размер на сумата от 400 лв..

Предявен е от Т. Т. Ц., с ЕГН **********, срещу Е. Е. А., ЕГН **********, иск с правно основание чл.109 от ЗС за преустановяване на неоснователни действия на ответника, представляващи препятстване достъпа на ищцата до общите части асансьори, в жилищна сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр.София, ж.к."Люлин", бл.***, както и да активира предоставените на ищцата чипове за 2 системата за задвижване на асансьорните уредби.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата съдебна инстанция не са събрани нови доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят установената по делото фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са правилно обсъдени и преценени към релевантните за спора факти и обстоятелства.

В конкретния случай не се спори между страните, а и от доказателствата по делото се установява, че ищцата - Т. Т. Ц. е придобила в режим на съпружеска имуществена общност със съпруга й П.Т.Ц. правото на собственост върху недвижим имот – апартамент №54, находящ се в жилищна сграда, в режим на етажна собственост, с административен адрес: гр.София, ж.к."Люлин", бл.***, а ответникът Е. Е. А. е собственик на апартамент №65 в същата жилищна сграда. На следващо място безспорно е още по делото, че в процесната жилищна сграда, в режим на етажна собственост, с административен адрес: гр.София, ж.к."Люлин", бл.* * * , има два асансьора, оборудвани с електронна система за задвижване с чип и контрол на контролното табло.

В съдебно заседание на 01.07.2022г. на основание чл.146, т.3 ГПК съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответникът е деактивирал чиповете на ищцата и нейното семейство, предоставящи достъп до контролното табло по отношение на единия от двата асансьора в процесната жилищна сграда, в режим на етажна собственост, с административен адрес: гр.София, ж.к."Люлин", бл.***.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С ъ гл а с н о чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т.1 на ТР №1/09.12.2013г. по тълк.дело №1/2013г. по описа на ОСГТК на ВКС).

На първо място въззивният съд следва да се произнесе по релевираното във въззивната жалба оплакване за недопустимост на предявения иск доколкото се навеждат твърдения, че е налице за ищцата друг процесуален ред за защита.

Настоящият състав не споделя и счита за неоснователен така наведения от въззивника довод за недопустимост на предявения иск поради следните съображения:

В разглеждания случай надлежен ответник по предявения иск е Е. Е. А. в качеството му на физическо лице, а не като представляващ етажната собственост – уточнение, изрично направено от ищцата с молба от 28.03.2022г.. Наведените от ищцата твърдения, очертаващи предметния обхват на търсената с предявения иск 3 защита, са че ответникът лично е извършил действия чрез които е деактивирал чиповете на ищцата и семейството й за ползване на асансьорите в процесния блок, с които неоснователно е възпрепятствал правото й да ползва общите части в жилищната сграда, в която притежава право на собственост върху самостоятелен обект – апартамент №54. Отделно от изложеното и противно на твърденията на въззивника по делото не се установява да е било взето надлежно решение на Общото събрание /ОС/ на ЕС по реда на ЗУЕС за ограничаване на достъпа до асансьорите на етажни собственици, ползватели/обитатели, които имат непогасени парични задължения към ЕС, обективирано в протокол от 15.10.2021г. т.3. Представеният и приет като доказателство по делото протокол от ОС на ЕС, проведено на 15.10.2021г., не обективира такова решение, като в т.3, озаглавена "Неотложни ремонти", е отразена проведената дискусия между присъстващи на ОС етажни собственици касаеща като неотложна дейност поставянето на чипове на асансьорите и ограничаване на достъпа на неизрядните платци до контрола на асансьорните табла, липсват обаче данни това обсъждане да е било подложено на гласуване и съответно да е било взето надлежно решение, не е отразено изобщо дали е бил налице кворум за вземане на такова решение. На следващо място и само за пълнота настоящият състав намира да посочи, че с оглед разпределението на доказателствената тежест съобразно нормата на чл.154, ал.1 от ГПК, ответникът не доказва при условията на пълно и главно доказване твърдението си, че извършените от него действия по деактивиране на чиповете на ищцата и семейството й за ползване на асансьорите в процесния блок са правомерни, тъй като е изпълнявал взето решение на ОС на ЕС, което се отнася до етажни собственици, които не са заплатили в срок дължимите от тях парични вноски и задължения към ЕС, да им се ограничи достъпа до асансьорите чрез деактивиране на предоставена чип-карта, с която се задвиждат асансьорните табла. По тези аргументи въззивният съд напълно споделя изложеното в мотивите на оспореното решение, че в хода на делото не се доказва да е налице валидно и надлежно взето решение на ОС на ЕС за деактивиране на чип-карта, с която се задвиждат асансьорните табла, по отношение на етажни собственици/ползватели/обитатели, които имат непогасени парични задължения към ЕС. При това положение неоснователно се явява релевираното от въззивника възражение, че е налице за ищцата друг процесуален ред на защита - чрез обжалване на решение на ОС на ЕС по реда на чл.40 от ЗУЕС, доколкото по делото няма данни да е било взето в горния смисъл валидно решение, подлежащо на обжалване от ищцата в качеството й на етажен собственик. Само за пълнота въззивният съд намира да посочи, че в правомощията на общото събрание на етажната собственост е да уреди ред за ползване на общите части на сградата, но не и да лиши етажните собственици от възможността да ползват общите части. Всякакви решения на общото събрание в противен смисъл са извън компетентността на общото събрание, нищожни са, и не обвързват етажните собственици. По тези съображения предявеният от ищцата срещу ответника негаторен иск е допустим, тъй като няма законова пречка един етажен собственик да предяви срещу друг етажен собственик иск п о чл.109 ЗС като твърди, че е лишен или ограничен във възможността да ползва общите части на сградата съобразно тяхното предназначение и съответно да иска от ответника да прекрати неоснователните действия, с които му пречи да упражни правото си на собственост върху общите части на сградата. Предявяването на иска е действие по обикновено управление и не е нужно съгласие на останалите собственици за предявяване на иска. В случая искът с правно основание чл.109 от ЗС е предявен срещу надлежен ответник, спрямо който се твърди, че извършва неоснователни действия, с които се ограничава възможността на ищцата да ползва общите части на 4 сградата съобразно тяхното предназначение, заведен е пред родово и местно компетентния съд. Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Районният съд се е произнесъл по иска така, както е предявен. За да постанови обжалваното решение, районният съд е приел, че са налице предпоставките за основателност на предявения иск по чл.109 ЗС - в случая са налице неоснователни действия от страна на ответника, изразяващи се в осуетяване ползването на общите части в сградата, етажна собственост, в която ищцата е собственик на апартамент. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за основателност на предявения иск с правно основание чл.109 от ЗС. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за основателност на предявения иск и на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/.