Определение № 70 от 29.01.2026, Окръжен съд - Плевен
- Съд
- Окръжен съд - Плевен
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 58/2026
- Вид
- Определение № 70
- Подписан
- 29.01.2026
- В сила
- 29.01.2026
- Състав
- ЕМИЛ СТЕФАНОВ БАНКОВ, БОРИСЛАВА ИЛИЕВА ЯКИМОВА, КРИСТИНА АНТОНОВА ЛАЛЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.28 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.246 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.248 ал.1 т.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.248а · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 249, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 345, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.55 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 70 гр. Плевен, 29.01.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ЕМИЛ СТ. БАНКОВ
Членове:
КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА
БОРИСЛАВА ИЛ. ЯКИМОВА като разгледа докладваното от БОРИСЛАВА ИЛ. ЯКИМОВА Въззивно частно наказателно дело № 20264400600058 по описа за 2026 година Производството е въззивно – по реда на глава двадесет и втора от НПК- чл. 345, ал. 1, вр. чл. 249, ал. 3 НПК .
Образувано е по повод частен протест на прокурора, с който се оспорва правилността на протоколно определение №67 от 13.01.2026г. по НОХД №2333/25 година на Районен съд – Плевен. С определението първоинстанционният съд е прекратил съдебното производство и върнал делото на прокурора за отстраняване на съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.248 ал.1 т.3 от НПК, довело до ограничаване правото на защита, а именно подсъдимият К. Б. М. да научи за какво престъпление е привлечен като обвиняем, за да може да организира защитата си. Посочено е, че според свидетелство за съдимост подсъдимия К. Б. М. не е осъждан. В обвинителния акт в диспозитива на обвинението /има се предвид заключителната част/ е посочено, че неговото деяние е извършено при условията на повторност в немаловажен случай. При цифровото изписване на правната квалификация на деянието е посочено, че деянието е при условията на чл.194, ал.1, вр.чл.20, ал.2 вр.ал.1 от НК ,без да е посочен чл.28 ал.1 от НК.
Съдът е намерил, че има разминаване между словесното изписване на обвинението и изписване на правната квалификация на обвинението. В обстоятелствената част на обвинителния акт също за подсъдимия К. Б. М. е изписано с думи, че деянието му е извършено при условията на повторност в немаловажен случай и отново цифрово е изписано, че деянието е по чл.194, 1 ал.1, вр.чл.20, ал.2 вр.ал.1 от НК.Съдът посочил, че са налице предпоставките на чл.249, ал.1, вр.чл.248, ал.1, т.3 от НПК, прекратил съдебното производство и върнал делото в Районна прокуратура гр.Плевен за отстраняване на нарушенията.
Недоволен от постановеното определение е останал прокурорът, който е депозирал частен протест срещу определението, като навежда доводи, че съдебния акт е неправилен. Моли въззивния съд да постанови определение, с което да отмени определението на първоинстанционния съд, ведно със законните последици. Сочи, че е налице разминаване между словесната и цифрова квалификация на деянието, но намира това за очевидна фактическа грешка. Прокурорът изразява тезата, че в случая съдът е следвало да установи, че допуснатото е очевидна техническа грешка и съгласно чл.148а да върне делото на прокурора за отстраняването й, вместо да постанови връщане по чл.249 ал.1, във вр. с чл.248 ал.1 т.3 от НПК .
Съдът, като прецени доказателствата по делото и взе предвид доводите на страните, констатира следното:
Частният протест е депозиран в законоустановения срок и следва да бъде разгледан.
Разгледан по същество е неоснователен.
Според въззивната инстанция правната теза на прокурора е неправилна.
В наказателното производство очевидната фактическа грешка е въведена за пръв път с разпоредбата на чл.248а НПК обн.ДВ, бр.63 от 2017г. Въпреки липсата на законова дефиниция на понятието, изпълването му с конкретно съдържание се изяснява от съдебната практика. Най- общо очевидната фактическа грешка може да бъде дефинирана като несъответствие между формираната действителна воля на прокурора и нейното изразяване в писмения текст на обвинителния акт.
В случая в обстоятелствената част на ОА прокурорът посочил, че „К. Б. М. е осъществил престъпление по чл.194 ал.1,вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 от НК като на 04.06.2025г. в гр.Плевен , ул. *** /магазин „***“/ при условията на повторност, в немаловажен случай, в съучастие като извършител с Ц. Н. …“. В заключителната част на обвинителния акт посочил, че обвинява К. Б. М. в това, че „на 04.06.2025г. в гр.Плевен , ул. *** /магазин „***“/ при условията на 2 повторност, в немаловажен случай, в съучастие като извършител с Ц. Н.…“.
Посочил,че деянието е по чл.194 ал.1,вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 от НК.Действително липсва в цифровото изписване на извършеното деяние, че е по чл.28 ал.1 от НК. Налице е разминаване между словесното и цифровото изписване на престъплението в което М. е обвинен. Това, обаче, не може да се приеме за очевидна фактическа грешка, а представлява неправилно твърдение относно квалифициращ признак, което има процесуално значение. Не може да се говори за техническа грешка когато грешката пряко засяга правното положение, а то от своя страна води до ограничаване на правата на подсъдимия да научи в какво е обвинен и каква е правната квалификация на деянието му, респективно какво наказание се предвижда за него. Посочването на признака повторност засяга обвинението и наказателната отговорност, а не просто формалната част на акта. Би могло да се приеме, че е очевидна фактическа грешка, ако нещо не е посочено в обстоятелствената част или в заключителната или е посочено нещо неправилно /напр. грешна дата/ , но то не трябва да повлиява на правната квалификация, вида и размера на наказанието или предмета на доказване. Следва да не засяга обвинението, тогава и правото на защита не би било накърнено. Според чл.55 и чл.246 НПК обвиняемият следва да научи точно в какво е обвинен. Обвинението следва да е ясно и правилно. Прокурорът следва да формулира ясно и недвусмислено волята си- кое лице предава на съд, за какво престъпление и при какви факти.
Неправилното въвеждане на квалифициращ признак не може да бъде третирано като очевидна фактическа грешка, когато той е елемент от обвинението и влияе на защитата и наказуемостта. Очевидна фактическа грешка има само тогава когато няма правни последици от допусканто й.
Същественото в случая, на което следва да бъде даден изричен коментар, е че посочването на признака повторност, при липса на законови предпоставки за това, представлява неправилно разширяване на обвинението, а не очевидна фактическа грешка.
Поради горното и на основание чл. 345, ал. 1, вр. чл. 249, ал. 3 НПК, Окръжен съд Плевен,
ОПРЕДЕЛИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение №67 от 13.01.2026г. по НОХД №2333/25 година на Районен съд – Плевен, с което е прекратено съдебното производството на основание чл.249, ал.1, във вр. с чл. 248, ал.1, т.3 от НПК и делото е върнато на прокурора.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4