Решение № 419 от 13.03.2025, Районен съд - Велико Търново
- Съд
- Районен съд - Велико Търново
- Дело
- Гражданско дело 2766/2024
- Вид
- Решение № 419
- Подписан
- 13.03.2025
- В сила
- 05.04.2025
- Състав
- ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 28, ал. 1 · Закон за наследството
- чл. 30, ал. 1 · Закон за наследството
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 419 гр. Велико Търново, 13.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20244110102766 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Р. И. Д. срещу И. О. З. и Д. И. Д., с която се иска съдът да намали извършеното от Д. Н. К. завещателно разпореждане от 11.11.2013 г. до размера, необходим за възстановяване запазената част на ищцата от наследството починалото лице.
Ищцата твърди, че заедно с ответницата Д. И. Д. са законни наследници на Д. Н. К., б.ж. на с. Р., починала на 2.1.2024 г. Заявява, че приживе последната е завещала на ответника И. О. З. собствените си недвижими имоти, а именно 4/6 ид.ч. от селскостопанска сграда с идентификатор ***, от жилищна сграда с идентификатор *** и от жилищна сграда с идентификатор ***, заедно с поземлен имот с идентификатор *** – всички находящи се в с. Р., ул. „К.“. Счита, че с направеното завещание е накърнена запазената й част от наследството на Д. Н. К., поради което предявяват иск за намаляване на завещанието и за възстановяване запазената й част от наследството.
Ответникът И. О. З. изразява становище за основателност на молбата, като заявява, че е имало възможност за извънсъдебно уреждане на въпроса.
Заявява, че ответницата Д. И. Д. е прехвърлила на него своята 1/6 ид. ч. от имота, поради което счита, че същата следва да бъде заличена като ответник.
1
В законоустановения срок ответницата Д. И. Д. не е подала отговор на исковата молба
В проведените открити заседания пълномощникът на ищцата поддържа исковата молби и моли за уважаване на предявения иск.
Пълномощникът на ответника И. З. поддържа становището, заето в отговора на исковата молба, като моли съдът да се произнесе съобразно събраните доказателства.
Ответницата Д. Д. не се явява и не заема становище по иска.
Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е конститутивен иск по чл. 30, ал. 1 ЗН, за основателността на който ищцата следваше да установи размера на наследственото имущество на наследодателя Д. Н. К., размера на запазената си част от наследството, респ. накърнения размер от тази запазена част, както и стойността на завещаното имущество към момента на откриване на наследството.
В случая от представеното удостоверение за наследници /л. 6/ става ясно, че Д. Н. К. е починала на 2.1.2024 г., а ищцата Р. И. Д. и ответницата Д. И. Д. са нейни дъщери и наследници по закон.
Установява се също, че приживе Д. Н. К. е притежавала 4/6 ид.ч. от селскостопанска сграда с идентификатор ***, от жилищна сграда с идентификатор *** и от жилищна сграда с идентификатор ***, заедно с поземлен имот с идентификатор *** – всички находящи се в с. Р., ул. „К.“.
Става ясно също, че с протокол от 12.1.2024 г. /л. 11/ по искане на ответника е обявено завещание на Д. Н. К. /л. 10/, според което последната е завещала на внука си И. О. З. 4/6 ид.ч. от дворно място с площ от 700 кв.м., заедно с построените в него къща, плевня и сайвант, за който имот по стария план на с. Р. е отреден парцел XVIII, пл. номер 634 в кв. 59.
С определение от 4.11.2024 г. съдът е указал на страните, че най-късно в рамките на насроченото за 9.12.2024 г. открито заседание следва да посочат всички наследствени имущества /движими вещи, недвижими имоти, парични средства и вземания/ и задължения на наследството /дългове на 2 наследодателя, заплатени данъци през годината, през която наследодателят е починал и пр./, като от съвпадащите изявления на страните става ясно, че към момента на смъртта си Д. Н. К. не е притежавала друго движимо и недвижимо имущество. Именно с оглед на горното, съдът намира, че процесното завещание има характер на универсално завещателно разпореждане и следва да се разглежда като такова.
На основание чл. 28, ал. 1 ЗН, когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството. Според чл. 29, ал. 1 запазената част при две и повече деца или низходящи от тях е 2/3 от имуществото на наследодателя, т.е. по 1/3 за всяко дете. С оглед на това и на основание чл. 30, ал. 1 ЗН, като наследник с право на запазена част ищцата има право на иска намаляване на завещанието до размера, необходим за допълване на запазените й части. Така, съгласно горните разпоредби, при 1/3 разполагаема част, запазената част на ищцата като законен наследник възлиза на 1/3 от наследството. Разгледан по същество искът се явява основателен, доколкото със завещателното разпореждане Д. Н.
К., разпореждайки се с цялото си имущество, е накърнила запазената част на ищцата.
Предвид на горното, искът по чл. 30, ал. 1 ЗН следва да бъде уважен, като завещателното разпореждане, извършено от Д. Н. К., с което последната е завещала процесния недвижим имот на ответника И. О. З., следва да се намали и да се възстанови запазената част на ищцата в размер от 1/3 идеални части от наследството.
Производството по отношение на ответницата Д. И. Д. следва да бъде прекратено, доколкото ищцата няма правен интерес от иск по чл. 30, ал. 1 ЗН срещу лице, което не се ползва от завещанието. Напротив, въпросното лице, като законен наследник на своята майка, разполага с иск по чл. 30, ал. 1 ЗН, но не е упражнило правото си да предяви такъв, очевидно зачитайки волята на своя наследодател.
По разноските:
С оглед изхода на делото ищцата има право на сторените по делото разноски в общ размер от 450.00 лева. Противно на изложеното от ответника И. З., в случая не са налице всички предпоставки на чл. 78, ал. 2 от ГПК, 3 доколкото последният не би дал повод за завеждане на иска само, ако между него и ищцата /като наследник със запазена част/ беше сключено споразумение, с което двамата уреждат отношенията си по възстановяване на запазената част, респ. да е извършено в изискуемата форма прехвърлянето на имуществото, за което е договорено, че е достатъчно за възстановяване на тази запазена част. При липса на доброволно уреждане на отношенията, разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК не може да се приложи, дори ответникът да признае иска, тъй като правната промяна – придобиване на правата от наследника с възстановена запазена част, може да стане само по силата на съдебното решение /така Определение № 227 от 8.5.2019 г. на ВКС по гр. д. № 424/2019 г., II г. о./. В случая, макар да твърди, ответникът не ангажира доказателства, че преди завеждане на делото е предприел постъпки за доброволно уреждане на отношенията си с ищцата, още по-малко тези отношения да са уредени в изискуемата форма.
При гореизложеното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
НАМАЛЯВА, на основание чл. 30, ал. 1 ЗН , завещателното разпореждане, извършено от Д. Н. К., ЕГН ********** със саморъчно завещание от 11.11.2013 г., с което последната е завещала на И. О. З., ЕГН ********** собствените си недвижими имоти, а именно 4/6 ид.ч. от селскостопанска сграда с идентификатор ***, от жилищна сграда с идентификатор *** и от жилищна сграда с идентификатор ***, заедно с поземлен имот с идентификатор *** – всички находящи се в с. Р., ул. „К.“, като възстановява запазената част на Р. И. Д., ЕГН ********** в размер на 1/3 идеални части от наследството.
ОСЪЖДА И. О. З., ЕГН ********** да заплати на Р. И. Д., ЕГН ********** сумата от 450.00 /четиристотин и петдесет/ лева, представляваща направените по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
ПРЕКРАТЯВА производството по иска на Р. И. Д., ЕГН ********** срещу Д. И. Д., ЕГН **********.
4
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните. В прекратителната му част решението има характер на определение и подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 5