Решение № 2430 от 22.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2430 гр. София, 22.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Яна Борисова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20231100502299 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника „ВИП С.“ ЕООД, като правоприемник по реда на чл. 227 ГПК на „Г4С С.С.Б.“ ЕАД, срещу решение № 20057605/14.09.2022г., постановено по гр.д. № 29251/2020г. по описа на СРС, 77-и състав, с което на основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, е признато за установено, че ответникът „ВИП С.“ ЕООД, дължи на ищеца „А. С.“ ЕООД, сумата от 11 200 лева, представляваща възнаграждение за периода от 01.03.2011г. до 27.04.2011г. по договор за охранителна дейност от 17.04.2009г., съгласно фактури №№ 0000000285/21.03.2011г., 0000000289/28.03.2011г. и 0000000291/13.04.2011г., ведно със законната лихва от 10.08.2012г. до окончателното плащане, и сумата 377.45 лева, представляваща лихва за забава за периода от 01.05.2011г. до 27.08.2011г., за които вземания по ч.гр.д. № 38092/2012г. по описа на СРС, 50-и състав, на 15.08.2012г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и е отхвърлено заявеното от ответника „ВИП С.“ ЕООД, като правоприемник по реда на чл. 227 ГПК на „Г4С С.С.Б.“ ЕАД, срещу ищеца „А. С.“ ЕООД, възражение за прихващане по чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД за сумата 11 575.93 лева, представляваща претърпяна загуба от заплатени вреди за кражба на имущество на „ТНТ България“ ЕООД, настъпила на 21/22.02.2011г., от охранявания обект в гр. София, ул. ****.

1

Жалбоподателят излага доводи за недопустимост на обжалваното съдебно решение. СРС не дал възможност на ответника реално да участва в процеса като получи исковата молба, подаде отговор и ангажира доказателства, не спазил чл. 146 ГПК, а направо пристъпил към ход по същество. На следващо място твърди неправилност на обжалвания съдебен акт. Първоинстанционният съд не обсъдил доводите и възраженията на страните. По делото останали недоказани твърденията на ищеца изобщо за предоставени допълнителни услуги по договора. Процедурата била разписана в чл. 12.3 от договора и предпоставките по същата норма не били налице – нямало писмена заявка от ищеца, протокол за отчитане. Не следвало да бъде ценена изслушаната при първоначалното разглеждане на делото ССчЕ, изготвена към 2016г. за несъществуващо дружество - заличения още през 2013г. ответник „Г4С С.С.Б.“ЕАД.

Отделно отразеното във фактура № 0000000291/21.03.2011г. било в противоречие с уговорките по чл. 5.1, чл. 12.2 и 12.3 и дефиницията по договора за допълнителни услуги. Свидетелските показания установявали, че отговорността за включване и изключване на СОТ системата била на служителите на ищеца, в какъвто смисъл бил и чл. 7.1 от договора, като от разпечатките от СОТ системата се установявало, че същото задължение системно не било изпълнявано, като последната цялостна активация била през м.04.2010г. и това била причината и за настъпилата на 21/22.02.2011г. кражба от охранявания обект на имущество на „ТНТ България“ ООД. Твърдението на ищеца за проблеми в СОТ системата не се установявало, като ищецът не изпълнил и задължението си за уведомяване – чл. 4.3, чл. 14.1. Моли първоинстанционното решение да бъде отменено, а предявените искове – отхвърлени. В случай, че съдът приеме, че по делото било доказано предоставянето на услугата и че ответникът дължи възнаграждение, намира за доказано и моли да бъде уважено възражението му за прихващане със сумата 11 575.93 лева, представляваща заплатено от ответника обезщетение за вреди на „ТНТ България“ ООД, резултат от неизпълнението на ищеца „А. С.“ ЕООД като подизпълнител по договора за охрана. Намира, че отговорността на ищеца произтичала от условията на сключения между страните договор – чл. 4.10, чл.

7.1. служителите на ищеца не изпълнявали основно задължение по договора да активират СОТ охраната, били длъжни да уведомяват за неизправности на тази система. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „А. С.“ ЕООД депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. СРС не допуснал твърдените от ответника процесуални нарушения, а разгледал делото от етапа, указан му от въззивния съд, ответникът участвал в производството и ангажирал доказателства. Решението било правилно и законосъобразно и постановено в съответствие със събраните доказателства. Излага подробни съображения. Моли въззивния съд да остави въззивната жалба без уважение и да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски за производството пред СГС.

2

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо, а възраженията на въззивника в противен смисъл – за неоснователни.

С решение № 3760/25.06.2020г. по в.гр.д. № 6702/2019г. по описа на СГС, II-В въззивен състав, първоначално постановеното решение по делото е обезсилено поради ненадлежно участие на ответника като страна в процеса. Въззивният съд изложил мотиви, че първоначалният ответник „Г4С С.С.Б.“ ЕАД бил заличен търговец, като в ТР на 28.06.2013г. било вписано преобразуване посредством вливане във „ВИП С.

Сълушънс“ ЕООД. Впоследствие на 05.09.2017г. последният търговец бил заличен, като в ТР било вписано преобразуването му посредством вливане в настоящия ответник „ВИП С.“ ООД. Въззивният съд дал указания друг състав на първоинстанционния съд да разгледа делото с участието на надлежния ответник „ВИП С.“ ООД. Същите указания надлежно са изпълнени от СРС, като повторното разглеждане на делото от СРС се развило с участието на новоконституирания по реда на чл. 227 ГПК ответник на мястото на първоначалния такъв.

В случая правото на отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК надлежно е упражнено от първоначалния ответник „Г4С С.С.Б.“ ЕАД на 08.03.2013г. (преди преобразуването му на 28.06.2013г. ) , като при новото разглеждане на делото процесуалните действия продължават с участието на конституирания по реда на чл.

227 ГПК ответник „ВИП С.“ ЕООД. Ето защо не е допуснато нарушение във връзка с право на ответника „ВИП С.“ ЕООД по чл. 131 ГПК.

При повторното разглеждане на делото СРС обсъдил и възражението на ответника за непълнота на доклада, намерил същото за неоснователно, посочил, че не се налага изменение на първоначално направения доклад.

Ответникът „ВИП С.“ ЕООД ефективно се възползвал и от предоставената му от СРС възможност да ангажира доказателства по делото. Ето защо твърденията му за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, накърнили правото му на участие в процеса, са напълно неоснователни.

Настоящият съдебен състав намира постановеното първоинстанционно решение за правилно на въведените във въззивната жалба основания по следните мотиви:

Със сезиралата съда искова молба ищецът „А. С.“ ЕООД излага, че на 17.04.2009г., с ответника „Г4С С.С.Б.“ ЕАД (заличен търговец, на чието място по реда на чл. 227 ГПК в производството е конституиран универсалният му правоприемник „ВИП С.“ ЕООД), сключили договор и приложение № 1 към него, по силата на който 3

„Г4С С.С.Б.“ ЕАД, възложил на ищеца-изпълнител, за неопределен в договора срок, да извършва въоръжена физическа охрана на обект – административен офис и складови помещения на „ТНТ България“ ЕООД, както и на прилежащите към тях площи, на адрес гр. София, ул. ****. Конкретно договорените услуги били: Пост № 1 – КПП, 1 РО 24 часа непрекъснато от понеделник до неделя и пост № 2 – КПП, 1 РО, от 08.00 часа до 20.00 часа от понеделник до петък, при дължимо от възложителя възнаграждение в размер на сумата 3 500 лева без ДДС, респ. 4 200 лева с ДДС.

Страните постигнали съгласие, че при възлагане на допълнителни услуги, ответникът дължи възнаграждение 625 лева на човек за месец. През м.март и м.април 2011г. охраната на обектите била увеличена, което довело до задължение за ответника да заплати допълнително възнаграждение в размер на 1 167 лева без ДДС, респ. 1 400 лева с ДДС. За задълженията на ответника за м.март и м.април 2011г. ищецът издал фактури

№№

0000000285/21.03.2011г.,

0000000289/28.03.2011г. и

0000000291/13.04.2011г., на обща стойност 11 200 лева с ДДС. Ответникът не заплатил сумите, предвид на което за периода от 01.05.2011г. до 28.08.2011г. същият дължал и обезщетение за забава в размер на 377.45 лева. Ищецът подал заявление за горните претенции по чл. 410 ГПК на 10.08.2012г., за което на 15.08.2012г. по ч.гр.д. № № 38092/2012г. по описа на СРС, 50-и състав била издадена заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК. Ответникът възразил срещу заповедта поради което ищецът моли съдът да постанови решение, с което признае горните вземания за установени. Претендира разноски за производството.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Г4С С.С.Б.“ ЕАД (заличен търговец, на чието място по реда на чл. 227 ГПК в производството е конституиран универсалният му правоприемник „ВИП С.“ ЕООД) депозира писмен отговор на исковата молба, с който оспорва същата като неоснователна. Признава сключването на договора от 17.04.2009г. за извършване на охранителни услуги по смисъла на ЗЧОД. Ищецът се явявал подизпълнител на ответника. Оспорва твърдението на ответника за извършвани допълнителни услуги по договора. Твърди, че от м.04.2010г. ищецът не изпълнявал договорните си задължения да включва/активира сигнално-охранителните системи, разположени на обекта на „ТНТ България“ ООД – позовава се на констатациине в доклад на „Сектрон“ ООД. Допълнителни услуги от страна на ищеца не били предоставяни. Основанието за такива било разписано в чл. 12.1, 12.3 – заявка в писмена форма и протокол за отчитане, които предпоставки не били изпълнени.

Фактура № 291/21.03.2011г. с посочено основание възнаграждение за м.04.2011г., сочела на преждевременно издаване, в разрез с правилото на чл. 6, ал. 1, т. 1 ЗСч, счетоводството на ищеца не било редовно водено. Твърди, че ищецът нарушил договорните си задължения по чл. 4.1 и чл. 4.3 от договора да охранява обекта, в причинна връзка с което на 21/22.02.2011г. там била извършена кражба на имущество на „ТНТ България“ ООД на стойност 11 575.93 лева. Ответникът на 15.04.2011г.

4 заплатил обезщетение за вредата, като поканил ищеца да му възстанови сумата – поканата била получена на 03.05.2011г. Твърди, че ефектът на прихващането по чл. 7.1 от договора настъпил преди процеса. В условията на евентуалност релевира възражение за съдебно прихващане. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Предявен е иск за установяване на парично задължение по договор за изработка по чл. 258 ЗЗД, доколкото се касае до уговорена охранителна услуга, извършвана със средства и сили на ищеца срещу възнаграждение, платимо от ответника. За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже, че между страните било налице валидно облигационно отношение, по силата на което престирал точно съобразно уговореното и с дължимата грижа, вкл. че предоставил допълнителните охранителни услуги, а за ответника възникнало задължение за плащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на горното в тежест на ответника е да установи в процеса положителния факт на погасяване на дълга – съобразно твърденията с прихващане.

Страните по делото не са формирали спор и от представените по делото писмени доказателства – договор от 17.04.2009г. и приложение № 1 към същия по делото се установява, че през процесния период между страните по делото била налице валидна облигационна връзка по договор за охрана. Съобразно уговорките „Г4С С. Сървисис България“ АД – наименование към сключването на договора на първоначалния ответник „Г4С С.С.Б.“ ЕАД, чийто универсален правоприемник е ответникът „ВИП С.“ ЕООД, като възложител и ищецът „А. С.“ ЕООД, като негов подизпълнител - търговец с валиден лиценз за извършване на частна охранителна дейност по ЗЧОС, постигнали съгласие, считано от 01.05.2009г. ищецът да извършва въоръжена физическа охрана на обект на възложителя срещу възнаграждение, съобразно посоченото в приложение № 1 към договора.