Решение № 21 от 19.05.2026, Районен съд - Първомай

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Първомай, 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ВТОРИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СОФИЯ СТ. ТЮТЮНДЖИЕВА при участието на секретаря Венета Ж. Хубенова като разгледа докладваното от СОФИЯ СТ. ТЮТЮНДЖИЕВА

Административно наказателно дело № 20265340200030 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.59 и следв. от ЗАНН и е образувано по жалба на

А.

Г.

А.,

ЕГН:**********, с постоянен адрес:

********************* и адрес за призоваване: ********************* срещу Наказателно постановление №25-0325-001081/18.11.2025г., издадено от Началника на РУ – Първомай при ОДМВР - Пловдив, с което на основание чл.181, т.1, пр.2 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 51,13 евро /100 лева/ за нарушaване на разпоредбата на чл.147, ал.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/.

Жалбоподателят оспорва издаденото НП като неправилно и незаконосъобразно поради противоречието му с материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Излага доводи, че не е годен субект на вмененото му нарушение по чл.181, т.1, пр.2 ЗДвП, доколкото не е собственик, нито е вписан като лице – ползвател в талона на управляваното от него МПС, с което е участвал в движението въпреки липсата на извършен преглед за проверка на техническата изправност на автомобила. Поддържа, че не притежава правен контрол върху регистрацията и поддръжк ата на автомобила, поради което твърди, че не е налице виновно поведение от негова страна по смисъла на ЗАНН. По горните съображения формулира искане за отмяна на атакуваното НП. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна – от Началника на РУ – Първомай при ОДМВР Пловдив, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно 1 заседание. В съпровождаща административнонаказателна преписка молба – становище АНО пледира за потвърждаване на наказателното постановление като правилно и законосъобразно, в условията на евентуалност – прави възражение за намаляване размера на разноските на насрещн ата страна за адвокатско възнаграждение до размера на минималното възнаграждение по Наредба №1 от 2004г. на Висшия адвокатски съвет за минималните адвокатски възнаграждения.

Съдът, след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства по делото, приема за установено следното от фактическа страна:

На 25.09.2025 г., свидетелите Ж. Г. М. и С. Б. Б. - служители на РУПървомай при ОДМВР - Пловдив, изпълнявали служебни задължения, свързани с охрана на обществения ред и контрол на пътния трафик, като се били позиционирали на установъчен пункт на ул.,,Малина“ до дом №10 в гр.Първомай, обл.Пловдив. На посочения адрес полицаите спрели за проверка лек автомобил марка и модел ,,Мерцедес Ц 180“ компресор, с рег.

№*********************, управляван от жалбоподателя А. Г. А.. В хода на проверката полицейските служители констатирали, че автомобилът марка и модел ,,Мерцедес Ц 180“ компресор, с рег.№********************* не е бил представен за извършване на преглед за проверка на техническата изправност през 2025г. Установено било също, че автомобилът не бил собственост на лицето, което го управлява - А. Г. А., а на Е. А. Т. - А.а. При проверката водачът представил СРМПС част 2, при прегледа на което полицейските служители се уверили, че А. Г. А. не е вписан като лице – ползвател на автомобила. Програмата, с която полицаите работили на служебно предоставените им таблети генерирала две възможни опции, касаещи управлението на МПС, което не е било представено за извършване на технически преглед, а именно: собственик, който управлява моторно превозно средство и не е представил автомобила за технически преглед и водач, който е посочен като ползвател в свидетелството за регистрация, част 2. Въпреки че водачът на проверяваното МПС не отговарял на нито една от двете хипотези, полицейските служители решили да маркират втората опция за извършено нарушение - лице, вписано като ползвател в СРМПС част 2, което не е представило управлявания от него автомобил за извършване на годишен технически преглед. За констатираното срещу жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение бл.

№

GA4541053/25.09.2025г. в който нарушението било квалифицирано като такова по чл.147, ал.1 от ЗДвП. На място актът бил предявен на нарушителя, който за запознал със съдържанието му и го подписал без да релевира възражения.

На 18.11.2025 г. компетентният орган - Н ачалника на РУ – Първомай при ОДМВР - Пловдив, надлежно оправомощен със Заповед № 8121з – 1632/ 02.12.2021г., е издал атакуваното наказателно постановление, с което на А. Г.

А. на основание чл.183, т.1, пр.2-ро от ЗДвП е наложена глоба в размер на на 51,13 евро /100 лева/ за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 25.09.2025г. в 22:06ч., в гр.Първомай, на ул.,,Малина“, до номер 10 , като водач на лек автомобил ,,Мерцедес Ц 180“ компресор, с рег.

№********************* лицето управлява горепосоченият лек автомобил, 2 собственост на Е. А. Т. – А., като автомобилът не е представен на задължителен годишен технически преглед за 2025г. е извършил: физически лице, вписано като ползвател в свидетелството за регистрация, не е представило ППС на технически преглед, когато ППС участва в движението.

Обстоятелствата по извършване на нарушението били описани по сходен начин с тези в АУАН бл. № GA4541053/25.09.2025г.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства – процесните АУАН и НП, преписката по издаване на оспореното НП, приобщена от съда по реда на чл.283 от НПК, свидетелства за регистрация, част 1 и част 2 на лек автомобил ,,Мерцедес Ц 180“ компресор, с рег.№*********************, както и от приобщените по делото гласни доказателства - показанията на разпитаните свидетели – свид.Ж. Г. М. /актосъставител/, свид. С. Б. Б. /свидетел по акта/, които съдът намира за логични, последователни, безпротиворечиви, базирани на преки и лични възприятия от случилото се, поради което кредитира като достоверени.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал.1 от ЗАНН, подадена е в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд / по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

В производството по обжалване на н аказателно постановление съдът извършва проверка дали са спазени императивните разпоредби на чл.42 от ЗАНН при издаване на акта за установяване на административно нарушение, както и изискванията на чл.57 от ЗАНН, касаещи издаване на наказателното постановление от административно – наказващия орган. Независимо от сезиращите основания за отмяна или изменение на наказателното постановление, наведени от жалбоподателя, съдът дължи извършване на цялостна проверка на обжалваното НП, съгласно задължението по чл.312 и чл.313 НПК, приложими по препращане от чл.84 ЗАНН. В случай, че при издаването на атакувания акт е допуснато неправилно приложение на материалния закон и/или в административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, се стига до отмяна на обжалваното наказателно постановление съгласно чл. 63, ал.3, т.1 и т.2 от ЗАНН.

Процесният АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34, ал.1 и 3 от ЗАНН. Атакуваното НП е издадено от компетентен орган – Началника на РУ – Първомай при ОДМВР - Пловдив, като АУАН също е съставен от компетентно лице.

Разгледана по същество, съдът намира жалб ата за ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

В съставения АУАН и в издаденото въз основа на него н аказателно постановление е посочено, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.

147, ал.1 от ЗДвП. Съгласно цитираната норма регистрираните моторни превозни средства и теглените от тях ремаркета и пътните превозни средства, с които се извършват превози с атракционна цел, с изключение на пътните 3 превозни средства на поделенията на въоръжените сили, и пътните превозни средства с животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност. Условията и редът за извършване на прегледа на превозните средства, с изключение на самоходните машини, колесните трактори с максимална конструктивна скорост, ненадвишаваща 40 km/h, и ремаркетата, теглени от тях, се определят с наредба на министъра на транспорта и съобщенията съгласувано с министъра на вътрешните работи.

Доколкото разпоредбата на чл.147, ал.1 от ЗДвП не определя чие е задължението да представи МПС на технически преглед, то същата подлежи на сравнителното тълкуване с правна норма на чл.181 от ЗДвП. В актуалната редакция на разпоредбата на чл.181, т.1 от ЗДвП (изм. – ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г.) е разширен кръгът от лица, чиято административно наказателна отговорност може да бъде ангажир ана за управление на ППС, което не е било представено за извършване на периодичен преглед за проверка на техническата изправност, въпреки че е подлежало на такъв, като освен собственикът, възможни субекти на нарушението са още лице, което е вписано в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство без извършен технически преглед, както и водач на такова ППС. Това допълнение, с което е разширен кръгът на отговорните лица е в сила от 7.09.2025 г., т.е. преди дата на извършване на деянието - 25.09.2025 г. Съгласно общото правило на чл.3, т.1 от ЗАНН за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му.

Изключение е предвидено само ако последвалите редакции са поблагоприятни за нарушителя. Затова в случая намира приложение правилото на чл.181, т.1 от ЗДвП в актуалната му редакция, действащо към датата на деянието, съгласно което задължението за представяне на превозното средство на преглед за проверка на техническата му изправност е на неговия собственик, а когато в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател – ползвател, чието пътно превозно средство, подлежащо на периодичен преглед за проверка на техническата изправност, участва в движението без извършен преглед, както и водач, който управлява такова пътно превозно средство.

От свидетелските показания на разпитаните полицейски служители, съвкупно преценени с представеното по делото свидетелство за регистрация част 2 на автомобил марка и модел ,,Мерцедес Ц 180“ компресор, с рег.

№*********************, се установява по категоричен начин, че жалбоподателят А. Г. А. е бил единствено водач на превозното средство, собственост на Е. А. Т. – А.а. Въпреки това, както в обстоятелствен ата част на АУАН, така и в обстоятелствената част на издадено въз основа на него НП неправилно е посочено, че нарушителят е лице, вписано като ползвател в свидетелството регистрация на ППС, което в нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП не е представило ППС на технически преглед. Този извод на административнонаказващият орган относно специалното качество на субекта е намерил отражение и при определянето на санкцията, чието цифрово обозначение е по предложение 2- ро на чл.181, т.1 от ЗДвП.

Така допуснатият порок определя, че като е наказал за извършеното деяние жалбоподателя, който не е вписан в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство като ползвател, участващ в движението с пътно 4 превозно средство, подлежащо на периодичен преглед за проверка на техническата изправност и без да му е бил извършен такъв преглед, а само водач на превозното средство, административнонаказващият орган е приложил неправилно материалния закон, което е основание за отмяна на наказателното постановление по чл.63, ал.3, т.1 от ЗАНН.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че разпоредба чл.181, т.1, пр.3 от ЗДвП е с нетипична за ЗДвП конструкция, съчетавайки в себе си както правило за поведение, така и санкционните последици при неизпълнението му, като същата намира приложение, както при определяне на нарушението, така и при определяне на вида и размера на н аказанието, както е в настоящия случай. В светлината на гореизложеното, съдът намира, че към дата на извършване на деянието жалбоподателят А. Г. А. е бил годен субект на нарушението по предложение 3-то на чл.181, т.1 от ЗДвП, под която правна квалификация е следвало да бъдат подведени установените в настоящия случай факти. Същевременно посочената правна норма е меродавна и при определянето на санкцията за така извършеното нарушение.