Решение № 14 от 24.02.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Велико Търново, 24.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ЖЕНЯ ИВАНОВА

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ЖЕНЯ ИВАНОВА Въззивно търговско дело № 20244001000213 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 79/ 04.07.2024г. по т. д. № 1/2024г. по описа на ОС - Плевен е осъдено „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ № 89 Б, да заплати на М. П. Р., ЕГН ********** и Е. П. Р., ЕГН **********, на всеки поотделно сумата от 70 000 лв. - застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпило ПТП на 27.09.2022г. на Републикански път III - 3002, км. 8, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 16.11.2023г. до окончателното й изплащане, като са отхвърлени, като неоснователни, исковете за разликата над присъдените размери до претендираните размери от 90 000 лв. (частични искове от общата претенция от 180 000 лв. за всеки от тях).

Със същото решение съдът е осъдил „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление гр. София, „Витоша“ № 89 Б, да заплати на П. Б. Б., ЕГН ********** и на децата Е. П. Р., ЕГН **********, А. П. Р., ЕГН **********, Н. П. Б., ЕГН ********** и Ю. П.

Б., ЕГН ********** – децата, действащи чрез майка им П. Б. Б., като техен законен представител, на всеки поотделно сумата от 90 000 лв. (частични искове от общата претенция от 180 000 лева за всеки от тях) - застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпило ПТП на 27.09.2022г. на Републикански път III - 3002, км. 8, ведно със законната лихва 1 върху тази сума, считано от 16.11.2023г. до окончателното й изплащане.

С решението са присъдени и разноски, допълнено в тази част по реда на чл. 248 ГПК с определение № 479/07.10.2024г. по т. д. № 1/2024г. по описа на ОС - Плевен.

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, чрез процесуалния му представител, с която се обжалва горепосоченото съдебно решение в осъдителните му части, както следва: над сумата от 24 000 лв. за присъдените обезщетения за неимуществени вреди в полза на М. П. Р. и Е. П. Р. и над сумата от 26 000 лв. – обезщетения за неимуществени вреди на П. Б. Б., Е. П. Р., А. П. Р. и изцяло досежно присъдените обезщетения за неимуществени вреди на Н. П. Б. и Ю. П. Б.. Във въззивната жалба се твърди, че претенциите на Н. П. Б. и Ю. П. Б. били изцяло неоснователни, тъй като по делото не било установено да имат качеството „родни“ или „отглеждани“ деца на починалия П. Н. Р. В исковата молба се твърдяло, че Н. била родно дете на Р., като в нарушение на процесуалните правила, съдът приел, че тя била отглеждано дете от него и на това основание присъдил обезщетение. А по отношение на детето Ю. - не били събрани доказателства, че отношенията с приятеля на майка му П. Н. Р.са били както между баща и син. Оплакване в жалбата се навежда и досежно приетите от съда справедливи размери на обезщетенията (изключая досежно М. и Е.), като се твърди, че били прекомерно завишени, несъобразени със съдебната практика при аналогични случаи и не се установявали от събраните по делото доказателства.

Първоинстанционният съд основно акцентирал върху това, че починалият е издържал финансово П. и децата и че след смъртта му животът им станал много труден, без да държи сметка, че това било ирелевантно по делото, тъй като не били предявени искове за имуществени вреди – пропуснати ползи (издръжка). Свидетелските показания били в насока какво е било отношението на П. към децата, но не било подложено на доказване тяхното отношение към него, което всъщност бил предмета на доказване по делото. Не били ангажирани доказателства в насока дали имало негативни преживявания у децата, които да били причинени от загубата на П., нито какво е било отношението на всяко от децата към него. В тази връзка следвало да се вземе предвид възрастта на всяко от децата към датата на настъпването на злощастното събитие, съответно - каква била зрелостта на детето емоционална и интелектуална, тъй като това било обуславящо за твърдението за изживени неимуществени вреди, изразяващи се в страдание от нечия загуба. Прави се оплакване и относно метода, по който съдът бил определил коефициент на съпричиняване - бил неясен, съответно - неясно било как е достигнал до крайните присъдени суми, а като цяло - редукцията на сумите била показателна за изключително омаловажаване на приноса. Прилагането на елементарна математическа логика показвало, че съдът не бил приложил еднакъв коефициент на съпричиняване спрямо сумата за обезщетение на всеки от ищците, а бил намалил сумата за обезщетение на всеки от тях с по 20 000 2 лв. Излагат се подробни съображения, че приносът на пострадалия възлиза на 60%, като се позовават на САТЕ и СМЕ. Неоснователно била присъдена и законна лихва, като съдът приел, че ответното застрахователно дружество било изпаднало в забава от направеното предложение за изплащане на обезщетение, тъй като размерът на предложеното бил по - нисък от определения по съдебното решение. Акцесорните претенции за законна лихва върху сумите за обезщетение били изцяло неоснователни, по силата на чл.

380, ал. 3 от КЗ – непредставяне на банкови сметки /решение № 50095/25.10.2023 г. по дело № 1286/2022 г. на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение/. Искането до въззивния съд е да бъде отменено първоинстанционното решение в обжалваните части и да бъдат отхвърлени исковите претенции на М. П. Р. и Е. П. Р. над сумата от 24 000 лв. и исковите претенции на П. Б. Б., Е. П. Р., А. П. Р. над сумата от 26 000 лв. и изцяло исковите претенции на Н. П. Б. и Ю. П. Б., както и исковите претенции на всички тези лица за присъждане на законна лихва. Претендират се разноски пред въззивната инстанция.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК не са постъпили отговори от насрещните страни по делото.

В срока по чл. 263, ал. 2 ГПК е подадена насрещна въззивна жалба от ищците в първоинстанционното производство М. П. Р. и Е. П. Р., чрез процесуалния им представител, срещу първоинстанционното решение в отхвърлителната му част над присъдените 70 000лв. до претендираните 90 000 лв. (частични искове от обща претенция от 180 000лв. за всеки от тях). Излагат се съображения за заниженост на определеното от окръжния съд справедливо обезщетение от 90 000 лева, като се позовават на свидетелските показания, от които се установявала настъпилата дълбока душевна празнота у тях, която никой и нищо не можело да запълни. Твърди се, че не били ясни критериите за деление на рождените деца на починалия, като на жалбоподателите, които също били негови рождени деца, били определени по - ниски по размер обезщетения. Искането до въззивния съд е да бъде отменено обжалваното решение, в частта, с която са отхвърлени частичните искове за разликата над присъдените 70 000лв. до пълните претендирани размери от 90 000 лв.

/частичните искове от общата претенция от 180 000лв./ и съответно да бъдат уважени в претендираните размери, ведно със законната лихва върху тях от 16.11.2023г. до окончателното изплащане.

В срока по чл. 263, ал.3 ГПК е постъпил отговор на насрещната въззивна жалба, с който се взема становище за нейната недопустимост и неоснователност. Съдът бил приел в мотивите, че справедливото обезщетение било в размер на 90 000 лева, а жалбоподателите не обжалвали приетото съпричиняване, поради което жалбата била лишена от правен интерес. Освен това правилно съдът определил по – ниско по размер обезщетение, с оглед на това, че те вече били пълнолетни и имали самостоятелен живот, а починалото лице имало собствено семейство, с което е живеел и още четири непълнолетни деца, за които се е грижил.

3

Горепосоченото съдебно решение не е обжалвано в частите, в които са уважени исковете за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди до сумата от 24 000 лева за М. П. Р. и Е. П. Р. и до сумата от 26 000 лева за П. Б. Б. и децата Е. П. Р. и А. П. Р., действащи чрез майка си П. Б. Б., като техен законен представител, поради което в тези части то е влязло в законна сила и въззивният съд не дължи произнасяне.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма и/или следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

При извършената служебна проверка, съдът намира, че първоинстанционното решение е валидно, а в обжалваните му части - и допустимо.

Предвид горното, съдът пристъпи към проверка на правилността на решение в обжалваните му части съобразно правомощията си.

Апелативен съд – Велико Търново, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено, от фактическа страна, следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с кумулативно субективно и обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 във връзка с чл.

493, ал.1 КЗ и с правно основание чл.86, ал. 1 ЗЗД, предявени от М. П. Р., ЕГН **********, Е. П. Р., ЕГН ********** и П. Б. Б., ЕГН **********, действаща лично и в качеството на майка и законен представител на малолетните деца Е.

П. Р., ЕГН **********, А. П. Р., ЕГН **********, Н. П. Б., ЕГН ********** и Ю. П. Б., ЕГН **********, против „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, за заплащане на застрахователни обезщетения за неимуществени вреди в размер от по 90 000 лева за всеки от тях (частични искове от обща претенция от 180 000 лева за всеки от тях), изразяващи се в болки и страдания, вследствие смъртта на П. Н. Р. настъпила в резултат на ПТП, на 27.09.2022г., на Републикански път III - 3002, км. 8, причинено виновно и противоправно от Р.

З. В., при управление на МПС - верижен трактор, марка „КЕЙС“, модел „КУАДТРАК 620“ с рег. № ВТ 07***, с прикачена към него дискова брана, по отношение на който е действала валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към датата на ПТП – то със застраховател „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.09.2022г. до окончателното им изплащане.

С влязла в законна сила присъда № 25 / 14.09.2023 г. по НОХД № 692/2023 г. по описа на Плевенския окръжен съд, подсъдимият Р. З. В. е признат за виновен в това, че на 27.09.2022 г., около 07.10 часа, на път III 3002, извън населено място, между с. Българене и с. Стежерово, обл. Плевен, 4 с посока на движение към с. Стежерово, на км.8, при управление на МПС верижен трактор, марка „КЕЙС“, модел „КУАДТРАК 620“ с рег. № ВТ 07***, с прикачена към него дискова брана, собственост на „СОРТОВИ СЕМЕНА ИНВЕСТ“ АД, гр. Свищов, нарушил правилата за движение по пътищата, установени в ЗДвП, ППЗДвП и Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, както следва: чл. 5, ал.1, чл. 9, ал.1, чл. 22, ал.1, чл. 139, ал.1, т.2 и ал.3 ЗДвП и чл. 3 ППЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на П. Н. Р. ЕГН **********, поради което и на основание чл. 343, ал.1 б. „в“ вр чл. 342, ал.1 вр. чл. 58а, ал.4 вр. чл. 55, ал.1, т.1 НК, му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 9 месеца, изпълнението на което е отложено, на основание чл. 66, ал.1 НК, с тригодишен изпитателен срок считано от влизане на присъдата в сила и на основание чл. 55, ал.3 НК не е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС.

От събраните от първоинстанционния съд доказателства – Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, заключение на съдебна автотехническа експертиза /САТЕ/ и заключение на съдебно – медицинска експертиза /СМЕ/, се установява по безспорен начин механизъма на процесното ПТП и настъпилата, вследствие това, смърт на П. Н. Р. а именно: на горепосочените дата, час и място, в облачно време с валежи от дъжд, в сумрак (времеви интервал преди изгрев и след залеза на слънцето), на двупосочно платно за движение (с по една пътна лента за всяка посока), асфалтирано с дребнозърнест асфалт, с наличие на локални пукнатини, прав мокър участък от пътя, верижен трактор „Кейс Куадтрак 620”, с рег. № ВТ 07***, с прикачен инвентар - дискова брана (с дължина на композицията от 15м. и широчина- 3,1 м), управляван от водача Р. З. В., се намирал върху източната пътна лента, като скоростта му на движение била 0 км/ч или близка до 0 км/ч., като по същото време лек автомобил, марка „Деу“, модел „Матиз” с peг. № ЕН 99****, управляван от водача П. Н. Р. се е движел в същата източна пътна лента и в същата посока север, зад трактора, със скорост около 81,4 км/ч., като вследствие на непредприетото спиране от страна на водача на лекия автомобил, последният застигал намиращия се в траекторията му на движение верижен трактор с прикачената към него дискова брана и настъпил удар между тях (няма спирачен път на автомобила). В заключението на САТЕ е посочено, че габаритните светлини на дисковата брана не са работили, а тези на трактора попадали в зоната на ограничена видимост от дисковата брана.