Решение № 159 от 04.08.2023, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 159 гр. ХАСКОВО, 04.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ПЕТЕВАГЕОРГИЕВА

Членове:

ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ

ДАНИЕЛА К. НИКОЛОВА при участието на секретаря ДЕЛЯНА Г. ПЕТРОВА в присъствието на прокурора В. Р. Р. като разгледа докладваното от ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20235600600339 по описа за 2023 година намери следното:

Производството е по чл. 313 и сл. от глава XXI от НПК.

С Присъда № 15/06.04.2023г. постановена по НОХД № 435/2022г., по описа на Районен съд – Димитровград, подсъдимия П. П. И. с ЕГН ********** от гр.Д., е признат за виновен в това, че в периода от м. юли 2021г. до месец юли 2022г. включително в гр. Д., обл. Х., след като е осъден с влязлото в законна сила на 25.06.2021г. Решение № 19/28.04.2021г. по гражданско дело № 20205610100913/2020г. по описа на РС – Димитровград, да издържа свои низходящи – децата си И. П. П., родена на **.**.****г., М. П. П., родена на **.**.****г. и Я. П. П., родена на **.**.****г., чрез тяхната майка и законен представител М. Д. Т., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 8 месечни вноски от по 162.50 лв. всяка за издръжка на И. П. П., за периода от месец юли 2021г. до месец февруари 2022г. включително на обща стойност 1300лв., 13 месечни вноски от по 162.50 лв. всяка, за издръжка на М. П. П. за периода от месец юли 2021г. до месец юли 2022г. включително, на обща стойност 2112.50 лв. и 13 месечни вноски от по 162.50 лв. всяка, за издръжка на Я. П. П. за периода от месец юли 2021г. до месец юли 2022г. включително на обща стойност 2112.50 лв., или общо сумата от 5 525 лв., поради 1 което и на осн.чл.183 ал.1, вр. чл.54 от НК е осъден на „пробация“ с пробационни мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 6 месеца, 2 пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за същия срок.

Присъдата е обжалвана в срок от служебния защитник на подсъдимия, с неконкретизирани оплаквания за неправилност и необоснованост, изразяваща се в несъответност на доказателствената съвкупност. Иска се отмяната й и постановяване на нова, с която подсъдимия да бъде оправдан. Алтернативно се сочи явна несправедливост на наказанието и се иска същото като завишено, да бъде изменено на „глоба“.

Представителя на Окръжна прокуратура Хасково, намира жалбата за неоснователна и иска присъдата като правилна и законосъобразна, да бъде потвърдена.

Частния обвинител М. Т., също иска потвърждаване на присъдата.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция, подсъдимия редовно призован се явява със служебният си защитник адв.К., която поддържа жалбата и направените в нея искания. В пледоарията си защитникът посочва, че подсъдимия в период от около една година бил нетрудоспособен и не разполагал със средства, предоставил апартаментът си на децата си и бил в невъзможност да плаща издръжката, като иска да бъде оправдан, алтернативно да му се наложи по-лекото наказание за да работи и плаща издръжката.

Подсъдимия в личната си защита, се придържа към доводите на защитникът си. Посочва, че бил със счупен крак около една година и получавал обезщетение /болнични/, а св.Т. не му позволявала контакт с децата и поради това не плащал издръжката, която сега плащал и работел. В последната си дума също иска да му бъде наложено по- леко наказание.

Пред настоящата инстанция не са събирани нови доказателства.

Хасковският окръжен съд, като провери изцяло правилността на обжалваната присъда, по направените оплаквания, изтъкнатите доводи и служебно, намира следното:

Съдебното производство пред РС- Димитровград, е образувано по обвинителен акт на РП Хасково – ТО Димитровград, с който на подсъдимия е повдигнато обвинение за престъплението, за което е признат за виновен и осъден с обжалваната присъда. Съдебното следствие е протекло по общия ред. От събраните доказателства е установено, че подсъдимия и св.М. Т. живеели на семейни начала в гр. Д., като на **.**.****г. се родила дъщеря им И. П. П., а на **.**.****г. се родили и другите им две дъщери - близначките М.

П. П. и Я. П. П.. През 2016г. подсъдимия започнал работа първоначално по срочен трудов договор, който по- късно преминал явно в безсрочен, като охранител невъоръжена охрана в ОП „*****“ при Община Д. През 2018г. отношенията му със св.Т. се влошили и те се разделили като подсъдимия напуснал семейното жилище в гр.Д. на ул. „Б.“ № **-*-*, а децата останали там при майката, което жилище през същата година,подсъдимия дарил на две от децата. С Решение № 19/28.04.2021г. постановено по гражданско дело № 20205610100913/2020г. по описа на РС – Димитровград и влязло в сила на 25.06.2021г., упражняването на родителските права по отношение на децата били предоставени на майката – св.Т., а подсъдимия осъден да й заплаща като на майка и законен представител на 2 децата, месечна издръжка в размер на 162.50 лв. за всяко едно от тях, считано от 21.08.2019г. до настъпване на основания за прекратяване на издръжката.Посочената издръжка не била заплащана от подсъдимия, който междувременно пострадал като си счупил десният си крак и в периода 19.05.2021г. -27.05.2021г. бил лекуван в МБАЛ – Хасково. След изписването му от болницата, според приложените болнични листове, подсъдимия бил в отпуск по болест от 26.06.2021г. до 13.01.2022г. С решение на ТЕЛК № 0099 от 010/08.02.2022г. временната му неработоспособност по повод счупването не била продължена и той бил определен за работоспособен. След това по повод хирургическа манипулация в МБАЛ – Хасково за премахване на поставените в костта му импланти, пак бил в болницата от 03.05.2022г до 06.05.2022г. и до 05.06.2022г. бил в отпуск по болест.

През периода на временната си неработоспособност подсъдимия получил обезщетение от НОИ, в общ размер от 4003.02 лв. На 16.02.2022г. св.Т. сезирала РУ МВР Димитровград и след извършена предварителна проверка, на 18.05.2022г. било образувано досъдебното производство, по което с постановление от 26.09.2022г., подсъдимия бил привлечен като обвиняем за престъплението, за което е предаден на съд. В обясненията си подсъдимия заявил, че поради заболяването си не плащал издръжката понеже разполагал с доход само за преживяването си, но започнал да я плаща и в тази насока е представен фиш от м.01.2023г. за превод на заплатата му от работодателя.

При така установените факти първоинстанционния съд приел, че подсъдимия осъществил от обективна и субективна страна, престъплението по чл.183 ал.1 от НК, за което е признат за виновен и осъден с обжалваната присъда. Настоящата инстанция намира, че този извод е правилен като съдът е постановил присъдата си при напълно изяснена фактическа обстановка, установена от събраните доказателства - показанията на свидетелите М. Т. и И.

П., приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства и обясненията на подсъдимия. Посочените доказателства са взаимносвързани, непротиворечиви и подкрепят изводът на първата инстанция, относно съставомерността и авторството на деянието от обективна и субективна страна. Правилно е прието, че подсъдимия не изпълнил задълженията си за заплащане на месечните вноски по издръжката на трите деца и макар да бил в отпуск поради временна нетрудоспособност, през този период разполагал с доход и следвало да заплаща въпросната издръжка. Последното е така защото като баща на децата, е длъжен да полага грижи за тях, включително да ги издържа до настъпване на законните основания за отпадане на това му задължение. Правилно е прието, че по отношение на дъщеря му И. П. задължението за неплатената от подсъдимия издръжка е в общ размер от 1300 лв. - 8 месечни вноски от по 162.50 лв., дължими от м.юли 2021г. до м.февруари на 2022г., когато това задължение се погасило поради навършване пълнолетие от П.. По отношение на останалите две деца - М. П. П. и Я. П. П., родени на **.**.****г., задължението за издръжка от страна на подсъдимия е продължило, като за периода от месец юли 2021г. до месец юли 2022г., е било в размер на по 13 месечни вноски от по 162.50 лв. или общо по 2112.50 лв. за дете. Така общия размер на неплатената от подсъдимия издръжка през инкриминирания период е 5525лв. При определяне наказанието съдът е отчел както отегчаващите, така и смекчаващите вината на подсъдимия обстоятелства. Като 3 отегчаващо вината му такова, правилно е приет общия размер на дължимата издръжка, който не е незначителен. Като смекчаващи вината обстоятелства правилно са отчетени чистото съдебно минало на подсъдимия, който за предходните си осъждания които не са за престъпление по чл.183 от НК е реабилитиран, здравословното му състояние, започналото плащане на издръжката макар след образуване на наказателното производство. Така наказанието му е определено при превес на смекчаващите вината обстоятелства, но при условията на чл.54 от НК като му е наложено по- лекото по вид наказание „пробация“ с първите две задължителни пробационни мерки за срок от по 6 месеца. Настоящата инстанция намира, че в случая, в недостатъчна степен като смекчаващо вината на подсъдимия обстоятелство е отчетено здравословното му състояние. Това е така защото практически почти през целия инкриминиран период на неплащане на издръжката, подсъдимия е бил в отпуск по болест което му пречело обективно да работи и получава по – висок доход от този по обезщетението от НОИ което получавал за временната му неработоспособност. Посоченото обезщетение от НОИ е било в размер малко над 500 лв. месечно и макар да му е позволявало да заплаща дължимата за децата издръжка, то все пак е следвало подсъдимия да разполага със средства и за своята такава, като по делото не е установено да е разполагал с друго имущество, доколкото дарил семейното жилище на две от децата си. Посочените обстоятелства по същността си, наред с останалите смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, представляват многобройни такива по смисъла на чл.55 от НК, поради което наложеното му наказание се явява завишено и несправедливо, което е довело и до неправилно приложение на материалният закон. Ето защо наказанието на подсъдимия следва да се определи при условията на чл.55 ал.1 т. 2 б. „в” от НК и му се наложи наказание „глоба“ в размер на 200 лв., което е съответното на целите на чл.36 НК за постигане на личната и генерална превенция, а определяне на по-висок размер на глобата би засегнало финансовите възможности на подсъдимия да изпълнява задълженията си за издръжка. По изложените съображения в посочената част обжалваната присъда следва да бъде изменена, а в останалата като правилна и законосъобразна, следва да бъде потвърдена.

Водим от горното и на осн. чл. 334 т.3, вр. чл.337 ал.1 т.1 от НПК, съдът РЕШИ:

ИЗМЕНЯВА Присъда № 15 / 06.04.2023г. постановена по НОХД № 435 /2022г. по описа на РС- Димитровград, в наказателно - осъдителната й част, като вместо при условията на чл.54 от НК, определя наказанието на подсъдимия П. П. И. с ЕГН **********, за престъплението по чл.183 ал.1 от НК, при условията на чл.55 ал.1 т.2 б. „в” от НК, като му налага наказание 4

„глоба“ в размер на 200 лв.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5