Определение № 1445 от 24.07.2026, Административен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1445

Шумен, 24.07.2026 г.

Административният съд - Шумен - I състав, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

СНЕЖИНА ЧОЛАКОВА като разгледа докладваното от съдията Снежина Чолакова административно дело № 480/2026 г. на Административен съд - Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 166, ал. 4, във вр. с ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.172, ал.6, във вр. с чл. 171, т. 1, б. з), бб) от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Съдебното производство по адм.дело № 480/2026г. по описа на ШАдмС е образувано по жалба от Д. Л. Ц. – Оханезова, с [ЕГН], с адрес [населено място] пазар, ул.Х. С., [адрес], депозирана чрез адв.Й. А. от АК – Варна, със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.2, офис 1, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 26-0253-000117/20.07.2026г., издадена от началник група в РУ Девня към ОДМВР - Варна, с която на основание чл.171, т.1, б. з), бб) от ЗДвП на оспорващата е наложена ПАМ – временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл.175, ал.1 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 3 месеца, както и е отнето СУМПС [номер].

В жалбата, наред с доводите за незаконосъобразност на оспорената заповед, е направено и искане за спиране на предварителното изпълнение на заповедта до решаването на спора по същество. В тази връзка се сочи, че жалбоподателката работи като военнослужещ на длъжност „Строителен специалист“ в отделение за ремонт и поддръжка на специални обекти и казармено-жилищен фонд на ИСР към Министерство на отбраната и притежаването на СУМПС, респективно управлението на МПС е жизнено важно за ежедневието й, доколкото е със сменен режим на работа и често се налага да бъде командирована в различни части на България. Твърди се, че придвижването й до работното място и по време на командировки не винаги може да се осъществява с обществен транспорт. В същото време, получаваното от заеманата длъжност възнаграждение е единствен източник на доходи за оспорващата и семейството й. Въз основа на изложеното се обосновава извод, че от предварителното изпълнение на оспорената заповед ще настъпят значителни и непоправими вреди за последната, като вредите биха били в размер на 3-месечното й възнаграждение, равняващо се приблизително на 3711 евро. Сочи се също, че вредата е значителна и труднопоправима, тъй като Д. Ц.-О. няма да може да получава доходи, необходими за прехраната й. Заявява се, че принудителните административни мерки са форма на държавна принуда и с тях се цели да се предотврати извършването на административни нарушения или настъпване на вредни последици от вече извършено нарушение, да се преустанови вече започнало или продължаващо нарушение или да се отстранят настъпили вредни последици (чл.22 от ЗАНН). Следователно ПАМ се налага за постигане на правно определен резултат, който в случая е постигнат с отстраняване на нарушението. В случая нарушението е отстранено веднага, поради което допуснатото предварително изпълнение на ЗППАМ е в пряко нарушение на една от проявните форми на принципа на съразмерност, установена в чл.6, ал.2 от АПК, съобразно която актът и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от необходимото за целта, за която актът се издава. Аргументира се и тезата, че наложената ПАМ не е съобразена с изискванията на чл.60, ал.1 от АПК. Въз основа на изложените доводи е отправено искане съдът да спре предварителното изпълнение, допуснато със Заповед № 26-0253-000117/20.07.2026г., издадена от началник група в РУ Девня към ОДМВР – Варна, до решаване на спора по същество.

Съдът след като се запозна с доказателствата по административната преписка, намира от фактическа и правна страна следното:

В отклонение на общия принцип за суспензивния ефект на жалбата (чл. 166, ал. 1 от АПК), приложимата разпоредба на чл. 172, ал. 6 от специалния ЗДвП предвижда, че подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка. Т.е., по силата на законовата разпоредба актът подлежи на предварително изпълнение и не е необходимо административният орган да излага мотиви, обосноваващи наличието на основания за предварителното изпълнение. От друга страна, законово регламентираното предварително изпълнение на актовете от вида на процесния изключва необходимостта административният орган да разпорежда такова по реда и условията на чл.60, ал.1 от АПК, тъй като незабавното изпълнение на акта произтича от закона. В този смисъл, доводите на оспорващата, че ПАМ, наложена й с обжалваната заповед, не е съобразена с изискванията на чл.60, ал.1 от АПК, са ирелевантни, тъй като не се касае за индивидуален административен акт, който подлежи на предварително изпълнение на основание разпореждане на административния орган по реда на чл.60 от АПК. В случая предварителното изпълнение на обжалваната заповед произтича от закона – чл.172, ал.6 от ЗДвП, което означава, че законодателят е отчел, че при наличие на основание за налагане на ПАМ по чл.171, т.1, б.з), бб) от ЗДвП изначално са налице една или повече от предпоставките, визирани в чл.60, ал.1 от АПК. Именно поради това, както беше посочено и по-горе, не е необходимо административният орган да мотивира предварителното изпълнение на ПАМ, нито е негова тежестта да докаже съществуването на визираните в чл.60, ал.1 от АПК, предпоставки.

В ЗДвП няма специални разпоредби относно предпоставките за спиране предварителното изпълнение на актове от вида на процесния, поради което съдът приема, че искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на акта, подлежи на разглеждане по реда на чл. 166, ал. 4, във вр. с ал. 2 от АПК. Съгласно посочените разпоредби, при всяко положение на делото до влизането в сила на решението, по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Искането по чл. 166, ал. 2 от АПК не е ограничено във времето и може да се поиска при всяко положение до влизането в сила на решението по съдебното производство. Това производство предполага като задължителна процесуална предпоставка обжалването на самия административен акт, чието предварително изпълнение е допуснато по силата на закона. От приложените по делото доказателства се установява, че Заповедта за прилагане на ПАМ е връчена на нейния адресат на 20.07.2026 г., а жалбата против същата е депозирана на 21.07.2026г. – т. е. в рамките на законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК. Искането за спиране на предварителното изпълнение е обективирано в жалбата срещу административния акт, от надлежна страна в качеството й на адресат на акта.

С оглед изложеното искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0253-000117/20.07.2026г., издадена от началник група в РУ Девня към ОДМВР - Варна, предмет на обжалване по настоящото адм.д.№ 480/2026г. по описа на ШАдмС, е ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество, същото е НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения:

Както се каза и по-горе, с изричната норма на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП законодателят принципно е изключил суспензивния ефект на съдебното обжалване на заповедта за прилагане на ПАМ, но предвид липсата в ЗДвП на изрична забрана за съдебен контрол на посочения акт и съгласно чл. 166, ал. 4 от АПК, съдът е компетентен да стори това на основанията и по реда на чл. 166, ал. 2 и ал. 3 от АПК. Изложеното налага извод, че след като предварителното изпълнение на административния акт е изрично предвидено от законодателя, при отправено искане за спирането му по чл. 166, ал. 2 от АПК, молителят следва да докаже, че то би му причинило значителна или трудно поправима вреда, и сериозно би засегнало негови права и законни интереси. Освен разместването на доказателствената тежест, установена с чл. 170, ал. 1 от АПК, с чл. 166, ал. 2 от АПК законодателят е въвел и допълнително условие за спиране на изпълнението – наличието на нови обстоятелства, т. е. факти, които не са съществували при издаването на акта. За да бъде уважено това искане, в тежест на молителя е да посочи вредите и да представи доказателства за вида им, и за вероятността те да настъпят, ако обжалваният административен акт бъде изпълнен, преди съдът да се произнесе по неговата законосъобразност.

В настоящия случай в жалбата до съда като основание за спиране на предварителното изпълнение се твърди, че жалбоподателката работи като военнослужеща и за придвижването й до работното място, и при командироването й в различни части на страната, се налага да ползва личен транспорт, т.е. отнемането на СУМПС препятства възможността й да упражнява трудовата си дейност, която се явява и единствен източник на доходи за нея и семейството й. Въз основа на тези обстоятелства се обосновава извод, че в резултат на предварителното изпълнение на ЗППАМ за оспорващата ще настъпят значителни вреди в размер около 3711 евро (възнаграждението й за три месеца), както и непоправими такива.

Обстоятелството, че оспорващата работи като военнослужеща на длъжност „Строителен специалист“ в отделение за ремонт и поддръжка на специални обекти и казармено-жилищен фонд в инженерно-сапьорен взвод на инженерно-сапьорна рота във в.ф. 34410 – [населено място], се установява по категоричен начин от приложените договор за военна служба № П-1255/12.09.2024г., длъжностна характеристика и функционални задължения. От цитираните доказателства обаче се установява единствено соченото от Д. Ц.-О. обстоятелство, че работи като военнослужеща във военно формирование и вменените й задължения се свеждат до строително-ремонтни работи при ремонт на сгради и съоръжения, но не и, че за изпълнение на трудовите й задължения се изисква да притежава СУМПС. Т.е., оспорващата не е ангажирала доказателства, че отнемането на СУМПС препятства упражняването на заеманата от нея длъжност, респективно получаването на следващото й се възнаграждение за положения труд. Това от своя страна опровергава застъпената в жалбата теза, че отнемането на СУМПС ще й причини имуществени вреди в размер на около 3711 евро, както и, че ще лиши нея и семейството й от прехрана.

Нещо повече, дори и да се приеме, че отнемането на СУМПС препятства възможността на лицето да работи и да реализира доходи, това обстоятелство не обуславя автоматично наличието на значителна или трудно поправима вреда от предварителното изпълнение, нито може да се [жк], който да е противопоставим на защитения от законодателя такъв. Като значителна или трудно поправима вреда следва да се определи само такава увреда, която не може да бъде репарирана по обезщетителен ред, каквато в случая не е установена. Невъзможността на оспорващата да полага труд и да реализира доходи не представлява такава вреда, защото при евентуална отмяна на заповедта, с която е наложена процесната ПАМ, жалбоподателката разполага с възможност да претендира обезщетение за претърпените от нея имуществени и неимуществени вреди по реда на ЗОДОВ, респективно същите да бъдат репарирани. Що се отнася до обстоятелството, че без СУМПС последната няма да може да пътува до и от местоработата си, както и по време на командировки в страната, това твърдение категорично не може да бъде споделено, тъй като освен възможността за придвижване посредством МПС, управлявано лично от лицето, съществуват и редица други възможности за пътуване, при които СУМПС не е необходимо – например с МПС, управлявано от друг водач или с обществен транспорт. Дори и това да обуслови реализиране на повече разходи от тези, които оспорващата би направила в случай, че сама управлява МПС, с което се придвижва, тези разходи също биха подлежали на репариране по посочения по-горе ред. Като значителна или трудно поправима вреда следва да се определи само такава увреда, която не може да бъде репарирана по обезщетителен ред, каквато в случая не е установена, а и не се твърди. Това, че на оспорващата се налага да търпи неблагоприятните последици от прилагането на ПАМ не обосновава извод за наличие на значителна или трудно поправима вреда. Целта на прилагането на ПАМ по чл.171, т.1, б. з), бб) от ЗДвП е осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения. Незабавното изпълнение на оспорените заповеди е в обществен интерес, на който не е противопоставен застрашен или накърнен личен интерес на жалбоподателката, със същата степен на значимост. Самият законодател е приел, че по подразбиране нарушенията на ЗДвП са от такъв характер, че излагат на риск особено важни държавни или обществени интереси, или забавяне на изпълнението им може да доведе до значителни или трудно поправими вреди, което е обусловило преценката му, че във всеки случай по отношение на ПАМ, наложени по този закон, следва да бъде допуснато предварително изпълнение на заповедта за налагането им. Принудата, приложена със заповедта за прилагане на ПАМ, не е самоцелна, а се упражнява с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения – чл. 171, ал. 1 от ЗДвП. С разпоредбата на чл. 4, ал. 3 от АПК законодателят е въвел изискване субектите на административния процес да не вредят на държавата и обществото, нито на правата, свободите и законните интересите на други лица. В случая временното отнемане на СУМПС, е предприето като превантивна мярка с цел да бъдат защитени важни обществени интереси, в частност - правата и законните интереси на другите участници в движението по пътищата. Запазването на живота и здравето на участниците в движението-пешеходци или водачи на превозни средства, във връзка с което законодателят е предвидил предварително изпълнение на заповедите от вида на процесната, представлява особено важен и значим интерес, който стои над всички други интереси.