Решение № 6869 от 16.04.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 29018/2023
- Вид
- Решение № 6869
- Подписан
- 16.04.2024
- Състав
- КАМЕЛИЯ ПЛАМЕНОВА КОЛЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 139а · Закон за енергетиката
- чл. 139в, ал. 3, т. 4 · Закон за енергетиката
- чл. 140, ал. 5, т. 8 · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл. 151, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл.153 · Закон за енергетиката
- чл.153, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.156 · Закон за енергетиката
- §1, т.42 · Закон за енергетиката
- чл.111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл.84, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 61, ал. 1 · Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването
РЕШЕНИЕ
№ 6869 гр. София, 16.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20231110129018 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 422 и следващите от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Н. П. С., за сумите по които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПк по ч.гр.д. № 56790/2022г. по описа на СРС, 55 състав, както следва: иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за сумата 1480.48 лева за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № ..., находящ се в гр. София, ж.к. „Н.“, бл..., вх. А, ет..., абонатен номер ..., за периода 01.05.2019г. - 30.04.2021г., както и сумата 22.60 лева за извършено дялово разпределение за периода 01.09.2019г. - 30.04.2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 19.10.2022г., до окончателното изплащане; иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за заплащане на сумата 236.49 лева - лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2020г. – 04.10.2021г., както и сумата 4.59 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 31.10.2019г. – 04.10.2022г.
Ищецът- „Топлофикация София“ ЕАД, твърди, че било налице облигационно отношение, възникнало с ответника Н. П. С., въз основа на договор за продажба на топлинна 1 енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 от ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия до топлоснабден имот – апартамент № ..., находящ се в гр. София, ж.к. „Н.“, бл...., вх. А, ет...., като ответникът имал задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена на услуга за дялово разпределение, която се извършвала от „Техем сървисис“ ЕООД, което не е сторил. Вземанията в размер на 3/4 части от общо начислените суми се претендират от ответника в качеството й на потребител за битови нужди като собственик на топлоснабдения имот. Ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на установителни искове с издадената в негова полза заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 56790/2022г., връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. С оглед на тези обстоятелства, моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответника търсеното вземане. Представя писмени доказателства. Прави доказателствени искания.
Претендира разноски. Прави искане за привличане на трето лице- помагач.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК от ответника Н. П. С., чрез назначения особен представител, с който оспорва исковете с довод за липса на облигационно отношение между страните по договор за продажба на топлинна енергия по повод процесния имот, както и поради недоказаност ответницата да е собственик на жилището при претендираната от ищеца квота за претендираната част от общо начислените суми. В условията на евентуалност релевира възражение за погасяване на процесните вземания по давност. Моли доказателствените искания за събиране на доказателства по реда на чл. 190 ГПК и за допускане на съдебно – техническа експертиза да бъдат уважени, а искането за допускане на съдебно – счетоводна експертиза да бъде оставено без уважение.
Конституираното трето лице-помагач „Техем сървисис“ ЕООД представя изисканите документи и твърди, че услугата дялово разпределение е извършвана.
В предоставения срок представителят на ответника депозира писмена защита, в която заявява, че ищецът не е доказал извършването на реален отчет, респ, прилагане на правилата за начисление при база, поради което не може да се определи размера на исковете. Оспорва дължимостта на вземането в посочения размер с довод за липса на доказателства ответникът да е собственик на имота в посочената от ищеца част.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна следното:
Представен е Протокол от 11.09.2002г. от проведено Общо събрание на етажните собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот – гр. София, ж.к.
Н., вход А, на което е взето решение за сключване на договор с „Техем сървисис“ ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. В изпълнение на взетото решение е представен договор, сключен между ЕС и ФДР от 13.09.2002г.
Представен по делото е също договор от 03.06.2020г., сключен между ищеца и ФДР – 2
„Техем сървисис“ ЕООД. Съгласно постановките на ТР № 2/2016г. на ОСГК на ВКС решението на ОС на ЕС обвързва собствениците на обекти в етажната собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е налице последващо решение на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ от услугата дялово разпределение. Доказателства за релевиран отказ от услугата не се съдържат по делото, поради което решение на ОС на ЕС обвързва собствениците на имота. От представените от третото лице документ е видно, че при проверка на 10.05.2021г. потребителят е присъствал.
За изясняване на релевантни по делото обстоятелства е била допусната съдебнотехническа експертиза. Съгласно приетото заключение на съдебно-техническата експертиза, сградата, в която се намира имота, е с непрекъснато топлоснабдяване през процесния период. Установено е редовно отчитане на общия топломер в абонатната станция /АС/, както и че същият е преминавал периодичен метрологичен контрол. Извършените измервания в АС, начисленията по фактури, дяловото разпределение и остойностяване на потребената топлинна енергия за имота са в съответствие с нормативните изисквания.
Технологичните разходи на АС са приспаднати за сметка на доставчика на топлинна енергия. Дяловото разпределение е било извършвано от „Техем сървисис“ ЕООД. За имота е била потребявана топлоенергия за отопление, за сградна инсталация и за битово горещо водоснабдяване. Топлинната енергия за отопление е разпределена за 2 броя отплителни тела с мощност на всяко от тях по 410.88 Вт, като за имота е представен 1 брой отчет от 2021г.
Топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване е начислявана за 2020г. на база по 140л дневно за един потребител и по данни от водомер за 2021г., като за сезон 20/21 по служебен път е взет отчета от Софийска вода. Разпределението на топлинната енергия за сградна инсталация е извършвано съгласно зависимост, описана в Приложение км чл. 61, ал.
1, т.6.1.1. от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването, като за имота „сградна инсталация“ се разпределя в зависимост от пълния отопляем обем – 138 към.м и този на ЕС – 4956 кв.м. През процесния период не е начислявана „служебна енергия“.
Отговорено е, че размерът на дължимите суми по фактури, изготвени по прогнозни данни, е 2009.61 лева, от които 636.82 лева за отопление на имота и за сградна инсталация, и 1372.79 лева за битово горещо водоснабдяване. Посочено е, че размера на вземанията след изравнителните сметки възлиза на 1925.83 лева – главница топлинна енергия, който размер е по-малък от общия размер, посочен в исковата молба.
Няма основание да не бъде кредитирана експертизата поради това, че вещото лице е използвало документи, неналични по делото или такива, осчетоводени в счетоводството на ищеца. При изпълнение на своята задача вещите лица работят както с приети по делото писмени и веществени доказателства, така и с документи и вещи, които са предоставени от страните или се съхраняват в държавни учреждения или се намират в трети, неучастващи в спора лица /проверки в счетоводството на търговци, проверки на документация, съхранявана в архиви или нотариални кантори, проверки на регулационни или други благоустройствени актове и документи в техническата служба на общината и др./. Решение № 48 от 23.07.2020 г. по т. д. № 199 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър.
3
Отделение/. Законодателната идея е вещото лице да изготви заключението си само на база на собствените си знания и опит, като ползва събрания по делото доказателствен материал и предоставените му от страните или трети лица материали, стига това да не почива на база на странични данни или предположения, което е в случая не е налице. Прегледаните материали могат да не бъдат представени в оригинал или копие пред съда, но по искане на някоя от страните съдът може да изиска документите, за да може да бъде оспорена тяхната истинност.
Ако истинността на документите не се оспорва, представянето им пред съда не е задължително /Решение №131 от 12.07.2018г. по гр.д.№131/2018г. на ВКС, ГК, IV г.о./.
Видно от представените по делото доказателства – нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 83, том LLLXLI, дело №37488/1997г., апартамент № ..., находящ се в гр. София, ж.к. „Н.“, бл...., вх. А, ет..., е придобит от Ц. Хр. Ст.
Съгласно удостоверение за наследници Ц. Хр. Ст. е починал на 29.12.2007г. и е оставил за наследници преживяла съпруга Н. П. С. /ответницата/ и син Хр. Цв. Ст.
При установената фактическа обстановка, съдебният състав прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването дяловото разпределение на ТЕ между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея. Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена на услугата дялово разпределение, като стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В клаузата на чл.36, ал.2 от Общите условия от 2016 г. е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по подходящ начин на клиентите. По силата на договорните взаимоотношения между "Топлофикация София" ЕАД и третото лице помагач цената на услугата се заплаща от топлофикационното дружество на търговеца, извършващ дялово разпределение, а по силата на чл. 13, ал. 1, т. 1 от Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия потребителите дължат възстановяване на заплатените суми за тази услуга на топлофикационното дружество. Цената на услугата дялово разпределение се посочва в сключения договор между топлофикационното дружество и търговеца, извършващ дяловото разпределение, съгласно чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ. Във връзка с това по силата на закона възниква система от две относително независими правоотношения, чиито страни и предмет се определят от закона. По едното възниква задължение за топлофикационното дружество за заплащане на търговеца, извършващ дялово разпределение цената на услугата дялово разпределение, а по второто - потребителите дължат заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество. С договора, сключван по реда на чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ между топлофикационното дружество и търговеца, извършващ дялово разпределение се определя само цената за услугата дялово разпределение, а в този по чл. 140, ал. 5, т. 8 ЗЕ между клиентите и търговеца, извършващ 4 дялово разпределение само условията и начинът на плащане на услугата. И двата договора обаче не променят страните и предмета на правоотношенията във връзка с цената, защото както те се определят от закона. Ето защо законът установява задължение на купувача /потребител/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение, чиято цена се определя от договора между тях, като няма значение дали топлофикационното дружество е платило предварително, впоследствие или дали въобще е платило тази цена на търговеца, извършващ дялово разпределение, както и е без значение дали общите условия на топлофикационното дружество установяват задължение на купувача /потребител/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение. Единственото условие (основание) за задължението на потребителите за плащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество е услугата за дялово разпределение да е извършена.