Решение № 602 от 07.02.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 602 гр. София, 07.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Ваня Н. Иванова

Десислава Алексиева при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Десислава Алексиева Въззивно гражданско дело № 20211100514496 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 20188782/23.09.2021 г., постановено по гр. дело № 62401/20 20 г. по описа на СРС, ГО, 43 ти с-в е отхвърлен предявения от ЗАД „А.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.******* против ЗАД „ОЗК З.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Света София“, иск с правно основание чл. 213, ал.1 КЗ /отм./, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 516,27 лева - главница, представляваща неизплатена част от застрахователно обезщетение по щета № 10015030134769, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 11.12.2020 г. до окончателното изплащане, както и с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 226,18 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата, начислено за периода от 24.07.2016 г. до 15.12.2020 г.

С решението е осъден ЗАД А. АД да заплати на ЗД „ОЗК З.“ сумата от 200,00 лева, представляваща направени разноски по производството.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца ЗАД „А.“. Жалбоподателят счита, че първоинстанционното решение е неправилно. Твърди, че са неправилни и необосновани изводите на първоинстанционния съд за липса на причинна връзка между вредите в дясната задна част на автомобила. Липсвали доказателства в тази посока. Поддържа, че стойността по първоначалната експертиза отговаря на претърпените вреди. Освен това според 1 жалбоподателя допълнителната съдебна експертиза установява единствено стойност на повредата на предна броня на автомобила. Отправя искане за отмяна на решението.

Претендира направените по делото разноски.

В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил такъв от ЗАД „ОЗК – З.“ АД, с който се взема становище, че въззивната жалба е неоснователна, като твърди, че първоинстанционното решение е правилно поради недоказана причинно – следствена връзка между вредите в задната част на автомобила и настъпилото ПТП. Отправя искане за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. По доводите във въззивната жалба, настоящият състав намира следното:

Встъпването в правата на увреден от страна на застраховател, който го е обезщетил в изпълнение на поети с договор за имуществено З. задължения, срещу застрахователя на гражданската отговорност на деликвента /чл. 213, ал. 1 КЗ - отм. / се обуславя от установяването на три групи факти: 1/ наличие на валиден договор за имуществено З. с увредения и плащането по него на обезщетение за настъпили вреди; 2/ възникнали права на увредения срещу причинителя на вредите на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД - т.е., че вредите са причинени от делинквента, с негово виновно и противоправно поведение и 3/ наличие към момента на настъпване на ПТП на сключен валиден договор за застраховка "гражданска отговорност" между деликвента и ответника.

Безспорно е между страните и съществуването на валиден договор за застраховка "гражданска отговорност" между ответното дружество и собственика на лек автомобил "Рено Премиум" с рег. № СА *******, в срока на застрахователното покритие, на който е настъпило процесното ПТП. Частично сумата в размер на 2640,08 лева е платена на ищеца, който факт също не се оспорва от ответника. Частичното плащане на претенцията от ответника съставлява признание на обстоятелството, че на 27.10.2015 г. е настъпил покрит застрахователен риск по полицата. Следователно, ищецът е встъпил в правата на застрахования срещу застрахователя по „Гражданска отговорност“ на причинителя на вредата до размера на обезщетението и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

Установено е по делото, че на 27.10.2015 г. е настъпило ПТП съгласно протокол за ПТП № 1622613 от 27.10.2015 г., в който са отразени видимите щети по двете МПС и е изготвена схема на ПТП-то. Спорен по делото е въпросът относно механизма на ПТП. По делото са събрани свидетелските показания на водача Пламен Иванов и съставителя 2 констативния протокол за ПТП И.И.. Съгласно констативния протокол от 27.10.2015 г., МПС 1 – „Рено Премиум“ с рег. № СА ******* се движи по бул. „Хр. Колумб“, с посока на движение от ул. „Поручик Бончев“ към бул. „Брюксел“ като на кръстовището с ул. „Продан Таракчиев“ при маневра завиване наляво за навлизане в съседна лента от дясна в лява, не пропуска и реализира леко ПТП с попътно движещо се отляво МПС 2 „БМВ Х5“ с рег. № *******. От разпита на съставителя на констативния протокол от ПТП Иванов в съдебно заседание на 14.09.2021 г. се установява, че когато посещава мястото на произшествието, разговаря с участниците и установява вината на произшествието и съставя протокола, след което го представя на участниците за подпис. Свидетелските показания на водача П.Н., в частта относно механизма не следва да бъдат кредитирани от настоящия състав, доколкото същите в тази си част противоречат и не съответстват на писмените доказателства, в частност на подписания от него протокол, чиято формална доказателствена сила не е оборена. Нещо повече, свидетелят заявява, че е платил глобата по съставения акт и не го е обжалвал по реда на ЗАНН, което следва да бъде ценено като признание за неизгоден нему факт относно механизма на ПТП и виновното нарушаване на ЗДвП.

Съдебната практика е прието тълкуване, че протоколът за пътнотранспортно произшествие, съставен от длъжностно лице/ орган на полицията/ в кръга на служебните му задължения съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК. Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП. Когато фактът, съставлява волеизявление, направено от участник в ПТП, протоколът има доказателствена сила само относно съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието изявление се възпроизвежда от съставителя на документа. /Така решение № 227 от 12.02.2014 г. по т.д. № 769/2012 г. на I т.о. и решение № 15 от 25.07.2014 г. по т.д. № 1506/2013 г., I т.о. / В разглеждания случай, констативният протокол е съставен от орган на полицията и подписан от водачите на двамата участници в ПТП, като не е оспорена, нито опровергана формалната доказателствена сила на протокола. Наред с горното, съгласно свидетелските показания на св. Н., виновният водач не е обжалвал акта и е заплатил наложената му глоба, което следва да бъде ценено като признание на неизгоден нему факт. Ето защо съвкупната преценка на установените доказателства налагат извода, че механизмът на произшествието е този, посочен в констативния протокол от 27.10.2015 г.

Спорният по същество въпрос във въззивното производство е свързан с това дали претендираните щети са в причинноследствена връзка с настъпилото ПТП. Установява се от констативния протокол за ПТП от 27.10.2015 г., че видимите щети по л.а. „БМВ“ са, както следва: предна броня в дясно, десен калник, дясна вежда предна. Съгласно събраните гласни доказателства на съставителя И..Д.И., същият е отразил увредените детайли, които е видял при огледа на автомобила. Протоколът е подписан от двамата участници в ПТП. От разпита на виновния водач при ПТП П.В.Н. се установява, че десният калник на лекия автомобил „БМВ“ е бил козметично ожулен, по двата автомобили не е имало деформации или 3 вдлъбнати. По делото са изслушани два варианта на автотехническата експертизата - с включени всички щети по претенция № 10015030134769/29.10.2015 г. с посочена стойност 3 141,35 лева, както и вариант при кредитиране на свидетелските показания на водача Н., съгласно които увреждания по предната броня няма с изчислена стойност 2 798,60 лв.

Съгласно чл. 202 ГПК, съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда ведно с всички събрани по делото доказателства. Настоящият състав приема, че претендирани щети в задна част на автомобила не съответстват на механизма на ПТП, установен по делото, ето защо правилни са изводите на първоинстанционния съд, че същите не са в пряка причинно-следствена връзка с ПТП. Настоящият състав не кредитира показания на св. П.Н. в частта, че автомобил „БМВ“ имал единствено козметични ожулвания на десния калник, доколкото това не съответства на съставения и подписан от него протокол от ПТП от 27.10.2015 г. в частта относно отразените видими щети– предна броня в дясно, десен калник, дясна вежда предна, нито на опис на претенция № 10015030134769/29.10.2015 г., нито на снимковия материал, приложен към щетата. Ето защо, настоящият състав приема, че щетите, които са описани в констативния протокол от ПТП са в причинноследствена връзка с ПТП и след математическо изчисление, стойността на същите възлиза на 2825,22 лв. Неплатената сума след приспадане на доброволно платената сума от ответника в размер на 2640,08 лева е в размер на 185,14 лв. До този размер искът е основателен, което налага частична отмяна на първоинстанционното решение в тази част, а в останалата отхвърлителна част, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

По претенцията за лихва за забава:

С оглед частичното уважаване на иска за главница в размер на 185,14 лева, настоящият състав следва да се произнесе и по акцесорната претенция за законна лихва.

Съгласно чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.) вземането на застрахователя по имуществената застраховка срещу застрахователя по застраховката "Гражданска отговорност" става изискуемо при условията на чл. 213а, ал. 3 КЗ (отм.) - в 30-дневен срок от предявяване на претенцията пред ответника. Не е спорно между страните, че претенцията на ищеца с изх. № Л5946/14.06.2016 г. е предявена на ответника, доколкото същият е извършил частично плащане по нея. Ето защо, претенцията за лихва е установена по своето основание в претендирания период 24.07.2016 г. до 15.12.2020 г. вкл. Тъй като липсват данни за нейния размер, СГС го определя по реда на чл. 162 ГПК с помощта на компютърна програма на 63,82 лева. Следователно частично за лихвата до този размер, първоинстанционното решение следва да бъде отменено, а в останалата отхвърлителна част същото следва да бъде потвърдено.

Относно разноските:

При този изход на спора, съдът следва да разпредели отговорността за разноски пред първа инстанция съобразно изхода на спора.

С решението, ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 200 лева адвокатско възнаграждение. На осн. чл. 78, ал. 8 ГПК, съдът определя юрисконсултското 4 възнаграждение на всяка една от страните в размер на по 100 лева. В полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 174,37 лева, а в полза на ответника сумата от 132,94 лева.

Пред въззивна инстанция, в полза на въззивника следва да бъдат присъдени разноски за въззивната инстанция в размер на 41,92 лева, а в полза на въззиваемата страна в размер на 66,47 лева.

Предвид изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 20188782/23.09.2021 г., постановено по гр. дело № 62401/2020 г. по описа на СРС, ГО, 43 ти с-в В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от ЗАД „А.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.******* против ЗАД „ОЗК З.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

„Света София“, иск с правно основание чл. 213, ал.1 КЗ /отм./, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 185,14 лева - главница, представляваща неизплатена част от застрахователно обезщетение по щета № 10015030134769, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 11.12.2020 г. до окончателното изплащане, както и с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 63,82 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата, начислено за периода от 24.07.2016 г. до 15.12.2020 г. както и В ЧАСТТА, с която е осъден ЗАД „А.“ на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати ЗАД „ОЗК З.“ АД, ЕИК ******* сумата над 132,94 лева до 200 лева разноски по делото, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА: