Решение № 71 от 19.02.2026, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. Търговище, 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИРА ИВ. КОЛЕВА при участието на секретаря Б. П. като разгледа докладваното от КРАСИМИРА ИВ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20253530100602 по описа за 2025 година

Предявен е положителен установителен иск за съществуване на вземане, по реда на чл.422 ал.1 ГПК във вр. с чл.415 ал.1 ГПК.

Ищецът – „АПС БЕТА Б.“ ЕООД твърди в исковата си молба, че със заповед № 113/19.02.2025г. по Ч.гр.д. № 233/2025г. по описа на РСТ е разпоредено на длъжника: А. Р. Я. от гр. Търговище да заплати на кредитора „АПС БЕТА Б.“ ЕООД, гр. София, сумата от 800 лв. - главница по договор за потребителски кредит № 383084/25.12.2019г., сключен между длъжника и „Сити Кеш“ ООД, ведно със законната лихва от 31.01.2025г. до изплащане на задължението, изискуеми на краен падеж-08.02.2020г., цедирани на настоящия заявител от „Сити Кеш“ ООД гр. София, , на осн. чл. 410, ал.1, т. 1 от ГПК, както и направените по делото разноски в размер на 16лв. - държавна такса и 50лв.-юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК.

Заповедта е връчена на длъжника в хипотезата на чл.47 ал.5 във вр. чл.47 ал.1 ГПК. Указано е на заявителя от заповедния съд да предяви иск за установяване на вземането си. В законния едноседмичен срок заявителят предявил иск по реда на чл.422 ГПК.

1

Ищецът основа вземането си на Договор за потребителски кредит № 383084, сключен на 25.12.2019г. със „Сити Кеш“' ООД, като кредитор, по силата на който кредитополучателят - А. Р. Я. е получил сумата от 800 лева, срещу което се съгласил да върне 1 броя вноски в по 840.05 в срок до 08.02.2020 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит.

Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 48.62 %.

Видно от приложените Общи условия и Договор за паричен заем № 383084 на 25.12.2019 г. по безспорен начин установяват сключения между страните договор, задълженията си по който ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора.

Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК регламентира договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. В случая представеният по делото Договор за кредит не е сключен в противоречие с цитираното законово изискване. Изложеното обосновава извод, че процесният договор е действителен кога сключен според повелителните норми на чл. 10. чл. 11 и чл.

22 от ЗПК.

В чл. 31, ал. 3 от Общите условия по Договора за потребителски кредит страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава.

В чл. 33, ал. 2 от Общите условия по Договора за потребителски кредит било уговорено „Сити Кеш“ ООД да уведомява Длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи ще се считат за получени от Кредитора, ако бъдат изпратени на e-mail адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от него при подписването на договора за кредит.

Горепосочените договори са по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът е сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за 2 комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника е предоставена цялата информация, изискуема по закон. Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние едно или повече.

Дори и съдът да не приеме, че договорите не са сключени по електронен път, то следва да приеме, че Договорът за паричен заем по своето естество е реален договор и същият се счита за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума

Ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/от 13.01.2022г. г. „Сити Кеш" ООД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА Б.“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София. п.к. 1404, бул. „Б.“ № 81 В, ап.З.

Длъжникът е уведомен за цесията на посочения от него настоящ адрес на дата - година, както и със CMC на посочения от него телефонен номер.

Длъжникът не е изпълнил в срок задълженията си но Договора за потребителски кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита.

Връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента на длъжника, има за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който следва да изпълни надлежно и съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането. С цел да бъде гарантирана сигурността на длъжника да изпълни именно на овластения кредитор, законът изисква уведомяването за сключения договор за цесия да бъде извършено от предишния кредитор - цедент. Връчването на уведомлението обаче няма характер на лично и незаместимо действие, поради което е възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедента. С оглед константната съдебна практика няма пречка старият кредитор /цедент/ да упълномощи новия 3 кредитор /цесионер/ от името на цедента да извърши предвиденото в чл. 99. ал. 3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия. Законът не е предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което същото следва да се счита надлежно извършено.

Ако се приеме, че уведомяването на длъжника - ответник на посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно, то ищецът моли съдът да приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата молба.(Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 r., II т. o., BKC, Решение № 3/16.04.2014 г. пот. д. № 1711/2013 r., I т. о„ ВКС, Решение № 78/09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ВКС) Ответникът А. Р. Я., ЕГН ********** не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Към настоящия момент задължението все още не е погасено.

Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено вземането за именно сумата в общ размер от 800 лв., формирана както следва: главница в размер на 800 лв.;както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.

Претендираната сума за лихва за забава представлява обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, опредЕ. с Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за просрочени парични задължения. Същата се дължи от Длъжника по силата на чл. 2, раздел X.

„Забава. Предсрочна изискуемост“ от ОУ, неразделна част от Договора за кредит, съгласно който член при забавяне на плащането на погасителна вноска Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска.

Редовно призован в открито заседание ищецът няма упълномощен процесуален представител. Постъпило е преди първото по делото заседание писмено становище Вх.рег.№ 12267/16.12.2025г., с което поддържа предявения положителен установителен иск.

Ответникът – А. Р. Я., редовно уведомен за исковата молба по реда на чл.47 ал.1-5 от ГПК. В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК постъпи писмен отговор от назначения по реда на чл.47 ал.6 ГПК и ЗПП особен процесуален представител на ответника – адв. А. М. от АК-Търговище, 4 който счита иска за неоснователен и моли да бъде отхвърлен.

Основните възражения на ответната страна са следните:

По своята правна природа договорът за потребителски кредит представлява договор за заем за потребление по смисъла на чл.240 от ЗЗД, който е реален договор, т.е. за сключването му е необходимо не само постигнато между страните съгласие, но и предаване на заемната сума.

По делото липсват писмени доказателства, които по несъмнен начин да доказват, че ответникът действително е получил сумата по заема, а в случая ищецът следва да докаже предаването на сумата от страна на заемодателя в полза на заемополучателя при пълно и главно доказване. Липсва положен от ответника подпис върху който и да било документ от представените с исковата молба, което може да бъде оправдано с разпоредбите на ЗПФУР и ЗЕДЕП, но в случая липсва изобщо документ (разписка), удостоверяващ заплащането на сумата по заема от заемодателя в полза на заемателя. Приложената разписка № 2000000199452345 от 25.12.2019 г., 16:38 ч. не доказва сумата от 800 лв. да е получена от ответника, а показва, че като наредител „СИТИ КЕШ“ ООД са изпратили в една обща сметка на Изи Пей сумата 800 лв., която сума евентуално би могла да бъде изтеглена от А. Р. Я. от някоя каса на Изи Пей в страната, след като се легитимира с лична карта и посочи КИН. Липсва доказателство, че сумата е била изтеглена от него.

Недоказаният факт се приема за неосъществил се в обективната действителност. Предаването на сумата е елемент от фактически състав на договора и е необходима предпоставка за пораждане на заемното правоотношение с произтичащото от него задължение за връщане на заемната сума

По изложените съображения, ако не бъде представена разписка, удостоверяваща плащане на сумата по договора за заем в полза на ответника, то следва да се приеме, че по делото не се установява въобще да е възникнало заемно правоотношение по договор за потребителски кредит. Не се дължи връщане на заем, който не е получен.

В исковата молба никъде не се твърди сумата да е била реално получена от ответника, но се твърди, че той е длъжник и не е изпълнил задълженията си по приложения договор за паричен заем в срок.

5

На следващо място нищожна клаузата, предвиждаща фиксиран годишен лихвен процент 40,05 %, е нищожна, на основание чл.26, ал.1, предл. трето от ЗЗД поради противоречие с добрите нрави. Така дължимата лихва за периода на погасяване се равнява на почти половината от размера на самата сума по кредита, което е неморално. За сравнение основния лихвен процент за месец март, обявен от БНБ на основание чл.35 от Закона за БНБ, който е в сила от 01.11.2025 г., възлиза на 1,80 %.

В открито заседание, назначеният особен процесуален представител на ответника – адв. М. поддържа писмения отговор и моли иска изцяло да бъде отхвърлен като неоснователен.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложеното Ч.гр.д. № 60/2025г. по описа на РСБелоградчик, изпратено по подсъдност Търговище, ищецът „АПС БЕТА Б.“ ЕООД-София, е подал на 31.01.2025г. заявление за издаване на заповед по чл.410 от ГПК против ответника/длъжника/ – А. Р. Я. от гр. Търговище.

По Ч.гр.д. № 60/2025г. по описа на РС-Търговище е издадена заповед № 113/19.02.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която разпоредено длъжникът да заплати на кредитора - „АПС БЕТА Б.“ ЕООД: сумата от 800 лв. - главница по договор за потребителски кредит № 383084/25.12.2019г., сключен между длъжника и „Сити Кеш“ ООД, ведно със законната лихва от 31.01.2025г. до изплащане на задължението, изискуеми на краен падеж-08.02.2020г., цедирани на настоящия заявител от „Сити Кеш“ ООД гр. София, , на осн. чл. 410, ал.1, т. 1 от ГПК, както и направените по делото разноски в размер на 16лв. - държавна такса и 50лв.-юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК.

Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.1-5 от ГПК, чрез залепване на уведомление. Съдът е дал указания на кредитора да предяви иск за установяване съществуване на вземането си против ответника. Това определя и правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск по реда на чл.422 от ГПК във вр. чл.415 ал.1 т.2 от ГПК.

Разпечатката съдържа 42 от 133 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/62b64f88-42ea-4306-9fab-f23cd0e4eb32