Акт № 11 от 24.03.2020, съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н И Е

№ 11 гр. Малко Търново, 24.03.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Малкотърновският районен съд, втори наказателен състав, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:

Председател: Пламен Дойков при секретаря Мара

Димова, като разгледа докладваното от съдията Дойков НАХД № 109/2019г. по описа на съда, въз основа на данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Производството е образувано по жалба, подадена от А.П.А., ЕГН **********,*** чрез адв. Йордан Алексиев, АК гр. Варна, гр. Варна, ***, ет. 2, офис 1 срещу Наказателно постановление № 1016 от 09.11.2018г., издадено от Зам. Началника на Митница Бургас, с което на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 231 във вр. чл. 233, ал. 1 от Закона за митниците е наложено наказание „глоба” в размер на 2934.00лева и в полза на Държавата са отнети 6 /шест/ броя бутилки под налягане с газ фреон 134А, всяка в разфасовка от 13.6кг. А. е наказан за това, че на 03.06.2018г., на МП Малко Търново, превозил през държавната граница, без знанието и разрешението на митническите органи 6броя бутилки под налягане с газ фреон 134А, всяка в разфасовка от 13.6кг., което е квалифицирано от АНО като деяние по чл. 233, ал.

1 от Закона за митниците.

А.А.,***, обжалва издаденото против него наказателно постановление. Счита същото за неправилно, незаконосъобразно и иска цялостната му отмяна. Оспорва се фактическата обстановка изложена от наказващия орган. Жалбоподателят сочи, че е бил водач на автобус собственост на „Пи Транс 2” ЕООД, като в деня на проверката превозвал пътници от Турция за България. А. не отрича, че е превозвал и посочените бутилки фреон, които бил закупил в Турция и представя фактура за тях. Жалбоподателят сочи, че бутилките фреон били закупени по заявка на дружеството, което имало тридесет автобуса, като с фреонът трябвало да се заредят климатичните инсталации. Оспорва се и това, че стоките не били декларирани – при запитване от страна на митническите служители, сам посочил, че пренася фреона, заявил, че иска да ги декларира и представил фактурата за това. Служителите на МП Малко Търново били съобщили на А., че на пункта нямало административна възможност за деклариране на стоката. Това било възможно на МП Капитан Андреево, но не и на МП Малко Търново. На жалбоподателя не било указано да отиде до друг МП, а започнало съставяне на АУАН, отнемане на стоката и в последствие било издадено обжалваното НП. Изложените обстоятелства ставали ясни от приложените по делото писмени доказателства – съставения АУАН, подписан с възражение и дадените от А. писмени обяснения. Оспорва се и стойността на стоката предмет на нарушението.

Според защитата на жалбоподателя цената на фреона е неправилно определена на основание чл. 74, пар. 2 , б. „б” от МКС . Според А. стойността на стоката следвало да се определи на осн. чл. 70 от Регламент 952/ 2013г., като за целта се назначи СОЕ и вещото лице да определи стойността на стоката. В тази връзка се изразява и несъгласие с определяния размер на наказанието над минималния предвиден в закона, като се твърди, че не е взето имотното състояние на А.. Не били изложени и мотиви при прилагането на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. Не били отчетени обстоятелствата, че наказания не бил санкциониран преди това за нарушения на митническото законодателство, както и това, че налагането на глоба в минималния размер би довело до постигане целите на наказанието. Претендира се размера на наказанието да бъде намален до минимално предвидения в закона. Не била спазена и цифровата квалификация на нарушението, спрямо изложените в наказателното постановление обстоятелства. Излагат се мотиви, че не се доказвало и деянието превози през държавната граница, т.е. дали нарушението е довършено или е останало във фазата на опита. Претендира се , че извършеното е маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК. Моли се за цялостна отмяна на наказателното постановление или евентуално за намаляване на наказанието до предвидения в закона минимум.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Не се явява и адв. Йордан Алексиев, АК Варна, но с изрична молба се моли производството да бъде проведено в тяхно отсъствие. Правят се доказателствени искания, излагат се допълнителни съображения по същество и се коментира изготвената експертиза.

Административнонаказващият орган се представлява по делото от юриск. Любомир Димитров. Жалбата се оспорва като неоснователна, претендира се за потвърждаване на наказателното постновление.

Районна прокуратура гр. Бургас, ТО гр. Малко Търново, не се представлява.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

На 03.06.2018г. свидетелите С. Т.

Н. и В. И. Х. – двамата служители на Агенция „Митници”, ТД „Южна морска” гр. Бургас, а към посочената дата – Митница „Бургас”, изпълнявали служебните си задължение на МП Малко Търново. Около 00.30часа на трасе „Вход” пристигнал автобус с рег. № В3864ВТ, собственост на „Пи Транс 2” ЕООД, ЕИК *********, с. Бенковски, общ. Варна, управляван от жалбоподателя А.А.. При пристигането си свидетелката Н. запитала пътуващите пътници и водача на автобуса дали имат за деклариране акцизни стоки, стоки с търговски характер, валута и валутни ценности. След като получила отрицателен отговор, Н. предприела проверка на МПС и в багажно отделение на автобуса, в отделение за инструменти намерила шест броя бутилки под налягане с газ фреон 134А, всяка в разфасовка от 13.6килограма. За намереното бил уведомен и свидетелят Х., който на място видял стоката в отделението, преди същата да бъде свалена от автобуса. Водачът на автобуса А. обявил, че той пренася стоката. Против А. бил съставен АУАН № 879/ 03.06.2018г., подписан лично от жалбоподателя, който вписал, че има възражения. В отделно писмено обяснение А. посочил, че искал да декларира стоката, но „няма къде”. Установените стоки били иззети с разписка за задържане № 0125768/03.06.2018г. На 09.11.2018г. е издадено наказателно постановление № 1016/ 2018г., връчено на жалбоподателя на 09.03.2019г. На 18.03.2019г. е депозирана жалба срещу наказателното постановление. С подаване на жалбата са представени и писмени доказателства – документ, обозначен като фактура за иззетите стоки; копия на СРМПС част I – ППС собственост на дружеството, при което жалбоподателят е служител; копие на трудов договор на А..

Делото е назначена и изслушана съдебно – техническа и оценъчна експертиза на процесните шест броя бутилки с газ Фреон R 134

А. Вещото лице е заключило, че общата стойност на представените за изследване бутилки фреон е 2310.00лева, като всяка по отделно е оценена на 385.00лева.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства: АУАН №879/03.06.2018г., протокол за извършена митническа проверка № КЦ – М 1709/ 03.06.2018г. съставен на МП Малко Търново, обяснения на А.А., обяснение на Албена Йорданова, разписка № 0125768, копия на лични документи, Наказателно постановление № 1016 от 09.11.2018г., свидетелските показания на С. Н. и В. Х., заключението на съдебно – техническа и оценъчна експертиза, материалите по воденото НАХД № 31/ 2019г. на РС Малко Търново и КАНД № 1788/ 2019г. на АС Бургас, както и другите приобщени към доказателствата писмени материали.

От правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от лице имащо правен интерес, чрез наказващия орган, в законоустановения по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН за това седмодневен срок. И АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентните органи, видно от приложената по делото Заповед Рег. № ЗАМ - 556/ 32 – 127893/ 11.05.2017г. на Директора на Агенция „Митници”, Заповед № ЗМФ- 1318/ 27.12.2018г. на Министерство на финансите за преструктуриране на Митница Бургас и създаването на ТД „Южна Морска”. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. При съставяне на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения довели до засягане правото на защита на наказания, което да е самостоятелно основание за отмяна на процесното наказателно постановление.

Разгледана по същество е неоснователна.

По делото не се спори за това, че на посочената дата 03.06.2018г. жалбоподателят А.А. превозил през границата на Република България с Република Турция 6 броя бутилки под налягане с газ фреон 134 А , всяка в разфасовка от 13.6 кг. Деянието А. извършил в нарушение на Закона за митниците, като превоза извършил без да декларира посочените пред надлежните митнически органи. Съгласно чл. 233, ал. 1 от ЗМ, който пренесе или превози стоки през държавната граница или направи опит за това без знанието и разрешението на митническите органи, доколкото извършеното не представлява престъпление, се наказва за митническа контрабанда с глоба от 100 до 200 на сто върху митническата стойност на стоките, или при износ – стойността на стоките. Според чл. 233, ал. 6 стоките - предмет на митническа контрабанда, се отнемат в полза на държавата независимо от това чия собственост са, а ако липсват или са отчуждени, присъжда се тяхната равностойност, представляваща митническата им стойност, или при износ – стойността на стоките. Събраните в хода на производството гласни доказателства, както и писмените такива, установяват по несъмнен начин, че А. е извършил деянието за което е санкциониран- нарушение на действащия митнически режим и изисквания за деклариране на стоки. Съгласно нормата на чл. 66 от ЗМ, всяка стока предназначена да бъде поставена под митнически режим, подлежи на деклариране за съответния режим, като са допустими при определени условия писмено или устно деклариране. Декларирането се изразява в действие, чрез което едно лице изразява чрез установени форми и начини желанието си за прилагане на определен митнически режим за дадена стока. Не следва да се кредитират и считат за основателни обясненията и възраженията на А., че е посочил и е желал да декларира стоките. Жалбоподателят не е представил документи за произхода, респ. придобиването на откритите стоки – бутилки с газ, така и декларация за съответствие с изискванията на чл. 4 § 2 на Регламент (ЕС) № 517/2014 г. на Европейския парламент и на Съвета за флуоросъдържащите парникови газове и за фирмата, от която са закупени. В тази насока настоящия състав счита за достоверни, обективни и последователни показанията на разпитаните актосъставител и свидетел.

Актосъставителят – свидетелката С. Н., сочи, че при извършената проверка на автобуса, в отделението за инструменти, е установила посочените шест бутилки с газ фреон. Показанията й се потвърждават и от думите на свидетеля В. Х., който сочи, че при проверката на автобуса са намерени недекларираните стоки и същите не са били обявени за деклариране от жалбоподателя. Възраженията на А., че е посочил бутилките на митническите служители, представил е фактура и е поискал да декларира стоките, но нямало административна възможност за това не са основателни. На първо място посочената фактура е представена едва с жалбата срещу наказателното постановление. Същата е на чужд език –турски и от съдържанието й не може да се направи извод, че се отнася до посочените стоки. В действителност от нея може да се възприеме същото количество стоки, посочена стойност, но също е вярно, че е вписано името на дружеството, при което А. е служител и по същността си документа, сочен за фактура, няма други белези, по които да се определи достоверността му, а и подобен документ не е споменат нито веднъж в хода на документирането на проверката на 03.06.2018г. – нито в протокола за митническа проверка, няма заявление за това с съставения АУАН, въпреки дадената възможност за това, не е споменат и в обясненията на жалбоподателя, които той собственоръчно е съставил за нуждите на проверката. От тук следва да се отвхърли и твърдението му, че е искал да декларира стоката. Дори да е направил такова заявление, това е станало след установяване на стоката в отделението на автобуса, т.е. в момент когато вече е установено митническото нарушение и тази възможност е загубена. Не следва да се приема и твърдението, че на МП Малко Търново е нямало възможност за деклариране на подобен вид стока – фреон. В закона няма ограничения каква стока следва да се заяви пред митническите органи. Ето защо, следва да се приеме, че от събраните по делото доказателства се установява, че на посочената дата и място при влизане в страната от Република Турция, А.А. е превозвал с управлявания от него автобус през държавната граница стоки без знанието и разрешението на митническите органи, с което е осъществил състава на административно нарушение по чл. 233, ал. 1 от ЗМ. За съставомерността на деянието е достатъчно обективното неизпълнение на задължението за деклариране, като разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от ЗМ установява общото задължение за деклариране, в частност - задължението за деклариране на стоки с търговски характер по аргумент от противното от чл. 1, т. 21, буква "б" от Делегиран Регламент на Комисията (ЕС) 2015/2446 от 28.07.2015 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на Европейския Парламент и на Съвета за определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на Митническия кодекс на Съюза. Съгласно посочената разпоредба "стоки с нетърговски характер" са стоки, съдържащи се в личния багаж на пътници, когато i)имат случаен характер; и ii)се състоят от стоки изключително за лично ползване от пътниците или техните семейства или стоки, предназначени за подаръци; естеството и количеството на тези стоки трябва да е такова, че да показва, че те не се внасят или изнасят с търговска цел. С оглед характера и количеството на намерените стоки- газ фреон R134A, общо 6 бутилки с тегло всяка по 13.6килограма, същите не могат да се характеризират като нетърговски по смисъла на горепосочената разпоредба, поради което подлежат на деклариране и правилно митническите органи са приели, че лицето не е изпълнило задължението си да ги декларира по установения ред.