Решение № 118 от 13.05.2025, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 118 гр. Кюстендил, 13.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пенка Н. Братанова

Членове:

Ваня Др. Богоева

Евгения Хр. Стамова при участието на секретаря Мая Др. Стойнева като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно гражданско дело № 20241500500558 по описа за 2024 година

С постановеното решение №187 от 18.02.2024г., гр.д.№1096/2022г. от Кюстендилския районен съд Г. А., ЕГН **********, с адрес: гр.К., ул.******* и А. А., ЕГН**********, с адрес: гр.К., ул.***** са осъдени да заплатят солидарно на *** АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С., бул.****-, представлявано от П.Д. и Д.Ш. – изп.д-ри и членове на управителния съвет, на основание Договор за потребителски кредит № *** от ***г., главница в размер на 22 490.43 лв , ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска -16.06.2022г. до окончателното изплащане на задължението, като предявените искове за осъждане на А. и А. да заплатят солидарно на ***** АД , ЕИК ***, договорна лихва в размер на 1481.18 лв. за периода 03.06.2021г. до 30.12.2021г., мораторна лихва в размер на 2 267.11 лв, за периода 03.06.2021г. до 26.05.2022г., 34 лв- такси по Договора за периода 03.06.2021г. до 26.05.2022г.,60 лв такси за нотариални покани за периода 03.06.2021г. до 26.05.2022г. по Договор за потребителски кредит№ *** от ***г са отхвърлени, като неоснователни. Със споменатото решение Г. А., ЕГН ********** , с адрес: гр.К., ул.**** и А. А., ЕГН **********, с адрес: гр.К., ул.***** са осъдени да заплатят на ***** АД,ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С., бул.**** , представлявано от П.Д. и Д.Ш. – изп.д.ри и членове на управителния съвет , разноски за производството в размер на 3770.94 лв.

1

В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба , подадена от *** АД, ЕИК *** срещу постановеното решение, в отхвърлителните части за договорна лихва в размер на 1481.18 лв. за периода 03.06.2021г. до 30.12.2021г., мораторна лихва в размер на 2 267.11 лв, за периода 03.06.2021г. до 26.05.2022г., 34 лв- такси по Договора за периода 03.06.2021г. до 26.05.2022г.,60 лв такси за нотариални покани за периода 03.06.2021г. до 26.05.2022г..Фактическите констатации и правните изводи в обжалваното решение се оспорват.Твърди се незаконосъобразност и неправилност на обжалвания съдебен акт, поради нарушение на материалния закон, допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.Позовавайки се на разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК ,според която ГПР „изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи( лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид , в т.ч. тези , дължими на посредници за сключване на договора“, изразени, като годишен процент от общия размер на предоставения кредит и разпоредбата на чл.19, ал.2 ЗПК, според която ГПР се изчислява по законоустановена формула съгласно приложената методика на Приложение №1 към Закона за потребителския креди, твърди, че разгледания Договор за кредит, е в съответствие със съществуващия регламент и минималните изисквания за съдържание на Договора, по конкретно с разпоредбата на чл.11,ал.1 т.10 ЗПК.Жапбоподателят сочи, че в чл.3, ал.9 от Договора за банков кредит е посочен точния размер на ГПР, в процентно изражение – а именно 12.21%, което не надвишава допустимия максимален праг, съгласно чл.19, ал.4 ЗПК, посочени са критериите при които ГПР е изчислен( чл.3 от Договора), посочена е общата сума дължима от кредитополучателя, изчислена към момента на сключване на Договора, а именно 43 371.09 лв, в три отделни точки на чл.3, ал.10 е определено какви са взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР.С посочената клауза, страните са установили размера на ГПР, общата сума, която кредитополучателят следва да върне на Банката, както и взетите предвид допускания, при които ще се прилага ГПР.Кредиторът твърди, че ГПР е изчислен по законоустановена формула, съгласно заложена методика в Приложение №1 към ЗПК.Счита, че по ясен и разбираем начин са инкорпорирани всички разходи, свързани с кредита.Договорът според жалбоподателя съдържа необходимата информация, както е предвидено в чл.11, ал.1 т.10 ЗПК и не са налице основания за прогласяването му за недействителен, в дадената величина по ясен и разбираем начин са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение, при ясно разписана методика за формзиране на ГПР..Изводът в обжалваното решение, за недействителност на договора според въззивника е в несъгласие с установяващото се от представените писмени доказателства, свидетелстващи за това, съгласно писмен договор за кредит, в договора се съдържа необходимата информация, касаеща годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, посочени са взетите предвид допускания , използвани при изчисляване годишния процент на разходите – т.е договорът не е недействителен на основание чл.22 вр. с чл.11, ал.1 т.10 ЗПК.В съответствие с изложеното е искане за отмяна на решението, в обжалваната част и за осъждане на ответника да заплати на ищеца дължимите суми, за договорна лихва в размер 2 на 1481.18 лв, за периода от 03.06.2021г. до 30.12.2021г. , мораторни лихви в размер на 2267.11 лв, за периода от 03.06.2021г. до 26.05.2022г., 34 лв такси по Договора за периода от 03.06.2021г. до 26.05.2022г., 60 лв такси за нотариални покани , за периода 03.06.2021г. до 26.05.2022г., както и за оставащия размер от дължимите съдебни и деловодни разноски.Жалбоподателят претендира разноски и за въззивното производство. Преписи от жалбата са връчени на ответниците.

В законоустановения срок, по делото е постъпил писмен отговор на жалбата, подаден от особения представител адв.Д. Н., представляваща ответниците Г. А. и А. А..В подадения отговор е мотивирано становище за неоснователност.Ответникът също се позовава на разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК, съгласно която ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи ( лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид в т.ч. тези дължими на посредници за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, но посочва, че нито в Договора нито в Стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация липсва конкретизация, относно начина по който е формиран ГПР, което води до неяснота относно включените в него компоненти, което от своя страна определя, като нарушение на главното изискване, за сключване на Договора по ясен и разбираем начин, съгласно чл.10, ал.1 ЗПК.При липсата на данни за наличие на други разходи по кредита, е изразено предположение, че ГПР би трябвало да е в съответствие с годишния лихвен процент.Тъй като неясното определяне на ГПР е самостоятелно основание за нищожност на договора, съгласно чл.22 ЗПК то в този случай, предвид разпоредбата на чл.23 ЗПК според въззиваемия дължима е само чистата стойност на кредита, без лихви и други разходи.В съответствие с изложеното е искане за потвърждаване на обжалвания съдебен акт, като правилен и законосъобразен.Ответникът претендира разноски за производството, в размер на дължимия адвокатски хонорар в размер на 700.00 лв, определен съгласно Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Жалбата е допустима, подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна в процеса, насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

На основание чл.269 ГПК - въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.Решението е валидно и допустимо. Изготвено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в писмена форма, подписано е и волята на съда разбираема. (Решение № 1553/12.11.2001 г. на IV г. о. на ВКС ; Решение № 874/13.05.2002 г. на IV г. о. на ВКС.).Относно правомощията на въззивния съд, определени до посоченото в жалбата, с редица решения на ВКС решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д.

№ 1281/2010 г. III г. о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на IV г. о.; № 764 от 19.01.2011 г. по гр. д. № 1645/09 г. на IV г. о.; № 702 от 5.01.2011 г. по гр. д. № 1036/09 г. на IVг. о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г. на IV г. о) е утвърдено разбирането, което се споделя от въззивния съд, че съдът се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания;

3 проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд.

Съдът след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните по отделно и в тяхната съвкупност при условията на чл.235 ГПК и, за да се произнесе взе предвид:

Производството е по искова молба, подадена от ***** АД, ЕИК *** срещу Г. А. и А.

А., съдържаща искане за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца, следните дължими на основание Договор за потребителски кредит № ***/03.01.2019г суми, както следва, дължима главница в размер на 22490.43 лв, начислена за периода 03.06.2021г. до 26.05.2022г, договорна лихва в размер на 1481.18 лв, за периода 03.06.2021г. до 30.12.2021г., мораторна лихва в размер на 2267.11 лв, за периода 03.06.2021г. до 36.05.2022г. , 34 лв- такси по Договора, за периода 03.06.2021г. до 26.05.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното и заплащане.Сочи се настъпила предсрочна изискуемост на вземанията по договора, поради неплатени на падежа вноски с падеж 05.05.2021г. и 05.06.2021г., обявяването й чрез връчване на уведомление от съдебен изпълнител и неплатени посочените суми за договорна, мораторни лихви и такси.

С постановеното, обжалваното решение №187/18.02.2024г. преценявайки исковата молба за основателна, в частта относно претендираната главница, за сума 22 490.43 лв, съдът е уважил иска за тази сума, присъдена ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба -16.06.2022г. до окончателното заплащане на задължението, като е отхвърлил исковете, за сумите : договорна лихва, в размер на 1481.18 лв, за периода от 03.06.2021г. до 30.12.2021г., мораторна лихва в размер на 2267.11 лв, за периода от 03.06.2021г. до 26.05.2022г., 34 лв- такси по Договора, за периода от 03.06.2021г. до 26.05.2022г. и 60 лв. такси за нотариални покани за периода 03.06.2021г. до 26.05.2022г.

Съдът е приел, че лихва и други разходи по кредита не се дължат на ищеца, поради това, че Договорът на който се основават исканията е недействителен на основание чл.22 ГПК, доколкото видовете разходи, включени в ГПР не са посочени, при изключване по чл.19, ал.3( при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите:1.

Които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит; 2. Различни от покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез кредит;3.за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит, разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания , свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите свързани със сметката са посочени ясно и отделно в Договора за кредит или в друг договора, сключен с потребителя, както е посочено в Определение 30685/30.09.2022г. на ВКС по гр.д.№578/2022г., ІІІ г.о, приемайки, че подобна клауза не удовлетворява законовото изискване относно съдържанието на договора.Съдът се е 4 позовал на чл.23 ЗПК, предвиждащ, че в този случай на връщане подлежи чистата стойност на кредита, за което не е необходимо да се предяви иск по реда на чл.55 ЗЗД, както е прието с Решение №50065/29.05.2023г. на ВКС по т.д.№2024/2022г., І т.о, ТК.

Разпечатката съдържа 22 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/62b44519-ffa4-4c68-9a0f-b89a25728a99