Решение № 162 от 08.02.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 162 гр. Бургас, 08.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Йорданка Г. Майска при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно гражданско дело № 20222100502136 по описа за 2022 година

С решение № 1612 от 21.07.2022г., постановено по гражданско дело № 2078/2021г. по описа на Районен съд – Бургас е отхвърлен искът, предявен от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл.53Е, вх. В, представлявано от юрисконсулт Радина Илиева, против Р. С. К., ЕГН **********, с адрес: гр.

Б., ж.к. „*“ *, бл.*, ет.*, ап.*, за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата 610, 43 лева, представляваща главница, дължима по договор за потребителски кредит от 25.05.2018 година, сумата 93,36 лева, представляваща договорно възнаграждение, сумата 82,92 лева, представляваща лихва за забава за периода от 03.09.2019 година /датата на настъпване на предсрочна изискуемост/ до 17.08.2020 година, като за периода от 13.03.2020 година - 13.07.2020 година не е начислявана лихва за забава, плащане на които е разпоредено със Заповед по чл.410 от ГПК № 2297 от 04.09.2020 година и Заповед № 2579 от 19.11.2020 година, постановени по частно гражданско дело № 4738 по описа на Бургаски районен съд за 2020 година, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявление за 1 издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане, както и искът за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата 588, 89 лева, представлява неизплатено възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги, както и за присъждане на разноски, направени по водене на делото и в заповедното производство.

Против постановеното решение е постъпила въззивна жалба от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“България“ 49, бл.53Е, вх.В, ет.7, чрез юрисконсулт Радина Илиева. Жалбоподателят обжалва решението в неговата отхвърлителна част по отношение на претенцията за неизплатена главница в размер на 610,43 лв. и тази за договорно възнаграждение в размер на 82,92 лв, като изрично е посочил, че няма да обжалва решението в останалата част.

Счита решението за неправилно и постановено в нарушение на материалния закон.Неправилен е изводът на съда, че длъжникът не дължи претендираното договорно възнаграждение, тъй като процесният договор е недействителен на основание чл.11, ал.1, т.10 вр.чл.22 и чл.23 и чл.19, ал.4 ЗПК. Заявява, че договорът отговаря на всички законови изисквания, видно е, че същият е сключен в посочените от ответника в искането за отпускане на потребителски кредит параметри. Ответникът е получил стандартен европейски формуляр, т.е. дружеството е предоставило преддоговорна информация, изготвен е погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, падежа на погасителните вноски. Кредитополучателят е получил предоставената му в заем сума, в договора ясно е посочен процента на ГЛП и ГПР, като в случая е уговорен фиксиран размер на ГЛП – 41,17%, и ГПР в размер на 49,90% и е спазена разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, според която ГПР не трябва да надвишава пет пъти размера на законната лихва.

Счита, че уговореният ГЛП в размер на 41,17% не противоречи на добрите нрави, тъй като страните са се съгласили да сключат договора при тези размери на ГПР и ГЛП. В процесния случай липсва позоваване от страна на ответника кои конкретно добри нрави са нарушени. Твърди, че е общоизвестен фактът, че лихвите при небанковите институции са по-високи поради по-големия риск, който те поемат. Заявява, че действително е налице съдебна практика, според която са нищожни клаузи за лихви, надвишаващи трикратния размер на законната лихва, но тази практика е преосмислена и в 2 самия закон – чл.19, ал.4 ЗПК е въведена забрана лихвата да надвишава петкратния размер на законната лихва. Твърди, че ако съдът ограничи размера на възнаградителната лихва до 30 %, автоматично се ограничава и размера на ГПР, което е недопустимо.Посочва, че за страните няма пречка да уговорят възнаградителна лихва или неустойка над размера на законната лихва и тяхната свобода на договаряне не е ограничена от чл.10, ал.2 ЗЗД.Заявява, че при преценката дали уговореният размер на лихвата противоречи на добрите нрави следва да се вземе предвид характера на договора, задълженията на страните, като в настоящия случай уговорената лихва се вмества в законовите граници на чл.19, ал.4 от ЗПК, която норма е действала по време на сключването на договора, поради и което клаузата за заплащането й не е нищожна.

Изразява несъгласие с довода, че длъжникът по договора за потребителски кредит не дължи претендираното договорно възнаграждение, тъй като в уговорения между страните ГПР не е включено възнаграждение за закупени допълнителни услуги. Посочва, че предоставянето на допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, е легално уредено в разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗПК. В процесния случай разходите на потребителя за допълнително услуги не представлява част от общите разходи по кредита и същите не се отчитат при изчисляване на ГПР.В обхвата на общите разходи по кредита,които следва да се отчетат при формиране на ГПР попадат разходи за допълнителни услуги в случаите ,когато получаването на такива услуги е задължително условие за сключването на договора за кредит.В настоящия договор за кредит това условие не е налице.

Сочи, че съгласно т.4.3 от раздел III „Разходи по кредита“ от Приложение № 2 на ЗПК, законодателят изисква да се посочат всички разходи, свързани с кредита. В т.4.3. от Стандартния европейски формуляр са описани всички разходи в случай на заявяване на допълнителни услуги, затова и е добавен раздел IV „Общо задължение по кредита и по допълнителни услуги, в случай че са избрани“, чиято цел е да дава информация на потребителя за общите параметри на предлаганите кредитни и други услуги.

Иска се отмяна на решението в атакуваната част и постановяване на ново, с което да бъде прието за установено, че ответникът дължи на „Профи 3 кредит България“ ЕООД сумата от 610,43 лв. – главница , сумата от 82,92 лв.

- договорно възнаграждение, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК.

В срока по закон не е постъпил отговор на въззивната жалба от ответната страна – Р. С. К., ЕГН **********.

Производството е по чл.415 ,ал.1,т.2 ГПК.

Предявени са установителни искове от „Профи кредит България“ ЕООД против Р. С. К. с искане да се приеме за установено, че ответникът дължи на дружеството сумата

610,43лв –главница, договорно възнаграждение в размер на 93,36лв, законна лихва в размер на 82,92лв, дължима от датата на предсрочната изискуемост

03.09.2019г до

17.08.2020г, ведно със законната лихва от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на вземането.Предявен е и осъдителен иск против същия ответник за сумата 588,89лв –възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, осн.чл.415, ал.1, т.3 и ал.3 ГПК.Твърди се в обстоятелствената част на исковата молба ,че вземанията на ищеца произтичат от договор за потребителски кредит № ***, сключен между страните на 25.05.2018г.По силата на този договор дружеството е превело по сметка на ответника 900лв, представляваща предоставената в заем сума.

Уговорените параметри на същия са: срок на кредита -24 месеца; размер на вноската - 55,64лв; ГПР – 49,90% ; ГЛП – 41,17% ; общо задължение по кредита – 1335,35лв. Твърди се също , че е избран и закупен пакет допълнителни услуги на стойност 1080,48лв, като заплащането му става на вноски в размер на по 45,02лв.Така общото задължение по кредита възлиза на 2415,84лв, с общ размер на вноската 100,66лв и падежна дата -1 число на месеца. Претендира се неизплатено договорно възнаграждение в размер на 93,36лв за периода от 01.05.2019г до 03.09.2019г - датата на предсрочната изискуемост. Претендира се също възнаграждение за пакет допълнителни услуги в размер на 588,89лв /по този пакет се твърди, че се платени 492,05лв/.

В обстоятелствената част на исковата молба се сочи, че длъжникът е заплатил десет пълни погасителни вноски , като последната от тях е с дата 20.11.2019г. Съобразно уговорките в договора, при просрочие на две или повече последователни вноски, кредитодателят може да обяви кредита за предсрочно изискуем с писмено уведомление.Твърди се, че тази предсрочна 4 изискуемост е настъпила на 03.09.2019г, като е направен опит да бъде уведомен длъжника чрез уведомително писмо с обратна разписка.

Уведомителното писмо с обратна разписка е изпратено на адреса, който е посочен във всички документи в договора.На този адрес уведомителното писмо не е потърсено от длъжника.Към момента на подаване на заявлението длъжникът е изплатил сумата 1140лв, с които, по твърдение на ищеца са се погасили задължения по договора в размер на 1047,99 лв, плюс 42,01лв – лихва за забава.

По делото не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.

Първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло предявените установителни искове и осъдителен иск, като е изложил мотиви, че договорът за кредит не отговаря на изискванията на чл.11,ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като не са посочени кои компоненти точно са включени в ГПР, предвид формулировката на т.5.2.2 от ОУ на ДПК ,както и как се формира посочения в договора ГПР от 49,9 %. В случай, че в ГПР е включено възнаграждението за получения пакет допълнителни услуги, размерът на ГПР би надхвърлил стойността от 50% , посочена като максимален размер в закона. Прието, че съгласно чл.23 от ЗПК, в случай че договорът за потребителски кредит е обявен за нищожен, потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихви и други разходи. Съдът е счел, че платената по кредита сума покрива размера на главницата и поради това е отхвърлил изцяло претенциите за главница, договорна лихва и лихва за забава. По същите съображения е отхвърлен и осъдителният иск за заплащане на сумата 588,89лв, представляваща възнаграждение за допълнителен пакет услуги.

Както бе посочено по –горе, въззивната жалба е насочена против отхвърлителното решение само в частта, относно главницата и договорната лихва.

При служебната проверка на валидността и допустимостта на атакуваното решение не се установиха пороци, водещи до нищожност и недопустимост в обжалвана част.По правилността на акта съдът е обвързан от посоченото в жалбата.

Установява се, че ищцовото дружество – кредитодател е сключило с ответника – длъжник договор за потребителски кредит „Профи кредит Стандарт“ на 25.05.2018г. Параметрите на договора за следните: отпусната 5 сума - 900лв ; срок на кредита - 24 месеца; размер на вноската - 55,64лв; ГПР – 49,90% ; ГЛП – 41,17 %; дължима сума по кредита 1335,36лв.; закупен пакет допълнителни услуги на стойност 1080,48лв ; размер на вноската по този пакет :45,02лв ; общ размер на задължението 2415,84лв., падеж на погасителните вноски: 1 число на месеца. От представеното на л.28 от делото извлечение от сметка към ДПК се установява ,че са платени 10 пълни месечни вноски в общ размер от 1006,60лв плюс 41,39лв.Последното плащане е на 20.11.2019г и с него е погасена със забава вноската за м.април 2019г.

Съгласно чл.12.3 от ОУ към ДПК кредиторът може да обяви кредитът за предсрочно изискуем при просрочие на две или повече последователни месечни вноски в пълен размер.Твърди се, че това е станало на 03.09.2019г.

Представено е уведомително писмо, с което се уведомява длъжника, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем , считано от 03.09.2019г, като писмото е изготвено на 23.06.2020г.То е изпратено на посочения в договора адрес на длъжника с писмо с обратна разписка, което се е върнало с отбелязване „непотърсен“.Падежът на договора е настъпил на 25.05.2020г, преди депозиране на заявление по чл.410 ГПК и преди предявяване на иска по чл.415 ГПК.От приложеното към делото ч.гр.д.№4738/2020 година се установява,че за посочените вземания кредиторът е подал заявление по чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение против длъжника. Издадена е заповед за изпълнение № 2297/04.09.2020г и заповед за изпълнение №2579/19.11.2020г за главница в размер на 610,43лв ,82,92лв – лихва за забава за периода 03.09.2019г до 17.08.2020г, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 18.08.2020г до окончателното изплащане, както и сумата 93,36лв –договорно възнаграждение за периода от 01.05.2019г до 03.09.2019г.