Решение № 207 от 17.05.2024, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 207 гр. Русе, 17.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Йордан Дамаскинов

Членове:

Палма Тараланска

Галина Магардичиян при участието на секретаря Иванка Венкова като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Въззивно гражданско дело № 20244500500233 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258 и сл.ГПК.

Л. Ц. Й. обжалва Решение № 1858 от 29.12.2023г, постановено по гр.д.№ 1415/23 по описа на РРС в частта, в която съдът е определил стойността на делбения му дял, дължим на ищеца като уравнение на дяловете на наследствения имот, предмет на делбата. Не оспорва възлагането на имота на ищеца Счита, че решението в обжалваната част е несправедливо, неправилно и необосновано по съображения, които е изложил във въззивната си жалба.

Счита, че съдът не е взел под внимание документите, удостоверяващи вложени от него лични средства за построяване на лятна кухня и баня в съсобствения имот, които разходи е претендирал като искания по сметки.

Счита, че изготвената експертиза не отразява реалната пазарна цена на съсобствения имот и е несправедлива по отношение на него. Иска от въззивния съд да постанови решение, с което да измени решението на първоинстанционния съд в частта, н която Т. Й. е осъден да заплати на Л. Й. сумата от 45 354лв за уравнение на дяловете като определи цена за уравнение на дяловете, която Л. Й. следва да получи в размер на 51 354лв.

Въззиваемият Т. Ц. Й. в писмен отговор счита, че въззивната жалба е неоснователна, а постановеното от районния решение е правилно, законосъобразно, решението не противоречи на материалния и процесуалния закон, поради което следва да се потвърди. Претендира разноските по делото, направени във въззивната инстанция.

Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено 1 следното:

Производството е за съдебна делба във фазата по извършването й.

В първата инстанция е приета експертиза, според която имота, предмет на съдебната делба, който е допуснат до съдебна делба при равни права между страните с Решение № 1282 от 14.09.2023г по гр.д.№ 1415/23 по описа на РРС, е неподеляем и не могат да се обособят два самостоятелни имота, отговарящи на законовите изисквания. Неговата пазарна стойност, според вещото лице, е в размер на 90 708лв или стойността на всеки дял е в размер на 45 354лв. Тази експертиза е приета в съдебно заседание на 08.11.2023г и не е оспорена от адв.В. като пълномощник на ответника по делото Л. Й.. В следващото съдебно заседание на 04.12.2023г адв.В. е заявил, че доверителят му не е съгласен със заключението на вещото лице и е поискал назначаване на тройна експертиза, която да посочи пазарна стойност на делбения имот.

Съдът основателно е отхвърлил това доказателствено искане, тъй като същото не е своевременно направено и е преклудирано.

Неоснователно е и възражението в жалбата, че съделителят Т. Ц. Й. следва да заплати на Л. Й. за уравнение на дяловете му сумата от 51 354лв, а не посочената в решението 45 354лв. Сумата в решението на съда съответства на дела на Й. в съсобствеността му. Неоснователно е възражението, че в сумата за уравнение на дяловете, следва да бъде включена и сумата на извършени от Й. подобрения в съсобствения имот. На първо място, видно от делото, искането по сметки, което Й. е направил по реда на чл. 346 ГПК за извършени от него подобрения, не е прието за съвместно разглеждане в делбеното производство с определение от открито съдебно заседание на 04.12.2023г, тъй като не е уточнено от страна на Й.. Видно от протоколите на съдебните заседания, искането по сметки е направено в съдебното заседание на 08.11.2023г, същото е оставено без движение за да бъде уточнено, поради което в следващото съдебно заседание не е било прието от съда за съвместно разглеждане в делбеното производство.

По изложените съображения, въззивният съд намира, че първоинстанционния съд е постановил правилно решение, което следва да се потвърди.

Що се отнася до изложеното в писмените бележки на Л. Й. чрез пълномощник Е.Й., негова с., относно недопустимост на решението в частта, в която съдът е приел, че имота следва да се постави в дул на съделителя Т.

Й., същото не следва да се съобразява от въззивния съд, тъй като възлагането на имота не е предмет на въззивното обжалване. Видно от съдържанието на подадената от Л. Й. въззивна жалба, със същата се обжалва стойността на делбения имот и стойността, която той трябва да заплати за уравнение на дяловете, но не и съдебното решение в частта, в която съдът е възложил недвижимия имот на другия съделител. Дори във въззивната жалба това изрично е заявено от жалбоподателя. / още в първия абзац е посочено „ като не оспорваме възлагането му на ищеца“/.

В тежест на жалбоподателя са направените от въззиваемия разноски за настоящото производство в размер на 900лв, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран така, окръжният съд

2

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1858 от 29.12.2023г, постановено по гр.д.№ 1415/23 по описа на РРС.

ОСЪЖДА Л. Ц. Й., ЕГН ********** от гр.П., ул.”С.” **, ет*, ап*да заплати на Т. Ц. Й., ЕГН ********** от гр.Р*, ул.“Б*” ** сумата от 900лв., представляваща разноски във въззивната инстанция.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен касационен съд в 1-месечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3