Определение № 532 от 03.10.2024, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 532 гр. Разград, 03.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валентина П. Димитрова

Членове:

Ирина М. Ганева

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20243300500369 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 във вр. с 413, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на "П рофи Кредит България" ЕООД, ЕИК 175074752, гр.

София, подадена чрез пълномощник юрисконсулт Е.С.К. против разпореждане №

2697/10.09.2024г., постановено по ч. гр. д ело № 1519/2024 г. по описа на Разградски РС, само в частта му с която съдът е отхвърлил заявлението на "ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против Ц. П. Ц. за заплащане в полза на заявителя на парично задължение, а именно сумата 212,09 лв., претендирана като дължима главница по договор за кредит № **********

В частната жалба се застъпва становище за незаконосъобразност на разпореждането в отхвърлителната част, предвид на това, че заповедният съд не разполага с правомощия да се произнася по валидността на сделката от която заявителят черпи права, а по отношение на отхвърлената законна лихва също счита разпореждането за неправилно, отново заявявайки,че дължима е цялата претендирана главница, а от там и законната лихва.Прави се искане за отмяна на разпореждането в атакуваните части и за уважаване на заявлението по чл. 410 ГПК в цялост.

При извършената проверка по реда на чл.278 от ГПК, окръжният съд намери частната жалба за допустима, като подадена в срок, от легитимирана страна-заявител срещу акт, подлежащ на разглеждане по реда на настоящото производство.

По същество на същата съобрази следното:

Частният жалбоподател „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, гр. София, е сезирал РС – Разград със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу Ц. П. Ц. , за дължими суми по договор за потребителски кредит №**********, както следва: неплатена главница в р-р на 378,87 лв., договорно възнаграждение от 60,37 лв., за посочен период, неплатено възнаграждение за закупени услуги Фаст и Флекси общо в р-р на 363, 48 лв. лв. неплатени такси по тарифата за извънсъдебно събиране на вземането, 1 неплатени такси по тарифата за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 дни, както и лихва за забава в р-р на за посочен период и конкретизиран размер .

Заповедният съд е оставил заявлението без движение с разпореждане от 28.08.2024г., с указание да посочи налице ли са погашения по кредита, в какъв в размер и законната лихва, претендирана за всяко от вземанията.В дадения срокзаявителят е посочил отделно обезщетението за законна лихва по отношение на всяко от вземанията. Уточнил е, че длъжникът е заплатил две пълни вноски за погасяване на задълженията си общо в размер на 365,85 лв., от които 95,32 лева заплатени по главницата, 144,56 лева за договорна лихва и 155,97 лева по пакет от допълнителни услуги.

Районният съд е отхвърлил, на основание чл.411, ал.2, т.2 и т. 3 от ГПК, заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, в частите за заплащане на следните суми : главница в размер над уважения размер от 166,78 лв. до претендирания такъв от 378,87 лв., непогасено възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги, както следва: „Фаст“ в размер на 145,29 лева и „Флекси“ в размер на 218,19 лв., непогасени такси в размер на 30 лева по Тарифата за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 30.09.2023 г. и в размер на 200 лева по Тарифата за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноската, начислени на 14.02.2024 г., както и обезщетение за забава върху тези суми.За да отхвърли искането в посочените части е приел ,че в същите то се основава на неравноправни клаузи в Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“, сключен между страните на 17.07.2023 г. или е налице обоснована вероятност за това.

Видно от представения към заявлението договор за потребителски кредит, сключен на посочената по-горе дата, на Ц. П. Ц. е предоставена в заем сумата 500.00 лева, която той се е задължил да върне на заемодателя в срок от 11 месеца, чрез 11 бр. месечни погасителни вноски в размер на 54, 90 лева, при ГПР 48.06%; годишен лихвен процент по заема – 40.90 %, и обща сума, дължима от заемателя – 603,94 лв., вкл. възнаградителна лихва, но без избрани и закупени пакети от допълнителни услуги Фаст и Флекси в съответни размери.

Видно от мотивите на атакуваното разпореждане, за да постанови частичния отказ заповедният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК във вр. с чл. 19, чл. 10а, чл. 22 и чл. 33 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, както и на чл.26 от ЗЗД Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК искането по чл. 410 ГПК се отхвърля когато "се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това", като нормата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2019 г.) дефинира неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, като "уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя".

С изменението на ГПК (ред. ДВ. бр. 100/2019 г. ) в чл. 7, ал. 3 и чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК съдът е задължен служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, какъвто безспорно е настоящия договор за потребителски кредит, въз основа на който заявителят претендира присъждане на дължими суми, като това задължение на съда произтича и от целта на Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48 да се осигурява минималната процесуална гаранция за ефективна защита на правата и интересите на потребителите. Съдът следва да откаже издаване на заповед за изпълнение, когато вземането произтича от договор с потребител и искането 2 се основава на неравноправна клауза в договора или е налице обоснована вероятност за това.

Преценката за спазване на посочените разпоредби е възможно да се направи само на база на твърденията в заявлението, от които произтичат вземанията, като съдът може да съобрази и представените към заявлението договор и общи условия, по аргумент от чл. 410, ал. 3 ГПК.

Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите (ГПР) не може да бъде по-висок от 5 пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС на Република България. Разпоредбата на чл. 19, ал. 5 от ЗПК е категорична, че клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни. При постигнатите между страните договорки по договора, при съобразяване на дадената в заем сума от 5 000 лева , месечното задължение по изплащане на кредита за посочената главница, заедно със стойността на закупени я пакет допълнителни услуги е видно ,че в случая ГПР реално надхвърля 50%.

Налице е хипотезата, при която търг овецът, с цел да извлече за себе си по- голяма печалба от предвидените ограничения в ЗПК, е въвел клаузата за закупуване на пакет/и за ДУ, осъществявайки агресивна нелоялна търговска практика. Клаузата несъмнено е неравноправна, тъй като е във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Неравнопоставеността на тази клауза води до недействителност на целия договор, тъй като чрез въвеждането й и с оглед конкретните параметри на договора като цяло, размерът на ГПР надхвърля установения законов минимум от 50%, т. е. договорът за потребителски кредит е сключен в противоречие на закона, обуславящо приложимостта на предвидената в разпоредбата на чл. 23 от ЗПК специална недействителност – в която заявителят има право само на вземане за връщане на неплатената главница, но не и на съпътстващите вземания за договорна лихва или за заплащане на пакет за допълнителни услуги.В случая съдът е съобразил в пълна степен размера на вземането за главница.

Предвид изложеното, окръжният съд приема, че частната жалба е неоснователна.Атакуваното с нея разпореждане на РС Разград се явява правилно и законосъобразно в частта с която е отказано да се издаде заповед за изпълнение в полза на заявителя за посочените в разпореждането суми.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на "Профи к редит България" ЕООД, ЕИК 175074752 против разпореждане № 2697/10.09.2024г., постановено по ч. гр. д ело № 1519/2024 г. по описа на Разградски РС, само в частта му с която съдът е отхвърлил заявлението на "ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против Ц. П. Ц. за заплащане в полза на заявителя на парично задължение, а именно сумата 212,09 лв., претендирана като дължима главница по договор за кредит № ********** Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4