Решение № 8546 от 09.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8546 гр. София, 09.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: * при участието на секретаря * като разгледа докладваното от * Гражданско дело № 20221110169868 по описа за 2022 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 327, ал.

1 ТЗ и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за осъждане на „*“ ООД- дружество, регистрирано в румънския търговски регистър с № RO38627490, дружествен номер *, да заплати на „*“ ЕООД сумата от 5921.76 евро, представляваща неплатена цена на керамични тухли и палети по сключен между страните рамков договор за продажба на керамични изделия от 01.03.2022г., за която цена са съставени фактури, както следва: фактура № 214602/24.03.2022г. на стойност 1973.92 евро, фактура № 214699/30.03.2022г. на стойност 1973.92 евро, и фактура № 214700/30.03.2022г. на стойност 1973.92 евро, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 22.12.2022г., до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от общо 592.20 евро, представляваща неустойка за забава върху вземанията по всяка от посочените фактури за периода от 24.03.2022г. до 22.12.2022г.

Ищецът твърди, че в изпълнение на сключения с ответника писмен договор за продажба на керамични изделия от 01.03.2022г. продал и предал на последния керамични тухли и палети, за цената на които в общ размер на 5921.76 евро издал следните фактури: фактура № 214602/24.03.2022г. на стойност 1973.92 евро, фактура № 214699/30.03.2022г. на стойност 1973.92 евро и фактура № 214700/30.03.2022г. на стойност 1973.92 евро, в които бил посочен падежът на задълженията по тях и които били предоставени на ответното дружество. Последното не изпълнило задължението си като купувач по договора да заплати уговорената и посочена в счетоводните документи цена в срок, поради което и на основание уговорката в чл. 6, ал. 1 от писменото съглашение между страните в правната сфера на ответника възникнало и задължение за неустойка за забава в размер на общо 10 % от дължимата сума за периода от датата, следваща падежа на задължението по всяка фактура, до датата на подаване на исковата молба. При тези съображения претендира процесните суми, законна лихва, както и разноски.

Ответникът не е подал отговор на исковата молба, негов представител не се е явил в първото по делото открито съдебно заседание, не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, като е уведомен за възможността по отношение на него да бъде постановено решение по реда на чл. 238 ГПК- указания в този смисъл се съдържат в 1 разпореждането на съда от 28.04.2023г., както и в постановеното по реда на чл. 140 ГПК определение, преписи от които са надлежно връчени на адресата. В проведеното на 15.04.2026г. открито съдебно заседание процесуалният представител на ищцовото дружество е заявил искане съдът да се произнесе с неприсъствено решение срещу ответника при наличие на предпоставките за това. Наред с това, от посочените в исковата молба обстоятелства и писмените доказателства по делото може да се направи извод за вероятна основателност на предявените искове.

С оглед на изложеното съдът намира, че в случая са налице предпоставките, регламентирани в разпоредбите на чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1 ГПК, за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не следва да се мотивира по същество. Ето защо, следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с което предявените искове с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за посочените по- горе суми да бъдат изцяло уважени.

Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция и на основание нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 1939.54 евро, представляваща разноски за исковото производство, включващи заплатени държавна такса, адвокатско възнаграждение, както и разходи за извършване на преводи от и на български, респ. румънски език.

По аргумент от разпоредбата на чл. 239, ал. 4 ГПК настоящото решение не подлежи на обжалване.

Така мотивиран и на основание чл. 239 ГПК, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА по исковете с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 92, ал. 1 ЗЗД „*“ ООД- дружество, регистрирано в румънския търговски регистър с № RO38627490, дружествен номер *, да заплати на „*“ ЕООД, ЕИК 831376542, сумата от 5921.76 евро, представляваща неплатена цена на керамични тухли и палети по сключен между страните рамков договор за продажба на керамични изделия от 01.03.2022г., за която цена са съставени фактури, както следва: фактура № 214602/24.03.2022г. на стойност 1973.92 евро, фактура № 214699/30.03.2022г. на стойност 1973.92 евро, и фактура № 214700/30.03.2022г. на стойност 1973.92 евро, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 22.12.2022г., до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от общо 592.20 евро, представляваща неустойка за забава върху вземанията по всяка от посочените фактури за периода от 24.03.2022г. до 22.12.2022г., а на основание нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК- сумата от 1939.54 евро, представляваща разноски за настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2