Решение № 315 от 28.06.2023, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 315 гр. Велико Търново, 27.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодорина Д.

Членове:

Георги Драгoстинов

Любка Милкова при участието на секретаря МАРИЯ Й. РАНКОВА като разгледа докладваното от Георги Драгoстинов Въззивно гражданско дело № 20234100500164 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 12.12.2022 година по гр. дело № 1162 по описа на Великотърновски районен съд за 2022 година ползването на недвижим имот с идентификатор *** и на постройките в него е предоставено на Т. А. И. и на К. Д.

И.. Третата съпритежателка на правото на ползване върху имота – В. Д. Н., е възмездена с парично обезщетение в размер на по 47 лв. месечно от всяка от останалите съпритежателки, считано от 18.05.2022 година насетне. За разликата от присъдените суми до пълния претендиран размер от по 94 лв. месечно исковете са отхвърлени като неоснователни. Т. А.

И. и на К. Д. И. са осъдени да заплатят дължимата върху уважените искове държавна такса.

Решението е обжалвано от Т. А. И. и на К. Д. И. с искане за отмяната му и връщане на делото на първостепенния съд за ново разглеждане.

Ответникът по жалбата – В. Д. Н. - е изложила доводи за безпорочност на решението.

Съдът, като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните по реда на чл.

235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема за атакуваното решение за процесуално недопустимо.

Обезсилва го, водим от следните съображения.

Решението е постановено при ненадлежно упражняване на правото на иск.

При положение, че основното искане се състои в присъждане на обезщетение, репариращо вредите на ищцата от осуетена възможност да ползва общата вещ, неясно е останало защо искането за разпределение ползването на имота е направено като евентуално. Претенцията за обезщетение се отнася за времето от предявяване на исковете насетне. Недопустима е на самостоятелно основание – законът не позволява по исков път да се бранят бъдещи права: чл. 2 от ГПК. За да е допустим искът относно търсеното обезщетение, страната трябва да твърди, че вредите са настъпили и правото на обезщетение се е породило. Дори да беше възможно присъждане на обезщетение за бъдеще време, то не може да се съчетае с 1 разпределение по чл. 32, ал. 2 от ЗС, защото двете права взаимно се изключват – обезщетението, което ищцата търси е за осуетено ползване.

Очертаната несъвместимост между претенциите е породила задължение за съда да приложи чл. 129, ал. 2 от ГПК и да задължи ищцовата страна да поясни исканията си, а не да постановява решение. Като е сторил обратното, постановил е недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено по реда на настоящото производство, а делото – върнато за ново разглеждане.

Прилагането на процедурата по чл. 129, ал. 1 от ГПК от настоящата инстанция би довело до едноинстанционно решаване на спора. Цената на осъдителните искове и изричната норма на чл. 280, ал. 2 от ГПК изключват касационен контрол на настоящото решение. Така спорът по делото – ако в рамките на настоящото производство се отстранят нередовностите на исковата молба - би се решил от един единствен съд, без каквато и да е възможност за инстанционен контрол.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

Обезсилва по реда на чл. 270, ал. 3 от ГПК решението от 12.12.2022 година по гр. дело № 1162 по описа на Великотърновски районен съд за 2022 година.

Връща делото на Великотърновски районен съд за разглеждане на спора от друг състав на съда след изпълнение на процедурата по чл. 129, ал. 1 от ГПК.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2