Решение № 4562 от 18.08.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4562 гр. София, 18.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Г.

Димитър Ковачев при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Мариана Г. Въззивно гражданско дело № 20211100511381 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

С решение от 16.06.2021г., постановено по гр.д. № 11773/2020г. по описа на СРС, ГО, 157 състав, е отхвърлен предявеният от П. П. К. и Н. Н. К. срещу Ц. Й. З. и М. Й. З. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че ищците са собственици на ½ ид. част от апартамент № 134, с идентификатор ***, находящ се в гр.

София, жк “******* с площ от 88, 61 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, при граници: ап. № 133, двор, калкан, двор, асансьорна шахта, заедно с избено помещение № 11 без площ по документ за собственост, при граници: коридор от три страни и мазе № 12, заедно с 2, 014 % ид. части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху процесния имот, върху който е построена сградата с идентификатор № *** по силата на договор за покупко-продажба, сключен на 09.08.2017г. във форма на нотариален акт № 50, том 4, рег. № 4622, нот. дело № 464/2017г.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ищците П. П. К. и Н. Н. К., в която са изложени оплаквания за допуснати 1 съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон. Конкретно се поддържа, че с исковата молба е оспорено придобивното основание на ответниците за процесния имот, а именно: саморъчно завещание от 28.04.2011г. Въпреки надлежно релевираното оспорване първоинстанционният съд не е допуснал своевременно направеното доказателствено искане за назначаване на съдебно-почеркова експертиза относно автентичността на саморъчното завещание от 28.04.2011г. Освен това се оспорва правилността на приетото в мотивите на съдебното решение, че поставеното по гр.д. № 44850/2017г. по описа на СРС, ГО, 161 състав решение се ползва със сила на пресъдено нещо между страните по настоящия правен спор. Във въззивната жалба са изложени подробни доводи относно обективните и субективните предели на силата на пресъдено нещо. Конкретно се сочи, че страните в настоящото производство не са идентични със страните по гр.д. № 44850/2017г. по описа на СРС. Освен това правопораждащият факт по приключилото производство е саморъчно завещание от 22.08.2014г., а в настоящото производство се оспорва легитимацията на ответниците като собственици на основание саморъчно завещание от 28.04.2011г. По тези съображения жалбоподателите считат, че незаконосъобразно първоинстанционният съд е приел, че е налице забрана за пререшаемост и неоснователно е отказал да допусне събиране на доказателства чрез назначаване на съдебно-почеркова експертиза. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да се уважи.

Въззиваемите Ц. Й. З. и М. Й. З. оспорват въззивната жалба като неоснователна. Считат първоинстанционното решение за правилно и обосновано като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и в правилно приложение на относимите материално-правни норми. Изложени са доводи, че ищците черпят правата си върху процесния имот въз основа на признато за нищожно завещание от 22.08.2014г., което е било предмет на постановеното по гр.д. № 44850/2017г. по описа на СРС, ГО, 161 състав, както и че те са частни правоприемници на ответника в посоченото производство, поради което са обвързани от силата на пресъдено нещо. С оглед изложеното е направено искане за потвърждаване на обжалваното решение.

2

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване право на собственост върху недвижим имот.

Ищците основават активната си материална легитимация на деривативно придобивно основание – договор за покупко-продажба от 09.08.2017г. Сочат, че техните праводатели са притежавали правото на собственост върху имота въз основа на саморъчно завещание от 22.08.2014г., с което Ч.М.Н. е завещал на Б.М.Н. и на Н.Д.Н. следния недвижим имот: апартамент № 134, находящ се в гр. София, жк “******* с площ от 88, 61 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, заедно с избено помещение № 11 и с 2, 014 % ид. части от общите части на сградата. В настоящото производство се претендира установяване на право на собственост върху ½ ид. част от недвижимия имот, при заявени фактически твърдения, че тази част от имота е притежавана от тяхната праводателка Н.Н. по силата на цитираното саморъчно завещание.

Ответниците са оспорили предявения иск с възражение за нищожност на саморъчното завещание от 22.08.2014г. при твърдения, че същото не е написано и не е подписано от лицето, сочено за негов автор. По тези съображения считат, че договорът за покупко-продажба от 09.08.2017г. не е произвел вещно-транслативен ефект. Позовават се и на формираната сила на пресъдено нещо по гр.д. № 44850/2017г. по описа на СРС, ГО, 161 състав и на разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от ГПК, при заявени фактически твърдения, че ищците в настоящото производство са придобили спорното право от ответника Б.М.Н. в хода на висящото производство. Освен това са противопоставили правоизключващи самостоятелни права, придобити въз основа на саморъчно завещание от същия завещател от 28.04.2011г.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че с влязло в законна сила съдебно решение по гр.д. № 44850/2017г. по описа на СРС, ГО, 161 състав, Ц. Й. З. и М. Й. З. /ответници в настоящото производство/ са признати за собственици на процесния имот по силата на саморъчно завещание от Ч.М.Н. от 28.04.2011г. и ответникът Б.М.Н. е осъден да предаде владението на имота на основание чл. 108 от ЗС, като е отречено 3 придобивното основание на Б.Н., а именно - саморъчно завещание от 22.08.2014г., оставено от Ч.М.Н. върху целия имот. Посочено е още, че спорното право /правото на собственост върху имота/ е прехвърлено в хода на процеса по иска с правно основание чл.108 от ЗС и ищците П. П. К. и Н. Н. К., като правоприемници на Б.Н., са заместили последния като страна, поради което са обвързани от силата на пресъдено нещо по предявения ревандикационен иск. Прието е, че със сила на пресъдено нещо е установено правото на собственост на Ц. З. и М. З. спрямо К.и, върху целия имот, а не само върху ½ ид. ч., придобита от Б.Н.. Поради тези обективни предели на силата на пресъдено нещо частните правоприемници – П. К. и Н. К. е следвало активно да участват в производството по гр.д. № 44850/2017г. по описа на СРС, като противопоставят правата си по отношение на другата ½ ид. ч., придобита по силата на сключен с Н.Н. договор за покупко – продажба.

Първоинстанционният съд е приел, че с влизане в сила на решението възраженията на частните правоприемници са преклудирани от силата на пресъдено нещо и не могат да се пререшават, тъй като в противен случай би се стигнало до пререшаване на въпроса за собствеността. В мотивите на обжалваното решение е посочено още, че ако се допусне, в нов процес между същите страни, да се решава въпросът за собствеността върху ½ ид. ч. от имота, произтичаща от факти, настъпили преди влизане на решението по гр.д.

№ № 44850/2017г. по описа на СРС, а именно договорът за покупко – продажба, сключен с Н.Н., то това би довело до възможност да се пререши въпросът за собствеността върху половината от имота.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:

От представения нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятие по ЗТСУ с № 150, том III, нот. дело № 550 от 18.06.1990г. се установява, че Ч.М.Н. е признат за собственик на процесния недвижим имот, придобит като обезщетение срещу отчуждения му недвижим имот, описан в нотариалния акт.

Съгласно препис-извлечение от акт за смърт № 0267 от 10.04.2017г., 4 съставен в гр. София, общ. Столична, район „Подуяне“, лицето Ч.М.Н. е починал на 29.11.2016г.

По делото е представено саморъчно завещание от 22.08.2014г., с което Ч.М.Н. е завещал на Б.М.Н. и Н.Д.Н. следния недвижим имот: апартамент № 134, находящ се в гр. София, жк “******* с площ от 88, 61 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, заедно с избено помещение № 11 и с 2, 014 % ид. части от общите части на сградата. Съгласно протокол за обявяване на завещание, съхранявано извън канцеларията на нотариуса от 23.05.2017г., съставено от нотариус В. Г., рег. № 340 на НК, с район на действие СРС, е обявено завещанието на Ч.М.Н. от 22.08.2014г., починал на 29.11.2016г.

Със саморъчно завещание от 28.04.2011г. Ч.М.Н. е завещал на братовчедките си М. Й. З. и Ц. Й. З. по 1/2 от процесния недвижим имот. На 28.04.2011г. завещателят Ч.Н. е предал на М.М., помощник - нотариус по заместване при нотариус И.Д., с район на действие СРС, вписан в регистъра на НК под № 039, запечатан плик, в който е заявил, че се намира саморъчното му завещание. Завещанието е с общ рег. № 8076, дело 21 рег. завещания № 21 от 28.04.2011г.

С протокол от 24.04.2017г. на нотариус № 039 – И.Д., вписано в Службата по вписвания при СРС с вх. рег. № 28740/ 16.05.2017г., акт 240, том V, дело № 1757/2017г., горепосоченото саморъчно завещание от 28.04.20211г. е било обявено.

С решение № 43140 от 04.09.2018г., постановено по гр. д. № 44850/2017г. по описа на СРС, 161 състав, влязло в законна сила на 16.10.2020г., по предявен от ответниците по настоящото дело срещу Б.М.Н. осъдителен иск за собственост с правно основание чл.108 ЗС за целия процесен имот, Ц. Й. З. и М. Й. З. са признати за собственици на имота по силата на саморъчно завещание от Ч.М.Н. от 28.04.2011г. и ответникът Б.М.Н. е осъден да предаде владението на имота, като е отречено придобивното му основание, а именно саморъчно завещание от 22.08.2014г., оставено от Ч.М.Н. върху целия имот

С договор за покупко – продажба на недвижим имот от 09.08.2017г., обективиран в нотариален акт № 50, том 4, рег. № 4722, нот. дело № 464/2017г., Б.М.Н. и Н.Д.Н. са продали на П. П. К. и Н. Н. К. правото на 5 собственост върху процесния имот. Не е спорно обстоятелството, че исковата молба, по която е образувано гр.д. № 44850/2017г. по описа на СРС, ГО, 161 състав, е вписана на 12.07.2017г., т.е. преди сключване на договора за покупко – продажба, с който се легитимират ищците. Следователно, спорното право е прехвърлено в хода на процеса по иска с правно основание чл.108 от ЗС и ищците П. К. и Н. К., като правоприемници на Б.Н., са обвързани от силата на пресъдено нещо по предявения ревандикационен иск.

Ответниците в настоящото производство са оспорили истинността /авторството/ на саморъчното завещание от 22.08.2014г. при заявени фактически твърдения, че същото не е написано и не е подписано от лицето, посочено за негов автор. Идентични възражения са релевирани и от ищците по отношение на представеното от ответниците саморъчно завещание от 28.04.2011г., с което последните се легитимират като титуляри на правото на собственост върху процесния имот.

Въззивният съд приема, че е допустимо в настоящото производство да се релевира оспорване на истинността на саморъчното завещание от Ч.М.Н. от 22.08.2014г., тъй като в производството по гр.д. № 44850/2017г. по описа на СРС, ГО, 161 състав не са взели участие ищците в настоящото производство, нито тяхната праводателка Н.Д.Н.. Това означава, че формираното становище на съда във връзка с оспорването на саморъчното завещание от 22.08.2014г. не формира сила на пресъдено нещо по отношение на ищците в настоящото производство, с оглед заявения от тях придобивен способ. По същите съображения за липса на формирана сила на пресъдено нещо или за настъпила преклузия на правоизключващи възражения, настоящият съдебен състав счита, че е допустимо и откриване на производство по оспорване истинността на саморъчно завещание на Ч.М.Н. от 28.04.2011г., което е посочено като легитимиращ титул за собственост в полза на ответниците, който документ е и своевременно и надлежно оспорен от ищците в исковата молба.