Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 18053 от 24.09.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 44458/2023
Вид
Решение № 18053
Подписан
24.09.2026
Състав
ЕМИЛИАН ЛЮБЕНОВ ЛАКОВ

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 18053 гр. София, 24.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 73 СЪСТАВ, в публично заседА.е на четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ при участието на секретаря ЕМИЛИЯ АНТ. СОПОТСКА като разгледа докладваното от ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ Гражданско дело № 20231110144458 по описа за 2023 година

Предявени са обективно, кумулативно съединени конститутивни и осъдителни искове по чл.344, ал.1, т.1-3, вр. чл.225, ал.1 и ал.2 КТ.

Ищецът Т. А. Л. моли съда да постави решение срещу ответника П.-О. К.Я ДОВЕРИЕ АД, с което: на осн. чл.344, ал.1, т.1 КТ да отмени уволнението му, което е извършено със заповед №№..... г. по чл.328, ал.2 КТ на законния представител на работодателяответник за едностранно прекратяване на трудовия договор с ищеца от 11.9.2015 г. (последно изменен на 12.7.2022 г.); на осн. чл.344, ал.1, т.2 КТ да го възстанови на предишната работа, която е изпълнявал до прекратяване на трудовия договор от 11.9.2015 г. (последно изменен на 12.7.2022 г.) със заповед №№..... г. – „Директор продажби“ и за осъждане на ответника да му плати следните суми: на осн. чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ – 22133,20 лв., претендирана като обезщетение за оставането му без работа през периода 16.6.2023 г. - 20.8.2023 г. поради уволнението му със заповедта на ответникаработодател №..... г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 8.8.2023 г., до изплащане на сумата и на осн. чл.225, ал.2 КТ - 25972,19 лв. обезщетение за получавано по-ниско възнаграждение при друг работодател – Инфинити пропърти ЕООД, през периода 21.8.2023 – 15.12.2023 г., ведно със 1 законната лихва от подаване на исковата молба – 8.8.2023 г., до изплащане на сумата, както и на осн. чл.78, ал.1 ГПК - обезщетение за направените по делото разноски, съразмерно на уважените части от исковете. Твърди, че анализът на трудовите му функции при ответника-работодател сочат, че заеманата от него длъжност не е ръководна по смисъла на чл.228, ал.1 КТ, тъй като ръководеният от него екип е много малък, работодателят е злоупотребил с правото си едностранно да прекрати договора.

Ответникът П.-О. К.Я ДОВЕРИЕ

АД моли за отхвърляне на иска, настоява че уволнителната заповед е законна, тъй като ищецът е бил част от ръководството на предприятието на ищцовото дружество.

Софийският районен съд, като прецени събрА.те по делото доказателства по отделно и в съвкупност, приема за установено следното:

Относно иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ. Съгласно този текст, незаконно уволненият работник може да иска от съда да признае уволнението му за незаконно и да го отмени.

В настоящия случай уволнението се основава на хипотезата по чл.328, ал.2 КТ, според която служителите от ръководството на предприятието могат да бъдат уволнени с предизвестие в сроковете по чл.326, ал.2 КТ поради сключването на договор да управление на предприятието. Уволнението може да бъде извършено след започване изпълнението на договора за управление, но не по-късно от 9 месеца.

Съгласно §1, т.3 от ДР на КТ „ръководство на предприятието“ е ръководителят на предприятието, неговите заместници и други лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес, включително и в поделение на предприятието, както и колективните изборни оргА. за управление (стопански съвет, управителен съвет, изпълнително бюро, оперативно бюро и други подобни).

Ето защо, искът е обусловен от доказване от страна на ищеца на твърденията й за сключването на трудовия договор и едностранното му прекратяване от работодателя въз основа на процесната заповед по чл.328, ал.2 КТ. Тези факти са безспорни. Обусловен е също и от доказване от страна на ищеца, че структурата на предприятието е предвиждала междинно ръководно звено между него и изпълнителния директор и съвета на 2 директорите на дружеството. Искът е обусловен и от доказване от страна на ответника на твърденията му, че ищецът е бил служител от ръководството на предприятието на ищцовото дружество и че е сключил договор за управление на предприятието на дружеството и, че уволнението на ищеца е извършено в деветмесечния срок по чл.328, ал.2 КТ.

По делото не се спори, че стрА.те на 11.9.2015 г. са сключили трудов договор, който е изменен последно на 12.7.2022 г. на длъжност „директор продажби“.

Със заповед №..... г., която е връчена на ищеца на същата дата работодателят едностранно прекратява трудовия договор на осн. чл.328, ал.2 КТ. Основава се на решение на Управителния съвет на ПОК Доверие АД по протокол №450/7.6.2023 г. за възлагане управлението на предприятието и приемането на бизнес план, което е взето въз основа на решения по протокол №446 от 4.4.2023 г. и по протокол №142 от 19.4.2023 г.

От приетия по делото договор от 10.1.2020 г. за възлагане на управлението (л.153-155 от делото) е видно, че ръководният екип се задължава се задължават да управляват и предприятието на дружеството и да постигнат поставените цели в бизнес плана му – (л.223-224 от делото).

От длъжностната характеристика (л.19) за заеманата от ищеца длъжност до уволнението му с процесната заповед е видно, че основните му трудови функции включват да осъществява плА.ранe и контрол на дейността по продажбите на пенсионните продукти на фондове, управлявА. от компА.ята и методично да ръководи клоновата мрежа по продажби; контролира работата на служителите по продажби в клоновата мрежа от осигурителните посредици и сипервайзъри, свързана с продажбите на пенсионни продукти; назначава и изисква от служителите в ръководеното направеление регулярни и други: планова, отчети анализи и презентации за изпълнението на различните планови показатели, представянето и дейността на: клонова мрежа, мрежата от осигурителни посредници и супервайзъри, корпоративните продажби на компА.ята; изготвя плана за продажби по фондове, по видове, по офиси, по служители, следи за неговото изпълнение и анализира постигнатите резултати; осъществява взаимодействието със стратегически партньори по продажбите и координирането на съвместната работа с тях.

В подкрепа на твърдението, че длъжността на ищеца е ръководна е и 3 приетата по делото кореспонденция, от която личи че ищецът e поставял задачи на подчинените му служители, ръководел ги е и е извършвал контрол върху работата им. В същата посока е и извънсъдебното признА.е на ищеца, че натрупА.ят стаж при ответника на спорната длъжност в действителност представлява ръководна длъжност. Това е отразено в протокол от 11.4.2024 г. на ПОД Бъдеще АД, с което ищецът е одобрен да бъде назначен за член на съвета на директорите му.

В същата насока са и показА.ята на разпитА.те по делото свидетели Я.

С.а и Я. И..

Съдебната практика на ВКС пояснява - решение № 123 от 13.09.2016 г. на ВКС, IV г.о. по гр.д. № 117/2016 г. и много други, че с договора за управление на предприятието управителят се задължава срещу определено възнаграждение да постигне определен стопански резултат. За целта на управителя се поставя съответна „бизнес задача“, която е за целия срок на договора и по отделно за всяка година, с конкретни икономически показатели които трябва да бъдат постигнати, а именно: производителност, рентабилност, обем на оборота, печалби, поддържане на определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции и други. Въз основа на тази „бизнес задача“, управителят е длъжен да разработи „бизнес програма“, която да предложи и която следва да изпълни по време на действието на договора за управление. Управителят носи отговорност пред възложителя за изпълнение на предложената „бизнес програма“ и за постигнатите от предприятието стопански резултати, като е възможно дължимото му се възнаграждение да бъде определяно именно с оглед на тези резултати. Именно затова с разпоредбата на чл. 328, ал. 2 от КТ е дадена по-голяма свобода на управителя да формира управленския екип на предприятието, който да го подпомага за изпълнение на поставените с договора за управление задачи. Приложното поле на основА.ето за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 2 от КТ е огрА.чено до служителите от ръководството на предприятието по смисъла на § 1, т. 3 от Д. като това огрА.чение следва от целта на основА.ето да се даде възможност на управителя да определи своя ръководен екип. Дали един служител е част от ръководството на предприятието или не е, е винаги фактически въпрос, при разрешаването на който наименовА.ето на длъжността не е определящо. От съществено значение са възложените на служителя трудови функции, както и мястото на длъжността в системата на 4 управление на предприятието. ОсновА.ето по чл. 328, ал. 2 от КТ намира приложение независимо дали служителят е пряко и непосредствено подчинен на управителя или е подчинен посредством други служители в управленската структура на предприятието. То е приложимо по отношение на всички лица, на които е възложено управлението на трудовия процес във всяко едно отделно звено на предприятието. Приносът на различните звена за резултатите от работата на предприятието обаче не е еднакъв. Целта на основА.ето за прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 2 от КТ е да улесни управителя за постигане на предвидените в „бизнес плана“ стопански резултати като му дава възможност да формира ръководния екип, с който да работи за постигането на тези цели. Затова то трябва да се прилага само по отношение на онези ръководни служители, които ръководят звена от работата, на които зависят стопанските резултати на предприятието, но не и по отношение на такива, които ръководят звена, от работата, на които постигането на тези резултати не зависят.

В процесния случай с посочения договор за управление бизнес план е предвиждал множество задачи – дигитализация на работата на предприятието на ответното дружество,осъвременяване на хардуерната и софтуерната инфраструктура, технологично обновление; разширяване на обхватът и подобряване на ефективността на продажбите на продуктите на комкА.ята, чрез стратегически партньори – осигурителни посредници юридически лица, т.нар външни канали, като координацията и управлението на тези дейности се обособи в самостоятелно структурно звено; промени в оргА.зационно – управленската структура. Ето защо приема, че този договор съответства на хипотезата по чл.328, ал.2 КТ.

Ищецът е заемал ръководна длъжност в звено, от което пряко са зависели стопанските резултати на дружеството, поради което следва да се приеме, че съответства на хипотезата по §1, т.3 от ПР на КТ. Посочената съдебна практика пояснява, че критерият по §1, т.3 от ПР на КТ не е свързан с количествени показатели на големината на ръководения екип, а с ефекта върху трудовите процеси в предприятието. В настоящия случай ищецът е ръководил малък екип, но звеното което му е било поверено е изпълнявало важни икономически функции с ефект за цялото предприятие и за възможността за постигане на бизнес плана му. Ето защо, макар това звено да е от трима души, 5 а предприятието да е от над 3000 души това не изключва ръководния характер на заеманата от ищеца длъжност. ВКС приема, че служител от ръководството на предприятието е например заемащият длъжността „главен счетоводител” решение № 1629 от 18.01.2000 г. по гр. д. № 522/99 г., ІІІ г.о., ВКС, главният юрисконсулт, началници на отдели и служби, ръководители на цехове и други производства, когато отговарят за цялостния производствен процес. Също така трайно ВКС приема, че характерът на длъжността като ръководна се определя от длъжностната характеристика, а не от определянето й като ръководна по Единния класификатор на длъжностите.

По делото не се спори, че ответното дружество е упражнило правото си да прекрати договора в рамките на срока по чл.328, ал.2 КТ.

Ето защо, следва да се приеме, че за ответникът е възникнало право едностранно да прекрати трудовия договор на осн. чл.328, ал.2 КТ и уволнението на ищеца е законосъобразно, а искът по чл.344, ал.1, т.1 КТ – неоснователен и следва да се отхвърли.

Същото се отнася и за обусловените искове по чл.344, ал.1, т.2 и 3 КТ, тъй като осъществяването на фактическите им състави предвиждат основателност на главния иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ, който в настоящия случай е неоснователен.