Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 332 от 11.06.2024, Апелативен съд - Велико Търново

Съд
Апелативен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно частно гражданско дело 249/2024
Вид
Определение № 332
Подписан
11.06.2024
В сила
15.07.2024
Състав
ЯНКО ЯНЕВ, ГАЛИНА КОСЕВА, ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.214 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.432 ал.1 · Кодекс за застраховането

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 332 гр. Велико Търново, 11.06.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ГАЛИНА КОСЕВА

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА като разгледа докладваното от ГАЛИНА КОСЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20244000500249 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.274 ГПК.

Образувано е по частна жалба на адв. Г. Ц. от САК- пълномощник на М.

А. П., срещу протоколно определение от 27.02.2024г., постановено по в.гр. д.

№ 54/2024г. по описа на ОС- Плевен, с което е оставено без уважение искането й за изменение на обективно съединените частично предявени искове за обезщетение, чрез увеличаване на размера им. В частната жалба са изложени възражения, че искането за промяна размера на заявените петитуми неправилно било оставено без уважение. Същото било допустимо съгласно т.9 от ТР 1/04.01.2001г. по т.д. №1/2000г. на ОСГК, ВКС, като независимо дали има определение за допускане на искането и дали са налице предпоставките за увеличение на иска, съдът следвало да се произнесе с решението си по него.

Претендирано е обжалваното определение да се отмени и да се допусне исканото изменение, както е заявено в о.с.з. от 27.02.2024г.

ОС- Плевен е изложил съображения, че направеното пред него като въззивна инстанция искане за увеличение размера на иска е в противоречие с разпоредбата на чл.214 от ГПК. Допускането му би изменило подсъдността на спора, тъй като делата с цена на иска от 20 000 лева /в какъвто размер е първоначално предявеният иск/ са родово подсъдни на Районен съд, а делата с цена 50 000 лв., респ. над 40 000 лв., са родово подсъдни като първа инстанция на Окръжен съд. Изложени са и съображения, че при допускане на поисканото изменение ще се наруши процесуалния закон, а страните ще бъдат лишени от една съдебна инстанция.

Видно от данните по делото:

С решение №100/19.10.2023г. по гр.д.№232/2023г. РС- Никопол е 1 отхвърлил предявения от М. А. П. против ЗД „ЕВРОИНС“АД, ЕИК121265113, иск с правно осн. чл.432 ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение- в размер на 20000лв., представляващ частичен иск от 50000лв. за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие на ПТП; в размер на 5000лв., представляващ частичен иск от 40687,57лв. за имуществени вреди, със законна лихва върху всяка една от сумите, считано от 05.03.2021г. до окончателното им изплащане.

Срещу горепосоченото решение е подадена въззивна жалба пред ОСПлевен, като в о.с.з. на 27.02.2024г. адв Ц.- процесуален представител на жалбоподателката, е заявила, че прави промяна в размера на заявения петитум по отношение исковете за неимуществени и имуществени вреди:

„Моля съда да има предвид, че доверителката ми М. П. претендира обезщетение в размер на сумата от 50 000 лв., тоест - увеличаваме същия от 20 000 на 50 000, частичен иск от 150 000. По отношение на телесните увреждания и причинените имуществени вреди увеличаваме размера на петитума от сумата 5 000 лв. на сумата от 40 687,57 лв.“.

Въззивният съд е оставил без уважение искането на процесуалния представител на жалбоподателката за допускане увеличение размера на иска с определение в съдебното заседание, когато същото е направено, което определение е предмет на настоящата частна жалба. След това, с решение №142/27.03.2024г. по в.гр.д.№54/2024г. ОС- Плевен се е произнесъл по подадената въззивна жалба, като е отменил първоинстанционният съдебен акт и е определил обезщетения, изрично сочейки в диспозитива си, че са предявени частични искове.

Апелативен съд- Велико Търново, като съобрази данните по делото намира, че частната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Съображенията за това са следните:

Постановеното от Окръжен съд- Плевен като въззивна инстанция определение, с което е оставено без уважение искането за изменение на обективно съединените частично предявени искове за обезщетение чрез увеличаване на размера им, не попада в никоя от хипотезите на чл.274 ал.1 ГПК. Определението на въззивната инстанция, с което се отказва да се приеме изменение на иска, не е преграждащо, нито обжалването му е изрично предвидено в закона, поради което не подлежи на обжалване. Из ключение е единствено хипотезата на недопускане увеличение на иск, който не е предявен като частичен- в този смисъл е т. 7б от ТР №1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г.,ОСГТК, ВКС. В случая обаче исковете са предявени като частични още пред първата инстанция- РС. Следва да се отбележи, че някои от постановките в цитираното от адв. Ц. ТР № 1/2000г. от 04.01.2001г. по гр. д. № 1/2000г. ОСГК, ВКС, са създадени при действието на отменения ГПК, в условията на пълен въззив, сравнителна неограниченост при представянето на доказателства и използване на защитни средства във въззивното производство. Поради това, те не са актуални при действието на ГПК /в сила 2 от 01.03.2008г./, предвид въведените преклузии, ограничено въззивно производство и ограничени доказателствени искания в производството пред въззивната инстанция.

Определението на ВТАС, с което се констатира, че подадената частна жалба срещу определението на ОС- Плевен е недопустима, има характер на преграждащо за образуваното производство по частната жалба и подлежи на инстанционен контрол пред ВКС.

Водим от гореизложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба от адв. Г. Ц.- САК, пълномощник на М. А. П., срещу протоколно определение от 27.02.2024г., постановено по в.гр. д. № 54/2024г. по описа на ОС- Плевен, с което е оставено без уважение искането за изменение на частично предявените искове за обезщетение, чрез увеличаване на размера им, като недопустима.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3