Решение № 4849 от 20.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4849 гр. София, 20.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20241110103845 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) Образувано е по искова молба, подадена от „***“ ЕООД срещу „***“ ЕООД и Д. П.

Т., с която са предявени субективно съединени установителни искове с правно основание чл.

422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 535 ТЗ за признаване за установено, че ответниците дължат солидарно на ищеца сумата от 20 000 лв., представляваща главница по Запис на заповед от *** г., издаден от „***“ ЕООД и авалиран от Д. П. Т., ведно със законната лихва, считано от 26.06.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума на 26.07.2023 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 35301/2023 г. по описа на СРС, 61 състав.

Ищецът твърди, че ответникът „***“ ЕООД, в качеството си на издател по Запис на заповед от *** г. се е задължил безусловно и неотменимо да заплати на ищеца „***“ ЕООД сумата от 20 000 лв. с уговорен падеж – „на предявяване“. Посочва, че записът на заповед е предявен за плащане на 07.02.2023 г. Записът на заповед е авалиран от Д. П. Т.. Излага, че ефектът обезпечавал задълженията на ответника по сключен между ***“ ЕООД и „***“ ЕООД договор за продажба на стоки № ***от *** г. Моли за уважаване на предявените искове.Претендира разноски.

След изтичане на срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника „***“ ЕООД, чрез управителя Д. П. Т., с която оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва да е получавал стоките, посочени в описаните в исковата молба фактури. Посочва, че е бил принуден да подпише процесния запис на заповед, за да може въобще да работи с ищцовото дружество „***“ ЕООД. Моли за отхвърляне на предявения иск.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника Д. П.

Т..

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК намира за установено следното от фактическа и правна страна:

1

Предявени е иск с правно основание чл. чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 535 ТЗ:

За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да установи наличието на редовен от външна страна запис на заповед от *** г., отговарящ на изискванията за форма и съдържание по чл. 535 от ТЗ, издаден от „***“ ЕООД и авалиран от Д. П. Т., настъпване на падежа (предявяване за плащане на издателя на записа на заповед), валидност на въведеното от него каузално правоотношения (сключване на твърдения договор за продажба, изпълнение на задълженията по договора от страна на ищцовото дружество и настъпване на изискуемост на задължението за заплащане на продажната цена), за обезпечаване на което се твърди да е издаден процесният запис на заповед.

При доказване на горното, в тежест на ответниците е да докажат, че са погасили дължимите суми по записа на заповед.

В случая, страните не спорят, и от представения в оригинал запис на заповед от *** г., се установява, че издателят „***“ ЕООД, представляван от управителя Д. П. Т., безусловно и неотменимо се е задължил да плати без разноски и без протест на „***“ ЕООД или на негова заповед сумата от 20 000 лв., като същата е платима на предявяване на адреса на управление на поемателя. Авалист по записа е Д. П. Т., който се е задължил да отговаря наред с длъжника при условията, при които записът на заповед е издаден. Видно от съдържанието на записа на заповед, същият е бил предявен за плащане на авалиста Д. П. Т. на 07.02.2023 г. срещу подпис, за който не се спори, че е изпълнен от него.

Записът на заповед е абстрактна, формална, едностранна сделка, за която законът допуска да поражда права. За да породи записът на заповед правно действие следва да се установи, че същият съдържа установените в нормата на чл. 535 ТЗ реквизити. Като абстрактна ценна книга записът на заповед представлява едновременно основание и доказателство за пораждане на паричното вземане в полза на ремитента /поемателя/ или на последния джиратар, което е материализирано в менителничния ефект. Съгласно ТР № 1/2004 г. по т. д. № 1/2004 г. на ОСТК на ВКС, за да е редовен записът на заповед от външна страна, е необходимо самият документ да е назован „запис на заповед“, както и в самия текст на същия да е изписан изразът „запис на заповед“, както предписва правната норма, регламентирана в чл. 535, т. 1 ТЗ. В случая представеният по делото запис на заповед, издаден на *** г., съдържа всички установени в разпоредбата на чл. 535 ТЗ задължителни реквизити, представляващи условие за действителност на менителничното волеизявление: наименованието „запис на заповед“ в текста на документа на езика, на който е написан; безусловно обещание да се плати определена парична сума – 20 000 лв.; падеж – на предявяване; място на плащането - на адреса на управление на поемателя; името на лицето, на което трябва да се плати – „***“ ЕООД; дата и място на издаването – *** г. в гр.

*** ; подпис на издателя - Д. П. Т., като управител на „***“ ЕООД. Съгласно разпоредбата на чл. 536, ал. 1 ТЗ документ, който не съдържа някой от реквизитите, посочени в чл. 535 ТЗ, не е запис на заповед, освен в случаите, определени в чл. 2, 3 и 4. В случай, че не е посочен падежът, записът на заповед се смята платим на предявяване (чл. 536, ал. 2 ТЗ), а в случай, че не са посочени мястото на издаване и мястото на плащане, ефектът се смята за издаден и трябва да се плати в местожителството (седалището) на издателя (чл. 536, ал. 3 и ал. 4 ТЗ).

Това са презумирани реквизити. На основание чл. 68, т. 1 ЗЗД вр. с чл. 535, т. 4 ТЗ задължението по записа на заповед е търсимо и трябва да бъде изпълнено на означеното от издателя /длъжник/ място на плащане, а ако то не е посочено – на основание чл. 536, ал. 3 и 7 ТЗ на мястото на издаване, а ако последното не е вписано, съответно на мястото, посочено до името на издателя. В случая процесния запис на заповед непосредствено след наименованието на издателя, е вписан седалището и адреса му на управление, който в достатъчна степен отговаря на изискването установено в разпоредбата на чл. 536, ал. 4 ТЗ.

Що се отнася до начините, по които следва да се извърши предявяването, е създадена практика на ВКС. Така според решение № 112/23.06.2016 г. по т. д. № 1556/2015 г. на ВКС, II т. о. ТЗ не предписва определена форма и то може да се извърши неформално и по всякакъв начин; най-често предявяване се извършва чрез отбелязване върху самата ценна книга, че е предявена на издателя; или чрез покана, връчена от нотариус по правилата за връчване на съобщения по ГПК; чрез пощенска или куриерска служба, стига предявяването за плащане 2 да е достигнало до знанието на издателя (лично, не чрез другиго). В определение № 114/02.03.2012 по ч. т. д. № 15/2012 г. на ВКС, II т. о. е прието, че по отношение предявяването на запис на заповед, необходимостта от което произтича от начина, по който е определен падежът – „на предявяване“, е приложима разпоредбата на чл. 538, ал. 2 ТЗ /трябва да се предяви на издателя, той трябва да удостовери върху документа, че му е предявен, да постави дата и да се подпише/, като отказът на издателя да удостовери, че записът на заповед му е предявен и да постави дата на предявяването, както и укриването на същия може да бъдат удостоверени и с нотариална покана. В този смисъл предявяването по чл. 538, ал. 2 ТЗ предполага представяне на документа, за да се извърши удостоверяването от издателя. В случая видно от отбелязването върху ценната книга, издателят е удостоверил предявяването й за плащане на авалиста Д. П. Т. на 07.02.2023 г., което означава, че изискуемостта на вземането по нея е настъпила. Следователно, налице е редовна от външна страна ценна книга с всички предвидени в чл. 535 ТЗ реквизити, поради което съдът приема, че процесният запис на заповед от *** г. е действителен и е породил валидно менителнично задължение за посочените в него лица – ответници по делото.

Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 17 на ТР № 3/2014 г. по т. д. № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС, предметът на делото по иска, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, се определя от правното твърдение на ищеца в исковата молба за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение. Вземането п о запис на заповед произтича от абстрактна сделка, на която основанието е извън съдържанието на документа. При редовен от външна страна менителничен ефект и направено общо оспорване на вземането на ответника, ищецът не е длъжен да сочи основанието на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение между него като поемател и длъжника – издател по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед.

С въвеждането на твърдения или възражения от поемателя или от издателя за наличието на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден редовният запис на заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или обезпечителният характер на ценната книга. В тази хипотеза на изследване подлежи и каузалното правоотношение доколкото възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед. По правилото на чл.

154, ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест всяка от страните доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията си и които са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право – за съществуването, респ. несъществуването на вземането по записа на заповед. При въведено твърдение на ищеца с исковата молба, че вземането му произтича от конкретно каузално правоотношение, изпълнението по което е било обезпечено с издадения запис на заповед, не се променя предметът на делото. Ищецът – кредитор сочи обезпечителната функция на записа на заповед спрямо каузалното правоотношение, като доказва вземането си, основано на менителничния ефект.

В случая, с исковата молба от страна на ищеца „***“ ЕООД са наведени твърдения относно наличието на каузално правоотношение с издателя на менителничния ефект, а именно: сключен договор за продажба на стоки № ***/***г., чието изпълнение процесния запис на заповед от *** г. следва да обезпечава, като към подаване на заявлението за издаване на заповед по реда на чл. 417 ГПК „***“ ЕООД не е било заплатило изцяло задълженията си по издадени от ищеца фактури, приети като писмени доказателства по делото.

Ответникът „***“ ЕООД не оспорва, а и от съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства - договор за продажба на стоки № ***/*** г. и 30 бр. фактури, както и от заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, съдът приема, че твърдяната с исковата молба връзка между каузалната сделка от *** г. и абстрактната такава от същата дата – *** г. е установена по делото. При това положение следва да бъде разгледан въпросът дали в правната сфера на ищеца „***“ ЕООД е възникнало вземане срещу ответниците, с оглед изричното оспорване на ответника „***“ ЕООД в тази насока.

В случая, от заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, което след преценка по реда на чл. 202 ГПК съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че издадените от ищеца 30 бр. фактури са редовно и своевременно 3 осчетоводени от ищеца по партидата на клиент „***“ ЕООД, включени са в дневниците за продажби по ДДС, отразени са в съответните справки-декларации и данните са подадени в ТС на НАП. Вещото лице е установило, че на 03.05.2023 г. е извършено частично плащане от страна на ответника на сума в размер на 2500 лв., като с извършване на това плащане е погасено задължението му по предходна фактура № ***/*** г. за 124,95 лв. (която не е процесна) и е погасено част от задължението на ответника по фактура № ***/*** г. (която е първа от процесните фактури) в размер на 2375,05 лв., като по нея е останал непогасен остатък в размер на 328,95 лв. Няма други плащания по процесните фактури.Според констатациите на вещото лице в счетоводството на ответника „***“ ЕООД са осчетоводени 28 бр. от процесните фактури. Същите са били включени в Дневниците за покупки по ДДС, отразени са в съответните справки-декларации по ДДС и данните са подадени в ТД на НАП, и ответникът е ползвал данъчен кредит в размер, начисления по фактурите ДДС. При съобразяване на частичното плащане по фактура ***/*** г., общият размер на незаплатената сума по горепосочените 28 бр. фактури възлиза на 26172,75 лв. Според заключението фактура № ***/*** г. на стойност 241,79 лв. и фактура № ***/*** г. на стойност 2285,51 лв. не са били осчетоводени от ответника, не са включени в дневниците за покупки по ДДС и по тях не е ползван данъчен кредит.