Решение № 300 от 27.04.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 300 гр. Бургас, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: М.а Г. Карастанчева

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. Иванова при участието на секретаря Жана Авр. Кметска като разгледа докладваното от Радостина П. Иванова Въззивно гражданско дело № 20262100500276 по описа за 2026 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е пред настоящата съдебна инстанция по въззивната жалба на ищците К. Д. Ц., ЕГН: ********** и Д. Т. П., с ЕГН: **********, двамата с адрес: гр.

Б., ж.к. "С." бл. **, подадена чрез адв. Панайот Велков- БАК против решение № 2544 от 14.11.2025 г. постановено по гр. д. № 2070/2025г. на Районен съд – Бургас, в частта, с която са отхвърлени исковете им за осъждане на ответника ЗД "БУЛ ИНС" АД, с ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Джеймс Баучер № 87, да им заплати солидарно сумата над присъденият им размер от 1168.73 лв. до пълният предявен размер от 3091 лв. – частичен иск от пълния размер на претенция за обезщетение в размер на 3896.38 лева, както и за сумата над присъденият размер от 34.07лв. до пълният предявен размер от 113.55 лв. лихва за забава за периода 07.01.2025г. до 23.03.2025г. Със същото решение ответното дружество е осъдено да заплати на ищците разноските за първата инстанция в размер на 544.52 лв., съразмерно с уважената част от исковата им претенция, като ищците са осъдени да заплатят на ответното дружество сумата в размер на 634.02 лв., представляваща разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от иска.

В жалбата се изразява недоволство от първоинстанционното решение в атакуваната му отхвърлителна част, с твърдения, че същото е неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществени процесуални нарушения. Счита се, че неправилно районният съд е приел, че сумата, която ищците ще получат от продажбата на частите съгласно заключението на вещото лице е 2270лв., като възразява, че това би било така, ако тези запазени части са годни за употреба и имат пазарно търсене, които обстоятелства не са известни. Заявява, че по делото няма данни МПС да е разкомплектовано, като същото е в състоянието, каквото е останало след ПТП, оставено е на улицата, неохранявано, без застраховка, като няма доказателства запазените части действително да функционират.

1

Счита, че от сумата от 2270 лв. следва да се извадят всички разходи като цената на разкомплектоването, като такива за склад за частите до времето за тяхната продажба.

Възразява, че районният съд единствено е напътил увреденото лице да възстанови вредите, като разглоби и продаде увреденото си имущество, което не е в смисъла и духа на закона.

По подробно изложените в жалбата съображения се сочи, че неправилно без да съобрази и начисли всички разходи по разкомплектоване, съхранение и продажба на запазените авточасти е приел, че следва да намали обезщетението със сумата от 2270лв. Предвид това и основавайки се на приложимата в случая нормативна уредба въззивниците заявяват, че единствено при продажба на части от МПС при предаване в център за разкомплектоване биха получили законно сумата от 346.80 лв., като ответника им дължи останалата сума до възстановителната застрахователна стойност на МПС. По тези доводи, подробно развити в жалбата молят за отмяна на първоинстанционното решение,в отхвърлителните му части и да постанови ново, с което да уважи изцяло исковете им, както и да им присъди направените и в двете инстанции разноски в пълен размер. Прави се възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, присъдени в полза на насрещната страна. В съдебно заседание ищците, чрез адвокатския си представител поддържат жалбата си и представят нововъзникнали писмени доказателства, които са приети от съда. Заявяват, че не оспорват цената на процесното МПС, но спорят относно стойността на запазените части, като считат, че в случая от следващото им се обезщетение следва да се приспадне не сумата от 2270 лв., както неправилно е приел съда, а само сумата от 182 евро, която те са получили от пункта за разкомплектоване. Направено е възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемият- ответник ЗД „БУЛ ИНС“ АД, чрез адв. Мариян Г.- БАК е депозирал писмен отговор на въззивната жалба, в който излага становище за неоснователността й. Навеждат се доводи за неоснователност на оплакванията на въззивниците за неправилно отхвърлена част от исковата претенция, доколкото щетите на увреденото МПС са установени с неоспорена от страните и приета от съда САТЕ, която сочи, че се касае за тотална щета, т.е., че стойността на ремонта представлява повече от 70% от действителната стойност на увредения автомобил съгласно чл. 390 от КЗ. Заявява, че вещото лице е изчислило, че необходимата стойност за пълно възстановяване на автомобила е в размер на 4764.01лв., а действителната стойност на МПС е 5487лв., т.е. ремонта е 86.82% от действителната стойност на автомобила, а стойността на запазените части е 2270лв., което означава, че дължимата застрахователна сума е 3217лв., от която не се спори, че доброволно е платена 2047.27лв. преди завеждане на делото. Сочи се, че при тези изчисления правилно районният съд е присъдил разликата от 1168.73 лв. до пълното обезщетение на ищците. Въззиваемото дружество счита, че е ирелевантно по делото дали автомобилът е цял или на части, доколкото той е собственост на ищците и те могат да се разпореждат с него, респ. и няма данни да е с прекратена регистрация.

Подчертава, че вещото лице не е имало задача да изчислява стойността на разкомплектоване, съхранение и продажба на запазените части, като наред с това счита, че тези обстоятелства са ирелевантни за спора. Излага, че вещото лице е изчислило дори по-малка стойност на запазените части, тъй като не е включило кормилна рейка и турбото, явяващо се част от двигателя. Заявява, че заключението на вещото лице е прието в първата инстанция без възражения от ищците, поради което и тъй като няма съмнение в неговата правилност, то в съотвествие с него искът е уважен до сумата от 1168.73лв., а в останалата част правилно е отхвърлен. Що се касае до разноските счита, че е недопустимо да се разглежда в настоящото производство, с твърдение, че има специален ред за обжалване на присъдените на страните разноски.

Моли за потвърждаване на решението в обжалваните му части и присъждане на разноски за настоящата инстанция съгласно договор за правна защита и съдействие, 2 като такъв не е приложен към писмения отговор/. Като приложение към писмения отговор са описани и представени само писмено пълномощно и препис от същия за връчване на насрещната страна. До приключване на съдебното дирене въззиваемият не е ангажирал доказателства за сторени във въззивното производство разноски.

Направено е възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК по отношение на претендираното от въззивните адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.

Бургаският окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Районният съд е бил сезиран с предявени от ищците К. Д. Ц. и Д. Т. П., двамата съпрузи искове за осъждане на ответника ЗД "БУЛ ИНС" АД да им заплати /след направено в хода на делото и прието от съда увеличение на иска по чл. 214, ал. 1 от ГПК/ сумата от 3091 лв., предявена като частичен иск от пълния размер на претенцията им от 3896.38 лв., представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ за претърпени имуществени вреди по собствения им автомобил марка „Форд“, модел „Мондео“, с рег. № А3340КС, причинени в резултат на претърпяно ПТП на 06.01.2025г., както и обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законна лихва за забава, възлизаща на сумата от 113.55лв., считано от деня на уведомяване на застрахователя – 07.01.2025г. до 24.03.2025г., ведно със законната лихва върху главницата, счита от 25.03.2025 г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че собствения на ищците автомобил, придобит в режим на СИО е бил паркиран на 06.01.2025 г. около 17:00 часа в с.Дебелт до туристическо заведение „При попа“, срещу което е разположен постоянен полицейски пост на гранична полиция, като по това време по главен път Бургас – Средец с висока се е движило МПС марка „Ауди“, модел „80“, при което водачът е загубил контрол и излязъл извън платното за движение, като ударил отзад вляво паркирания автомобил на ищците. Вследствие на удара последният бил отместен няколко метра напред и се ударил с предната част в масивна ограда. Сочи се, че от удара по автомобила били причинени щети, довели до невъзможност за движение на собствен ход, подробно описани в опис на щета № 3 от 21.01.2025г. Заявяват, че поради причиняване и на много други увреждания по МПС, след ПТП същото не е в движение и не е отремонтирано. Излага се, че за ПТП бил съставен двустранен протокол между ищеца и водача на Ауди, което МПС е застраховано по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество. Ищците заявяват, че ответния застраховател е уведомен на 07.01.2025г. за щетата, за което е образувана щета № 2510000449/ 2025 г., по която е бил извършен оглед на 21.01.2025г. и съставен въз основа на него опис на щета № 3. Ищците сочат, че на 21.02.2025 г. ответното дружество им е превело по банкова сметка на първата от тях сума в размер на 2048,27 лв., въпреки, че за отстраняване на щетите по автомобила, ищците получили оферта на стойност 7992.92 лева. Заявяват, че поради разликата в стойността на полученото обезщетение и нужната за отремонтирането му сума автомобилът е останал неотремонтиран. Молят исковете им да се уважат.

В срока по чл.131 ГПК ответното дружество – застраховател е депозирало писмен отговор, в който е оспорило предявените искове по размер, признавайки факта, че е налице застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за МПС „Ауди 80“ с рег. № А0758КХ, чийто водач е причинил процесното ПТП и изрично заявява, че не оспорва механизма на ПТП.

Потвърждава, че е изплатил на ищците обезщетение в размер на 2048.27 лева, която сума счита, че напълно покрива разходите за възстановяване на автомобила, за което излага подробни съображения. Сочи, че обезщетението следва да се определи по методиката, приета с Наредбата по чл. 504, ал. 2, т. 2 от КЗ, като се приспаднат 25% за 3 запазени части. Моли за отхвърляне на исковете, в т.ч. и оспорва посочената от ищците начална дата на забавата - 07.01.2025г. /датата на предявяване на претенцията/, като счита, че следва да се приложат сроковете по чл. 496, ал. 1 КЗ.

Районният съд е квалифицирал предявените искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.

С обжалваното решение, районният съд е приел искът за доказан по основание, но частично доказан по размер. Съдът е приел, че ответника отговаря спрямо ищците на основание чл. 432 от КЗ по застраховка „Гражданска отговорност“ за претърпените от тях имуществени вреди по собствения им автомобил. Определено е като дължимо обезщетение стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество – 5487 лв. съгласно експертното заключение, доколкото увреждането представлява „тотална щета“ по смисъла на чл. 390 от КЗ и чл.

22, ал. 2 от Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС по задължителна застраховка "ГО" на автомобилистите Приложение № 1 към чл. 15, ал. 4 към Наредба № 24 от 8 март 2006 г., сега отменена.

От така приетата за настъпила вреда сума в размер на 5487 лв. съдът е счел, че следва да се приспадне стойността на запазените части 2270 лв., поради което е приел, че дължимата от застрахователя сума е в размер на 3217 лв. След приспадане на вече платената на ищците извънсъдебно сума в размер на 2047.27лв. съдът е уважил исковата претенция частично за остатъка в размер на 1168,73 лв., представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ за претърпени имуществени вреди по собствения на ищците автомобил марка „Форд“, модел „Мондео“, с рег. № А3340КС, в резултат на претърпяно ПТП на 06.01.2025г., както и законна лихва за забава считано от деня на уведомяване на застрахователя – 07.01.2025г. до 23.03.2025г. в размер на 34.07 лв., ведно с лихвата за забава върху главницата от датата на исковата молба – 24.03.2025г. до окончателното изплащане. В останалата част съдът е отхвърлил исковете за сумата над присъденият размер от 1168,73 лв. до пълният предявен размер от 3091 лв. – частичен иск от пълния размер на ааааааааапретенцията за обезщетение в размер на 3896,38 лева, както и за сумата над присъденият размер от 34.07 лв. до пълният предявен размер от 113,55 лв. лихва за забава за периода 07.01.2025г. до 23.03.2025г.