Решение № 1198 от 15.07.2026, Административен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 1198

Смолян, 15.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Смолян - I състав, в съдебно заседание на двадесет и трети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ИГНАТ КОЛЧЕВ

При секретар ЗЛАТКА ПИЧУРОВА и с участието на прокурора АТАНАС ИЛИЕВ като разгледа докладваното от съдия ИГНАТ КОЛЧЕВ административно дело № 20267230700116 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от „К. КО“ ЕООД, [ЕИК] [населено място] със съдебен адрес [населено място], [улица], адв. М. К. срещу Народното събрание на [държава] и Агенция „Пътна инфраструктура“ към МРРБ.

Предявени са субективно и обективно кумулативно съединени искове за осъждане на ответниците да заплатят обезщетение за понесени от дружеството имуществени вреди в размер на 750 лева, заплатена компенсаторна такса по чл. 10, ал.2 от Закона за пътищата, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното им изплащане.

Правното основание на предявените искове е чл. 2в, ал.1, т.1 вр. чл. 1, ал.3 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) във връзка с чл. 203 и сл. от АПК.

Фактите, на които се основава исковата претенция по главния иск са следните:

Дружеството – ищец твърди, че с Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № *, издаден АПИ към МРРБ е установено нарушение с ППС - в. Р., с per. № [рег. номер] затова, че при движение по път 1-5 км 68+946,, включен в обхвата на платената пътна мрежа, [община], за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса на основание чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, превозното средство няма валидна маршрутна карта или валидна ТОЛ декларация за преминаването. Нарушението е установено с устройство № 40351, елемент от електронната система за събиране на пътни такси.

Твърди се в исковата молба, че за допуснатото нарушение освен наложената, имуществена санкция в размер на 2500 лв., дружеството дължи и заплащане на такса по чл. 106, ал. 5 от ЗП съобразно категорията на ППС в размер на 119 лева. С ЕФ ищецът бил уведомен, че може да се освободи от административнонаказателна отговорност, ако в 14 дн.срок заплати компенсаторна такса на основание чл. 10, ал.2 от ЗП в размер на 750 лева, и ЕФ ще бъде анулиран, а задължението по чл. 106, ал.5 ЗП ще се счита изпълнено. Към исковата молба представя доказателства, че в дадения срок дружеството е заплатило 750 лева компесаторната такса (преводно нареждане от 06.11.2024 г., л.7 от гр.д. 1554/2025 г.) Въз основа на изложeните твърдения за факти се твърди, че държавата в лицето на ответниците е извършила нарушение правото на ЕС по два пункта:

На първо място се твърди нарушение на принципа на пропорционалност на наказанията, уреден в чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури (Директива 1999/62/ЕО). Твърденията за нарушения по този пункт се свързват с неправилно транспониране в националното законодателство на Директива 1999/62/ЕО, визира разпоредбите на чл. 10, ал.2 ЗП заплащане на компенсаторна такса с фиксиран размер от 750 лв. и чл. 10б, ал.5 от ЗП заплащане на най-дългата отсечка измежду две точки без възможност да бъде заплатена пътна такса единствено на изминат пътен участък от платената пътна мрежа. Твърди, че в случая кумулативно се дължи, както таксата за най-дългата отсечка, без да се вземе в предвид какъв е размерът на незаплатения пътен участък, така и компенсаторна такса във фиксиран размер от 750 лева, за да може наказаното лице да се освободи от имуществена санкция във фиксирания й размер от 2500 лева.

Твърди, че по силата на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999г. държавите- членки са задължени да установят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, приети по директивата, които да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. На национално ниво разпоредбите за таксуване на ППС на база изминато разстояние са в Закона за пътищата, а за нарушения и налагането на наказания се прилага Закона за движение по пътищата. Счита, че предвиденият фиксиран размер на наказание противоречи на чл. 9а от Директива 1999/62, и е в нарушение на изискването за пропорционалност между осъщественото конкретно нарушение и предвиденото за същото наказание - имуществена санкция. Според ищеца в конкретния случай санкционните мерки на националното законодателство не трябва да надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимно преследваните цели, и когато има избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до най-малко ограничителната.

Доводите си шщецът позовава на общностните принципи на правото на Съюза, на практика на СЕС и решение по отправено преююдициално запитване. Твърди, че принципите на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО са транспонирани неправилно, което не дава възможност за тълкуване на националната норма. Националният законодател не е предоставил възможност на съдилищата да намалят размера на наказанието под фиксирания размер, което обуславя неприложимост разпоредбите на чл.187а, ал.2, т.3, вр. с чл. 179, ал.3б от Закона за движение по пътищата.

Отговорността за ответниците свързва с разпоредбите на чл. 10, ал.2 и на чл. 10б, ал. 5 от Закона за пътищата. За Народно събрание тя произтича от бездействието да ги отмени, а за АПИ от тяхното прилагане. Допуснатите нарушения на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО са съществени и са в пряка причинно-следствена връзка с претърпените от дружеството имуществени вреди, имуществото на дружеството е намаляло вследствие на извършеното плащане на компесаторна такса като задължение към държавата.

На следващо място се твърдят нарушения произтичащи от несвоевременно въведена в българското право процедура по Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 година, конкретно визира чл.2, § 7 от Регламента, който задължава Доставчиците на ЕУЕПТ информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и предлагат възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на принудителни мерки, когато такава е предвидена съгласно националното законодателство. В този смисъл разпоредбите на Регламента били съобразени едва със ЗИД на Закон за пътищата, обн. ДВ, бр. 14 от 2023 г. и въведени с чл. 10б, ал. 7 – ал.9 ЗП, в сила от 01.01.2024 г. Твърди, че пряко АПИ осъществява контрол и следи за заплащане на такса по чл. 10 ал.1 ЗП, чрез електронната система на пътните такси и в изпълнение на чл. 2 § 7 от Регламента агенцията може да образува на административно-наказателно производство едва след уведомяване на собственика да заплати дължимата такса доброволно. Това изменение в случая не е изпълнено своевременно /преди 01.01.2024 г./, което според ищеца е основание да бъде възстановена заплатената от него сума като недължимо платена.

Счита, че са налице всички кумулативни предпоставки за ангажиране на отговорността на ответниците за обезщетение за вреди на основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, на Народното събрание като законодателен орган и процесуален субституент на държавата по искове за вреди от нарушаване на правото на Европейския съюз, а отговорността на АПИ произтича от прилагане на разпоредби, които са в противоречие с правото на ЕС, и в качеството си на получател на недължимо платената по процесния ЕФ компесаторна такса, което е пряката причинно-следствена връзка между вмененото нарушение и претърпяната вреда. Заплатената сума е в резултат на нарушаване на правото на Европейския съюз, което обоснова правния интерес от предявяването на иска.

Моли съда да постанови решение в изложения смисъл, като осъди ответниците да заплатят солидарно претендираната сума в размер на 750 лева представляваща обезщетение за имуществени вреди от нарушаване на правото на Европейския съюз, изразяващо се в изплатени от довереното ми дружество на Агенция „Пътна инфраструктура“ компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП, ведно със законната лихва постъпване а исковата молба в съда до окончателно заплащане на задължението. Претендират се направените разноски. Доказателтвените искания се свързват с приемане на административно-наказателната преписка по издадения ЕФ.

Ответникът Агенция „Пътна Инфраструктура“ в представен писмен отговор и писмено становище по съществото на спораоспорва предявената искова претенция. Сочи, че в случая не е спорен факта на заплатена от дружеството компенсаторната такса по ЕФ № */23.02.2022г., което според отговора е индиция, че не е оспорил извършването на нарушението, не е възразил срещу същите, за да му бъдат издадени АУАН и фактически е признал нарушенията.

Излагат се съображения за липса на основанията за възникване на отговорността, не са налице кумулативните предпоставки незаконосъобразен акт, действие или бездействие, реално причинена вреда, произтичаща от тях, в пряка причинна връзка. Компенсаторната такса е заплатена на валидно правно основание с уредена в закона възможност за доброволното й заплащане. Поддържа, че преценка на лицето е дали да заплати или не компенсаторна такса с присъщите за нея последици – освобождаване от административнонаказателна отговорност. Счита, че при приемането на Закона за пътищата не е нарушено изискването на чл. 9а от директива 1999/62/ЕО, тъй като разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и чл. 10б, ал. 5 от същия закон не съдържа в себе си фиксирани размери на такси, а уреждат условия за заплащане на компенсаторна такса и освобождаването от административнонаказателна отговорност, съответно за определяне на максимална такса, съгласно тарифата по чл. 10, ал. 6, когато действително изминатото разстояние не е възможно да се установи поради причини, които не се дължат на техническата неизправност на ЕССПТ. При това положение не може да се приеме, че изискванията на чл. 9а от Директивата, които съгласно Решение на Съда на Европейския съюз от 4 октомври 2018 по дело С-384/17г. има директен ефект на прилагане в националното законодателство. Моли да се отхвърли исковата молба като неоснователна и недоказана. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът Народно събрание на Република Българя в писмен отговор вх. № 1154/04.05.2026 г., счита предявените искове за недопустими срещу Народното събрание поради липса на пасивна процесуална легитимация. Правомощията на НС изключвали възможността да носи отговорност по посочената разпоредба, поради липса на пряка каузална връзка.

Алтернативно се оспорва основателността на исковата претенция по съображения за липса на кумулативно единство на посочените в разпоредбата на чл. 2в ЗОДОВ предпоставки. Излагат се подробни съображения, че по отношение на Народното събрание те са недоказани и неоснователни. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между твърдените от ищеца вреди и нарушение на ПЕС, допуснато от Народното събрание, като първоизточник на вредите понесени от ищцовото дружество е последица само и единствено от собственото му поведение. В този смисъл изтъква липсата на обжалване на електронния фиш, което обявява като съгласие на санкционирания, както с размер на санкцията, така и с фактическия състав на самото нарушение и води до прекъсване причинната връзка между вредите и твърдяното противоречие на националните правни норми с правото на ЕС.

В условията на алтернативност в отговора на Народното събрание се правят възражения: ако съдът приеме, че е налице нарушение, то да се квалифицира като несъществено; вредите са причинени поради изключителна вина на пострадалия по смисъла на чл. 5, ал.1 ЗОДОВ и съпричиняване на основание чл. 5, ал.2 от ЗОДОВ и чл. 51, ал.2 ЗЗД с поведението си ищеца е допринесъл за настъпване на вредите.

По тези съображения в отговора моли съда да приеме исковата молба за недопустима, алтернативно да я отхвърли като неоснователна и недоказана изцяло. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.